№ 121
гр. Пловдив, 24.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело
№ 20225001000642 по описа за 2022 година
намери следното:
Производство по реда на чл. 248 от ГПК в резултат на постъпила
молба от адвокат П. К., пълномощник на ищеца по делото Т. В. И., за
изменение на постановеното решение №583 от 22.12.2022 г. по в.т.д.
№642/2022 по описа на Апелативен съд Пловдив в частта му за разноските –
относно присъждане на допълнителен размер на адвокатско възнаграждение
на представителя на ищеца за въззивната инстанция, а именно 2 090 лв.
Молителят посочва, че правилно е присъден адвокатски хонорар за
въззивната инстанция, но неправилно е определен неговият размер. От
08.11.2022 г. са в сила промените на Наредба №1 /09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и съдът е счел делото
за изяснено и обявил, че ще произнесе решението си в откритото съдебно
заседание на 25.11.2022 г., т.е. след влизане в сила на промените. Ето защо
счита, че адвокатският хонорар следва да бъде изчислен съгласно новите
промени в посочената наредба.
Ответникът ЗАД Д.Б.Ж.З. АД е представил отговор, с който счита
молбата за изменение на решението в частта му за разноските във въззивното
производство за недопустима, а евентуално - неоснователна. Доводите му за
недопустимост са свързани с обстоятелството, че ищцата няма
самостоятелен интерес да обжалва присъденото адвокатско възнаграждение,
1
а за евентуалност – с невъзможност да се присъди различно адвокатско
възнаграждение на двете инстанции.
Съдът, след като разгледа молбата, намира, че е подадена в
определения от закона срок, който е едномесечен срок от връчване на
решението. Подадена е от надлежна страна срещу подлежащо на изменение
или допълване постановено решение в частта му за разноските на основание
чл.248 от ГПК. Не е недопустима, тъй като подател е процесуалният
представител на ищцата, а именно адвокат К.. Следователно подлежи на
разглеждане по същество.
Предмет на настоящото производство е размерът на разноските във
въззивното производство за пълномощника на ищеца при наличие на
изменение на минималните размери на адвокатските възнаграждения с ДВ,
бр.88 от 04.11.2022 г. към момента на приключване на устните състезания във
въззивната инстанция.
Видно от приложените пълномощно и договор за правна помощ от
28.07.2020 г., л.23 от делото, страните са уговорили безплатно адвокатско
възнаграждение до приключване на делото пред всички инстанции.
При така установеното по делото не се налага изменение на
решението досежно определения размер за разноските за въззивната
инстанция, тъй като той е изчислен спрямо действащата наредба за
минималните размери на адвокатските възнаграждения към момента на
сключването на договора за правна помощ и към момента на образуване на
въззивното производство. Промените в наредбата по- късно в хода на
въззивното производство не следва да намерят приложение. Ето защо,
постъпилата молба не следва да се уважава.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение молбата на адвокат П. К., пълномощник на ищеца
по делото Т. В. И., за изменение на постановеното решение №583 от
22.12.2022 г. по в.т.д.№642/2022 по описа на Апелативен съд Пловдив в
частта му за разноските – относно присъждане на допълнителен размер на
адвокатско възнаграждение на представителя на ищеца за въззивната
2
инстанция, а именно 2 090 лв.
Определението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3