№ 718
гр. Бургас, 18.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20232120201758 по описа за 2023 година
Производството е по реда на 58д - 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. Г. Б., ЕГН: **********, против Наказателно
постановление № 22-0769-003745/30.01.2023 г., издадено от началник на група в Сектор
„Пътна полиция“ при ОД МВР - Бургас, с което за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на
основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, на жалбоподателя му е наложено наказание глоба в
размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
С жалбата се иска отмЯ. на обжалваното НП, като се излагат доводи за допуснати
нарушения в няколко насоки. На първо място се посочва, че не са спазени изискванията на
чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, както и тези по чл. 42, т. 5 от ЗАНН. На второ място в НП не се
съдържало пълно описание на обективните признаци от състава на административното
нарушение, както и описание на самото нарушение. В НП не било посочено с какво
техническо средство е заснето нарушението, както и дали притежава необходимата годност.
На последно място е посочил, че на въпросната дата не е управлявал МПС, като е
представил декларация по чл. 188 от ЗДвП и документи на лицето управлявало МПС.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява. Не се явява и
адв. Я. И., надлежно упълномощена и редовно уведомена. Постъпила е молба от
жалбоподателя, чрез адв. И., с която се изразява становище по същество.
Административнонаказващият орган - началник на група в Сектор „Пътна полиция“
при ОД МВР - Бургас, редовно уведомени, се явява юк. Ж.а, която моли за потвърждаване на
НП. Счита, че извършеното нарушение е безспорно установено от събраните по делото
доказателства. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и основателна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на
1
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 02.05.2022 г., в 13:56 ч, в гр. Бургас, по ПП I-6, км. 494 + 910, до магазин Е......, в
посока от кв. Пети километър към кв. В....., автоматизирано техническо средство за контрол
на скоростта ТFR1-M с фабр. № 510/07, поставено в служебен автомобил с рег. № А ............,
заснело движещ се в указаната посока със скорост от 105 км/ч лек автомобил „БМВ 540” с
рег. № ............ На мястото на контролирания пътен участък имало въведено с пътен знак В26
ограничение за максимално допустима скорост за движение до 50 км/ч. Установено е, че
заснетият лек автомобил „БМВ 540” с рег. № ..........., е с регистриран ползвател ‚,П............‘
ЕООД с управител П. Б., както и че наказуемата скорост следва да се счита на 102 км/ч (след
приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача) или с 52 км/ч над разрешената скорост.
Техническото средство, към датата на заснемане на нарушението, било годно и
калибрирано, видно от приложените по делото документи - удостоверение за одобрен тип
средство за измерване и протокол /л. 37-38/.
На 27.06.2022 г., представляващият дружеството - ползвател „П....“ ЕООД - П. Б., е
представил декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която е посочил, че на 02.05.2022 г. в 13:56
часа, въпросният автомобил „БМВ 540” с рег. № ..........., е бил управляван на O... B......, като
е приложил и документ за самоличност на същия. Извършена била служебна проверка за
задгранични пътувания на декларираното от жалбоподателя лице, при която се установило,
че в деня на нарушението лицето не се е намирало на територията на Република България.
На 02.08.2022 г. св. В. П. съставил срещу жалбоподателя акт за извършено нарушение
по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, който на 12.09.2022 г. му бил връчен лично. В срока по чл. 44, ал. 1
от ЗАНН били подадени писмени възражения, заедно с нова декларация по чл. 188 от ЗДвП,
с която жалбоподателят посочил друго лице, че е управлявало МПС на въпросната дата.
Преписката била изпратена на Районна прокуратура - Бургас, като с постановление от
17.10.2022 г., прокурор от БРП отказал да образува ДП за извършено престъпление по чл.
313 от НК. Преписката била отново върната в Сектор „Пътна полиция“, като на 30.01.2023
г. било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя е наложено наказание глоба в
размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали, които съдът кредитира изцяло.
От правна страна:
Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено
МПС, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил МПС. А
съгласно чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на МПС,
собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на
неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на МПС.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана в качеството му на управител на
дружеството-ползвател на МПС. В конкретния случай, действително първоначално П. Б. е
подал декларация, в която като водач на МПС е посочил лицето O... B......, както и е
представил копие на документ за самоличност. Наказващият орган е извършил проверка на
декларираното от жалбоподателя лице, като само установил в базата данни, че в деня на
нарушението лицето не се е намирало на територията на Република България. Видно от
справката (л. 18-19) липсва такова отбелязване, но съдът е на мнение, че това не означава, че
лицето не се е намирало в страната. АНО е могъл да положи максимални усилия за
издирване на лицето и спрямо него да бъде приложена административнонаказателната
отговорност. С оглед на декларираните данни и извършената проверка в информационните
системи на МВР, актосъставителят приел и съставил срещу жалбоподателя АУАН, в който
2
посочил, че неустановен извършител управлявал лекия автомобил „БМВ 540” с рег. №
..........., на посочената дата и час, като основанието за издаване на акта срещу Б. било, че е
управител на юридическото лице ползвател на МПС.
Впоследствие обаче, жалбоподателят получил АУАН и в срока по чл. 44 от ЗАНН,
подал писмено възражение, като оспорил, че лекият автомобил е управляван от неустановен
извършител, като е посочил, че извършителят е установен и е приложил декларация по чл.
188 от ЗДвП, както и копие от СУМПС и лична карта, с която декларирал, че на 02.05.2022
г. в 13:56 ч., лицето Г....Г....., ЕГН **********, е управлявал въпросния автомобил. По
отношение на последния обаче не са били положени усилия да бъде издирен или да попълни
декларация, при което на практика не е била попълнена доказателствената съвкупност по
преписката. Действително по делото липсват доказателства за извършване на каквато и да е
проверка по установяване на декларираното от жалбоподателя обстоятелство. Единствено
по делото е приложена докладна записка, адресирана до началника на Сектор „Пътна
полиция“, с която се уведомява, че е постъпило възражение и че жалбоподателят на
27.06.2022 г. е посочил друго лице, като ползвател на автомобила.
Действително възможността да се посочват други ползватели на автомобила във връзка
с едно нарушение не бива да се довежда до положение, в което да се посочват множество
различни лица без видима връзка, като съответните органи следва да преценят дали се касае
за шиканиране на процеса. В случая АНО е следвало да положи усилия за установяване на
обективната истина за действителния извършител на нарушението и спрямо него да бъде
реализирана административнонаказателна отговорност.
С оглед на изложеното, съдът счита, че не са били налице предпоставките за
приложение на презумпцията по чл. 188 от ЗДвП, по отношение на жалбоподателя Б., като
възможността да се установи кое лице е управлявало МПС не е била преклудирана. След
като АНО е приел, че лицето O... B...... не е бил на посочената дата и час на територията на
страната, то е следвало да издири действителния извършител. Посоченото впоследствие от
жалбоподателя лице е било преди да е издадено обжалваното НП, с оглед на което АНО е
имал възможността да извърши допълнителни проверки за да установи дали декларираното
лице действително не е управлявало МПС.
Съдът приема, че АНО неправилно е определил субекта на административното
нарушение, поради което обжалваното НП следва да бъде отменено.
В производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на
страните. По тази причина и АНО следва да заплати сторените разноски на жалбоподателя
за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0769-003745/30.01.2023 г., издадено от
началник на група в Сектор ,,Пътна полиция“ при ОД МВР - Бургас, с което за нарушение
на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, на П. Г. Б., ЕГН:
**********, е наложено наказание глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Бургас да заплати на П. Г. Б., ЕГН:
**********, сумата в размер на 500 лв., представляваща сторени в производството разноски
за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
3
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4