Р Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 29.08.2018 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на двадесет и
първи юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р.Д.
при секретаря Стефка А. като разгледа докладваното от съдия Д. гражданско
дело № 414 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявени са два обективно и субективно съединени иска с правно основание
чл. 135 от ЗЗД от „И.К.“ АД, ЕИК ********, чрез пълномощника адв. Д.Д. против Р.Ж.Б.,
ЕГН ********** и В.Й.Б., ЕГН **********, В.А.А., с ЕГН *********** и Ц.А.А., с
ЕГН **********, както следва:
1.Първи иск - предявен от „И.К.“ АД против Р.Ж.Б., ЕГН ********** и В.Й.Б., ЕГН ********** за обявяване за недействителен
по отношение „И.К.“ АД договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален
акт за дарение на недвижим имот от 04.02.2011 г. с № 24, том I, дело № 9/2011
г. на нотариус Л.Л., с peг. № 151 на НК, съгласно който Р.Ж.Б. е дарил на
съпругата си В.Й.Б. собствения си недвижим имот – Апартамент № 13, находящ се в
гр. София, СО, р-н „М.“, в ж.к. „********, вх. ********със застроена площ от
114,08 кв.м., заедно с мазе № 13 с площ от 2,10 кв.м., ведно с 5,148 % ид.
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, подробно
индивидуализиран в исковата молба и
2. Втори иск - с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване за
недействителен по отношение на ищеца „И.К.“ АД на сключения между ответниците В.Й.Б.,
ЕГН **********, от една страна и заедно В.А.А., ЕГН *********** и Ц.А.А., ЕГН **********
договор за дарение на гореописания недвижим имот, обективиран в нотариален акт
за дарение на недвижим имот от 04.04.2011 г. с № 73, том I, акт № 29/2011 г. на
нотариус Л.Л., с peг. № 151 на НК.
В исковата молба ищецът твърди, че на 18.01.2011 г. между него в качеството
на заемодател и „Р.П.“ ЕООД /с предишно наименование „В.П.“ ЕООД/, в качеството
на заемополучател и Р.Ж.Б. и „Е.П.“ ЕООД, в качеството им на трети задължени
лица бил сключен договор за заем за сумата от 50 000 лв., която е следвало
да бъде върната в срок до 28.01.2011 г. Твърди, че на 18.01.2011 г. „И.к.“ АД е
превела с преводно нареждане на „В.П.“ ЕООД посочената сума. В чл. 8 от
договора била уговорена неустойка в размер на 25 000 лв., а в чл. 10 било
уговорено, че третите задължени лица на основание чл. 101 от ЗЗД встъпват в
задълженията на заемополучателя, вкл. и в задълженията за неустойки и
обезщетения и се задължават да отговарят солидарно с него за тяхното изпълнение
пред заемодателя. В чл. 11 била уговорена и лихва върху главницата в размер на
12 % годишно. В исковата молба се сочи, че липсва изпълнение по договора за
заем, а първият ответник по делото отговаря солидарно за всички задължения по този
договор.
На следващо място излага, че на 04.02.2011 г. след възникване на
задължението към ищеца първият ответник по делото Р.Ж.Б. е дарил на съпругата
си В.Й.Б. – втори ответник собствения си недвижим имот - Апартамент № 13, в гр.
София, р-н „М.“, ж.к. „********, вх. *****
Посочва също така, че на 04.04.2011г. вторият ответник по делото В.Й.Б. е
дарила по ½ ид. част от процесния недвижим имот на сина си В.А.А. и на дъщеря
си Ц.А.А..
В тази връзка ищецът твърди, че за него е налице правен интерес от
предявяване на настоящите искове по чл. 135 ЗЗД за обявяване на посочените
прехвърлителни сделки за недействителни спрямо него за описания имот като
излага подробни съображения за това и моли съда да уважи предявените искове. Претендира
разноски по делото.
Ответниците Р.Ж.Б., В.Й.Б., В.А.А. и Ц.А.А. са депозирали писмен отговор на исковата молба, в който оспорват
предявените искове като недопустими като излагат подробни съображения за това и
молят производството по тях да се прекрати. На следващо място, оспорват предявените
искове като неоснователни по изложени съображения за това и молят съда да ги
отхвърли. Претендират разноски по делото.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представен договор за заем от 18.01.2011 г.,
сключен между „И.к.“ АД – като заемодател и „В.П.“ ЕООД, представлявано от управителя Р.Ж.Б. – като
заемополучател и Р.Ж.Б. и „Е.П.“ ЕООД – като трети задължени лица, видно от
който „И.к.“ АД е предоставила на заемополучателя сумата от 50 000 лв.,
която същият се задължава да върне до 28.01.2011 г.
Съгласно уговореното в чл. 2 от договора, страните приемат за установено в
отношенията си, че заемната сума от 50 000 лв. е изплатена напълно от
заемодателя на заемополучателя на 18.01.2011 г. преди сключването на договора
чрез банков превод по сметка на заемополучателя в „Р.Б.“ АД. В чл. 8 е
уговорено, че при неизпълнение на поетите с договора задължения от страна на
заумополучателя и третите задължени лица (съдлъжници), същите дължат неустойка
в размер на 25 000 лв.
Съгласно чл. 10 третите задължени лица „Е.П.“ ЕООД и Р.Ж.Б. (в лично
качество), по споразумение със заемодателя „И.к.“ АД, на основание чл. 101 от ЗЗД
встъпват във всички задължения на заемополучателя „В.П.“ ЕООД, произтичащи от
договора, вкл. и в задълженията за неустойки и обезщетения и се задължават да отговарят
солидарно с него за тяхното изпълнение пред заемодателя „И.к.“ АД
Съгласно чл. 11 заемополучателят се задължава да възстанови заетата сума до
28.02.2011 г. ведно с лихва в размер на 12 % годишно, а съгласно чл. 12 в
случай на забава дължи на заемодателя неустойка върху неиздължената сума в
размер на 0,35 % за всеки пР.рочен ден.
В договора е предвидено, че всички спорове между страните, свързени с
договора ще бъдат разрешавани от Арбитражен съд София.
Видно от представения Кредитен превод – преводно нареждане от 18.01.2011 г.
„И.к.“ АД е превела на „В.П.“ в „Р.“ АД 50 000 лв. с основание – договор
за заем.
Видно от представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 24, том І, рег. № 943, дело № 9/2011 г. на нотариус Л.Л., рег. № 151 на НК,
на 04.02.2011 г. Р.Ж.Б. е дарил на съпругата си В.Й.Б. следния свой недвижим
имот – Апартамент № 13 находящ се в гр. София, СО, р-н „М.“, в ж.к. „********,
вх. ********със застроена площ от 114,08 кв.м., състоящ се от три спални, от
които две с обща тераса и третата без тераса, дневна – столова с излаз към
терасата на спалните, кухня, две бани с тоалетни, тоалетна, антре и коридор, при
съседи: двор, апартамент № 14, асансьор, коридор, апартамент № 12, калкан с
бъдещ вход 4, отгоре – апартамент № 16 и част от апартамент № 15, отдолу –
партамент № 10, заедно с мазе № 13, на сутерен, второ ниво, с площ от 2,10
кв.м., при съседи: мазе № 12, стълбище към мазетата, двор, коридор, заедно с
5,148 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото, върху което е построена същата, съставляващо УПИ VІІ – 1348,1349,1350,
от кв. 1 по плана на гр. София, м. ж.к. „М. 2“, който по документи за
собственост е с площ от 4714 кв.м., а по скица е с площ от 4745 кв.м., при
съседи по скица: север – УПИ V – 1605, изток – новопроектиран булевард и ухо на
автобусна спирка, юг - УПИ ХІІ – общински, УПИ ХІ-1533,1534,1535,1623, запад –
терен на бивш плавателен канал, а по кадастрална карта - самостоятелен обект в
сграда с ид. 68134.4091.656.1.78, намиращ се в сграда 1, разположена в ПИ с ид.
68134.4091.656.
Видно от представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 73, том І, рег. № 2488, дело № 29/2011 г. на нотариус Л.Л., рег. № 151 на НК,
В.Й.Б. е дарила на сина си В.А.А. и на дъщеря си Ц.А. А. при дялове от по 1/2 идеална
част за всеки от тях процесния недвижим имот, а именно - Апартамент № 13
находящ се в гр. София, СО, р-н „М.“, в ж.к. „********, вх. ********със
застроена площ от 114,08 кв.м., подробно описан в нот. акт.
По делото е приложена и Схема № 15-543673-12.12.2015 г. на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.4091.656.1.78. – Жилище, апартамент, с
адрес: гр. София, р-н „М.“, ж.к. „********, вх. ********ап. 13 с площ от 114,08
кв.м., видно от която като собственици на имота са посочени: 1. Ц.А.А.,
притежаваща 1/2 ид. част от правото на собственост, съгласно нот. акт № 136,
том ХХХ, рег. № 12438, дело 6421 от 04.04.2011 г., издаден от СВ и 2. В.Б.А., притажаваща
1/2 ид. част от правото на собственост, съгласно Постановление № 67, том
ХХVІІІ, рег. № 12707 от 13.03.2015 г., издадено от СВ. Представена е и Скица № 15-543666-12.12.2015
г. на ПИ с ид. 68134.4091.656.
По делото е представен нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №
15, том 2, рег. № 8040, дело № 92/2010 г. от 28.09.2010 г., вписан в СВ под №
42862, акт № 131, том ХХІV, дело № 24861, видно от който за обезпечаване
вземането на кредитора „Б.П.Б.“ АД по банков кредит № 033/2007 г. от 16.01.2008
г., отпуснат на кредитополучателя „В.П.“ ЕООД и солидарния длъжник Р.Ж.Б. в
размер на 70 000 евро в полза на Банката е учредена договорна ипотека върху
процесния недвижим имот - Апартамент № 13, в гр. София, в ж.к. „********, вх.
3, ет. 5.
Видно от приложеното по делото Решение от 02.12.2013 г. по гр.д. №
3186/2013 г. на СГС, І ГО, 15 с-в, постановено в производство по иск с правно
основание чл. 108 ЗС, съдът е осъдил В. Б. А.да предаде на В.А.А. и Ц.А.А.
владението на процесния недвижим имот - Апартамент № 13 находящ се в гр. София,
в ж.к. „********, вх. ********при условие, че В.А. и Ц.А. заплатят на В. Б. А.сумата
от 80 090,01 лв. – извършени от нея необходими и полезни разноски в имота
и е признато право на задържане на основание чл. 72, ал. 3 ЗС върху процесния
недвижим имот до заплащане на сумата от 80 090 лв. и е издаден изпълнителен
лист от 17.01.2014 г. по гр.д. № 3186/13 г. от СГС, 15 с-в в полза на В. А.за
сумата от 80 090,01 лв.
Видно от представеното по делото Постановление за възлагане на недвижим
имот от 17.02.2015 г. на ЧСИ М.М., рег. № 786 на КЧСИ /влязло в сила на
04.03.2015 г./ на В.Б.А. е възложена 1/2
ид. част от процесния недвижим имот - Апартамент № 13, в гр. София, р-н
„М.“, в ж.к. „********, вх. ********с площ от 114,08 кв.м. на цена 49 140 лв.
Приложено е и Постановление за налагане на възбрана на ЧСИ М.М., рег. № 786,
с което е наложена възбрана върху 1/2 ид. част от имота - Апартамент № 13, в
гр. София, в ж.к. „********, вх. ********собственост на Ц.А.А..
От ответниците по делото е представен договор за заем от 19.01.2011 г.,
сключен между „И.к.“ АД като заемодател и „В.П.“ ЕООД, представлявано от
управителя Р.Ж.Б. като заемополучател и Р.Ж.Б. и „Л.П.“ ЕООД – като трети
задължени лица, съгласно който в чл. 1 е уговорено, че с този договор се
прекратява изцяло, безусловно и напълно сключения на 18.01.2011 г. помежду им
договор за заем, в частта, в която неговите членове и клаузи противоречат на
членовете и клаузите на договора от 19.01.2011 г.. Страните се съгласяват, че
извършения на 18.01.2011 г. кредитен превод от Заемодателя на Заемополучателя в
размер на 50 000 лв. се счита за предоставен заем по този договор. Съгласно
чл. 2 неучастващото в договора за заем от 18.01.2011г. лице „Л.П.“ ЕООД заменя
изцяло и напълно в дълг физическото лице Р.Ж.Б. по договора от 18.01.2011г.
Замяната в дълг се извършва изцяло с пълното съгласие на заемодателя, като
всички правоотношения между него и Р.Б. се считат за прекратени, а задължението
на Р.Б. по договор за заем от 18.01.2011 г. се счита за изцяло погасено и заемодателят
декларира, че няма никакви претенции към него. Съгласно чл. 4 всички клаузи и
членове по договора за заем от 18.01.2011 г., между Заемодателя, Заемополучателя
и третите задължени лица остават в сила единствено в случай, че не противоречат
на клаузите на този договора от 19.01.2011 г..
По делото е представено Решение от 29.12.2014 г. на Арбитражен съд София по
вад № 14081201/2014 г., с което „Р.П.” ЕООД, /с предишно наименование „В.П.”
ЕООД/, „В.П.” ЕООД, СКЛАД „В.П.”, „Р. И.” ЕООД, СКЛАД „В.П.”, „Е.П.” ЕООД и Р.Ж.Б.,
ЕГН ********** са осъдени да заплатят солидарно на „И.К.” АД сумите от: главница
от 40 000 лв. - дължима, но неплатена сума по Договор за заем от
18.01.2011 г.; сумата от 166,67 лв. - възнаградителна лихва върху главницата за
периода 18.01.2011г.-28.01.2011 г.; сумата от 25 000 лв. – неустойка по чл. 8 от договора за
заем от 18.01.2011 г.; 176 540 лв. - мораторна неустойка в върху главница в
размер на 40 000 лв. за периода от 28.02.2011 г. до 12.08.2014 г. и законната
лихва върху главницата от датата на арбитражното производство до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 6565,94 лв. – разноски по делото. По
делото е представени и изпълнителен лист от 15.06.2015 г. по т.д. № 3416/2015
г. на СГС, VІ 7 с-в за присъдените суми по арб. дело № 14081201/2014 г. на
Арбитражен съд – София.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване относителна недействителност по отношение
на ищеца „И.К.“ АД на сключените от ответниците Р.Ж.Б., В.Й.Б., В.А.А. и Ц.А.А.
безвъзмездни сделки, оформени с нотариален
акт за дарение на недвижим имот от 04.02.2011 г. с № 24, том I, дело № 9 / 2011
г. на нотариус Л.Л., с peг. № 151 на НК и нотариален акт за дарение на недвижим
имот от 04.04.2011 г. с № 73, том I, акт № 29/2011 г. на нотариус Л.Л..
Искът по чл. 135 ЗЗД е правен способ за защита на кредитора срещу
разпоредителните действия на длъжника, с които последният намалява или
обременява имуществото си, предназначено, съгл. чл. 133 ЗЗД да служи за
удовлетворяване на кредиторите и по този начин създава опасност за реализиране
вземането на кредитора. Основателността на иска е обусловена от кумулативното
наличие на всички елементи от фактическия състав на чл. 135, ал.1 ЗЗД - качеството
на кредитор на ищеца преди извършване на сделката, извършването на правно
действие от длъжника, с което имуществото му се е намалило, увреда на кредитора
и че длъжникът е знаел за увреждането. Качеството кредитор е обусловено от
наличието на действително вземане, което трябва да е възникнало преди
извършване на увреждащото действие от длъжника и да съществува при извършването
му. Ирелевантно за спора е дали вземането е ликвидно и изискуемо към момента на
осъществяване на разпоредителната сделка, достатъчно е да е възникнало, да е
действително и да не е погасено чрез някой от предвидените в закона правни
способи. В разпоредбите на чл. 135, ал. 1, изр. 1 и 2 от ЗЗД се прави
разграничение между безвъзмездните и възмездните разпоредителни действия на
длъжника, като при безвъзмездните сделки придава правно значение единствено на
знанието на длъжника и се дезинтересира от знанието/незнанието на третото лице,
в чиято полза е извършено разпореждането; обратно - при възмездните сделки
законът обуславя недействителността на извършеното от длъжника действие не само
от знанието на длъжника за увреждащия му характер, а кумулативно и от знание на
третото лице, с което длъжникът е договарял. В чл. 135, ал. 2 от ЗЗД е въведена
и оборима презумпция за знание, когато третото лице, в чиято полза е извършено
действието, е съпруг, брат или сестра, низходящ или възходящ на длъжника.
Липсата на която и да било от посочените кумулативни предпоставки
препятства възникването на правото по чл. 135 ЗЗД и обуславя неоснователност на
иска на кредитора, чрез който се иска отмяна на сключена от длъжника
разпоредителна сделка.
С оглед на развитите правни съображения, съотнесени към установената в
разглеждания случай фактическа обстановка, съдът намира следното:
По допустимостта на исковете:
В своята практика ВКС приема, че е възможно правата, предмет на обявеното
за недействително действие, да бъдат прехвърлени от лицето, с което длъжникът е
договарял на друго трето лице, а последното на свой ред да ги прехвърли и т.н.
Конкуренцията между тези трети лица и кредитора, с оглед вещните права върху
недвижими имоти, е уредена в чл. 135, ал. 1, изр. 3 ЗЗД – недействителността не
засяга правата, които трети добР.ъвестни лица са придобили възмездно преди
вписване на исковата молба за обявяване на недействителността, което означава,
че кредиторът може да насочи принудителното изпълнение към правата, предмет на
обявеното за недействително действие, дори и те да са вече в патримониума на
правоприемник на лицето, с което длъжникът е договарял, освен ако третото лице
е придобило правата възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на
недействителността и то е добР.ъвестно. Щом самият закон допуска това и при
наличие на останалите предпоставки за упражняване на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, следва да се приеме, че е налице правен интерес за кредитора от
предявяване на конститутивния иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, независимо че имотът
не е в патримониума на длъжника, а е прехвърлен /респ. част от него/ с
последваща сделка на трето лице преди вписване на исковата молба. Това
прехвърляне не изключва наличие на правен интерес от обявяването на
първоначалната увреждаща сделка и не е основание за недопустимост на иска по
чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
Поради изложените правни изводи, съдът намира за неоснователни възраженията
на ответниците за недопустимост на исковете поради липса на правен интерес за
ищеца „И.к.“ АД от предявяването им, поради обстоятелството, че процесният
недвижим имот не би могъл да се върне в патримониума на ответника Р.Б., тъй
като 1/2 ид. част от имота е била придобита от друго лице В. Б. А.чрез
извършена публична продан на имота и постановление за възлагане преди
вписването на исковата молба за обявяване на недействителността.
Неоснователни са и възраженията на ответниците за недопустимост на исковете
и поради наличието на учредена договорна ипотека върху процесния имот в полза
на „Б.П.Б.“ ЕАД за обезпечаване вземанията на банката по договор за кредит за
сумата от 70 000 евро, обективирана в нот. акт № 15, том 2, рег. № 8040,
дело № 92/2010 г. на нотариус Л.Л., както и за наложена възбрана по чл. 449,
ал. 2 ГПК върху другата 1/2 ид. част от имота. Съдът намира, че посочените
обстоятелства по никакъв начин не влияят на въпР.а за увреждането, защото дори
и с учредяване на вещни тежести да се намалява стойността на имотите,
кредиторът се явява увреден, тъй като е извършено разпоредително действие с имущество
на длъжника. Съвсем отделен е въпР.ът дали реално кредиторът би могъл да се
удовлетвори при едно принудително изпълнение от стойността на имотите, предвид
наличието на друг ипотекарен кредитор, но това е проблем на изпълнителното
производство, а не обстоятелство, имащо значение за наличието на увреждащото
разпоредително действие, а още по-малко, водещо да липса на правен интерес за
кредитора от предявяването на иска и оттам до недопустимост на същия.
Поради изложените съображения, съдът намира, че предявените искове са
допустими и следва да се разгледат по същество.
По основателността на исковете:
В процесния случай, от доказателствата по делото безспорно се установи, че
е налице първата предпоставка за уважаване на иска - ищецът
има качеството на кредитор по отношение на ответника Р.Ж.Б., което е придобил
по силата на договор за заем от 18.01.2011 г., сключен между “И.к.“ АД, в
качеството на заемодател и „Р.П.“ ЕООД /с предишно наименование „В.П.“ ЕООД/, в
качеството на заемополучател и Р.Ж.Б. и „Е.П.“ ЕООД като трети задължени лица
по договора за сумата от 50 000 лева.
Следователно е налице валидно съществуващо вземане в полза на ищеца срещу
ответника Р.Ж.Б., което е
възникнало преди датата на сключване на разпоредителните сделки – на 18.01.2011г.. Съдът намира, че възраженията
на ответната страна, че представеният от ищеца договор за заем е антидатиран,
както и че задължението на Р.Б. към ищеца е възникнало от края на м. декември
2011 г., след сключване на процесните договори за дарение останаха недоказани и
неоснователни по делото.
Настоящият състав приема за неоснователни и възраженията
на ответната страна, че към датата на атакуваните действия Р.Б. вече не е бил
длъжник на ищеца „И.к.“ АД, т.к. с последващ договор за заем от 19.01.2011 г.,
първият договор е бил прекратен и заемното правоотношение е новирано, при което
третото задължено лице Р.Б. е заменено от друго задължено лице „Л.П.“ ЕООД.
Това е така, тъй като видно от представеното по делото арбитражно решение от 29.12.2014 г. на Арбитражен съд София по вад № 14081201/2014 г. по
отношение на процесното вземане по договор за заем от 18.01.2011 г. е налице
влязло в сила решение, по което има и издаден изпълнителен лист от 15.06.2015
г. от СГС, VІ 7 с-в по т.д. № 3416/2015 г. за присъдените суми по посоченото арбитражно
дело и следователно е налице съдебно признато вземане по договора за заем от
18.01.2011 г. Видно е също така от представеното решение, че в хода на
арбитражното дело, ответникът не е представил като доказателство по делото договора
за заем от 19.01.2011 г., а същият е имал възможност, т.к. е участвал по
посоченото дело.
На следващо място, съдът намира, че е
налице и втората предпоставка за уважаване на иска, а именно наличието на
разпоредително действие или сделка, както и увреждащият му характер.
Съдът намира, че и двете разпоредителни сделки, обективирани в нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 24 от 04.02.2011 г., том I, дело № 9/2011 г. на нотариус Л.Л., с peг. № 151
на НК, както и в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 73 от 04.04.2011
г., том І, рег. № 2488, дело 29/2011 г. на нотариус Л.Л., peг. № 151 на НК увреждат
ищеца „И.к.“ АД, тъй като чрез тях ответникът Р.Б. обективно е намалил
имуществото си. В този смисъл ищецът е кредитор с парично вземане на първия
ответник – длъжник по договора за заем, но увреждащият резултат е постигнат с
двете последователни сделки, поради което увреденият кредитор може да иска
обявяването и на двете сделки за относително недействителни спрямо него. В
случая няма значение, че това е станало не с една, а с две последователни
сделки, т.к. независимо от броя на последващите сделки с имоти увреждането е
налице и предпоставка за уважаване на иска е дали и по отношение на третите
лица - прехвърлители и приобретатели по последващите сделки е налице знание за
това, че с тези сделки увреждат кредитора на първоначалния длъжник. Несъмнено след извършената сделка на дарение
от ответника, активите на имущество му, от което ищецът би могъл да се удовлетвори
са намалели, което е довело до увреждане на кредитора. Следователно по
отношение знанието на длъжника за увреждащото действие като правнорелевантен
факт за основателността на иска, съдът намира, че същото е доказано от ищеца.
По отношение на знанието на третите лица, в чиято
полза е извършено разпоредителното действие, съдът намира на първо място, че и при двете сделки знание за увреждане у приобретателите не се изисква, т.к.
същите са безвъзмездни, а наред с това страни по тези сделки са съпругата на
длъжника и нейните деца, като по
отношение на тях съществува оборима презумпция по чл. 135, ал. 2 ЗЗД за знание,
т.е. знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е
съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. В тежест на
ответниците по делото беше да оборят тази презупция за знание. Съдът намира, че
от ответниците не бяха събрани доказателства по делото, които да
опровергаят презумпцията на чл. 135, ал. 3 ЗЗД, поради което приема, че
страните и по двете сделки са знаели, че увреждат ищеца.
Съдът намира за неоснователно направеното
възражение от страна на ответниците, че в настоящия случай увреждане не е
налице, тъй като длъжникът се е разпоредил със свое несеквестируемо имущество
по смисъла на чл. 444 ГПК, поради което същото не би могло да служи за
принудително удовлетворяване на вземането на кредитора.
По въпР.а – може ли да има характер на увреждаща
сделката, с която длъжникът се е разпоредил с единственото си жилище и отпада
ли с извършването й несеквестируемостта на жилището има трайно установена
практика на ВКС, обективирана в редица съдебни актове - Решение №
456/25.06.2010 г. по гр.д. № 1294/2009 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 855 от
04.12.2003 г. по гр.д. № 123/2003 г., ВКС, II г.о. С посочените решения е
прието, че цялото имущество на длъжника е секвестируемо, като в чл. 444 и чл.
446 ГПК са въведени изключения, с които се обявяват определени имуществени
права на длъжника за несеквестируеми. Когато, обаче, едно лице се разпорежда с
право, по отношение на което процесуалният закон му дава гаранцията на чл. 444
от ГПК, отчуждителят сам е преценил, че това право не е сред необходимите за
оцеляването му. Прието е, че несеквестируемостта на единственото жилище отпада
тогава, когато длъжникът го е продал или е предприел други разпоредителни
действия с него. Този извод е обоснован с факта, че увреждането на кредитора е
от категорията на обективните предпоставки и предполага, че чрез извършеното
правно действие длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността си, а сделката,
с която длъжникът се е разпоредил с единственото си несеквестируемо жилище може
да уврежда кредитора, т.к. вследствие на разпоредителната сделка длъжникът
изразява воля, че това жилище не му е нужно и се лишава от облагите на
несеквестируемостта, поради което последната отпада по отношение на това
жилище.
Във връзка с изложеното, съдът намира, че всички
предпоставки за уважаване на предявените искове по чл. 135, ал. 1 ЗЗД са налице,
поради което същите се явяват основателни и доказани и като такива следва да се
уважат частично, поради следните съображения:
От представеното по делото постановление за възлагане на недвижим имот от 17.02.2015 г. на ЧСИ М.М.,
рег. № 786 /влязло в сила на 04.03.2015 г./ се установи, че 1/2 идеална част от
процесния имот - Апартамент № 13, находящ се в гр. София, р-н „М.“, в ж.к. „********,
вх. ********с площ от 114,08 кв.м., с бивш собственик В.А. е възложена на
основание чл. 496 ГПК на В.Б.А. на цена от 49 140 лв.
В тази връзка по делото се доказа, че по отношение на тази 1/2 ид. част от
процесния имот, която е била собственост на ответника В.А. е налице право на
собственост, придобито от трето лице - В.Б.А., която е придобита възмездно от
посоченото лице преди вписването на исковата молба за обяваване на
недействителността /същата е вписана на 07.12.2016 г./.
Следователо и по аргумент от разпоредбата на чл.
135, ал. 1, изр. 3 ЗЗД, съгласно която недействителността на засяга правата,
които трети добР.ъвестни лица са придобили възмездно преди вписването на
исковата молба за обявяване на недействителността, съдът намира, че по
отношение на тази 1/2 ид. част от процесния имот, придобита с постановление за
възлагане от 17.02.2015 г. от В.Б.А. искът с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД се явява неоснователен и
следва да се отхвърли. В тази връзка съдът намира, че искът не следва да се
уважава изцяло, така както се поддържа от ищеца, а само за останалата 1/2 ид.
част от процесния имот, собственост на ответницата Ц. А. А., т.е. до размер на
1/2 идеална част от извършеното дарение.
При този изход на спора и след
компенсация на разноските страните не си дължат заплащане на такива.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО
НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД по отношение на „И.К.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, чрез пълномощника
адв. Д.Д., със съдебен адрес:***, партер договор
за дарение от 04.02.2011 г., обективиран в нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 24, том І, рег. № 943, дело № 9/2011 г. на нотариус Л.Л., рег.
№ 151 на НК, с който Р.Ж.Б., ЕГН ********** е дарил на съпругата си В.Й.Б., ЕГН
********** Апартамент № 13 находящ
се в гр. София, СО, р-н „М.“, в ж.к. „********, вх. ********със застроена площ
от 114,08 кв.м., състоящ се от три спални, от които две с обща тераса и третата
без тераса, дневна – столова с излаз към терасата на спалните, кухня, две бани
с тоалетни, тоалетна, антре и коридор, при съседи: двор, апартамент № 14, асансьор,
коридор, апартамент № 12, калкан с бъдещ вход 4, отгоре – апартамент № 16 и
част от апартамент № 15, отдолу – партамент № 10, заедно с мазе № 13, на
сутерен, второ ниво, с площ от 2,10 кв.м., при съседи: мазе № 12, стълбище към
мазетата, двор, коридор, заедно с 5,148 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е построена същата,
съставляващо УПИ VІІ – 1348,1349,1350, от кв. 1 по плана на гр. София, м. ж.к.
„М. 2“, който по документи за собственост с площ от 4714 кв.м., а по скица с
площ от 4745 кв.м., при съседи по скица: север – УПИ V – 1605, изток –
новопроектиран булевард и ухо на автобусна спирка, юг – УПИ ХІІ – общински, УПИ
ХІ-1533,1534,1535,1623, запад – терен на бивш плавателен канал, а по кадастрална
карта - самостоятелен обект в сграда с ид. 68134.4091.656.1.78, намиращ се в
сграда 1, разположена в ПИ с ид. 68134.4091.656. до размер на 1/2 идеална част от описания недвижим имот – като ОТХВЪРЛЯ иска за прогласяване
относителната недействителност на дарението от 04.02.2011 г. за останалата 1/2
идеална част от имота като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРОГЛАСЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО
НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД по отношение на „И.К.“
АД, ЕИК ******** договор за дарение от
04.04.2011 г., обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот №
73, том І, рег. № 2488, дело № 29/2011 г. на нотариус Л.Л., рег. № 151 на НК, с
който В.Й.Б., ЕГН ********** е дарила на дъщеря си Ц.А. А., ЕГН ********** 1/2 идеална част от процесния недвижим имот
- Апартамент № 13 находящ се в гр. София, СО, р-н „М.“, в ж.к. „********, вх. ********със
застроена площ от 114,08 кв.м. като ОТХВЪРЛЯ
иска за прогласяване относителната недействителност на дарението от 04.04.2011
г. за останалата 1/2 идеална част от имота дарена на В.А.А., ЕГН ********** като
неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщението за изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: