Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………….. ………. 2021
година,
гр.ВАРНА
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Варна, ХХХІІ-ри състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА
СТОЯНОВА
В съдебно
заседание, проведено на 07.04.2021 г. при участието на секретаря Камелия Александрова
сложи за разглеждане административно дело № 2738/2020
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващи от АПК, във връзка с
приложението на чл. 194, ал.2, т.1 и чл. 197, ал.1, 2 от ЗМВР.
Инициирано
е по жалба от А.Н.К. ***, срещу Заповед № 433з-2040/30.11.2020 г., издадена от
Началника на Първо РУ при ОД на МВР Варна, с която на жалбоподателя е наложено
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение за срок от 3 месеца“ .
Развити доводи за незаконосъобразност
на оспорената заповед поради допуснати нарушения на административно
производствените правила. Твърди се
неспазване на срока за издаване на заповедта, преценен към момента на
установяване на нарушението. Изтъква се, че след като дисциплинарно наказващият
орган не се е произнесъл в двумесечния преклузивен срок, то оспорената заповед
се явява незаконосъобразна, несъответстваща на целта на закона. Въз основа на
изложеното е формиран петитум с искане за отмяна на заповедта, с която на
основание чл. 194, ал. 2, т.1, вр.чл. 197, ал. 1 т.2 от ЗМВР на жалбоподателя е
наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение за срок от 3 месеца“.
Претендират се присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът оспорва жалбата, счита я за
неоснователна. Счита деянието за доказано по безспорен начин, а наложеното
дисциплинарно наказание за съобразено със закона. Моли съда я отхвърли.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият
съдебен състав, като анализира доказателствата и съобрази доводите на странат с данните по делото, приема следното:
По
допустимостта:
Заповед № 365з-1266/28.03.2019 г. на
началника на отдел „Разследване“ при ОД на МВР - Варна, е връчена на нейния адресат на 29.03.2019 г., лично срещу подпис.
Жалбата е
депозирана пред Административен съд
Варна по пощата на 09.04.2019 г., в рамките на законоустановения срок, с оглед на
което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
По фактите:
Дисциплинарната отговорност на младши експерт А.Н.К. –
мл.полицейски инспектор по КОС в сектор „ОП“ при І РУ на ОД на МВР Варна е
ангажирана на основание чл. 197, ал.1 от ЗМВР за нарушение по чл. 194, ал.2,
т.1 от същия закон -видно е от съдържанието на обстоятелствената част на
оспорената заповед.
Нарушение на служебната дисциплина е
установено при извършена дисциплинарна
проверка, назначена със заповед № 433з-1604/11.09.2020 г. на Началника на І
РУ-Варна, предвид подаден от И.Г.сигнал № 812102-1224/21.08.2020 г. до
директора на ОД на МВР Варна и справка от 08.09.2020 г., във връзка с извършена
по този сигнал проверка също от ОД на МВР
Варна.
Сигналът е възложен за „проверка и отношение“ на
24.08.2020 г. последователно на ПИ И., на А.Р. и на 25.08.2020 г. – на П.К.Данни в
административната преписка за длъжността и компетенциите на лицето, възложило
проверката на конкретните служители липсват. Не са налице и такива, от които да
е възможен извод на какво основание и в
какво точно качество полицейски инспектор П.К.. предприел и осъществил
административнопроцесуални действия по
изясняване на фактите – например вземане на сведения от подателя на сигнала и
от трима полицейски служители, сред които и оспорващият, срещу когото по-късно
е образувано и дисциплинарно
производство.
Пълната
липса на яснота както относно правното
качеството и правомощия на служителя П..К.., така и относно правната
рамка, вида и характера на проведеното производство поставя сериозния
правен въпрос за валидността и официалната свидетелстваща стойност на
фактическите констатации, направения от
проверяващия, формираното въз основа на тях заключение, че са установени
данни за допуснати дисциплинарни
нарушения от служители на Първо РУ „неизпълнение на заповед №
365з-117/10.01.2019 т. ва Директора на ОД на МВР Варна…“ и на направеното заключителното предложение - за
търсене на дисциплинарна отговорност от същите служители.
Видно
от изготвената обобщена справка, приключваща
наредената със Заповед № № 433з-1604/11.09.2020 г. на Началника на І
РУ-Варна проверка срещу младши ПИ А.К., същата се основава изцяло на
коментираната по-горе справка № 365р-48664/08.09.2020 г. , изготвена от ПИ П.К.Сочена
е като основно доказателство, с което проверяващият ПИ Ст.Горанчев обосновава
крайния си извод, че извършеното от
проверяваното лице деяние обективира нарушение на чл. 199, ал.1, т.3 от ЗМВР - небрежност в служебната дейност и предлага
налагане на дисциплинарно наказание „писмено предупреждение „ за срок от 3
месеца.
Дисциплинарно
наказващият орган възприел изцяло така представената му фактическа обстановка,
според която с деянието си, изразяващо
се в отсъствие от работното му място на 20.08.2020 за времето от 14:00 часа до 14:30 ч. и
непредоставяне на административни услуги
на лицето И. Г., полицейският
служител А.К. не е спазил и виновно нарушил т.5 от заповед№
365з-117/10.01.2019 г. на Директора на ОД на МВР Варна.
Деянието
е квалифицирано от ДНО като нарушение на като нарушение на служебната
дисциплина по смисъла на чл. 194, ал.2,
т.1 от ЗМВР, прието е за доказано по несъмнен начин, за което според изрично
записаното в заповедта -предмет на съдебен контрол, „ на основание чл. 199,
ал.1, т.3 , предложение второ от същи закон
- лошо изпълнение на заповед №365з-117/10.01.2019 г. на Директора на ОД
на МВР Варна, е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение“ за срок от три до шест месеца.“ Въз основа на тези изрични
аргументи и на основание чл. 197, ал.1,
т.2 от ЗМВР , Началникът на Първо РУ при ОД на МВР Варна наложил на полицейския
служител същото дисциплинарно наказание
- „писмено предупреждение“ за срок от три месеца.
По
правото:
Съгласно чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, на
която се основава ДНО при дадената от него правна квалификация на деянието на
наказаното лице, едно от дисциплинарните нарушения е неизпълнение на разпоредбите на този закон и
на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и
разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и
главния секретар на МВР и на преките ръководители.
В оспорената заповед нарушението е сведено
до виновно нарушение на т.5 от Заповед №
365з-117/10.01.2019 г. на директора на ОД на МВР Варна.
Цитираната заповед, налична на л. 32 от административната
преписка, е издадена в изпълнение на план за подобряване процеса на
административното обслужване в МВР създаден с Решение на МС _ 704/05.10.2018
г. и писмо на ГДНП. Видно от цялостното
и съдържание , въвеждането на
разпоредените с нея организационни мерки е възложено на началниците на районни
управления – посредством конкретни заповеди,
възложен им е и прекият контрол по изпълнението.
Посочената от ДНО като нарушена т.5 от същата заповед, за която пряко е
реализирана дисциплинарната отговорност на младшия полицейски служител К.,
гласи: „непрекъснат режим на обслужване в рамките на работното време в звената по контрол на общоопасните средства (КОС) в РУ да започне от 01.02.2019
г.“
Както се каза, видно от комплексния прочит на
тази заповед, същата има за предмет въвеждане на система от организационни
мероприятия, с ясно посочена една цел, а реализацията им е възложена държавни служители с ръководни функции – началници на районни управления.
В контекста на изложеното, поведението на мл.
полицейски инспектор по никакъв начин не би могло да се обвърже пряко с
неизпълнение на цитираната в Заповед №4333-2040/30.11.2020 г.“ т.5 от Заповед №
365з-117/10.01.2019 г. на директора на ОД на МВР Варна.“
Полицейският служител не е адресат на тази
заповед, същата не му е връчвана, не е запознаван с нея, както се установи в
хода на съдебното производство. По това обстоятелство спор между страните не
съществува.
Въпросът за отговорността и компетентността по въвеждането на наредената с т.5 от Заповед № 365з-117/10.01.2019 г. организация
на работа по обслужване на
гражданите на територията на Първо РУ,
взаимозаменяемостта на щатните
служители по КОС и съответно поетапното ползване на задължителната обедна
почивка ясно и еднозначно е уреден в нея – задължението за горното е възложено
на Началника на Първо РУ на МВР – той и ДНО.
Със своя заповед № 433з-702/28.03.2019 в
изпълнение на заповед № 365з-117/10.01.2019 г. Началникът на Първо РУ на МВР е
въвел такава конкретна организация на работа
по прилагане на ЗОБВВПИ, като в т.ІІ.1 е
наредил непрекъснат режим на обслужване на гражданите, като за времето
на обедната почивка от 12:00 ч. до 13:00
часа обслужването да се осъществява от един от тримата служители
по КОС при Първо РУ, съгласно изготвен
месечен график.
Тази заповед също не е връчена за запознаване
срещу подпис на полицейския служител К., макар че изрично е наредено връчването
и.
По делото е представен график № УРИ 433р-30566/01.11.2019 г., относно
непрекъснат режим на обслужване на гражданите за периода от 01.11.2019 г. до
30.11.2019 г., в който фигурира името на мл.ПИ А.К.. Този график е ирелевантен
за предмета на спора, тъй като касае период
от време извън посочения в оспорената заповед -
20.08.2020 г.
Горният извод е валиден в пълна степен и по
отношение на представените с писмо с.д.№
2486/16.02.2021 г. протокол № 433р-25602/18.09.2020 г. и Заповед №365з- 5895/15.09.2020 г. на директора
на ОД на МВР Варна - двата документа
касаят обстоятелства, настъпили след твърдяната от ДНО дата на извършване на
нарушението.
Представената заповед №435з/24.07.2019 г.
възпроизвежда вече издадената на 38.03.2019 г. заповед, но не се представи график за непрекъснат режим
на обслужване на гражданите, относим към
датата 20.08.2020г., който да възлага на
полицейския служител конкретно задължение за обслужване на граждани във времето на обедната почивка.
Видно
от съдържанието на оспорената заповед,
при ангажиране на дисциплинарната отговорност на полицейския
служител, Дисциплинарно наказващият
орган – началникът на Първо РУ на МВР не се позовава на собствените си заповеди,
не обвързва деянието с нарушение или неспазване на установена организация на работа
с която и да е от тях.
Констатираното
обосновава извод за недоказаност на тезата на ДНО за осъществено от полицейския
служител нарушение, независимо под коя от формите на проявление – неизпълнение
на служебно задължение, или неизпълнение на
заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи,
заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители.
Липсата
на доказателства за надлежно възложено конкретно задължение обосновава извод за
липса на дължимо поведение за изпълнение.
Освен
изложеното, което съдът намира за достатъчно основание за отмяна на оспорената
заповед, констатира и
съществено вътрешно противоречие на оспорената заповед между дадената от ДНО правна квалификация деянието „
неизпълнение на т.5 от заповед № 365з-117/10.01.2019 г.“ като нарушение по чл.
194, ал.2, т.1 от ЗМВР, по състоящо се по дефиниция в неизпълнение на:
разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните
работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките
ръководители и позоваването на санкционната норма на чл. 199, ал.1 т.3 от същия
закон. Разпоредбата на чл. 199, ал. 1, т. 3 ЗМВР предвижда
налагане на дисциплинарно наказание за небрежност в служебната дейност,
забавено или лошо изпълнение на заповед,
каквито обстоятелства не се
твърдят, не се и установяват от проведената дисциплинарна проверка.
Съдът
намира, че от мотивите в оспорената заповед не може еднозначно да се
установи за каква деятелност е ангажирана дисциплинарната отговорност на
полицейския служител – за неизпълнение, или за лошо изпълнение на служебно
задължение, вменено със заповед, със съдържанието на която същият не е бил запознат
надлежно, или за лошото и изпълнение; или за друго.
Според вложения от законодателя смисъл в
разпоредбите на чл. 194 – чл. 215 от ЗМВР,
всяко от дисциплинарните нарушения по чл. 194, ал. 2 от ЗМВР се осъществява от отделно деяние /действие или
бездействие/, представляващо отделно нарушение на служебната дисциплина, за
което се следва и отделно наказание.
Изясняването на факти от обективната действителност е от важно значение за законосъобразно провеждане
на административното производство по ангажиране
на дисциплинарната отговорност на служителя. Неизпълнението на това
императивно задължение, вменено освен в
разпоредбите на ЗМВР, на първо място в
чл. 35 от АПК, съставлява съществено
процесуално нарушение,
констатирането му от съда винаги налага отмяна на постановения
административен акт.
В разглеждания случай това императивно
задължение не е изпълнено, нещо повече – първоначалното изясняване на фактите и
обстоятелствата от значение за законосъобразното произнасяне на ДНО е осъществявано при допуснати съществени процесуални нарушения, от служител
без яснота относно качеството и
компетентността му.
Приетите от съда констатации
обосновават извод за незаконосъобразност на оспорената заповед, налагаща нейната отмяна.
Предвид приетия по спора краен правен
резултат и своевременно направеното от процесуалния представител на оспорващия
искане за присъждане на разноски , съдът намира същото за основателно и
доказано, следва да бъде уважено в пълния му размер.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 172, ал.2, предложение второ от АПК и чл. 211
от ЗМВР съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 433з-2040/30.11.2020 г., издадена
от Началника на Първо РУ при ОД на МВР Варна, с която за нарушение на чл. 194,
ал.2, т.1 на основание ч(л. 197, ал.1, т.2 и чл. 199, эал.1, т.3 от ЗМВР, на мл.полицейски
инспектор А. К. е наложено дисциплинарно
наказание „писмено предупреждение за срок от 3 месеца“ .
ОСЪЖДА ОД на МВР Варна да заплати на А.Н.К. - ЕГН **********
сумата от 480 лв. (четиристотин и осемдесет лева) , представляваща сторените
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА
СТОЯНОВА