РЕШЕНИЕ
№ 810
гр. Бургас, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско
дело № 20222100500729 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано по две въззивни
жалби, предявени от ,,ЕМЕРАЛД ХОСПИТАЛИТИ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.,,Неофит Рилски“№55, ет.1, ап.12, представлявано от
Мирослав Михайлов, чрез Адвокатско дружество ,,Данков и Георгиева“, със съдебен
адрес:гр.Варна, ул.,,Бдин“№21А, ет.3, офис 7 и от М. З. К., гражданин на ***, роден на *** в
***, с постоянен адрес: ***, чрез адв.Нели Гюмова-БАК, със съдебен адрес:гр.Бургас,
ул.,,Сливница“№26, ет.2, срещу Решение №260001 от 12.01.2021г. по гр.д. №1055/2020г. по
описа на Районен съд- Несебър.
С посоченото решение, съдът е признал за установено на основание чл.422 от ГПК вр.чл.79,
ал.1 от ЗЗД, че М. З. К. дължи на ,,ЕМЕРАЛД ХОСПИТАЛИТИ“ООД, представлявано от
Весела Николаева Асенова, чрез адв.Радослав Данков, сумата в размер на 1546.14лева,
представляваща неплатено възнаграждение по Договор за поддръжка и управление на
,,Курортен апартаментен комплекс „Емералд Резорт Равда“ №ЗММС-ЕН/085-08.2011,
сключен на 31.08.2011г. за 2018г., за която сума е издадена Заповед№178 от 22.05.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№163/2020г.по описа на
Районен съд- Несебър, като е отхвърлил иска над уважения размер до претендирания такъв
от 4638.41 лева, като недоказан.
Със същото решение, съдът е отхвърлил иска на ,,ЕМЕРАЛД ХОСПИТАЛИТИ“ООД
1
против М. З. К., за признаване на установено, че ответникът К. дължи на ищцовото
дружество сума в размер на 4638.41 лева, представляваща незаплатено възнаграждение по
Договор за поддръжка и управление на ,,Курортен апартаментен комплекс Емералд Резорт
Равда“№ММС-ЕН/085-08.2011, сключен на 31.08.2011г. за 2017г., като погасено по давност.
Съдът е осъдил страните да заплатят съдебно- деловодни разноски съобразно уважената
/отхвърлена част от иска.
С въззивна жалба вх.№260270/11.02.2022г., подадена от ,,ЕМЕРАЛД
ХОСПИТАЛИТИ“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.,,Неофит Рилски“№55,ет.1,ап.12, представлявано от Мирослав Михайлов, чрез
адв.Радослав Данков, срещу Решение№260001/12.01.2022г. по гр.д.№1055/2020г.по описа на
НРС, се изразява недоволство от решението в отхвърлителните части. Навеждат се доводи за
неправилност и необоснованост, нарушение на материалния закон и процесуалните правила.
Твърди се, че съдът не обсъдил в пълнота изложените от страните доводи, направените
възражения, както и ангажираните по делото доказателства. Излага се становище във връзка
с извода на районния съд за погасена по давност претенция за заплащане възнаграждение за
поддръжка за 2017г. Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез разпит на
свидетели и заключенията на вещото лице по извършената по делото съдебно-счетоводна
експертиза. Развиват се съображения относно претенцията за заплащане възнаграждение за
2018г. за задължения, произтичащи от сключения между страните договор за поддръжка и
управление.
Направено е подробно изложение на фактите и обстоятелствата, свързани с процесния
договор, като се подчертава, че срокът на същия бил продължен по силата на клаузата на
чл.ІV,т.9. Оспорва се възражението на ответната страна (въззиваем) за нищожност на
клаузата за автоматично подновяване на договора. Навеждат се доводи в тази насока.
Цитира се съдебна практика (Решение№89 от 30.09.2020г.по гр.д.№3827/2019г. на ВКС,ІV-
то г.о.; Решение№7 от 19.04.2017г. по т.д.№53312/2015г. на ВКС, І-во г.о.). Посочва се, че в
настоящия случай условието за продължаване на договора не било поставено в зависимост
от изпълнителя, а от волята на възложителя, доколкото страните имали общ интерес от
изпълнението. Твърди се, че договорът следвало да бъде анализиран в съответствие с
правилата на ЗУЕС. Пояснява се, че разходите за поддръжка и ремонт на сградата се явявали
необходими и дължими за запазване доброто й състояние и вид, като в случая не се касаело
за имуществен спор, по който едната от страните е потребител по смисъла на §13 от ЗЗП.
Излагат се аргументи досежно надлежното изпълнение договорните задължения на
въззивното дружество (ищец). Направен е анализ на събраните по делото доказателства.
Иска се отмяна на решението на първоинстанционния съд в обжалваните части и уважаване
изцяло на исковите претенции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от М. З. К., чрез адв.
Гюмова-БАК, с който се оспорват наведените от въззивника доводи. Въззиваемият намира,
че решението е правилно и законосъобразно и не страда от посочените в жалбата пороци.
2
На първо място се посочва, че съдът достигнал до правилни изводи относно възражението за
погасителна давност. Излагат се подробни съображения. Посочва се, че погасителната
давност за задължението за плащане такса ,,поддръжка“ за 2017г., изтекла на 15.02.2020г., а
исковата молба била подадена на 20.11.2020г. Направен е подробен анализ на събраните по
делото доказателства (гласни и експертиза), като се твърди, че от същите не се установило
по категоричен начин, че въззивното дружество (ищец) изпълнило договорните си
задължения. Навеждат се доводи в тази насока. Твърди се, че ищецът не извършил
съответната услуга по поддръжка за 2018г., нито се отчел за осъществените дейности
съгласно задължението, предвидено в раздел ІІ- ри, т.10 от договора. Подчертава се, че
процентното или пълното отнасяне на съответните разходи към конкретната ведомост, не
удостоверявали изпълнение на договорните задължения.
Иска се потвърждаване на постановения съдебен акт и отхвърляне на въззивната жалба като
неоснователна. Претендира се присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни
разноски.
Въззивна жалба вх.№260225 от 03.02.2022г. срещу Решение №260001/12.01.2022г. по гр.д.
№1055/2020г. по описа на НРС, е подадена от М. З. К., чрез адв. Гюмова БАК. С жалбата се
изразява недоволство от обжалвания съдебен акт в частта, в която са уважени предявените
искове и са присъдени разноски в тежест на ответника. Излагат се съображения за
неправилност и необоснованост. Изразява се несъгласие с изводите на съда относно
последиците от неравноправността на клаузата на раздел ІV-ти, т.9 от процесния договор.
Навеждат се доводи за нищожност на посочената клауза, като се твърди, че същата не
пораждала права и задължения между страните.
Излага се становище във връзка с правната природа на договора за поддръжка и управление.
Посочва се, че същият съдържал елементи на договор за поръчка и такъв за изработка.
Твърди се, че изпълнителят се задължавал да извършва целогодишна техническа поддръжка
и провеждане на организационно и административно управление на комплекса срещу
заплащане на възнаграждение от възложителя (т.1, раздел 1 ). Направено е подробно
описание на поетите от изпълнителя задължения, като се цитират отделни клаузи. Твърди се,
че неправилно съдът приел, че въпреки нищожността на клаузата, договорът е продължен
автоматично. Заявява се, че разпоредбата на чл.145 ,ал.5 от ЗЗП относно нищожността на
неравноправните клаузи следвало да се тълкува съобразно с практиката на СЕС по
преюдициални запитвания (Директива 93/13). Позовава се на съдебна практика
(Решение№146/01.11.2017г. по т.д.№2615/2016г. на ВКС, І-во т.о.; решение по дело С-26/23;
решение по дело С-26/13).
Навеждат се доводи, че от заключението на вещото лице по извършената съдебносчетоводна
експертиза и от свидетелските показания не можело да се установи по категоричен начин, че
ищецът (въззивник) изпълнил задълженията си по договора в пълен обем. Твърди се, че по
делото не било проведено пълно и главно доказване на подлежащите на доказване факти и
обстоятелства. Излагат се аргументи, че след като задълженията за извършване на
поддръжка през 2018г., не били изпълнени, не следвало да се заплаща възнаграждение за
3
съответната услуга. Пояснява се, че изпълнителят не представил отчет за извършените
дейности съгласно задължението, предвидено в раздел ІІ- ри, т.10 от договора. Развиват се
подробни съображения в тази насока.
Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на
съдебен акт на настоящата инстанция, с който бъдат отхвърлени изцяло исковите
претенции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ,,ЕМЕРАЛД
ХОСПИТАЛИТИ“ ООД.
Процесуалният представител на въззивника поддържа подадената жалба и моли за отмяна
на първоинстанционното решение в обжалваните части.
Въззиваемият дружество чрез процесуалния си представител поддържа подадената жалба.
Въззивните жалби са подадени в предвидения от закона срок, отговарят на изискванията на
чл.260 и 261 от ГПК от страни с правен интерес от обжалване на първоинстанционното
решение. Поради това са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на
основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След като
прецени твърденията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и разпоредби
на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените пред БРС искове са с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.422, ал.1 ГПК.
Ищецът "ЕМЕРАЛД ХОСПИТАЛИТИ" ООД е предявил искове за приемане за установено
по отношение на ответника М. З. К., че същият дължи на ищцовото дружество сумата в общ
размер от 9276,82 лв., представляваща неплатено възнаграждение за поддръжка в размер на
сумата от 4638,41 лв. за 2017 г. и сумата от 4638,41 лв. за 2018 г., дължими по сключен
помежду им договор за поддръжка и управление на "Курортен апартаментен комплекс
Емералд Резорт Равда" № ММС-ЕН/085- 08. 211, сключен на 31.08.2011 г., за които
вземания ищцовото дружество се е снабдило със заповед № 178 от 22.05.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 163/2020 г. по описа на
РС- Несебър. Твърди се в исковата молба, че ищецът е изпълнявал в цялост поетите
задължения по договора, като ответникът не заплащал дължимите по договора такси.
Въпреки проведените редица разговори с цел извънсъдебно разрешаване на спора,
изпълнение от страна на ответника не последвало.
В подадения в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор, ответникът е оспорил исковете като
неоснователни, като е изложил съображения за недължимост на претендираните суми.
Оспорил е наличието на валидно договорно правоотношение, като е направил възражение че
не дължи претендираните такси за поддръжка за 2017 г. и 2018 г., тъй като петгодишния
срокът на действие на договора, сключен на 31.08.2011 г. е изтекъл, т. е. счита, че същият е
бил прекратен. Направено е и възражение за нищожност на клаузата, посочена в раздел ІV т.
9 от договора, съгласно която срокът на договора се подновява автоматично на всеки пет
4
години и за същия период от време, поради противоречието й със закона, на основание чл.
26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, както и че клаузата е нищожна по смисъла на ЗЗП. Оспорена е
и дължимостта на претендираната с исковата молба сума освен по основание и по размер,
като се твърди, че за 2018 г. ищецът не е изпълнявал задълженията си, тъй като през тази
година е била учредена Етажна собственост в комплекса и всички дейности по поддръжката
и управлението на комплекса са били извършени от ЕС, а не от ищцовото дружество.
Отправено е и възражение за изтекла погасителна тригодишна давност на основание чл. 111,
б. "в" от ЗЗД по отношение задължението за плащане на такса поддръжка за 2017 г., като се
твърди, че давността е изтекла на 15.02.2020 г., преди датата на подаване на исковата молба,
входирана на 20.11.2020 г.
По делото не се спори, че между страните е сключен договор за поддръжка и управление на
"Курортен апартаментен комплекс Емералд Резорт Равда" № ММС-ЕН/085-08.2011 от
31.08.2011 г., по силата на който по възлагане на ответника в качеството му собственик на
самостоятелен обект в к. к. "Емералд" в с. Равда, общ. Несебър, обл. Бургаска ищецът като
мениджър се е задължил да извършва целогодишна поддръжка и да провежда годишно
организационно и административно управление в комплекса срещу задължението на
ответника да му заплаща месечно възнаграждение в размер на 1. 21 евро/кв. м. без ДДС от
общата площ на притежавания от ответника в комплекса недвижим имот, който
представлява апартамент № И105 с обща площ 136,11 кв.м., платимо авансово до 15. 02 на
текущата година, за която се отнася задължението. Съгласно клаузата на раздел V, т. 2
договорът е сключен за срок от 5 години, считано от въвеждане на ответника във владение
на собствения му имот в комплекса, за който момент страните не спорят, че съвпада с датата
на сключване на процесния договор. Съгласно клаузата на раздел ІV, т. 9 е предвидена
възможност за автоматичното подновяване на договора всеки пет години и за същия период
от време, освен при писмено взето решение, не по-късно от 4 месеца преди изтичане на
всеки петгодишен срок от собствениците, притежаващи повече от 3/4 идеални части от
общите части за неподновяването му.
Не е спорно по делото, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в к. к. "Емералд"
в с. Равда, общ. Несебър.
По делото са ангажирани гласни доказателства и съдебно-счетоводна експертиза.
От заключението по допуснатата експертиза се установява, че дейностите изпълнявани от
ищцовото дружество, свързани с поддръжката и управлението на общите части на
комплекса са финансово обезпечени. За процесния период – 2017г. и 2018г., дружеството е
изпълнявало задълженията си по поддръжка на материално-техническата база, изградените
съоръжения, както със собствен ресурс, така и с изпълнение по сключени договори за
абонаментни услуги и ремонти с външни изпълнители. Вещото лице е посочило още, че
всички извършени разходи са надлежно отразени в счетоводството на дружеството, като
обема на осъществената от дружеството дейност през 2018г. е намалял спрямо този през
2017г., което е видно и от справката относно длъжностите, заети в поддръжката на
комплекса през двете години.
5
От показанията на свидетеля Сергей Скльомин, който през различни периоди от 2017г. и
2018г. е пребивавал в комплекса, се установява, че през 2017г. всичко се поддържало добре
и работело, в това число басейни, охрана, асансьори, електричество, паркова зона,
климатична инсталация. Когато пристигнал в началото на месец май на 2018г. установил, че
няма охрана, няма топла вода, не работил климатика, не се окосявала тревата, все едно
нямало управляващо дружество. Няколко дни по-късно били спрени водата,
електричеството и канализацията. След прекъсване от около месец, в края на месец май
2018г. поддръжката на комплекса била подновена от новия състав на дружеството.
По отношение основното възражение относно съществуването на облигационното
правоотношение между страните, настоящият състав намира следното:
Видно от съдържанието на договора, същият е сключен за срок от пет години, с клауза за
автоматичното му подновяване на всеки пет години с нов петгодишен срок, освен при
писмено решение, взето не по-късно от 4 месеца преди изтичане на всеки петгодишен срок
от собствениците, притежаващи повече от 3/4 идеални части от общите части за
неподновяването му. Ответникът е възразил относно срока на действие на договора, като
същият счита, че правоотношението му с ищеца е прекратено с изтичане на първоначалния
уговорен петгодишен срок, след който момент между страните липсвала облигационна
връзка, по силата на която да дължи претендираните за последващи години - 2017 г. и 2018
г. задължения за такси за поддръжка. Доколкото в настоящия случай сключения между
страните договор за управление и поддръжка представлява облигационно правоотношение,
за същото се прилагат общите правила на ЗЗД. Нормата на т.9 от раздел IV регламентира
възможността за автоматично продължаване на срока на договора с още пет години, при
условие, че не е налице писмено решение, взето не по-късно от 4 месеца преди изтичане на
всеки петгодишен срок от собствениците, притежаващи повече от 3/4 идеални части от
общите части за неподновяването му. Така уговорена клауза е израз на свободната воля на
страните по смисъла на чл. 9 от ЗЗД. Предвидената възможност за неподновяване на срока
на договора за нов петгодишен срок е уговорена под условие, след настъпване на което в
рамките на посочения срок /4 месеца преди изтичане на всеки петгодишен срок/, договорът
се счита за прекратен. Целта на тази уговорка е комплексът да не остане без управление и
поддръжка, а ако се реши промяна в начина или лицето, на което вече е възложено да я
извършва, тази промяна да не бъде поставена на едноличното решение на всеки от
собствениците. Следва да се отбележи, че обстоятелството, че неподновяването на срока на
договора е поставено под условие от волята на 3/4 от собственици в комплекса, не
препятства възможността всяка от страните да иска разваляне на договора поради по всяко
време поради неизпълнението му по чл. 87, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД. Тази възможност, макар да
не е изрично уговорена в договора, произтича от закона и всяка страна може да се възползва
от нея при наличието на предпоставките за това. По делото няма данни ответникът да е
отправял такова искане до ищеца, още повече, възможност да иска разваляне на договора е
предоставено само на изправната страна поради неизпълнението му от другата страна, а по
делото не се спори, че ответникът не е заплатил точно и в срок на уговорения падеж /до 15.
6
02 на текущата година/ дължимите от него суми. Налага се извод за наличието на валидно
облигационно правоотношение между страните за процесния период.
По отношение на изпълнението по договора от страна на ищцовото дружество: районният
съд е приел, че за 2017 г. е налице изпълнение от ищеца по договора, като вземането му,
макар да е дължимо, е погасено с тригодишна давност, поради което е отхвърлил изцяло
искът за дължимостта му. По отношение на претенцията за 2018 г. съдът е приел, че е
налице частично изпълнение от ищеца за месеците януари –април 2018 г., като поради
неизпълнение за останалата част от годината е отхвърлил иска в останалата част.
Както вече бе посочено, от доказателствата по делото се установява, че през 2017 г. ищецът
е изпълнявал точно задълженията си по договора, като е направил разходи по управлението
и поддръжката на комплекса. За 2018 г. е установено, че ищецът е изпълнявал задълженията
си до края на м. април, тъй като поради неплащане на дължимите по сключените с повечето
собственици в комплекса сума /в т. ч. и ответника/ е бил поставен във временна и частична
невъзможност да изпълнява задълженията си по договора през м. май 2018 г., след което,
макар и в намален обем с определени временни ограничения е продължил да изпълнява
задълженията си. Горното не може да обуслови извод, че ответникът не дължи заплащане на
уговореното по договора възнаграждение в пълен размер. Следва да се има предвид, че
според договора, възнаграждението е дължимо авансово – до 15. 02 на текущата година, и
неплащането на таксите в срок за 2017 г. и 2018 г. от ответника представлява неизпълнение
на договора. По делото има данни, че и голяма част от собствениците на апартаменти в
комплекса също не са изпълнили задълженията си за заплащане на възнагражденията към
ищеца, което е поставило дружеството в невъзможност да изпълни в пълен обем
задълженията си. Свидетелят по делото заявява, че през май 2018г. не е имало охрана, не се
е косяла тревата, били са спрени тока и водата, но това положение било преустановено към
края на месец май 2018г. Гореизложеното води до извода, че неизпълнението на ответника
не се дължи на негово виновно поведение, а е обусловено от неизпълнението на ответника,
както и на други собственици на имоти в комплекса.
Следва да се има предвид и обстоятелството че съдът в обжалваното решение е приел, че
след края на м. април 2018 г.управлението и поддръжката била поета от друго дружество, и
съответно е уважил предявения иск по отношение на задължението за 2018г. само до
размера 1546,14лв., т.е. за периода от януари до април 2018г., но такива доказателства по
делото не са ангажирани. Още повече, че свидетелят изрично е заявил, че след
преустановяването на дейностите по поддръжката на комплекса, същите са подновени през
май 2018г., но от нов състав на „ЕМЕРАЛД ХОСПИТАЛИТИ" ООД.
С оглед на горното, въззивният съд намира, че неправилно районният съд е приел, че на
ищеца не се дължи възнаграждение за времето след април 2018г. и е отхвърлил иска за
горницата над 1546,14 лв., и тъй като същото му се следва в пълния уговорен размер за
цялата 2018 г., решението в тази част следва да бъде отменено.
По отношение претенцията за 2017 г., правилно районният съд е приел, че на ищеца се
следва заплащане на уговореното в договора възнаграждение, възлизащо на 4638,41 лв., но
7
неправилно е приел, че вземането е погасено по давност, по следните съображения:
Предвид характера на вземането за такси за управление и поддръжка и в съответствие с
указанията, дадени в Тълкувателно решение № 3/2011 г., постановено по т. дело № 3/2011 г.
на ОСГТК на ВКС, с оглед неговата ежегодна дължимост, касаещо повтарящи се парични
задължения, произтичащи от единен правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва
през предварително определени интервали от време – в случая ежегодно, с изначално
уговорен размер, на основание чл. 111, б. "в" от ЗЗД се погасява с тригодишна давност. В
случая съгласно чл. 114 от ЗЗД началото на давността за вземането за 2017 г. започва на
уговорения в договора падеж - 15.02.2017г. и изтича на 15.07.2020 г.Съгласно чл. 116, буква
"б" от ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение, но ако същите бъдат
отхвърлени, давността не се счита за прекъсната. Исковата молба по чл. 422 ГПК има
правните последици на прекъсване на погасителната давност на основание чл. 116, б. „б”
ЗЗД. По силата на чл. 422, ал. 1 ГПК погасителната давност се счита прекъсната от датата на
подаване на заявлението в заповедното производство – така т. 9 от ТР от 18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС.
В настоящата хипотеза ищецът е подал заявление по чл. 417 от ГПК, изпратено по пощата с
пощенско клеймо от 14.02.2020 г., което е входирано в НРС на 19.02.2020 г. и по него е
образувано ч. гр. д. № 163/2020 г. по описа на НРС. С оглед изпълнение на указанията на
заповедния съд по чл. 415, ал. 1 от ГПК, ищецът е предявил иска си по чл. 422, ал. 1 от ГПК
при спазване на едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК. Тригодишната давност за
вземането на ищеца за 2017 г. се счита за прекъсната с подаване на заявлението по чл. 417
от ГПК. С оглед изпращане на заявлението по пощата следва, че датата на пощенското
клеймо - 14.02.2020 г. се счита за дата на предявяване на иска по смисъла на чл. 125 от ГПК,
а не датата на последващото му входирането в съда на 19.02.2020 г. Подаването на
заявлението по чл. 417 от ГПК чрез изпращането му по пощата на 14.02.2020 г. и
предявяването на иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК в законовия срок, е преди изтичане на
тригодишния давностен срок -15.02.2020 г., давността се счита за прекъсната, поради което
вземането за заплащане на дължимите по договора такса за управление и поддръжка за 2017
г. не е погасено по давност и е дължимо на ищеца изцяло в претендирания размер от
4638,41 лв.
С оглед на горното съдът приема, че предявените искове по чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1
от ЗЗД са основателни, което налага отмяна на решението на районния съд в обжалваната
му отхвърлителна част за сумата от 3092,27 лв., явяваща се разликата над уважения размер
от 1546,14 лв. до претендирания от 4638,41 лв. за дължимите такси за управление и
поддръжка за 2018 г. по процесния договор, както и в частта, с която изцяло е отхвърлен
иска за дължимост на сумата от 4638,41 лв. за дължимите такси за управление и поддръжка
за 2017 г. по същия договор и постановяване на ново, с което посочените искове следва да
бъдат уважени в отхвърлените им части. Първоинстанционното решение следва да бъде
отменено и в частта за разноските.
Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция и уважаване на исковите претенции на
8
ищеца, в негова полза следва да бъдат присъдени разноските в общ размер от 3705,68 лв.
/съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК/, от които 740,53 лв. направени в заповедното
производство, 1685,54 лв., направени в исковото производство пред първата инстанция,
както и 1279,61 лв. разноски пред въззивната инстанция.
Така мотивиран Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260001/12.01.2021 г. по гр. д. № 1055/2020 г. по описа на РС- Несебър
в частта, с която е отхвърлен предявеният от "ЕМЕРАЛД ХОСПИТАЛИТИ" ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Георг Вашингтон" № 20, ет.
6, представлявано от Мирослав Михайлов, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за приемане за установено по отношение на ответника М. З. К., Булстат
*********, гражданин на ***, роден на *** в ***, с постоянен адрес: ***, със съдебен адрес:
гр. Бургас, ул. "Сливница" № 26, ет. 2, чрез адв. Нели Гюмова, че същият му дължи сумата в
размер на 4638,41 лв., представляваща незаплатено възнаграждение за 2017 г. по сключен
помежду им договор за поддръжка и управление на "Курортен апартаментен комплекс
Емералд Резорт Равда" № ММС-ЕН/085- 08. 2011 от 31.08.2011 г., поради погасяването му
по давност, както и в частта, в която е отхвърлен иска му над уважения размер от 1546,14
лв. до претендирания такъв от 4638,41 лв., представляваща незаплатено възнаграждение за
2018 г. по сключен помежду им договор за поддръжка и управление на "Курортен
апартаментен комплекс Емералд Резорт Равда" № ММС-ЕН/085- 08. 2011 от 31.08.2011 г., за
които вземания ищцовото дружество се е снабдило със заповед № 178 от 22.05.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 163/2020 г. по описа на
РС- Несебър, както и в частта за разноските, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. З. К., Булстат *********, гражданин на
***, роден на *** в ***, с постоянен адрес: ***, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.
"Сливница" № 26, ет. 2, чрез адв. Нели Гюмова, че същият дължи на "ЕМЕРАЛД
ХОСПИТАЛИТИ" ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. "Георг Вашингтон" № 20, ет. 6, представлявано от Мирослав Михайлов, на основание
чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД сумата от 4638,41 лв. /четири хиляди шестотин
тридесет и осем лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща незаплатено
възнаграждение за 2017 г. по сключен помежду им договор за поддръжка и управление на
"Курортен апартаментен комплекс Емералд Резорт Равда" № ММС-ЕН/085- 08. 2011 от
31.08.2011 г., както и сумата от 3092,27 лв., /три хиляди деветдесет и два лева и двадесет и
седем стотинки/, представляваща останалата част от дължимото възнаграждение за 2018 г.
от общо 4638,41 лв. по сключен помежду им договор за поддръжка и управление на
"Курортен апартаментен комплекс Емералд Резорт Равда" № ММС-ЕН/085- 08. 2011 от
31.08.2011 г., за които вземания ищцовото дружество се е снабдило със заповед № 178 от
9
22.05.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. №
163/2020 г. по описа на РС- Несебър.
ОСЪЖДА М. З. К., Булстат *********, гражданин на ***, роден на *** в ***, с постоянен
адрес: ***, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. "Сливница" № 26, ет. 2, чрез адв. Нели Гюмова,
да заплати на "ЕМЕРАЛД ХОСПИТАЛИТИ" ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. "Георг Вашингтон" № 20, ет. 6, представлявано от Мирослав
Михайлов, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 3705,68 лв. /три хиляди седемстотин
и пет лева и шестдесет и осем стотинки/, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, от
които 740,53 лв. направени в заповедното производство, 1685,54 лв., направени в исковото
производство пред първата инстанция, както и 1279,61 лв. разноски пред въззивната
инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10