№ 37
гр. гр.Велинград, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА
като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА
Административно наказателно дело № 20245210200354 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК във вр. с чл.
72, ал .4 от ЗМВР. Х. Галенов Б. с ЕГН **********, с адрес: гр. Костандово,
ул. „Раковски“ № 8, чрез адв. Р. А., против Заповед за задържане на същото
лице, с Рег. № 367зз-235/14.11.2024 г. по описа на РУ-Велинград, издадена от
полицейски орган при РУ-Велинград – мл. пол. инсп. Венцислав Ч. при РУ
Велинград.
Като основания за оспорване на заповедта се сочат следните: заповедта
е издадена в нарушение материално и процесуално-правните разпоредби и
несъответствие с целта на закона. Сочи, че не е извършено престъпление от
обективна и субективна страна.
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване (149, ал.2 АПК),
подадена от легитимирано да обжалва лице, срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е о с н о в а т е л н а по следните съображения:
При пълна проверка съгласно чл. 168 АПК на основанията по чл. 146
АПК се констатира, че:
1. Заповедта е издадена от компетентен (чл.146,т.1 АПК) полицейски
орган (чл. 57 ЗМВР), какъвто безспорно е мл. полицейски инспектор Ч.;
2. Тя е в изискващата се по закон писмена форма (чл.74, ал.1 ЗМВР). От
представената в оригинал заповед за задържане в ОСЗ от жалбоподателя,
съдът намира, че същата му е връчена в момента на задържането му, поради
което е и логично да липсва часът на освобождаването, тъй като този факт от
1
обективната действителност все още не е бил настъпил. Липсата му точно в
този екземпляр е нормална и не влияе върху законосъобразността на
обжалваната заповед.
3. Съдът намира, че фактическите основания за задържането на лицето
не са достатъчно пълни, което всъщност води и до незаконосъобразност на
заповедта. Тези фактически основания за задържането представляват
предварително налични данни, обосноваващи предположение съответното
лице да е извършител на престъпление или съпричастен към такова.
Законодателят не е предвидил необходимост да са събрани
доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето,
извършило престъпление по смисъла на НК, затова то може да бъде
задържано дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието.
За да бъде заповедта мотивирана обаче – в нея следва достатъчно ясно
да е описано конкретно поведение на задържания, свързващо го с
извършването на престъпно деяние. В конкретния случай като такова
поведение е описано, че В гр. Велинград на бул. Съединение срещу номер 144
водача управлява л. а. АУДИ А8 с рег. № РА0330КА, лично собственост след
употреба на наркотични вещества или техни аналози „Канабис-25“ пробата
извършена с техническо средство DRUG TEST 5000, с фабричен номер ARSE
0048. Образувано БП за престъпление по чл. 343Б, ал. 3 от НК, във вр. със ЗМ
№ 620/14.11.2024 г. В случая липсва описание за времето на извършване на
деянието. Тази фактическа липса не може да бъде преодоляна чрез изводи от
страна на съда, че щом задържането е осъществено на 14.11.2024 г., или пък
производството е образувано на тази дата, то задължително това е и датата на
извършване на деянието. Настоящият съдебен състав намира, че доколкото
времето на извършване е съществен белег на престъплението, трябва да е
посочено като фактическо обстоятелство. Липсата му означава и липса на
правнозначими факти.
Липсата на дата на престъплението ограничава ефективното
упражняване на правото на защита на Б., съобразно изискванията на чл. 5, § 1,
б. „с“ от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните
свободи /ЕКЗПЧОС/ и чл. 8, § 1 във вр. с чл. 6, § 1 от Директива 2012/13/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета /от 22 май 2012 година/ относно правото
на информация в наказателното производство.
В производството по оспорване на индивидуален административен акт,
какъвто е Заповедта по чл. 72 ЗМВР, се прилагат субсидиарно правилата на
ГПК. По делото е разпитан спътника на Б., свидетелят Шарков, който е
сигурен, че жалбоподателят не е употребявал наркотични вещества. В случая
съдът намира, че следва да се посочи, че за задържане на лице по реда на чл.
72 от ЗМВР не е необходимо несъмнено да се установи, че задържаното лице е
извършило престъпление. Не е необходимо да са налице и „достатъчно
данни“. Извършеният полеви тест с техническо средство, което е отчело
2
положителен резултат е абсолютно достатъчно, за да се приеме наличие на
„данни“ за извършено престъпление. В този смисъл за полицейският служител
не е съществувало задължение да се увери несъмнено, че задържаният е
извършил престъплението, за което има данни.
По изложените съображения съдът намира, че в конкретния случай
издадената заповед за задържане е незаконосъобразна и като такава следва да
бъде отменена.
По разноските:
При този изход на правния спор, на основание чл. 143 от АПК, право на
разноски има жалбоподателят. В случая са сторени разноски от 10 лв.
държавна такса. Претендират се и разноски по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА.
Видно и от представения по делото договор за правна защита и съдействие е
уговорено, че адв. А. ще представлява жалбоподателя на основание чл. 38, ал.
1, т. 3 от ЗА, а именно безплатно, тъй като представлява роднини, близки или
друг юрист. Съдът след като съобрази, че делото не се отличава с фактическа
или правна сложност, както и с извършените процесуални действия от страна
на процесуалния представител, следва да се определи адекватно и
справедливо възнаграждение, отчитайки, че Наредба № 1 за възнаграждения
за адвокатска работа представлява ориентир за съда, намира, че следва да се
определи възнаграждение в размер на 500 лв.
Така мотивиран, съдът.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице рег. № 367зз-235 от 14.11.2024
г, издадена от В.Л Ч. на длъжност младши инспектор при РУ на МВР гр.
Велинград, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е постановено
задържане за срок до 24 часа на жалбоподателя Х. Г. Б. с ЕГН **********, с
адрес: гр. Костандово, ул. „Раковски“ № 8.
ОСЪЖДА ОДМВР - Пазарджик, с административен адрес: гр.
Пазарджик, пл. „Съединение“ № 3, да заплати на Х. Г. Б. с ЕГН **********, с
адрес: гр. Костандово, ул. „Раковски“ № 8, сумата в размер на 10 лв. (десет
лева), представляваща държавна такса по делото.
ОСЪЖДА ОДМВР - Пазарджик, с административен адрес: гр.
Пазарджик, пл. „Съединение“ № 3, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА да
заплати на адв. Р. А., АК Пазарджик, със служебен адрес: гр. Велинград, ул.
"Винчо Горанов“ № 32 сумата от 500 /петстотин лева/, представляваща
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пазарджик.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 138, ал. 3
от АПК.
3
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
4