Р Е Ш Е Н И Е
№1253/23.3.2018г.
Гр.Варна, 23.03.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание,
проведено на двадесет и трети февруари, през две хиляди и осемнадесета
година, в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при участието на секретаря Христина Христова сложи за разглеждане
гр. дело № 16 761 по описа за 2017 година,
докладвано от съдията М.
Жекова, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявена във ВРС искова молба с регистрационен вх.номер 62717/01.11.2017 г.
депозирана от ищеца М.Т.М., ЕГН **********,
с адрес *** – чрез процесуален представител адвокат от АК Варна - Д. С.,със
съдебен адрес:***, против ответното „С.Т.“
ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Е.
И. Г.с цена на иска 2 000 лева.
Отправеното до съда искане е да бъде осъдено ответното дружество да върне на
ищеца сумата от 2 000 лева /две хиляди лева/, както и да заплати
обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху претендираната сума - считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 01.11.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата – дължима на основание развален на 30.11.2016 г.
едностранно от ищеца, Договор за изработка, представляваща аванс по договора, на отпаднало основание, на осн. 87, ал.
1, вр. чл. 88, ал. 1, вр.
чл. 55, ал. 1, пр. III – то и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Обективирано
е и искане за присъждане на разноските по делото, сторени от ищцовата страна.
В сезиращата съда искова молба ищцовата страна е навела следните фактически твърдения и
обстоятелства, въз
основа на които обуславя необходимостта от водене на исковото производство и
формулира искането си до съда а именно: М. М. твърди, че е собственик на
апартамент № *,
който апартамент се намирал в жилищна сграда в *. В средата на м.септември 2016
М. решил да обзаведе имота си със слънчева система за затопляне на вода за
битови нужди - слънчев панел за топла вода с прилежащ ел.бойлер със серпентина.
След справка в интернет ищецът се спрял на фирма,която се саморекламирала
като коректна и надеждна а именно ответното „С.Т.“ ЕООД. Към края на същия
месец М. твърди, че провел разговор с управителя на ответното дружество като
последният – Е. И. Г.изявил желание да направи оглед на място. Така в началото
на м.октомври, сочи ищецът Г.извършил огледа и заявил на ищеца, че ответното
дружество се наемало да изпълни поръчката включваща доставяне, изработка и
монтаж на слънчева система за затопляне на вода за битови нужди
- слънчев панел за топла вода с прилежащ ел.бойлер и серпентина – в срок от 20
дни от датата на договора. Сочи се още, че в средата на м. 10.2016 г., в
проведен телефонен разговор между възложителя М.М. и
изпълнителя С.Т. ЕООД – представлявано от управителя Г., последният поискал
авансово плащане на сумата от 2 000 лева за да започне изпълнението на
приетата работа, като гарантирал на ищеца, че след внасяне на сумата в офиса –
до „ден, два“ щял да представи крайна цена и да започнел работа на място, след
което ищецът следвало да демонтира съществуващия бойлер за да имало фронт за
поставяне на новата система. Към него момент, заявява ищецът, той не се
съмнявал в коректността на насрещната страна; лично отишъл в офиса на ответното
дружество и там заплатил в брой поисканата сума, за което му бил издаден ПКО №
36/17.10.2016 г., подписан от жена
представила се за кариер във фирмата /като ордера бил подписан и
подпечатан от същата жена/. Така, пояснява ищецът, с оглед обещанието за
започване на работа, още в деня на внасяне на аванса ищецът от своя страна
демонтирал бойлера и в резултат банята му останала без топла вода. След
получаване на аванса, релевира ищецът, изпълнителят
демонстрирал незаинтресованост към поетия ангажимент,
неоснователно бавел изпълнението на приетата поръчка, което принудило ищеца
многократно да звъни до офиса на ответното дружество и да разговоря с управителя, който обаче не
давал „смислени обяснения“. Така, твърди ищецът, в средата на м. ноември 2016
г., преди обяд, домът на ищеца бил посетен от двама души, представящи се за
работници на „С.Т.“ ЕООД, които обяснили, че били изпратени от фирмата за
повторен оглед, на което ищецът отново повярвал; бил направен оглед на банята,
след което същите тези двама души казали, че ще се върнат следобеда. След като
работниците не се върнали, заявява ищецът, по –късно, следобеда на същия ден
ищецът звънял на управителя Г.с настояването за незабавно изпълнение на
поръчката и обяснения за изключителните неудобства в които ищецът и семейството
му живеели поради липса на топла вода в банята. Управителят при този разговор
бил отговорил, че имало много поръчки и че нямало как да върне на М. аванса а М.
трябвало да чака изпълнението на поръката. Така в отговор на този разговор М.
дал на ответното дружество 10 дни срок, в който ако не бъдела изпълнена
поръката развалял договора считано от 30.11.2016 г. и заплатеният от М. аванс
следва да му се върне незабавно. На последно място в исковата си молба М.
твърди, че срокът не бил спазен а М. направил много опити за връзка с
ответника, но все безуспешни поради това че от офиса на фирмата не му давали
информация а Г.не отговарял на обажданията. С оглед горното ищецът счита, че по
аргумент на чл. 88, ал. 1 ЗЗД обратното действие на развалянето на договора,
ответното дружество е длъжно да му върне сумата от 2 000 лева, но
дружеството не предприемало никакви действия в тази в насока. Именно това
принудило М. през м. май 2017 г. да отиде до офиса на ответника и да си поиска
аванса, който аванс ответникът му дължал на отпаднало основание, но на място
получил отказ от касиерката /издала по- рано ПКО/ а в проведен разговор лично с
Г., на М. му било заявено, че „няма да си получи парите“. При така изложеното
по-горе ищецът е мотивирал правния си интерес от избраната форма на искова
защита и направил доказателствени
искания.
В срока по чл. 131 ГПК ответната
страна е изразила становище по иска, чрез адвокат Ив.А.от АК Варна.На първо
място ответното дружество намира исковата молба за допустима а на второ – за
неоснователна.1. Според ответника неоснователността на иска
произтича от факта, че с исковата молба не били представени доказателства за
сключване на договора и неговите параметри, респективно, счита ответната страна
всички елементи по евентуалния договор за изработка следвало да бъдат
комплексно тълкувани съгласно чл. 20 ЗЗД. 2. Спирайки се на фактическите
твърдения на ищеца ответникът квалифицира предявената искова молба като намира
иска за неоснователен, тъй като: липсвал
договор, липсвала покана по см. на чл. 87, ал. ЗЗД; не бил надлежно определен
подходящ срок; самият ищец бил в неизпълнение; неизпълнената част била
незначителна с оглед интереса на възложителя и по см. на чл. 87, ал. 4 ЗЗД; и
доколкото неизпълнението се дължало на обстоятелства, за които възложителят
отговарял – ответникът прави искане за
освобождаване от отговорност съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД. На следващо място
ответникът се спира на обстоятелствата като намира, че е:Безспорно и не се
нуждае от доказване:Наличието на договор /устен/ за изработка на соларна
система за нагряване на дома и подпомагане на отопление в апартамент, находящ
се в * ;Внесен аванс в размер на 2 000 лева на
посоченото по-горе основание.Липсата на конкретика,
твърди ответната страна, обуславяло доказването да става по реда на чл. 13 и
14, вр. чл. 69 ЗЗД.От своя страна ответникът сочи, че обстоятелствата били следните: Ищецът
посетил офиса на ответника в гр. Варна, след като предварително бил запознат с предлагания продукт и имал
приблизителна представа за неговите качества и стойност. Описал условно
разположението на помещенията и очаквания ефект от поръчаното съоръжение. От
страна на ответника била изготвена подробна количествено-стойностна сметка /
която КСС включвала две взаимно свързани групи от апарати, уреди и съоръжения и
приложения към тях, а именно: Соларен бойлер с всички компоненти към него за
монтаж и експлоатация и Отоплителна система.За всяка от двете системи била
изготвена количествено-стойностна сметка, въз основа на която бил договорен
първоначален аванс- твърди ответникът. Повтаряйки твърденията на ищеца относно
хронологията на събитията и препращайки към разпоредбите на ЗЗД ответникът оспорва
достоверността на описаните обстоятелства. твърдейки, че те били следните: След
като била представена офертата и тя била приета, бил направен избор на
компоненти, в съответствие с одобрената Количествено-стойностна сметка; едва
тогава се внасяла авансовата вноска. В продължение на няколко дни се извършвала
поръчката и доставката на описаните в Количествено-стойностната сметка
материали и съоръжения.Монтажниците от фирмата в продължение на три работни дни
прокарвали канали и прорези в стените и пода и положили планираните по оферта
тръби за радиаторите. След няколко дни бил монтирани и самите радиатори по
офертата: 3 бр. алуминиеви радиатори с по 5 глидера
на Н-350. Поръчана била и лирата за банята и окомплектовката за цялостния
монтаж - кит за радиатори, крепежи, вентили и адаптер
(преходи за тръбата). След монтажа на радиаторите, заявява ответника, се било
установило, че било невъзможно да се монтира лирата и останалите съоръжения,
доколкото възложителят (ищец) обяснил на изпълнителя, че строителни работници
от неговата фирма щели да извършват
промени, видоизменение и реконструкции на съществуващото помещение, проектирал
и местене на стени, сваляне на съществуващите плочки, промяна по ВиК инсталацията на банята, подмяна на санитарията - мивка,
тоалетна и т.н. Всичко, което можело да
се изпълни при съществуващите условия,твърди ответникът - било изпълнено. В
отговора на искова молба се твърди, че била направена уговорка с ищеца, че
когато ищецът приключел с реконструкциите и ремонта в банята и имало условия да
се продължи монтажа, щял да уведоми изпълнителя за приключването на монтажа и
преминаване към пробен пуск. Така, твърди ответникът, докато се очаквала
подготовката на „фронт", били закупени и доставени в склада на фирмата и
останалите материали по офертата, в подкрепа на което твърдение ответникът ангажира
писмени доказателства. Материалите под опис, необходими за довършване на
слънчевата инсталация, сочи ответникът, били налични в офиса, заделени и не се
предлагали на други клиенти, с оглед приключване на монтажа. На следващо място
ответникът заявява,че при огледа на място се установявало, че било необходимо
да се разчисти помещението, в което щели да преминават тръбите за слънчевата
инсталация и щял да се монтира бойлера, защото помещението било заето изцяло
със стелажи и рафтове пълни с всякакви вещи, и нямало възможност за достъп, за
да се изпълни монтажа.Отделно от това, сочи ответникът, възложителят „в
движение" обмислял и други промени, доколкото липсвал окончателен план и
дори представа за обема и стойността на ремонта в апартамента а екипът на фирмата
поддържал готовност за изпълнение, след като се създадяла възможност за монтаж.
Едва през м. май 2017 г., твърди ответникът,
ищецът бил посетил офиса на фирмата и заявил категорично, че не се нуждаел от
договорената инсталация, а му били необходими пари. Отказано му било /не
оспорва ответната страна/, предвид пълната готовност на изпълнителя да довършел
изпълнението. Позицията обаче на ищеца, била, че му трябвали пари и нищо друго
не го устройвало, затова ищецът отказал да даде възможност да бъдело довършена
започнатата инсталация.
С оглед горните оспорвания и твърдения
и възражения ответникът,от своя страна също е направил доказателствени
искания.
В проведеното по делото на 23.02.2018
г.първо и единствено открито съдебно заседание ищецът не се явява, представлява
се от адвокат С..Процесуалният представител на ищеца адв.С.желае
съдът да уважи предявения иск като безспорно доказан ведно с присъждане на
сторените съдебно деловодни разноски.
В същото открито съдебно заседание
ответната страна,представлявана от адвокат Г.застъпва становище за
неоснователност и недоказаност на иска, като счита, че не е доказано
изявлението на ищеца за разваляне на договора по чл. 87 ЗЗД като в тази връзка сочи, че от показанията на
изслушания свидетел не се установило че изявлението за разваляне на договора да
е достигнало до законен представител на ответното дружество .От друга страна,
подчертава адв. Г., изразът, който използвал
свидетелят в откритото заседание, очевидно съдържал точната и необходима за
едно такова изявление юридическа терминология,която предвид трудовите функции и
образованието на свидетеля, нямало как да бъдат възпроизведени по начин, по
който да се достигнат целените от ищеца правни последствия. При така изложеното
по –горе , ответната страна твърди , че имало сключен договор, чийто предмет бил доста по-широк първоначално, но в хода на
изпълнението, в резултат на променените инвестиционни намерения на ищеца,
договорът не бил изпълнен и вина за това
не носел ответника.
След изразяване на становищата по
същество на спора адвокат С.е направил реплика, че свидетелят не е използвал
правни термини, което щяло да се види в протокола ,като не смита, че ищецът
имал и най –малкия интерес да не се бъдело изпълнено това, за което дал
2 000 лева и той не претендирал неустойка а „ просто връщане на това
,което дал „.
От своя страна адв.Г.е
направил дупликата, че ищецът е имал интерес, „, защото е трябвал
да плати още 4000 лв.“.
Извън тези изявления на
процесуалните представители на страните по спора, в рамките на предоставения от
съда срок и двете страни ,чрез упълномощените от тях адвокати са депозирали
подробни писмени бележки по същество на спора.
Съдът,
след съвкупна преценка на доказателствата по делото, и съобразявайки
становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
Предявените
от ищеца М.М. против ответното дружество „ С.Т. „
ЕООД обективно, кумулативно съединени искови претенции, съдът и в проекто –доклада и окончателния доклад е квалифицирал като
предявени на основание на осн. 87, ал.1 ,вр. чл. 88 ал. 1, вр. чл.55 ,
ал.1 пр.III – то и чл. 86 ал.1 ЗЗД /вр. чл. 258 и сл. ЗЗД/.
С оглед релевираните
от ищца фактически твърдения , на които съответства и формулирания петитум
настоящият съдебен състав е счел и продължава да счита,че предявените искови
претенции са допустими,заявени при наличие на ясен правен интерес от търсената
искова защита ,поради което и дължи произнасяне по същество.
За да прецени по същество
основателността и доказаността на исковите претенции
на първо място,след изложените по-горе фактически твърдения и на двете страни ,
съдът се спира върху доказателствената тежест в
конкретното исково производство.
Тежестта
на доказване е разпределена с проекта за доклад , обявен за окончателен а
именно :Съгласно
разпоредбата на чл.154,ал.1 ГПК , съдът е указал и на ищеца и на
ответника , че всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава
своите искания или възражения.В тежест
на ищеца съдът е възложил да установи и докаже че между ответника и ищеца е
била възникнала валидна облигационна връзка по силата на която ищцовата страна, като изправна такава: точно, своевременно
и качествено е изпълнила поетите си задължения по договора за изработка –
предоставила аванса от 2000 лева, и осигурила възможност на ответника точно и
навреме да изпълни възложеното от ищеца на ответника.Ищецът е следвало да установи и докаже, че ответникът е неизправната
страна по договора, че не е предприел и не е изпълнил възложените от ищеца на
ответника по силата на договора за изработка работи ; да установи и докаже даването на сумата от
2000 лева и основанието на което е предал на ответника тази сума, както и датата
на която е сторено това ;да установи и докаже, че ответникът не е изпълнил
възложената работа както и че ищецът едностранно е развалил договора;че е
отправил покана до ответника, че ответникът е получил поканата и момента от
който договора се счита развален, поради което и исковата сума ведно със
законната лихва се дължи на ищеца.
В тежест на ответника е било възложено да установи и докаже,
че е налице ликвидно и изискуемо вземане в посочените в петитума на исковата
молба размери и основание. (или в случая всички елементи от фактическия състав
на договора за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. ЗЗД). В тежест на ответната страна в случай,
че ищецът докаже горните факти и обстоятелства, съдът е възложил да установи и докаже, че е получил исковата
сума на годно правно основание – т.е. че не е налице неоснователно разместване
на имуществени блага. В тежест на ответната страна е възложено още и да
установи и докаже всички възражения наведени в отговора на искова молба – имащи
правоотлагащ, правопогасяващ
и или правоизключващ характер. В тази връзка съдът е
указал на ответника, че негова е доказателствената
тежест да установи и докаже,че между страните не е сключван твърдяния
от ищеца договор за изработка или ако е съществувала валидна облигационна
връзка, че договорът не е бил изпълнен точно от страна на ищеца .В тежест на същата
страна е било и да установи и докаже
всички други възражения въз основа на които би се извел извода,че неизправна
страна по договора е не ответното дружество а ищеца, респективно че ищецът е
този който не е предприел необходимото за да може в срок и качественото ответникът
да изпълни договора.Ответната страна е
следвало да установи че не е получавала покана за разваляне на договора и че
договорът не е развален, както и че може да бъде изпълнен а и че неизпълнената
част е незначителна. И на последно място в тежест на ответната страна е било
възложено с доклада по делото да ангажира доказателства относно размерите на
предявените главен и акцесорни искове.
Извън така разпределената тежест на
доказване съдът с доклада по делото е приел и обявил за безспорни и ненуждаещи
се от доказване фактите и обстоятелствата за които ищецът и ответното дружество
не спорят, като е съобразил и изявленията на двете страни при изясняване на
фактическата страна на спора и въвел съответните корекции .
Видно от окончателния доклад по делото
, на основание чл. 146, ал. 1 т. 4 и т.
5 ГПК, съдът е обявил на страните, че е безспорно и не се нуждае от доказване :
че предметът
на договора е слънчева система за затопляне на вода за битови нужди – слънчев
панел за топла вода с прилежащ ел.бойлер със серпентина.
Т.е. от всичко описано
по-горе се налага единственият извод, че е безспорно между страните наличието
на облигационна връзка,възникнала между ищеца
М.М. и ответното дружество „ С.Т. „ ЕООД а
именно договор за изработка с предмет - слънчева
система за затопляне на вода за битови нужди – слънчев панел за топла вода с
прилежащ ел.бойлер със серпентина.
Спорът между страните по
този договор е коя е изправната страна по договора – ищеца или ответника и
дължи ли се връщане на исковата сума.
За да се даде правилен и
обоснован отговор на този въпрос съдът следва да анализира в съвкупност и
поотделно събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключението на
вещото лице по допуснатата съдебно –техническа експертиза, както и да извърши
правен анализ налице ли е фактическия състав на предявените искове – чл.87,
ал.1 ,вр. чл. 88 ал. 1, вр.
чл.55 , ал.1 пр.III – то и чл. 86 ал.1 ЗЗД /вр. чл.
258 и сл. ЗЗД/.
На първо място е
необходимо да бъде посочено, че по делото са приобщени писмени доказателства - представените с исковата молба
заверени копия на : нотариален акт за
продажба на недвижим имот № *,
том *, рег. № *, дело № * г.; приходен касов ордер №
36/17.10.2016 г.; пълномощно от 23.10.2017 г. (оригинал); извлечение от
интернет страницата на Търговския регистър за актуално състояние на „С.т.” ЕООД и представените с отговора на исковата молба
заверени копия на: количествено-стойностна сметка, издадена на 14.10.2016 г. от
С.т.” ЕООД; фактура № 786588/28.09.2016 г.; стокова разписка за продажба на
стоки № 7918/18.10.2016 г.; фактура № 16/22.11.2016 г.; фактура №
788892/06.12.2016 г.; стокова разписка за продажба на стоки № 8940/19.12.2016
г.; фактура № 792276/11.04.2017 г.; фактура № 794715/29.06.2017 г.
Тези писмени доказателства съдът
анализира в съвкупност и поотделно със заключението на вещото лице Т.Х.О. от
дата 15.02.2018 г., изготвено в срока по чл. 199 от ГПК и прието по делото.
Видно от заключението на в.л. О. по
допусната съдебно техническа експертиза, приобщено на листи 42 - 44 по делото
/ведно със цветен снимков материал / -
според в.л. О. в апартамент № 29 собственост на ищеца - не са извършвани никакви дейности които да
са в съответствие с приложените количествено стойности сметки .В тази връзка
вещото лице дава заключението, че е видно от снимковия материал / изготвен при
огледа на имота от дата 13.02.2018 г./ че от изпълнената в жилището тръбна разводка не е налична такава от медни тръби .Монтираният
бойлер, колектори, тръбна разводка, циркулационна
помпа и алуминиеви радиатори са елементи
от друга отоплителна система – нямаща отношение към договорена между страните.
На покрива над ап.29, на който би
следвало да бъде монтиран слънчевия радиатор, сочи ясно вещото лице в
заключението си , яма изведени нито тръбна разводка,
нито окабеляване , / снимка 1 / а
монтираните 3 броя алуминиеви радиатори
не отговаряли на размер ; на брой и на гилдери
на договорените а и лирата на баня - тоалетна не била доставена и монтирана .
В т.2 от заключението на в.л. О. е
записано, че е видно от снимки 5 и 6, че в офиса на ответника били налични
по-основните елементи, включени в КСС като : слънчев колектор, електронен
контролер за соларна система ,циркулационна помпа, филтър за вода,спирателни
кранове, разширителен съд и др.На кашоните с
флумастер, сочи в.л. пишело името на М.М..Бойлерът, предвид не големите размери на офиса, според
инж.О., логично било да не бъде
съхраняван на склад а да бъдел закупен към датата на монтажа му . Относно радиаторите и
лирата,става ясно от изложеното в т.2 на СТЕ, на в.л. било обяснено че те били
монтирани в апартамент 29 -собственост на ищеца М.М..
От видяното, в.л. в т.2 на СТЕ сочи, че стига до извода,че основните елементи на
системата са налични и към момента на огледа не съществува пречка ответникът да
изпълни договореното.
На последно,трето място, вещото лице
дава заключение, че му било обяснено че към момента „ С.Т. „ ЕООД разполага с
два екипа за монтаж на слънчеви и отоплителни системи –всеки от които състоящ
се от двама монтажника. При добра организация и дори съблюдавайки ограниченията
за работа в жилищната сграда на улица „* „ № *
/да не се вдига шум в часовете между 12,00 и 16,00 / -обобщава в т.3 вещото
лице- за изпълнението на договореното и
извършване на пробите са необходими не
повече от 5 -6 работни дни .
Така депозираното заключение на вещото
лице е поддържано от същото а на конкретно поставени от съда въпроси вещото
лице обяснява, че за да се направи една такава система : „ Няма как да дойде
майстор в апартамента и да започне да работи – най-малкото нещо, което трябва
да се направи, е да има една схема, на която да са обозначени местата на
радиаторите, местата на бойлера, местата на колектора и оттам насетне вече,
като отидат работниците, да могат да започнат своята дейност“. Вещото лице
обяснява още,че е питал да такава схема, но се оказало, че няма такава, като
задава и риторичния въпрос : „ Толкова ли са добри работниците, че като влязат
в един апартамент, веднага започват да работят? „. Останалите пояснения на
вещото лице са все в насока от която се извежда единственият извод,че
ответникът не и изпълнил договореното и че видяното на място от в.л. „ е една
съвсем друга отоплителна система, с друг принцип, с други материали –
отоплителна система от друг вид, няма нищо общо с тази, която е трябвало да
бъде изградена на място“, както и „ Тръбите, които са монтирани към
радиаторите, са алуминиеви и не отговарят на
количествено-стойностната сметка „.
Извън приобщените по
делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по делото са
допуснати и събрани гласни доказателства чрез показанията на по един свидетел
при режим на водене за всяка страна.
В полза на ищеца е
разпитан свидетел Б. К.а в полза на ответното дружество свидетеля С. С..
От показанията на св.К.се
установява и изяснява,че ищецът се явява работодател на свидетеля,поради което
и показанията на този свидетел следва да се ценят съгласно разпоредбата на
чл.174 ГПК. По същество от показанията на св.С.се установя и изяснява, че
същият свидетел знаел, че ищецът и
фирма „*” имахли договорка за изпълнение на някакво
съоръжение за отопление за неговия апартамент (на М.) ; имали разговори може би през средата на октомври месец
2016 г. След това свидетелят 4работел по апартамента „ на ищеца , който апартамент
се намирал в * ,
като прачел Ел. и ВиК
промяна в инсталациите в апартамента -ел.инсталацията на терасата.В банята,
пояснява свидетеля ищецът сменял плочки, малко размествал тръбите – топла,
студена вода, сменял тоалетни. Тогава, точно свидетелят чул този разговор.
Според показанията на същия свидетел,
след това било направено електрическото отопление на апартамента, но какво се
били договорили ищецът и ответното дружество, свидетеля не отрича не е
чул.Така, обяснява св.К., минало около някъде месец и ищецът пак се свързвал с
тази фирма и пред деня дошли нейни представители ,направили оглед и казали ,че
ще почват работа -уж щели да отидат след обед , да дойдат след обед от 12 ч. до
4 ч. никой не можел да се работи, защото живеели хора там и след това, може би
към 3-4 ч. беше вече след обед, когато М.им се обадил, свидетелят си спомня, че
М.М.: казал : „Чакам
Ви до десетина дена” - /може би до края на месеца–/ „да си свършите работата,
ако не, считайте договорът за прекратен.” – това точно били думите на
ищеца твърди св.К..Същият свидетел е
категоричен, че хората от „*” не били правили нищо друго, освен оглед.
Вторият разпитан по делото свидетел С.
С., воден от ответната страна сочи ,че работи във фирма „С.Т. „ ЕООД от близо
10 –ет години, респективно и неговите показания съдът
отчита съобразно нормата на чл.174 ГПК .
От показанията на водения от ответната
страна свидетел става ясно,че св С.работи при
ответното дружество като монтажник, инсталатор
на отоплителни системи , има средно специално образование – „ студена обработка
„ , средно сержантско образование , работи В и К инсталации,
Разпитан в качество на свидетел Ст.С.сочи,че
има спомен за извършването на монтаж на улица „*” , като твърди, че един път правили
оглед с колегата му Т. П.в и още два пъти къртене на тръбна разводка,
полагане на тръбна разводка, монтаж на два радиатора
в спалня и в хол, пробиване на отвори към външната стена на горния етаж за
слънчевата система - това е, което си спомнял. Огледът и монтажните работи ,
според св.С.не били в един и същи ден - един ден бил огледа и после още два дена останалите работи :
къртенето на канали, в които се полагат тръби с изолация. Къртили : под в коридор, в баня /в банята шията имала
радиатор/, стената в банята,/ където щели да се положат тръбите/, стената в коридора за
радиатора/ който бил в коридора и от другата страна за радиатора, който бил в
спалнята/.
Освен описаните по-горе дейности /по
оглед и къртене/ свидетелят С.описва и обекта на който работели - апартамент на
последния, шести етаж, без асансьор, като до покрива горе се стигало с дървена
стълба по един борд, излизали на една площадка и на още една площадка трябвало
да се качват – там, където щял да бъде колекторът.Макар и свидетелят да описва
обекта - на конкретно поставен от съда въпрос къде се намира този обект
свидетелят не отрича,че не знае като обяснява че е от * и живее във * от 10 – ет
години, поради което твърди че апартамента се намирал в посока „*”, „Варна Тауърс”,
преди „*” вдясно се намирал
кварталът, в близост имало баничарница, на около 50 м. максимум след
кръстовището вляво.
На следващо място от показанията на
същият, воден от ответната страна свидетел, се установя, че тръби за соларните
панели не били поставени, т.к. имало доста багаж да разчистване на трасето: „ неща,
собственост на клиента, натрупани там, където ще минава тръбното трасе…по-скоро
дрехи, торби, имало и кашон „, и точно заради този багаж не били пробивали
плочата нагоре а направили две дупки за радиатора в спалнята / по –малката / и
за слънчевата инсталация / по –голямата /. Въпреки, че свидетелят сочи, че били
изкъртени две дупки, след това пояснява, че малките дупките били къртени с перфоратор
„*”, а голямата - със
„*”. Извън къртенето
на дупките свидетелят не отрича, че не били сложили панели, като обяснява, че
на него етап нямало как да слагат панели – просто отишли да сложат тръбната
инсталация Не сложили панелите,понеже на този етап нямало как да слагат панели
- просто отишли да положат тръбната инсталация.Технологията, сочи свидетелят,
била такава ,че след трябвало да минат майстори, които да шпакловат, да
зациментират тръбите по пода и по стените и после да влязат те и да довършат.
В останалата част на показанията си
свидетелят отново повторя че е бил на въпросния обект за оглед и къртене като един бил огледа и още два дни вършили
останалите работи : „къртене на канали,
полагане на тръбите и монтаж на два радиатора „, без да може да уточни колко
време е бил обекта, но заявявайки че „кеш „ не му е плащано а бил на заплата
при ответната страна.
И на последно място същият свидетел
заявява, че причината да не се довършат работите била първо , че нямало как да стане „ без да са минали
строителите „ и второ ,че : това било
въпрос на уговорка между клиент и собственика на фирмата - кога ще се ходи,
клиентът там ли ще е „. В края на показанията си свидетелят воден от ответната
страна заявява ,че на обекта имало двама –трима майстори, които не може да каже
какво работели в апартамента а на конкретен въпрос, зададен от съда : Някой от
присъстващите на пейките като слушатели в това заседание да сте виждал в
апартамента, който сте правили?” – свидетелят отговоря,че предходно разпитания Б.
М. К.му е познат, като изказва предположение, че може би той е бил един от
организаторите на майсторите. И извън
всичко по-горе описано като доказателствен материал
по делото в открито съдебно заседание е приобщено и заверено за вярност с
оригинала копие на гаранционна карта на ел. бойлер, закупен от ищеца, след
разваляне на договора, на дата 03.12.2016 г.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Безспорно е установено по делото ,че
ищеца и ответника са се намирали в договорна връзка която може да бъде
квалифицирана като договор за изработка.Нещо повече – с доклада по делото е
отделено за безспорно какъв е бил предмета на договора което само по себе си
означава, че между страните е валидно възниквала облигаторна
връзка.Сключеният между страните договор няма спор по делото,че има
характеристиката на договор за изработка, респективно следва и правния извод,че
относно изпълнението на този договор и всички други правни последици важат
нормите на чл.258 и сл. ЗЗД.
След
пълен, съвкупен и поотделен анализ на целия доказателствен
материал настоящият състав достига до извода,че искът,предявен от ищеца против
ответното дружество е доказан и по основание и по размер във връзка с което излага следните
мотиви :
Факт е по делото ,че ищецът М.М. е собственик на апартамент № *, находящ се
в гр.*, улица *, на * жилищен етаж, вх.*, със РЗП от 118 кв.м, който факт не е
спорен а е доказан от приобщеното по делото на л. 7 –ми заверено за вярност с
оригинала копие на нотариален акт, доказващо че правото на собственост върху
ап.29 е възникнало на 11 юли 2003 г.
По повод този същия апартамент въз
основа на гласните доказателства допуснати в полза на двете страни се налага
единствения извод, че ищецът е решил да извърши ремонт в жилището си и отделно
от това е сключил неформален договор с ответното дружество „С.Т. „ ЕООД с
предмет на договора - слънчева система за затопляне
на вода за битови нужди – слънчев панел за топла вода с прилежащ ел.бойлер със
серпентина.По повод сключения договор е издаден и ПКО , заверено за вярност с
оригинала копие от което е приложено на лит 8 –ми от делото.От цитирания
приходен касов ордер се установява и изяснява,че в действителност ищецът е
платил 2000 лева на дата 17.10.2016г. на ответното дружество като е вписано и
основанието за плащането : „ аванс за слънчева система „ .
Така даденият аванс от
ищеца към ответната страна според настоящият състав следва да бъде върнат
обратно. Това е така, защото договорът сключен през м. септември 2016 г. /
съгласно показанията на свидетеля воден от ищеца / е бил развален от възложителя
М.М..В тази връзка съдът кредитира показанията на
водения от ищеца свидетел, т.к. свидетелят дава преки и непосредствени
показания относно предмета на договора, времето на сключването на същия този
договор между страните по делото и неизпълнението на договора от страна на
ответното дружество.Именно от показанията на св. К.се установя,че ищецът е дал
10 - ет дневен срок на ответника или до края на
месеца – 30-ти ноември 2016 г. да изпълнят поетия договорен ангажимент, като е
уведомил представителя на ответното еднолично дружество с ограничена
отговорност по телефона че след този срок ще счита договора за развален.
В пълна подкрепа на релевираните в исковата молба твърдения от страна на ищеца,
гласните показания на свидетеля К.е и заключението на вещото лице О..Именно от
заключението на инж.О. се установява и изяснява,че ответното дружество не само
че не е изпълнило поетия по силата да договора ангажимент да монтира слънчева
система за затопляне на вода за битови нужди в имота на ищеца, но и продължава
да се намира в забава.Самото заключение на вещото лице инж.О. ,изготвено след
оглед на имота и при съставен снимков материал, е достатъчно ясно и от него се
извежда извода,че ответникът не е изпълнил договореното ,след като все още има
в офиса на последния кашони с надпис с флумастер с името на ищеца и след като
вещото лице е установило ,че дори и схема за създаването на процесната
слънчева система липсва.
Само горните факти и
обстоятелства са достатъчни да се мотивира извод,че неизпълнението е пълно и то
неизправната страна е ответната което е довело до едностранното разваляне на
договора от ищеца .Друг извод не може да бъде изведен от допуснатите в полза на
ответника гласни доказателства и ангажираните от същата страна писмени
доказателства.Това е така,защото свидетелят допуснат в полза на ответната
страна дори не може да обясни колко време е правил оглед и дали точно две дупки
е пробил в апартамента на ищеца.Отделно от горното показанията на допуснатия в
полза на ответната страна свидетел /макар и заинтересовани от изхода на спора /
не могат да бъдат ценени като изяло обективни, тъй като свидетелят обяснява,че
причината да не се стигне до монтиране е
багажа на ищеца- дрехи и кашони , което според съда не е пречка да се
довърши започнатото СМР . В същата насока е и заключението на в.л. О.,че при
добра организация системата която е поръчал ищеца може да се изпълни за 5-6
дни.И на последно място при съпоставка и на писмените доказателства ангажирани
от ответната страна,показанията на водения от ответната страна свидетел и
заключението по допуснатата СТЕ се установява ,че дори и представените от
ответната страна КСС не кореспондират с реално извършените в имота на ищеца
дейности а на място в имота на ищеца има други радиатори .И на последно място
липсва и логика ищецът по-късно да си купува ел.бойлер ако е било извършено
поне по-голямото количество от договорената работа в каквато насока е и
гаранционната карта за закупуване на ел.бойлер .
Водим от горното съдът
намира,че ищецът е установил и доказал и основанието и размера на иска си
поради което искът следва да се уважи в пълнота . Отделно от горното нито едно
от релевираните и описани по-горе възражения на
ответната страна по делото не е установено за да бъде коментирано и евентуално
да се изведе различен от извода за основателност и доказаност
на иска. И на последно място дори и да бъде прието,че ответното дружество не
знае за отправеното му предизвестие за прекратяване на договора, то съгласно
трайната съдебна практика с факта на предявяване на исковата молба и получаване
на преписа от същата ,се счита,че ответната страна е получила поканата поради
което отново искът се явява основателен и доказан. С оглед изхода на спора съдът присъжда и законната лихва
върху главницата от 2000 лева начиная от 30.11.2016
г.- датата на едностранното разваляне на договора , т.к.това е началния момент на
неоснователното получаване на сумата . И след като авансът от 2000 лева са
оказва получен от ответната страна по развален едностранно договор, то и сумата
подлежи на връщане съгласно нормите на чл.87, ал. 1, вр.
чл. 88, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, пр. III – то и чл.
86, ал. 1 ЗЗД ведно със законната лихва, т.к. с тази сума ответникът
неоснователно се обогатява.
При тези мотиви съдът уважава изцяло
иска,така както е предявен и присъжда в полза на ищеца претендираните
съдебно деловодни разноски за които са ангажирани доказателства по
делото.Съгласно нормата на чл. 78, ал.1 ГПК и при представен списък по чл.80 ГПК съдът присъжда в полза на ищеца сумата от 370 лева за процесуално
представителство и 80 лева за заплатена държавна такса – общо 450 лева.
Мотивиран от
гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ответното дружество „С.Т.“ ЕООД, ЕИК *,
със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от Е. И. Г.да върне на ищеца М.Т.М.,
ЕГН **********, с адрес *** СУМАТА
от 2 000 лева /две хиляди лева/,
както и да заплати обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната сума
- считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.11.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата – дължима на основание развален на 30.11.2016
г. едностранно от ищеца, Договор за изработка, представляваща аванс по
договора, на отпаднало основание, на осн. чл.87,
ал. 1, вр. чл. 88, ал. 1, вр.
чл. 55, ал. 1, пр. III – то и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА
ответното дружество „С.Т.“ ЕООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Е. И. Г.ДА ЗАПЛАТИ на ищеца М.Т.М., ЕГН **********, с адрес *** СУМАТА в общ
размер на 450 лева / четиристотин и
петдесет лева / - сторените от ищеца пред настоящата инстанция съдебно-деловодни
разноски за заплатена държавна такса /80 лв./ и за процесуално представителство
от един адвокат / 370 лв./ , на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в ДВУСЕДМИЧЕН срок пред Варненски окръжен съд от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :