РЕШЕНИЕ
Номер 260243 03.06 Година 2021 Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
Окръжен съд , Търговско отделение, ХVIII състав
На двадесет и пети май 2021 Година
В публично заседание в
следния състав:
Председател:
Александър Стойчев
Секретар:
Ваня Казакова
като разгледа докладваното
от Съдията гр. дело номер 396 по описа за
2019 година намери за
установено следното:
Иск с правно основание чл. 422 от ГПК.
Ишецът твърди, че на 28.02.2013 г.
между Министерския съвет на Република България, представляван от министъра на
икономиката, енергетиката и туризма и ответното дружество „ДОБИВ И ЕКСПЛОАТАЦИЯ
АБО“ ООД- гр. Пловдив, е бил сключен договор за предоставяне на концесия за
добив на подземни богатства по чл.2,ал.1,т.5 от Закона за подземните
богатства-строителни материали-кварцови пясъци,от находище „Добри дол“, разположено
в землището на с.Септемврийци, община Димово,област Видин.
Твърди, че договорът е влязъл в
сила на 11.09.2013 г.- датата на предоставяне на банкова гаранция съгласно
чл.22, ал.2 от същия договор. Описва редица произтичащи от договора задължения
на концесионера и твърди,че концедентът упражнява контролните си правомощия за
изпълнение на договора чрез министъра на икономиката, енергетиката и туризма, а
понастоящем-министъра на енергетиката. В тази връзка твърди, че при
осъществяване на текущ контрол по изпълнението на процесния концесионен договор
за добив на подземни богатства, по реда на чл.8,ал.2,т.3 от договора, е било
констатирано неизпълнение от страна на концесионера на описаните в исковата
молба задължения,а именно:
-парично
задължение по чл.7,ал.2,т.2 във вр. с чл.19,ал.1 и ал.2 от договора за
заплащане на концесионно възнаграждение при условията и сроковете на договора;
-непарични
задължения по чл.7, ал.2, т.3,б.“а“, б.“в“,б.“г“, б.“д“,б.“е“, б.“з“ от
договора,по чл.7,ал.2,т.4 и т.5 от договора,описани подробно като съдържание в
исковата молба;
-задължение
по чл.23,ал.3 във вр. с ал.1 от концесионния договор за предоставяне на банкова
гаранция,обезпечаваща изпълнението на всички задължения по договора.
Ищецът конкретизира, че е
констатирано неизпълнение на задължението за концесионно плащане по договора за
периода от 31.01.2014 г. до 14.06.2018 г. в общ размер от 109 708,80 лв., включващо
описаните в исковата молба като отделен размер и период концесионни плащания с
включен ДДС.
Твърди още, че съгласно чл.33, ал.2
от концесионния договор при неизпълнение или забавено или неточно изпълнение на
което и да е от непаричните задължения по чл.7,ал.1,т.3,б.“а“-б.“з“,т.4,т.5 и
чл.15,т.5 концесионерът дължи освен реално изпълнение и неустойка в размер на
0,5 на сто за всеки просрочен ден от минималното годишно концесионно плащане, но
не повече от 50 на сто от минималното годишно концесионно плащане. Също така, както
ищецът твърди, концесионерът дължи съгласно чл.33, ал.4 от договора, при
забавено изпълнение на някое от задълженията по чл.23 или чл.24, неустойка за
забава в размер на 0,5 на сто за всеки просрочен ден от стойността на
съответната гаранция/вноска по финансовото обезпечение, но не повече от
стойността на гаранцията/вноската по финансовото обезпечение. В тази връзка
ищецът твърди,че ответникът-концесионер не е изпълнил редица непарични
задължения по концесионния договор, за които са му били начислени договорни
неустойки на основание чл.33, ал.2 и ал.4 от договора,в размер общо от 341
087,70 лв., като в исковата молба подробно описва поотделно за неизпълнение на
кое непарично задължение са начислени неустойки по чл.33,ал.2,з а какъв период
и в какъв отделен размер са дължимите на посоченото основание неустойки, както
и какви като отделен размер и период са начислените неустойки по чл.33,ал.4 от
договора за неизпълнение на задължението по чл.23 за предоставяне на банкова
гаранция,както и годината,за която се отнася неизпълнението на това задължение.
Ишецът още сочи в исковата молба, че
на основание чл.32,ал.1 от процесния договор, при неизпълнение или забавено
изпълнение на задължението за внасяне на концесионно плащане, концесионерът
дължи лихва в размер на законната лихва за забава в български лева, като в тази
връзка за неплатените концесионни плащания,описани в исковата молба, твърди че
концесионерът дължи на основание чл.32,ал.1 договорни лихви общ размер от 25
400,88 лв., описани като отделен размер и период в исковата молба.
В исковата молба се излагат и
обстоятелства за изпратена до концесионера покана за доброволно изпълнение на
констатираните неизпълнения по договора, както и за изпратено до него писмо на
основание чл.68,ал.1 от ЗПБ, за спиране действието на концесията за добив от
находище „Добри дол“, получено от ответника на 12.09.2017 г., с което му бил
даден едномесечен срок от получаване на писмото да изпълни описаните в същото
писмо задължения.
Ишецът твърди, че и към момента на
подаване на процесната искова молба не е налице изпълнение от страна на
ответника на задълженията му, описани в писмото за спиране на срок и че поради
продължаващото неизпълнение, концедентът е депозирал в Районен съд- Пловдив
заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417
от ГПК с рег.№Е-11-00-138 от 16.08.2018 г.Твърди,че по така подаденото
заявление е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК от 23.08.2018 г. по ч.гр.д.№13448/2018 г., както
и изпълнителен лист от 24.08.2018 г., за сумите,подробно описани в исковата
молба като основание, размер и период. Сочи още,че на 22.04.2019 г. в
Министерство на енергетиката е постъпило съобщение,с което се указвало от
заповедния съд, че от страна на длъжника по издадената заповед за изпълнение е
постъпило възражение и с оглед на това кредиторът има право в едномесечен срок
от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си срещу
длъжника-ответника по настоящото дело.
Предвид горните твърдения, ищецът
моли да бъде постановено съдебно решение, с което да се признае за установено, че
ответникът „Добив и експлоатация АБО“ ООД с ЕИК *********, дължи на
Министерство на енергетиката сумата от 476 197,38 лв., включваща следните суми:
1/сумата от 109 708,80 лева с ДДС /сто и девет хиляди
седемстотин и осем лева и осемдесет стотинки/ - главница, представляваща дължими концесионни плащания по
договор от 28.02.2013 г. за предоставяне на концесия за добив на подземни
богатства - строителни материали - кварцови пясъци, от находище „Добри
дол", разположено в землището на с. Септемврийци, община Димово, област
Видин, формирана както следва: 7 531.20 лева с ДДС за периода 01.07.2013 г. -
31.12.2013 г., с падеж 30.01.2014 г. г.; 12 830,40 лева с ДДС за периода 01.01.2014 г. - 30.06.2014
г., с падеж 30.07.2014 г.; 12 830,40 лева с ДДС за периода 01.07.2014 г. -
31.12.2014 г., с падеж 30.01.2015 г.; 12 830,40 лева с ДДС за периода
01.01.2015 г. - 30.06.2015 г., с падеж 30.07.2015 г.; 12 830,40 лева с ДДС за
периода 01.07.2015 г. – 01.01.2017г., с падеж 30.01.2016 г.; 12 830,40 лева с
ДДС за периода 01.01.2016 г. - 30.06.2016 г., с падеж 30.07.2016 г.; 12 830,40
лева с ДДС за периода 01.07.2016 г. - 31.12.2016 г., с падеж 30.01.2017 г.; 12 597,60
лева с ДДС за периода 01.01.2017 г. -
30.06.2017 г., с падеж 30.07.2017 г.; 12 597,60 лева с ДДС за периода
01.07.2017 г. - 31.12.2017 г., с падеж 30.01.2018 г.;
2/договорна лихва в общ размер на 25 400,88 лв., дължима на основание чл. 32, ал.
1 от договора, формирана както следва: 3 342,14 лева за 2-ро шестмесечие на
2013 г., за периода 31.01.2014 г. - 14.06.2018 г.; 5 047,32 лева за 1-во
шестмесечие на 2014 г. за периода 31.07.2014 г. - 14.06.2018 г.; 4 389,79 лева
за 2-ро шестмесечие на 2014 г. за периода 31.01.2015 г. - 14.06.2018 г.; 3
743,95 лева за 1-во шестмесечие на 2015 г. за периода 31.07.2015 г. -
14.06.2018 г.; 3 079,83 лева за 2-ро шестмесечие на 2015 г. за периода
02.02.2016 г. - 14.06.2018 г.; 2 430,65 лева за 1- во шестмесечие на 2016 г. за
периода 02.08.2016 г. - 14.06.2018 г.; 1 782 лева за 2- ро шестмесечие на 2016
г. за периода 31.01.2017 г. - 14.06.2018 г.; 1 112,79 лева за 1 - во
шестмесечие на 2017 г. за периода 01.08.2017 г. - 14.06.2018 г.; 472,41 лева за
2 - ро шестмесечие на 2017 г. за периода 31.01.2018 г. - 14.06.2018 г.;
3/неустойка в общ размер на 341 087,70 лв., дължима на основание чл. 33, ал.
2 и 4 от договора, формирана както следва: 10 692 лева за непредставен Цялостен
проект за добив и първична преработка на подземните богатства за периода
12.05.2014 г. - 14.06.2018 г., с падеж за изпълнение на задължението 11.05.2014 г.; 10 692 лева за непредставен
Цялостен проект за ликвидация или консервация на миннодобивния обект и рекултивация
на засегнатите земи за периода 12.05.2014 г. - 14.06.2018 г., с падеж
11.05.2014 г.; 10 303 лева за непредставен Годишен работен проект за 2018 г. за
периода 01.02.2018 г. – 14.06.2018 г., с падеж 31.01.2018 г.; 10 497,60 лева за
непредставен Годишен работен проект за 2017 г. за периода 01.02.2017 г. -
14.06.2018 г., с падеж 31.01.2017 г.; 106.92 лева за представен със забава
Годишен работен проект за 2016 г. за периода 01.02.2016 г. - 02.02.2016 г., с
падеж 31.01.2016 г.; 10 692 лева за непредставен Годишен работен проект за 2015
г. за периода 01.02.2015 г, -14.06.2018г., с падеж 31.01.2015 г.; 10 692 лева
за непредставен Годишен работен проект за 2014 г. за периода 12.05.2014 г. -
14.06.2018 г., с падеж 11.05.2014 г.; 10 303 лева за непредставен Годишен
работен проект за ликвидация или консервация на миннодобивния обект и
рекултивация на засегнатите земи за 2018 г. за периода 01.02.2017г. - 14.06.2018 г., с падеж
31.01.2018 г.; 10 497,60 лева за непредставен Годишен работен проект за
ликвидация или консервация на миннодобивния обект и рекултивация на засегнатите
земи за 2017 г. за периода 01.02.2017 г. - 14.06.2018 г., с падеж 31.01.2017
г.; 106,92 лева за представен със забава Годишен работен проект за ликвидация
или консервация на миннодобивния обект и рекултивация на засегнатите земи за
2016 г. за периода 01.02.2016 г. - 02.02.2016 г., с падеж 31.01.2016 г.; 10 692
лева за непредставен Годишен работен проект за ликвидация или консервация на
миннодобивния обект и рекултивация на засегнатите земи за 2014 г. за периода
01.02.2015 г. - 14.06.2018 г., с падеж 31.01.2015 г.; 10 692 лева за
непредставен Годишен работен проект за ликвидация или консервация на
миннодобивния обект и рекултивация на засегнатите земи за 2014 г. за периода
12.05.2014 г. - 14.06.2018 г., с падеж 11.05.2014 г.; 10 692 лева за
непредставен план за управление на минните отпадъци /ПУМО/ за периода
12.05.2014 г. – 14.06.2018 г., с падеж 11.05.2014 г.; 10692 лева за
непредставен шестмесечен отчет за добитите и действително продадени количества
кварцови пясъци и за среднопретеглената им продажна цена, както и за дължимото
концесионно плащане за 2-ро шестмесечие на 2013 г. за периода 16.01.2014 г. -
14.06.2018 г., с падеж 15.01. 2014 г.; 10 692 лева за непредставен шестмесечен
отчет за добитите и действително продадени количества кварцови пясъци и за
среднопретеглената им продажна цена, както и за дължимото концесионно плащане
за 1-во шестмесечие на 2014 г. за периода 16.07.2014 г. - 14.06.2018 г., с
падеж 15.07.2014 г.; 10 692 лева за непредставен шестмесечен отчет за добитите
и действително продадени количества кварцови пясъци и за среднопретеглената им
продажна цена, както и за дължимото концесионно плащане за 2-ро шестмесечие на
2014 г. за периода 16.01.2015 г. - 14.06.2018 г., с падеж 15.01.2015 г.; 10 692
лева за непредставен шестмесечен отчет за добитите и действително продадени
количества кварцови пясъци и за среднопретеглената им продажна цена, както и за
дължимото концесионно плащане за 1-во шестмесечие на 2015 г. за периода
16.07.2015 г. – 14.06.2018 г., с падеж 15.07.2015 г.; 10 692 лева за
непредставен шестмесечен отчет за добитите и действително продадени количества
кварцови пясъци и за среднопретеглената им продажна цена, както и за дължимото
концесионно плащане за 2-ро шестмесечие на 2015 г. за периода 16.01.2016 г. -
14.06.2018 г., с падеж 15.01.2016 г.; 10 692 лева за непредставен шестмесечен
отчет за дебитите и действително продадени количества кварцови пясъци и за
среднопретеглената им продажна цена, както и за дължимото концесионно плащане
за 1-во шестмесечие на 2016 г. за периода 16.07.2016 г. - 14.06.2018 г., с
падеж 15.07.2016 г.; 10 692 лева за непредставен шестмесечен отчет за добитите
и действително продадени количества кварцови пясъци и за среднопретеглената им
продажна цена, както и за дължимото концесионно плащане за 2-ро шестмесечие на
2016 г. за периода 16.01.2017 г. - 14.06.2018 г. с падеж 15.01.2017 г.; 10
497.60 лева за непредставен шестмесечен отчет за добитите и действително
продадени количества кварцови пясъци и за среднопретеглената им продажна цена,
както и за дължимото концесионно плащане за 1-во шестмесечие на 2017 г. за
периода 16.07.2017 г. - 14.06.20.18 г., с падеж 15.07.2017 г.; 10 497,60 лева
за непредставен шестмесечен отчет за добитите и действително продадени
количества кварцови пясъци и за среднопретеглената им продажна цена, както и за
дължимото концесионно плащане за 2-ро шестмесечие на 2017 г. за периода
16.01.2018 г. - 14.06.2018 г., с падеж 15.01.2018 г.; 10 692 лева за
непредставена карта на концесионната площ в мащаб 1:2000 за периода 12.10.2013
г. - 14.06.2018 г., с падеж 11.10.2013 г.; 10 692 лева за непредставена
информация за отлагане и стабилизиране на терена на всички точки по чупките на
концесионната площ, съгласно схемата и списъка на координатите за периода
12.10.2013 г. - 14.06.2018 г., с падеж 11.10.2013 г.; 5 811,08 лева за забавено
представяне на банкова гаранция /БГ/ за първата година от срока на концесията
за периода 08.03.2013 г. - 11.09.2013 г., с падеж 07.03.2013 г.; 7 531,20 лева
за непредставяне на БГ за 2014 г. за периода 01.02.2014 г. – 14.06.2018 г., с
падеж 31.01.2014 г.; 25 660,80 лева за непредставяне на БГ за 2015 г. за
периода 01.02.2015 г. - 14.06.2018 г., с падеж 31.01.2015 г.; 25 660,80 лева за
непредставяне на БГ за 2016 г. за периода 01.02.2016 г. - 14.06.2018 г., с
падеж 31.01.2016 г.; 25 660,80 лева за непредставяне на БГ за 2017 г. за
периода 01.02.2017 г. - 14.06.2018 г., с падеж 31.01.2017 г.; 16 880,78 лева за
непредставяне на БГ за 2018 г., за периода 01.02.2018 г. - 14.06.2018 г., с
падеж 31.01.2017г.
Претендира да му бъдат присъдени и
направените в заповедното производство разноски в размер на 9523,95 лв., както
и разноските, направени в исковото производство, а също и юрисконсултско
възнаграждение в размер, определен съгласно чл.78, ал. 8 от ГПК и по реда на
чл.37 от Закона за правната помощ.
ОТВЕТНИКЪТ „ДОБИВ И ЕКСПЛОАТАЦИЯ
АБО“ ООД- гр. Пловдив е подал в законния срок отговор на исковата молба, с
който е оспорил исковите претенции. В тази връзка ответникът поддържа
възражението, че процесния договор за концесия не е породил своето правно
действие между страните поради липса на изготвен и непредставен първоначален
работен проект по чл.7, ал.2, т.3 от договора. А при условие на евентуалност- в
случай,че съдът приеме, че договорът за концесия е породил своето правно
действие, ответникът заявява, че оспорва исковете и прави възражение за изтекла
погасителна давност за част от задълженията /главни и акцесорни/, а за друга
част- възражение за недължимост на претенциите поради спиране на концесията. В
отговора си ответникът описва подробно коя част от исковите претенции /като
размер,основание и период/ намира за погасени по давност ,като излага и
обстоятелства, поради които счита същите претенции за погасени по давност. За
друга част от исковите претенции ответникът излага в отговора си обстоятелства
и аргументи, с които обосновава становището си за неоснователността и
недължимостта на съответната част от претенциите, също посочени подробно от
него като основание, период и размер.
Ответникът заявява, че не дължи
концесионно плащане в претендирания от ищеца размер, тъй като част от
претендираните в исковата молба като главница парични суми са погасени по
давност,а друга част са недължими с оглед спиране на концесията през 2017-2018
г., поради което е поискал исковата претенция на Министерство на енергетиката
да бъде отхвърлена като неоснователна по отношение на описаните в отговора на
ответника главници. Заявява, че признава претендираните концесионни плащания за
първото и второто полугодие на 2016 г. в общ размер от 25 660,80 лв. и оспорва
останалата част от исковата претенция по отношение на главницата и моли иска за
сумата над 25 660,80 лв. до пълния претендиран размер от 109 708,80 лв. да бъде
отхвърлен. С оглед изложените в отговора аргументи и възражения, ответникът е
заявил, че счита предявения иск за неустойка за основателен до размера на
сумата от 47 258,64 лв.,а за разликата от 293 829,06 лв.-за неоснователен и
моли за тази разлика да бъде отхвърлен.
Ответникът е заявил още в отговора
си, че признава предявения иск за
присъждане на договорна лихва за забава до размера на сумата от 7 292,48 лв., представляваща
сбор от описаните от него като период и размер суми за лихви, а за разликата от
18 108,40 лв. ответникът заявява, че исковата претенция за лихви за забава
следва да бъде отхвърлена като неоснователна по изложените в отговора на
исковата молба аргументи.
Ишецът е подал допълнителна искова
молба, в която е изложил допълнителни обстоятелства и становище във връзка с
възраженията на ответника, съдържащи се в отговора на исковата молба. Излага
аргументи и обстоятелства, с които обосновава позицията си, че направените от
ответника възражения за непородено правно действие на концесионния договор са
изцяло неоснователни и немотивирани. Счита за изцяло неоснователно и
възражението на ответника за недължимост на част от исковите претенции поради
спряно действие на концесионния договор. В тази връзка ищецът счита, казано
обобщено, че не е налице нито една от хипотезите, предвидени в закона, решението
на МС и договора за концесия, които да освобождават концесионера- ответник по
делото, от заплащане на концесионни плащания, неустойки и договорни лихви за
периода на спиране на концесионния договор, т.е. от поетите с договора
ангажименти. Ищецът и в допълнителната си искова молба поддържа исковите
претенции така, както са заявени в първоначалната искова молба.
Ответникът е депозирал отговор на
допълнителната искова молба, с който е заявил, че поддържа изцяло първия си
отговор и в частност-възражението за непородено действие между страните на
процесния концесионен договор, като в тази насока е изложил контрааргументи
срещу тези, изложени в допълнителната искова молба, относно твърдението на
ищеца, че действието на договора е породено. Поддържа и заявеното като
евентуално възражението за спряно действие на концесията за периода, посочен и
в двата отговора, и в тази връзка- за недължимост на исковите претенции за
периода на спряно действие на концесията.
Пловдивски Окръжен Съд, ТО, 18 с.,
като обсъди обстоятелствата по делото и представените доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност намери за установено следното:
Производството е допустимо. Видно от съдържанието на ч. гр. д. № 13448/2018г.
по описа на РС Пловдив ищецът е инициирал заповедно производство, като е
издадена заповед № 7603 от 23.08.2018г. В дадения срок длъжникът е подал
възражение, като кредиторът е инициирал своевременно настоящото производство на
21.05.2019г., чрез подадената в едномесечния срок от получаване на
уведомлението / на 22.04.2019г./ искова молба.
По делото е безспорно, а и от
съдържанието на приложените писмени доказателства, се установява, че с Решение № 817 от 11.10.2012 г.
Министерският съвет на Република България предоставя концесия за добив с
предмет експлоатация на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за
подземните богатства - строителни материали - кварцови пясъци, представляващи
изключителна държавна собственост, от находище „Добри дол“, разположено в
землището на с. Септемврийци, община Димово, област Видин. Съгласно т. 6 от
цитираното решение, Министерският съвет определя за концесионер „Добив и
Експлоатация АБО“ ООД, гр. Пловдив.
В изпълнение
на горепосоченото решение, на 28.02.2013 г. между Министерския съвет на
Република България, представляван от министъра на икономиката, енергетиката и
туризма и „Добив и Експлоатация АБО“ ООД, гр. Пловдив, е сключен договор за
предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5
от Закона за подземните богатства - строителни материали - кварцови пясъци, от
находище „Добри дол“, разположено в землището на с. Септемврийци, община
Димово, област Видин.
От датата на
сключване на концесионния договор за добив от находище „Добри дол“ до месец май
2013 г. концедентьт упражнява контролните си правомощия чрез министъра на
икономиката, енергетиката и туризма. Съгласно т. 3 от Решение на 42-то Народно
събрание за приемане на структура на Министерския съвет на Република България,
прието на 29 май 2013г. (обн. ДВ, бр. 48/31.05.2013г.), Министерството на
икономиката, енергетиката и туризма е преобразувано в Министерство на
икономиката и енергетиката. В тази връзка контролът по предоставените концесии
за добив на подземни богатства се осъществява от министъра на икономиката и
енергетиката. С т. 3 от Решение на НС от 07.11.2014 г. (обн. ДВ, бр. 93 от
11.11.2014 г.) за приемане на структура на Министерския съвет на Република
България, Министерството на икономиката и енергетиката се преобразува като се
разделя на Министерство на икономиката и Министерство на енергетиката и се
създава Министерство на туризма.
В
съответствие с цитираното решение на НС, с разпоредбата на § 62 от Преходните и
заключителни разпоредби на Закона за изменение на Закона за забрана на
химическото оръжие и за контрол на токсичните химически вещества и техните
прекурсори (обн. ДВ, бр. 14 от 20.02.2015 г.), като компетентен орган по
управление на подземните богатства, включително по осъществяване на контрола по
изпълнението на задълженията на титулярите на разрешения за търсене и проучване
и на концесионерите по сключените договори по ЗПБ, е определен министърът на
енергетиката. Също така с разпоредбата на § 31 от Преходните и заключителни
разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за подземните
богатства (ДВ, бр. 56 от 24.07.2015г., в сила от 24.07.2015г.), се предвижда,
че контролът по изпълнението на сключените до 24 февруари 2015 г. договори за
предоставяне на концесии за добив на
подземни богатства, в т.ч. процесуалното представителство на държавата
по съдебни дела във връзка с изпълнението на тези договори, се осъществява от
министъра на енергетиката.
Относно посочените факти страните
не спорят, както и няма формиран спор около обстоятелството, че ищецът е
инициирал заповедно производство, по което е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от
23.08.2018 г. по ч.гр.д.№13448/2018 г., както и изпълнителен лист от 24.08.2018
г., за сумите,подробно описани в исковата молба като основание, размер и
период. По повод направено възражение на ответника е инициирана и настоящата
защита.
Съобразно приложените по делото
писмени доказателства и съдържанието на процесния договор съдът намира, че е
възникнало валидно облигационно правоотношение между страните на посочената от
ищеца дата, като направеното възражение в тази посока от ответника не е
основателно. Т.е. съдът не счита, че твърдението на концесионера, че
облигационната връзка не е възникнала отговаря на обективно сложилите се факти,
приложимите правни норми и съдържанието на договора. Съгласно чл. 22, ал. 2 от
концесионния договор, същият влиза в сила на последната от датите, на която са
изпълнени следните условия: 1.влизане в сила на решение по оценка на
въздействието върху околната среда (ОВОС), с което се одобрява осъществяването
на инвестиционното предложение за добив и първична преработка на подземни
богатства от находището по чл.1, или на решение, с което е преценено да не се
извършва ОВОС, постановено по реда на глава шеста от Закона за опазване на
околната среда (ЗООС) и чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие; 2.предоставяне
на банковата гаранция по чл. 23, ал. 2.
За
инвестиционното предложение за добив и първична преработка на подземни
богатства от находище „Добри дол" от РИОСВ - Монтана е издадено Решение №
МО 86-ПР/2008 г. за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС, с
характер да не се извършва ОВОС, което е приложено с исковата молба. Съгласно
чл. 23, ал. 2 от концесионния договор за първата година от срока на концесията
гаранцията е 6182 лв. и се предоставя не по-късно от 7 дни след датата
изпълнение на условието по чл. 22, ал. 2, т. 1 от същия договор. В случай, че
до подписване на концесионния договор, компетентният орган по околна среда се е
произнесъл по преценяване на необходимостта от извършване на оценка на
въздействието върху околната среда и решението е влязло в сила, банковата
гаранция за първата година от срока на концесията се предоставя не по-късно от
7 дни след подписване на договора. С писмо вх. № 92-00-1707/11.09.2013 г. е
представена банкова гаранция за изпълнение на паричните задължения от ОББ АД,
гр. София за сума в размер на 6 182 лв., която е валидна до 30.06.2014 г., като
това писмено доказателство също е приложено с исковата молба. Предвид това и
съгласно предвиденото в чл. 22 от концесионния договор, същият е влязъл в сила
на 11.09.2013 г. - датата на предоставяне на банковата гаранция (чл. 22, ал. 2
от концесионния договор).
Възражението на
ответника за неоснователност и недължимост на концесионни възнаграждения за
първо и второ полугодие на 2017 г., както и на неустойки и договорни лихви за
2017 г. и 2018 г., поради спряно действие на концесионния договор също е неоснователно.
Изрично с разпоредбата на чл. 61, ал. 6 от ЗПБ /при редакцията актуална към
възникване на облигационната връзка/ законодателят е предвидил само две
хипотези, при чието наличие с решение на концедента концесионерът може да бъде
освободен от заплащане на концесионно плащане или размерът на дължимото
концесионно плащане може да бъде намален до 50% от вече определения за период
до 5 години, а именно: за находища на подземни богатства с доказани неблагоприятни
минно-геоложки, техноложки и икономически характеристики или за възстановяване
на добива от находища с преустановен добив в района на общини с трайна
безработица. В конкретния случай посочените хипотези не се твърди да са налице,
нито е налице възражение на ответника в тази посока. Съгласно чл. 68, ал. 1 от
ЗПБ министърът на енергетиката има право да спре действието на концесията,
когато концесионерът извършва дейности, които са в противоречие с действащото
законодателство или нарушават клаузите на сключения договор. В случая по
делото се установява, че е налице неизпълнение на договорно поети задължения от
ответника. При лежаща върху него доказателствена тежест концесионерът не
ангажира доказателства за изпълнение на непарични задължения по чл.7, ал.2,
т.3,б.“а“, б.“в“,б.“г“, б.“д“,б.“е“, б.“з“,по чл.7,ал.2,т.4 и т.5 от договора
за съставяне на определени документи,описани подробно като съдържание в
исковата молба и задължение по чл.23,ал.3 във вр. с ал.1 от концесионния
договор за предоставяне на банкова гаранция,обезпечаваща изпълнението на всички
задължения по договора. При това положение концедентът е упражнил вменените му
от закона права законосъобразно, като е спрял концесията. Поставя се въпроса
дали по този повод ответникът дължи концесионно възнаграждение за времето на
спиране поради обстоятелството, че концесионерът не е имал възможност да
осъществява добив на инертни материали.
По този повод
следва да се посочи, че спирането действието на концесията за добив на подземни
богатства от находище „Добри дол", е санкционна последица в резултат от
противоправното поведение на ответната страна, тъй като същата не е предприела
необходимите надлежни действия за изпълнение на неизпълнени договорни
задължения, за което е била надлежно уведомена. Концесионер, чиито дейности са
спрени по силата на чл. 68, ал. 1 от ЗПБ, няма право да упражнява правата си по
съответния договор, както и да търси обезщетения за пропуснати ползи за
съответния период на спиране (чл. 68, ал. 3 ЗПБ). Действието на спирането се
изразява само в ограничаването на някои права по договора за концесия, а именно
концесионерът няма право да извършва добив на подземни богатства, както и да
търси обезщетения за пропуснати ползи за съответния период на спирането, но очевидно
не го освобождава от останалите задължения, уговорени в договора за концесия.
Не би могло да се приеме, че една санкция установена в ЗПБ може да има
положителен ефект за страната на която е наложена, а именно да освободи
неизправната страна от дължимото изпълнение по сделката за заплащане на
уговореното концесионно възнаграждение, лихви и дължимите обезщетения.
На следващо място следва да се
посочи, че по делото ответникът, при лежаща върху него доказателствена тежест,
не установява да е проявил договоросъобразно поведение относно посочените от
ищеца непарични задължения по чл.7, ал.2, т.3,б.“а“, б.“в“,б.“г“, б.“д“,б.“е“, б.“з“,по чл.7,ал.2,т.4 и
т.5 от сделката. При това положение следва да се приеме, че концесионерът дължи
заплащане на предвидените в договора неустойки подробно посочени в исковата
молба, относно стойностите на които вещото лице установи, че същите отговарят
на уговорките по сделката и са коректно претендирани съобразно периодите на
забава. С оглед на всичко изложено се установява неизпълнение на задълженията
на ответника, поради което и същият дължи заплащане на концесионно
възнаграждение, лихви и неустойка.
Размерът, който
ще се присъди, обаче следва да бъде редуциран поради направено от ответника в
отговора на исковата молба основателно възражение за изтекла в негова полза
тригодишна давност. Очевидно в случая относно концесионното възнаграждение се
касае за периодични задължения и следва да се приложи кратката давност по
чл.111 от ЗЗД. Относно задълженията за лихви и неустойки се налага същия извод
с оглед съдържанието на цитираната новела.
С оглед на това и исковете следва да
се уважат в следните размери- 1. 63 686. 40 лева дължима главница за
периода второ шестемесечие на 2015г. до второ шестмесечие на 2017г. включително,
2. Договорна лихва върху посочените главници в размер на 8877. 66 лева за
периода на забавата върху всяко вземане за концесионно възнаграждение от падежа
до 14.06.2018г., 3. неустойка в общ размер на 100 492.22 лева съобразно
съдържанието на таблица 3 и таблица 6 от заключението на вещото лице, като
следва в таблица 6 на вещото лице да се прибавят и сумите падежирали към
момента на спиране на концесията, което се обективира в следната таблица:
|
№ по ред |
№ лист по делото |
№ фактура/ кредитно
известие |
дата на фактура |
неустойка чл. 33,
ал. 2 от договора стойност в
лв. |
неустойка чл. 33,
ал. 2 от договора стойност в
лв. |
неустойка чл. 33,
ал. 4 от договора стойност в
лв. |
общо неустойка
стойност в лв. |
краен срок за
представяне на документи |
|
|
|
к.1 |
к.2 |
к.3.1. |
к.3.2. |
к.4 |
к.5 |
к.9 |
|
1 |
97 |
********** |
24.02.2017 |
чл. 7, ал. 2, т. 3,
б. „а" |
|
|
|
11.05.2014 |
|
2 |
98 |
********** |
24.02.2017 |
чл. 7, ал. 2, т. 3,
б. „в" |
|
|
|
11.05.2014 |
|
3 |
99 |
********** |
14.06.2018 |
чл. 7, ал. 2, т. 3,
б. „г" |
|
10303.00 |
|
31.01.2018 |
|
4 |
100 |
********** |
24.02.2017 |
|
10692.00 |
|
31.01.2017 |
|
|
5 |
101 |
********** |
11.05.2018 |
|
-194.40 |
|
31.01.2017 |
|
|
6 |
102 |
********** |
24.02.2017 |
106.92 |
|
106.92 |
31.01.2016 |
|
|
7 |
103 |
********** |
24.02.2017 |
|
|
|
31.01.2015 |
|
|
8 |
104 |
********** |
24.02.2017 |
|
|
|
11.05.2014 |
|
|
9 |
105 |
********** |
14.06.2018 |
чл. 7, ал. 2, т. 3,
б. „д" |
|
10303.00 |
|
31.01.2018 |
|
10 |
106 |
********** |
24.02.2017 |
|
10692.00 |
|
31.01.2017 |
|
|
11 |
107 |
********** |
11.05.2018 |
|
-194.40 |
|
31.01.2017 |
|
|
12 |
108 |
********** |
24.02.2017 |
106.92 |
|
106.92 |
31.01.2016 |
|
|
13 |
109 |
********** |
24.02.2017 |
|
|
|
31.01.2015 |
|
|
14 |
110 |
********** |
24.02.2017 |
|
|
|
11.05.2014 |
|
|
15 |
111 |
********** |
24.02.2017 |
чл. 7, ал. 2, т. 3,
б. „е" |
|
|
|
11.05.2014 |
|
16 |
112 |
********** |
24.02.2017 |
чл. 7, ал. 2, т. 3,
б. „з" |
|
|
|
15.01.2014 |
|
17 |
113 |
********** |
24.02.2017 |
|
|
|
15.07.2014 |
|
|
18 |
114 |
********** |
24.02.2017 |
|
|
|
15.01.2015 |
|
|
19 |
115 |
********** |
24.02.2017 |
|
|
|
15.07.2015 |
|
|
20 |
116 |
********** |
24.02.2017 |
чл. 7, ал. 2, т. 3,
б. „з" |
10692.00 |
|
10692.00 |
15.01.2016 |
|
21 |
117 |
********** |
24.02.2017 |
10692.00 |
|
10692.00 |
15.07.2016 |
|
|
22 |
118 |
********** |
24.02.2017 |
10692.00 |
|
10692.00 |
15.01.2017 |
|
|
23 |
119 |
********** |
27.03.2018 |
|
10692.00 |
|
15.07.2017 |
|
|
24 |
120 |
********** |
14.06.2018 |
|
10497.60 |
|
15.01.2018 |
|
|
25 |
121 |
********** |
24.02.2017 |
чл. 7, ал.. 2, т. 4 |
|
|
|
11.10.2014 |
|
26 |
122 |
********** |
24.02.2017 |
чл. 7, ал. 2, т. 5 |
|
|
|
11.10.2014 |
|
27 |
123 |
********** |
11.05.2018 |
|
|
|
|
07.03.2013 |
|
28 |
124 |
********** |
24.02.2017 |
|
|
|
|
31.01.2014 |
|
29 |
125 |
********** |
24.02.2017 |
|
|
|
|
31.01.2015 |
|
30 |
126 |
********** |
24.02.2017 |
|
|
25660.80 |
25660.80 |
31.01.2016 |
|
31 |
127 |
********** |
27.03.2018 |
|
|
|
25660.80 |
31.01.2017 |
|
32 |
128 |
********** |
14.06.2018 |
|
|
|
16880.78 |
31.01.2018 |
|
|
|
общо: |
|
|
32289.84 |
88451.60 |
100492.22 |
|
При този изход от повдигнатия правен
спор страните си дължат взаимно част от направените разходи. Констатира се, че
ищецът е направил разноски в размер на
19397. 90 лева /ДТ в размер на 9523.95 лв. в заповедното производство и 9523.95
лв. в настоящото и 350 лева по
назначената ССЕ/, къйм които следва да се прибави и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева, като общата сума на разноските е 19697.90
лева. Съобразно уважената част от иска следва ответникът да заплати на ищеца
сумата от 7158. 46 лева.
Ответникът е сторил разноски в
настоящото производство в размер на 13 460 лв. /адвокатско възнаграждение в
размер на 13 260 лева и 200 лева по назначената ССЕ/.
Съобразно отхвърлената част от иска
следва ищецът да заплати на ответника сумата от 7982. 43 лева.
Ето защо и Съдът
Р Е
Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн чл.422 от ГПК по
отношение на „ДОБИВ И ЕКСПЛОАТАЦИЯ АБО“ ООД с ЕИК *********, седалище гр.
Пловдив и адрес на управление ул. Луна № 5, че дължи на МИНИСТЕРСТВО НА
ЕНЕРГЕТИКАТА с ЕИК ********* със съдебен адрес *** следните суми:
1. 63 686. 40 лева дължима главница за периода
второ шестемесечие на 2015г. до второ шестмесечие на 2017г. включително, ведно
със законната лихва начиная от 17.08.2018г. до окончателното изплащане
2. 8877. 66 лева договорна лихва върху посочените
главници за периода на забавата върху всяко вземане за концесионно
възнаграждение от падежа до 14.06.2018г.,
3. неустойка в общ размер на 100 492.22 лева
обективирана в следната таблица:
|
№ по ред |
№ лист по делото |
№ фактура/ кредитно
известие |
дата на фактура |
неустойка чл. 33,
ал. 2 от договора стойност в
лв. |
неустойка чл. 33,
ал. 2 от договора стойност в
лв. |
неустойка чл. 33,
ал. 4 от договора стойност в
лв. |
общо неустойка
стойност в лв. |
краен срок за
представяне на документи |
|
|
|
к.1 |
к.2 |
к.3.1. |
к.3.2. |
к.4 |
к.5 |
к.9 |
|
1 |
97 |
********** |
24.02.2017 |
чл. 7, ал. 2, т. 3,
б. „а" |
|
|
|
11.05.2014 |
|
2 |
98 |
********** |
24.02.2017 |
чл. 7, ал. 2, т. 3,
б. „в" |
|
|
|
11.05.2014 |
|
3 |
99 |
********** |
14.06.2018 |
чл. 7, ал. 2, т. 3,
б. „г" |
|
10303.00 |
|
31.01.2018 |
|
4 |
100 |
********** |
24.02.2017 |
|
10692.00 |
|
31.01.2017 |
|
|
5 |
101 |
********** |
11.05.2018 |
|
-194.40 |
|
31.01.2017 |
|
|
6 |
102 |
********** |
24.02.2017 |
106.92 |
|
106.92 |
31.01.2016 |
|
|
7 |
103 |
********** |
24.02.2017 |
|
|
|
31.01.2015 |
|
|
8 |
104 |
********** |
24.02.2017 |
|
|
|
11.05.2014 |
|
|
9 |
105 |
********** |
14.06.2018 |
чл. 7, ал. 2, т. 3,
б. „д" |
|
10303.00 |
|
31.01.2018 |
|
10 |
106 |
********** |
24.02.2017 |
|
10692.00 |
|
31.01.2017 |
|
|
11 |
107 |
********** |
11.05.2018 |
|
-194.40 |
|
31.01.2017 |
|
|
12 |
108 |
********** |
24.02.2017 |
106.92 |
|
106.92 |
31.01.2016 |
|
|
13 |
109 |
********** |
24.02.2017 |
|
|
|
31.01.2015 |
|
|
14 |
110 |
********** |
24.02.2017 |
|
|
|
11.05.2014 |
|
|
15 |
111 |
********** |
24.02.2017 |
чл. 7, ал. 2, т. 3,
б. „е" |
|
|
|
11.05.2014 |
|
16 |
112 |
********** |
24.02.2017 |
чл. 7, ал. 2, т. 3,
б. „з" |
|
|
|
15.01.2014 |
|
17 |
113 |
********** |
24.02.2017 |
|
|
|
15.07.2014 |
|
|
18 |
114 |
********** |
24.02.2017 |
|
|
|
15.01.2015 |
|
|
19 |
115 |
********** |
24.02.2017 |
|
|
|
15.07.2015 |
|
|
20 |
116 |
********** |
24.02.2017 |
чл. 7, ал. 2, т. 3,
б. „з" |
10692.00 |
|
10692.00 |
15.01.2016 |
|
21 |
117 |
********** |
24.02.2017 |
10692.00 |
|
10692.00 |
15.07.2016 |
|
|
22 |
118 |
********** |
24.02.2017 |
10692.00 |
|
10692.00 |
15.01.2017 |
|
|
23 |
119 |
********** |
27.03.2018 |
|
10692.00 |
|
15.07.2017 |
|
|
24 |
120 |
********** |
14.06.2018 |
|
10497.60 |
|
15.01.2018 |
|
|
25 |
121 |
********** |
24.02.2017 |
чл. 7, ал.. 2, т. 4 |
|
|
|
11.10.2014 |
|
26 |
122 |
********** |
24.02.2017 |
чл. 7, ал. 2, т. 5 |
|
|
|
11.10.2014 |
|
27 |
123 |
********** |
11.05.2018 |
|
|
|
|
07.03.2013 |
|
28 |
124 |
********** |
24.02.2017 |
|
|
|
|
31.01.2014 |
|
29 |
125 |
********** |
24.02.2017 |
|
|
|
|
31.01.2015 |
|
30 |
126 |
********** |
24.02.2017 |
|
|
25660.80 |
25660.80 |
31.01.2016 |
|
31 |
127 |
********** |
27.03.2018 |
|
|
|
25660.80 |
31.01.2017 |
|
32 |
128 |
********** |
14.06.2018 |
|
|
|
16880.78 |
31.01.2018 |
|
|
|
общо: |
|
|
32289.84 |
88451.60 |
100492.22 |
|
За които е издадена в полза на ищеца заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от
23.08.2018 г. по ч.гр.д.№13448/2018 г. по описа на ПРС, както и изпълнителен
лист от 24.08.2018 г. и които суми са
дължими по повод сключения на 28.02.2013 г. между Министерския съвет на
Република България, представляван от министъра на икономиката, енергетиката и
туризма и ответното дружество „ДОБИВ И ЕКСПЛОАТАЦИЯ АБО“ ООД- гр. Пловдив договор
за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл.2,ал.1,т.5 от
Закона за подземните богатства-строителни материали-кварцови пясъци,от находище
„Добри дол“, разположено в землището на с.Септемврийци, община Димово,област
Видин, като ОТХВЪРЛЯ исковете до пълните им претендирани размери, като
неоснователни в тази им част.
ОСЪЖДА „ДОБИВ И ЕКСПЛОАТАЦИЯ АБО“ ООД с ЕИК *********,
седалище гр. Пловдив и адрес на управление ул. Луна № 5, да заплати на МИНИСТЕРСТВО
НА ЕНЕРГЕТИКАТА с ЕИК ********* със съдебен адрес *** сумата от 7158. 46 сторени деловодни разноски в настоящото и в
заповедното производство.
ОСЪЖДА МИНИСТЕРСТВО НА ЕНЕРГЕТИКАТА с ЕИК ********* със
съдебен адрес *** да заплати на „ДОБИВ И ЕКСПЛОАТАЦИЯ АБО“ ООД с ЕИК *********,
седалище гр. Пловдив и адрес на управление ул. Луна № 5, сумата от 7982. 43сторени деловодни разноски в настоящото и в
заповедното производство
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Пловдивски Апелативен Съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :