Р Е Ш Е Н И
Е № 4234
гр. Пловдив, 06.12.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и осемнадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя Мутафчиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 20200 по описа на съда за 2017 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „Кредихелп“ оод,
ЕИК: *********, гр. София, р-н Люлин, бул. „Панчо Владигеров“ №21, ет.4, ап. 13
против Д.В.Д., ЕГН: **********,*** , с
която е предявен установителен иск с правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр.
с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 535 ТЗ за признаване на установено дължимостта на вземане в размер на 2398,50
лв.- главница, представляваща неплатена
сума по Запис на заповед, издаден на ***и предявен за плащане на 20.06.2017 г.,
ведно със законна лихва от 24.07.2017 г. до окончателното изплащане на
главницата, за която сума е издадена Заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 11234 по описа за 2017
г. на ПРС. Претендират се разноски в заповедното и настоящото исково производство.
В исковата молба се твърди, че на
04.08.2016 г. ответницата е издала в полза на ищцовото дружество запис на
заповед за сумата от 2 398,50 лв. Записът на заповед се сочи, че е редовен от
външна страна и отговаря на законовите изисквания. Твърди се, че е издаден от
ответницата, като последната е подписала и написала собственоръчно имената си,
както при издаване, така и при предявяване. Тъй като дължимата сума не била
платена, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист. Заявлението било уважено. Били
присъдени и разноски. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, ответникът подал
възражение за недължимост, което обусловило правния интерес от предявяване на
настоящата установителна претенция в срока по чл. 415 ГПК. Предвид изложеното
се иска претенцията да се уважи, като бъде признато за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи неплатената сума по менителничния ефект,
ведно със законната лихва за посочения в заповедта период. Претендират се
разноските в заповедното и в настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва
претенцията. Не се спори, че записът на заповед е издаден от ответницата.
Оспорва се, че същият притежава изискуемите от закона реквизити, както и че е
бил предявен на ответницата на посочената в него дата. Твърди се, че липсва
посочен падеж на задължението, както и че ответницата е подписала записа на
заповед под датата на предявяване при подписване на самия запис на заповед, а
не на датата, посочена, като дата на предявяване. Оспорва се записът на заповед
да е предявен. Посочва се, че е налице
каузално правоотношение, задълженията по което са обезпечени с издаване на
процесния запис на заповед, а именно: Индивидуален договор за заем №***,
сключен между страните, с който е рефинансиран дългът по Индивидуален договор
за заем № *** По силата на така сключения на 04.08.2016 г. ответницата е
получила сумата от 1300 лв. Твърди, че е изпълнила задълженията си по сключения
договор за заем чрез плащане, което обуславя и неоснователност на претенцията
по обезпечителната сделка. Оспорва се дължимостта на възнаградителната лихва по
сключения договор за заем, като се сочи, че клаузите, касаещи лихвата са
недействителни на основание чл. 19, ал.
5 ЗПК. С оглед изложеното се моли да се
отхвърли предявеният иск, като неоснователен и недоказан по основание и размер.
Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира следното:
За да се уважи предявения иск
дружеството – ищец следва да установи вземанията си на претендираното основание
и в претендирания размер .
По делото е прието ч.гр.д. № 11234/ 2017 г. по описа на ПРС, ХVІ-ти гр.
с-в.
По делото е приет като доказателство Запис на
заповед, издаден от ответника в полза на ищеца на 04.08.2016 г. за сумата от
2398,50 лв. В записа на заповед е отразено, че е предявен за плащане на
20.06.2017 г.
Във връзка с наведените от
ответника възражения за наличие на каузално правоотношение по повод издадения
запис на заповед са приети писмени доказателства.
По делото е приет индивидуален договор за заем от 04.08.2016
г., сключен между ищеца в качеството на заемодател и ответника в качеството на
заемател. Въз основа на така сключения договор на заемателя е предоставена сума
в размер от 664,68 евро, като това обстоятелство не се оспорва от ответника.
Тази сума е следвало да се върне от ответника в срок от 30 седмици от сключване
на договора, съгласно приложен към договора погасителен план. В чл. 3 от
договора е посочен размер на двуседмична погасителна вноска 50.07 евро или
97,93 лева, брой погасителни вноски – 15 и срок на плащане на погасителните
вноски, съгласно погасителен план.
Общият размер на всички плащания по договора е 751,06 евро или 1468,95
лв. Лихвеният процент по заема е в
размер от 40, 76 % , ГПР – 42,29 %, като са отразени взетите предвид допускания
при определянето му. Страните са се
договорили първата дължима погасителна вноска да бъде прихваната от
предоставената в заем сума. В чл.12 от договора е предвидено, че заемателят се
задължава в срок от 3 дни след сключването на договора, да осигури действието
на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в
полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, лихви,
разходи и неустойки, като третото лице е следвало да сключи договор за
поръчителство. В чл.12, ал.3, т.1 от договора е предвидено, че физическото лице
следва да отговаря на определени условия. При неизпълнение на това задължение,
ответникът е поел задължение за заплащане на неустойка в общ размер от 475,27
евро или 929,55 лв., която страните са се съгласили, че не е прекомерна.
Страните са се съгласили, че в случай, че посочената в ал. 4 неустойка, стане
дължима от страна на заемателя, същият следва да я заплати на части, съгласно
инкорпорирания в договора погасителен план. Уговорени са условия, при които неустойката
може да бъде намалена. Предвидено е обезщетение за забава. Към договора е
подписан погасителен план – Приложение № 1. Приложена е и разписка от
04.08.2016 г. за получаване на ответника на сумата от 1300 лв.
По делото е прието споразумение
към Индивидуален договор за заем № ***, сключено между ищеца в качеството на
заемодател и ответника в качеството на
заемател на 27.10.2016 г. Съгласно чл.2, ал.2 от споразумението заемодателят се
е задължил да предостави на заемателя заем, равняващ се на пълния размер на
вече заплатената главница по посочения договор за заем от 171,64 евро или
левова равностойност, а заемателят се е задължил да върне тази сума при
условията на този договор. Страните са се съгласили предоставената главница по
това споразумение да бъде добавена към общия размер на дължимата главница, равняваща се на размера
на главницата, предоставена на Заемателя непосредствено след сключване на
договор за паричен заем. Страните са се съгласили така предоставената обща
главница да бъде олихвявана с лихвен процент, равняващ се на договорения между
тях лихвен процент по първоначално сключения договор за заем. Договорено е, че
новоопределеният общ размер на главницата по паричния заем ще бъде ползван и
върнат от заемателя при срок на заема, размер на погасителната вноска, брой на
погасителните вноски, срок за плащане на погасителните вноски, погасителен
план, лихвен процент, годишен процент на разходите и други индивидуални условия
напълно идентични с договорените между страните в индивидуалния договор за
паричен заем, сключен между тях, съответно в чл.3, ал.1 и ал. 8, вкл., както
следва: срок на заем 15 двуседмичен, размер на двуседмична погасителна вноска
50,07 евро, брой погасителни вноски 15 и срок за плащане на погасителните
вноски – съгласно погасителен план Приложение 1 неразделна част от
споразумението или съгласно погасителен план в чл.4.2. от споразумението, а при
неизпълнение на задължението по чл. 4.1.
от страна на заемателя. Общият размер на плащанията е 751,06 евро или
1468,95 лв. В чл.4.1. от споразумението е предвидена неустойка при
неосигуряване на обезпечение, изразяващо се в предоставяне в 3 дневен срок от
сключването, на поръчителство от трето физическо лице, което да отговаря на
условията на чл.12, ал. 3 от договора. Неустойката е определена в чл.4.2. от
договора, като са посочени 15 погасителни вноски за заплащането й и е
предвидено, че се добавя към остатъка от дължимата неустойка по договора за
паричен заем. Към споразумението е
приложена разписка от 27.10.2016 г. за получаване на сумата от 335,96 лв.
На 31.01.2017 г. между ищеца в
качеството на заемодател и ответника в качеството на заемател е сключено още
едно допълнително споразумение към договора за заем от 04.08.2016 г., по силата
на което на ответника е предоставена сумата от 209,73 лв., равняваща се на
платената главница по договора за паричен заем. Страните са се съгласили
предоставената главница по това споразумение да бъде добавена към общия размер
на дължимата главница, равняваща се на
размера на главницата, предоставена на Заемателя непосредствено след сключване
на договор за паричен заем. Страните са се съгласили така предоставената обща
главница да бъде олихвявана с лихвен процент, равняващ се на договорения между
тях лихвен процент по първоначално сключения договор за заем. Договорено е, че
новоопределеният общ размер на главницата по паричния заем ще бъде ползван и
върнат от заемателя при срок на заема, размер на погасителната вноска, брой на
погасителните вноски, срок за плащане на погасителните вноски, погасителен
план, лихвен процент, годишен процент на разходите и други индивидуални условия
напълно идентични с договорените между страните в индивидуалния договор за
паричен заем, сключен между тях, съответно в чл.3, ал.1 и ал. 8, вкл., както
следва: срок на заем 15 двуседмичен, размер на двуседмична погасителна вноска
50,07 евро, брой погасителни вноски 15 и срок за плащане на погасителните
вноски – съгласно погасителен план Приложение 1 неразделна част от
споразумението или съгласно погасителен план в чл.4.2. от споразумението, а при
неизпълнение на задължението по чл. 4.1.
от страна на заемателя. Общият размер на плащанията е 751,06 евро или
1468,95 лв. В чл.4.1. от споразумението е предвидена неустойка при неосигуряване
на обезпечение, изразяващо се в предоставяне в 3 дневен срок от сключването, на
поръчителство от трето физическо лице, което да отговаря на условията на чл.12,
ал. 3 от договора. Неустойката е определена в чл.4.2. от договора, като са
посочени 15 погасителни вноски за заплащането й и е предвидено, че се добавя
към остатъка от дължимата неустойка по договора за паричен заем. Към споразумението е приложена разписка
от 31.01.2017 г. за получаване на сумата
от 410,20 лв.
По делото са приети основно и допълнително
заключение по допусната съдебно счетоводна експертиза. От така приетите
заключения се установява, че договореният годишен лихвен размер по заема е
40,76 %, месечен размер на договорения
лихвен процент е 3,397 %, а дневният такъв е 0,113 % . Размерът като сума на
законната лихва върху главницата от 1300 лв. за процесния период по вноски е
отразен в Таблица № 2 от раздел ІІІ на заключението и е в общ размер от 41,35
лв. Размерът като сума на договорената възнаградителна лихва върху главницата в
размер от 1300 лв. за процесния период, съгласно погасителния план към
процесния договор за заем по вноски и общ е изчислен в Таблица № 2, раздел ІІІ
от заключението и е в общ размер за срока на договора е 168,95 лв. Вещото лице е установило, че от ответника са
извършвани плащания в общ размер на 2193,70 лв., като така платената обща сума
е отнесена от ищеца за погасяване на главници, възнаградителни лихви и
неустойки по сключения договор и допълнителни споразумения в размерите,
посочени в заключението. В допълнителното
заключения към съдебно – счетоводната експертиза, прието по делото е отразено,
че платените от ответника суми в случай, че същите не служат за погасяване на
задължения за неустойка, то биха довели до погасяване на следните задължения, именно: по договор от
04.08.2016 г. – главница в размер от 804,42 лв. и възнаградителна лихва в
размер от 157,58 лв., по споразумение от
27.10.2016 г. – главница в размер от 833,27 лв. и възнаградителна лихва
в размер от 153,79 лв. и по споразумение от 31.01.2017 г. главница в размер от
179,70 лв. и 66,94 лв.- възнаградителна лихва. След погасяване на част от
главниците и възнаградителните лихви се сочи,
в случай, че не се погасява неустойка, то остават дължими по договора и
допълнителните споразумения обща главница в размер от 230,50 лв. и възнаградителна
лихва в размер от 42,12 лв.
При така установената по
делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
По делото е прието ч.гр.д. № 11234/2017 г. по описа на ПРС, ХІV-ти гр.
с-в., видно от което по делото е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен
лист, ответникът е подал възражение срещу заповедта в срок, което е обусловило
и правния интерес от предявяване на настоящия иск от ищеца по делото.
Предявеният от ищеца иск по чл. 422 ГПК, предмет на настоящото производство е предявен
в законоустановения едномесечен срок и касае вземането по заповедта, поради и
което производството се явява допустимо.
Съгласно т.17 от
ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, предмет на делото при предявен
установителен иск по реда на чл. 422, ал.1 ГПК в хипотезата на издадена заповед
за изпълнение по чл. 417, т.9 ГПК е съществуване на вземането, основано на
записа на заповед. При въведени от страните твърдения или възражения, основани
на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден
записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение.
На първо място с оглед проверката дали процесния документ има качеството
на твърдяната от ищеца ценна книга - а именно запис на заповед, съдът следва да
провери дали същият е редовен от външна страна и дали съдържа изискуемите
законови реквизити по чл. 535 от ТЗ, без които същият би бил
недействителен, респ. в случай, че някой от реквизитите липсва дали може да
бъде заместен или саниран по смисъла на чл. 536 от ТЗ.
Съгласно нормата на чл. 535 от ТЗ
записът на заповед като ценна книга следва да бъде съставен в писмена форма и
да съдържа изрично посочени реквизити: наименованието "запис на
заповед", както в заглавието му, така и в самия му текст, безусловно
обещание да се плати определена парична сума, падеж, името на лицето, на което
следва да се плати, дата и място на издаване. Същият трябва да съдържа подпис,
да няма добавки, поправки и зачертавания в съдържанието му.
При проверка на редовността на процесния запис на заповед от външна
страна по смисъла на чл. 535
и чл. 536 от ТЗ,
съдът констатира, че същият съдържа всички законови реквизити. Съдът счита за
неоснователни направените от ответника възражения за недействителност на записа
на заповед поради предявяването му на дата, различна от посочената. В Решение №
132 от 23.06.2016 г. по т. д. № 2316 / 2015 г. по описа на ВКС, по въпроса дали
предпоставка за ангажиране на отговорността на издателя по платим на
предявяване запис на заповед, е предявяването за плащане на ценната книга да е
извършено в срока по чл.487, ал.1 ТЗ, е прието, че е формирана задължителна практика на ВКС в т.3
от Тълкувателно решение № 1/2005г. по тълк.д. № 1/ 2004г. на ОСТК на ВКС, която
съобразно чл.130 ЗСВ е задължителна и за съставите на ВКС. В цитираното
тълкувателно решение е прието, че непредявяването на записа на заповед в
посочения срок води до загубване на правата по него по отношение на регресно
отговорните лица – джирантите и техните авалисти, но не и спрямо издателя на
записа на заповед и неговия авалист. В този смисъл дори да се установи, че
предявяването на записа на заповед е станало на дата, различна от посочената,
доколкото не се оспорва автентичността на подписа на лицето, подписало се под волеизявлението за предявяване, то се
счита признат факта на предявяване.
По отношение на възраженията на
ответника за наличие на каузална сделка, обезпечена с менителничното
задължение, то следва да се посочи, че това обстоятелство се признава от ищеца в
първото по делото съдебно заседание. Видно от размера на сумата, отразена в
записа на заповед, то същият обезпечава предвидените в договора за заем задължения за главница, неустойка и
възнаградителна лихва.
Следва да се разгледат
направените от ответника възражения за недействителност на договора за заем, за
което съдът следи служебно. Тъй като правните норми, които уреждат
действителността на правните сделки, са от императивен, повелителен порядък, то
възражението на потребителя за неравноправния характер на договорна клауза не
се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК,
като може да бъде наведено за първи път и във въззивното производство, като
ограниченията на чл. 266 ГПК не се прилагат.
Ищецът твърди, че вземанията по
договора за потребителски кредит са били предсрочно изискуеми с молба след
първото по делото съдебно заседание, но доколкото възможността за въвеждане на
факти и обстоятелства във връзка с твърденията в отговора на исковата молба е
преклудирано в първото по делото съдебно заседание, то не следва да се
разглежда въведеното от ищеца основание за начисляване на лихва за забава.
Между ответника и ищеца са
възникнали правоотношения по договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане. В
случая не се спори и от разпоредбите на подписания между страните договор се
установява, че ответникът е получило изцяло и в брой заемната сума, което
обстоятелство е декларирано в чл. 3.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията
на чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и т.20,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко
едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като
същите са изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност също е по
особена по вид с оглед на последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно че когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не
отпада изцяло, тъй като съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само
на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите
разходи по кредита. С оглед
гореизложеното по повод съдържанието на сключения договор за заем и последващи споразумения, неразделна
част от него съдът счита, че са спазени изискванията на ЗПК, поради което
договорът за потребителски кредит не е изцяло недействителен поради нарушение
на разпоредбите на ЗПК, като следва да се разгледат възраженията на ответника
за недействителност на отделни клаузи от договора за кредит.
Съдът счита за
неоснователно направеното от ответника възражение за недействителност на клаузите на договора относно размера и начина
на изчисляване на възнаградителната лихва на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК,
поради надхвърляне на петкратния размер на законната лихва на годишна база. От
предвиденото в договора за заем и приетото по делото заключение на съдебно –
счетоводната експертиза се установява, че годишния размер на възнаградителната
лихва е 40,76 %, което не надхвърля петкратния размер на законната лихва (10 %
за този период) и обуславя неоснователност на възраженията на ответника за
нищожност на тази клауза.
Съдът счита за
основателно възражението на ответника за недействителност на клаузата за
неустойка поради непредставяне в тридневен срок
от страна на ответника на договореното обезпечение.
Критериите дали е налице нищожност поради
противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010
г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се извършва в
зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при
съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на
обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с
други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена
неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между
размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж
решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.
Освен обезпечителна и обезщетителна, по
волята на страните неустойката може да изпълнява и наказателна функция.
Така, както е уговорена, неустойката е
предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното
задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на
главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира
пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем,
съобразно договора и общите условия. Чрез
предвиждането на тази разпоредба се цели да се обремени неоснователно
заемополучателя с допълнителни парични задължения, без това да бъде ясно
отразено в общия размер на подлежащата на връщане сума, а представено , като
санкция за неизпълнение на задължения на заемополучателя за предоставяне на
обезпечение. Налице е противоречие между клаузата за неустойка и добрите нрави още при сключването на
договора, от
което следва, че в конкретния
случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал.1
във вр. с ал.4 ЗЗД, в
тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на
тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка. Отсъствието на
валидно съглашение за заплащане на неустойка води до частична недействителност
(нищожност) на сключения договор в тази му част.
С
оглед частичната недействителност на сключения договор по отношение на претенцията на неустойка за
непредставяне на обезпечение, то ответникът дължи връщане на останалите дължими
суми по договора за кредит. Недействителността на отделни клаузи от договора за
кредит не води до недействителност на целия договор.
Предвид така изложеното следва да
се приеме, че с платените от ответника суми по договора за заем са погасени
задължения за главница и възнаградителна лихва, обезпечени с издадения на
датата на сключване на договора запис на заповед, доколкото нито се твърди,
нито се установява същият да обезпечава задължения за заплащане на обезщетение
за забава в случай на неизпълнение. От приетото по делото допълнително
заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че към датата на
депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 24.07.2017
г. са останали дължими суми по договора
и допълнителните споразумения, неразделна част от него в общ размер от 272,62
лв., включващ сумата от 230,50 лв. – главница и възнаградителна лихва
в размер от 42,12 лв.
На основание гореизложените
съображения искът за установяване на дължимост на сумата по заповедта за
изпълнение се явява частично основателен до размера на сумата от 272,62 лв.,
като до този размер искът следва да се уважи. За разликата над тази сума до
пълния претендиран размер от 2398,50 лв.- искът следва да се отхвърли, като
неоснователен и недоказан. Съдът счита за основателно и искането за
установяване дължимост на законна лихва върху уважената главница за периода от
датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното й изплащане, като се взема предвид обстоятелството, че последното
плащане на ответника е преди образуване на заповедното производство.
С оглед изхода на спора в полза
на всяка от страните по делото следва да се присъдят направените по делото
разноски по съразмерност, включително и тези в заповедното производство. Ищецът
е представил доказателства за направени разноски в настоящото и заповедното производство в размер на платени държавни такси в общ
размер от 95,94 лв. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на ищеца се дължат и
юрисконсултски възраграждения за заповедното и настоящото исково производство –
50 лв. за заповедното производство и 100 лв. за настоящото исково производство.
Съразмерно на уважената част от исковата
претенция в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 11,14
лв. за заповедното производство и в
размер на 16,82 за настоящото исково производство. Ответникът е представил доказателства за
направени разноски в заповедното производство в размер от 315 лв.- заплатен
адвокатски хонорар и разноски в настоящото исково производство в размер от 350
лв. – заплатен адвокатски хонорар и 254 лв.- платени депозити за вещи лица.
Съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция в полза на ответника
следва да се присъдят разноски за заповедното производство в размер от 279 лв. и разноски в настоящото
исково производство в размер от 535,14 лв.
По изложените мотиви съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.В.Д., ЕГН: **********,*** ДЪЛЖИ НА „Кредихелп“ ООД, ЕИК: *********, гр. София,
р-н Люлин, бул. „Панчо Владигеров“ №21, ет.4, ап. 13 сумата в размер на 272,62
лв. – главница, представляваща неплатена сума по Запис на заповед, издаден на
04.08.2016 г. и предявен за плащане на 20.06.2017 г., ведно със законна лихва
от 24.07.2017 г. до окончателното изплащане на главницата, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 11234 по описа за 2017 г. на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ предявения от „Кредихелп“ оод,
ЕИК: *********, гр. София, р-н Люлин, бул. „Панчо Владигеров“ №21, ет.4, ап. 13
против Д.В.Д., ЕГН: **********,*** иск за за признаване на установено дължимостта на вземане в размер на разликата
между сумата от 2398,50 лв. и сумата от 272,62 лв. или в размер на сумата от
2125,88 лв. - главница, представляваща
неплатена сума по Запис на заповед, издаден на 04.08.2016 г. и предявен за
плащане на 20.06.2017 г., ведно със законна лихва от 24.07.2017 г. до
окончателното изплащане на главницата, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.
№ 11234 по описа за 2017 г. на ПРС.
ОСЪЖДА Д.В.Д., ЕГН: **********,***
ДА ЗАПЛАТИ НА „Кредихелп“ ООД, ЕИК:
*********, гр. София, р-н Люлин, бул. „Панчо Владигеров“ №21, ет.4, ап. 13
сумата от 11,14 лв. – разноски по
съразмерност по ч.гр.д. № 11234 по описа за 2017 г. на ПРС и сумата в размер на 16,82 лв. – разноски по
съразмерност по гр.д. № 20200 по описа за 2017 г. на ПРС.
ОСЪЖДА
„Кредихелп“ ООД, ЕИК: *********, гр. София, р-н Люлин, бул. „Панчо
Владигеров“ №21, ет.4, ап. 13 ДА ЗАПЛАТИ НА Д.В.Д., ЕГН: **********,*** сумата
от 279 лв. – разноски по съразмерност по
ч.гр.д. № 11234 по описа за 2017 г. на ПРС
и сумата от 535,14 лв. - разноски по съразмерност по гр.д. № 20200 по описа за
2017 г. на ПРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ