Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Перник 12.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК ХІ-ти състав, гражданско
отделение в открито съдебно заседание проведеното пети юли две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА
МАЛИНОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 06222 по
описа на съда за 2018 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба подадена
От „АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСОРЧЕНИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК *********, адрес, гр. София, бул.
„Васил Левски“ 114 етаж Мецанин представлявано от Росен Георгиев Антов и Тервел
Янчев Кънчев.
СРЕЩУ:
М.Х.С. ЕГН **********. с адрес ***
С
която се моли съда да постанови решение, с което да признае за установено
спрямо ответника М.Х.С. ЕГН **********, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСОРЧЕНИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, сума в размер на 451.04 лв. главница; 61.76 лв.
договорна лихва за периода 25 май 2017 г. до 18 януари 2018 г.; 183.2 неустойка
за неизпълнение на договорно задължение; лв.; 183.1 лв. такса за експресно
разглеждане на документите; 245 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената
главница, в размер на 39.62 лв. за периода от 19 януари 2018 г. датата на
последната погасителна вноска на паричния заем до 21 април 2018 г. - датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната
лихва върху, в едно със законната лихва върху претендираната главница, считано
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното
изплащане на сумата.
Съдът намира,
че е сезиран с иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79,ал.1 и
чл.86, ал.1 от ЗЗД
Ищецът твърди, че между М.Х.С.
(заемател) и “Вива креди” ООД (заемодател) е сключен договор за
паричен заем № 5356137 от 11.05.2017 г. По силата на този договор заемодателят
предоставил на ответника, в качеството му на заемател, сума в размер на 500
лева, а уговорената договорна лихва била в размер на 61.76 лева. Ответникът
следвало да върне кредита 18 равни месечни вноски, всяка в размер на 43.50
лева. Падежът на първата вноска бил на 25.05.2017 г., а падежът на последната
вноска – 18.01.2018 г. Били начислени такси за събиране на вземането в
размер на 183.10 лева, за експресно разглеждане на документите за отпускане на
паричен заем. Ответникът не изпълнил задължението си за предоставяне на
обезпечение, поради което му била начислена неустойка в размер на 206.10 лева,
която страните уговорили да бъде разсрочена, като същата се добави към седмичната
вноска, т. е. последната вече възлизала на 54.95 лева. Пояснява се, че ответника
направила плащане в размер на 110.00 лева, с което били погасени част от
главницата, договорната лихва и неустойката. Посочва се, че е сключен
договор за продажба и прехвърляне на вземания между „Вива кредит“ ООД и
“Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на който на ищцовото дружество
са прехвърлени вземанията на „Вива кредит“ ООД към ответника М.Х.С.,
произтичащи от договор за паричен заем№ 5356137 от 11.05.2017 г . Твърди, че
ответната страна е уведомена за извършената цесия с получаването на исковата
молба и приложенията към нея. Към настоящия момент ответника не е изпълнил
задължението за погасяване на вземането по кредита.
Назначеният особен представител е
подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковите претенции. Счита, че
не са представени доказателства за обявена предсрочна изискуемост. Изразява
доводи за липсата на уведомяване на длъжника за извършената цесия, както и за
нищожност на клаузите за неустойка и такса за събиране на вземанията.
В съдебно заседание ищеца
редовно призован не изпраща представител не изразява становище по хода на
производството .
Ответникът в съдебно
заседание чрез процесуалния си представител изразява становище за частична неоснователност
на предявената искова претенция за изплащане на неустойка.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства преценени
поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:
Видно от материалите по приложеното
ч.гр.д.№ 03108/2018 г. по описа на Пернишки районен съд се установява, че на 10.05.2018
г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, против длъжника-ответник в настоящото производство. По образуваното дело Пернишки
районен съд е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредил на длъжника да заплати
поисканите със заявлението суми а именно: сума в размер на 451.04 лв. главница;
61.76 лв. договорна лихва за периода 25 май 2017 г. до 18 януари 2018 г.; 183.2
неустойка за неизпълнение на договорно задължение; лв.; 183.1 лв. такса за
експресно разглеждане на документите; 245 лв. разходи и такси за извънсъдебно
събиране на просроченото задължение; лихва за забава /мораторна лихва/ върху
непогасената главница, в размер на 39.62 лв. за периода от 19 януари 2018 г.
датата на последната погасителна вноска на паричния заем до 21 април 2018 г. -
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със
законната лихва върху, в едно със законната лихва върху претендираната
главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда
до окончателното изплащане на сумата.
Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 5,
вр. ал.1. от ГПК на осн чл. 415 от ГПК е указано на заявителя, че може в
едномесечен срок да предяви искове за установяване съществуването на вземанията
си срещу длъжника М.Х.С..
В указания от съда срок ищеца – заявител е
предявил иск.
По делото е представен
договор за паричен заем № 5356137 от 11.05.2017 г., сключен между
„Вива кредит“ ООД и М.Х.С.. По силата който „Вива кредит“ ООД се
задължило да предостави на ответника сумата в размер на 500 лева, а ответникът
се задължил да я върне за срок от 18 седмици с падежни дати, които са
отразени в чл. 3.4 от договора. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент
по договора в размер на 40 %, а годишен процент на разходите – 40.34%.
В чл. 3.1 от договора е уговорено, че всяка седмична вноска е в размер на 43.50
лева, като в т. 2.7 е посочено, че общата дължима сума за главница и
възнаградителна лихва възлиза на 783.00 лева. В чл. 5 от договора е предвидена
неустойка в размер на 206.10 лева при неизпълнение на ответника да осигури в
тридневен срок обезпечение на поетото задължение (двама поръчители или банкова
гаранция). В чл. 8 от договора се съдържа клауза за такса „разходи за събиране на
вземнаето“, която се начислява при забава.
Видно от чл. 3, ал. 1 и
ал. 2 от договора се установява, че сумата от 500 лева е усвоена от ответника,
тъй като в договора изрично е посочено, че паричните средства са получени в
брой, и договорът има силата на разписка.
По делото е представен
рамков договор за цесия от 01.12.2016 г., приложение № 1 от 01.03.2018 г. и потвърждение
подписано от законния представител на „Вива кредит“ ООД. към него, от които е видно, че „Вива
кредит“ ООД е прехвърлило на ищцовата страна “Агенция за събиране на вземания”
ЕАД всички вземания към М.Х.С., произтичащи от договор за паричен
заем № 5356137 от 11.05.2017 г. Приложено е пълномощно, от което се
установява, че „Вива кредит“ ООД е упълномощило ищцовото дружество да извърши
всички действия по уведомяване на длъжниците за сключения договор за
цесия.
Съдът приема, че ответникът е уведомен за
цесията, което е извършено с получаването исковата молба и приложеното уведомление
към нея от назначения особен представител на ответника.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Предявени са искове по
реда на чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422 ГПК.
Фактическият състав, от
който възниква задължението на потребителя за връщане на заема, включва
кумулативното наличие на следните елементи: действителен договор за
потребителски кредит, предоставяне на договорения заем, изискуемост
на задължението за неговото връщане, заедно с размера на лихвата и наличието на
валидни клаузи за неустойка и такса „събиране на вземане“. В тежест на ищеца е
да установи тези обстоятелства.
От предмета на процесния
договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави
извод, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на
чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Договорът е сключен в
изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, а
съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на
този вид договори, които са уредени в чл. 11 ЗПК.
Договорът е съобразен с
чл. 11, т. 11 ЗПК, според която разпоредба следва да е налице погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. Това е така, тъй като в договора е посочен размера на
всяка една седмична погасителна вноска (43.50 лева), срока на заема – 36
седмици, съдържат датите на плащане на погасителните вноски.
След като процесният
договор за кредит е с характер на потребителски договор, то и на основание §
13, т. 1 ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) следва, че освен
правилата на ЗПК, които важат за всички договори за потребителски кредит и
уреждат императивните правила за определяне на тяхното съдържание и клаузи,
приложими са и правилата на ЗЗП. Нормите, уреждащи неравноправни
клаузи/нищожността на сделките са от императивен характер и за приложението им,
съдът следи и служебно, защото когато страна се позовава на договор, съдът е
длъжен да провери неговата действителност, респ. нищожност, пряко изводима от
вида и съдържанието на договора, респ. надлежно въведените в процеса, и без да
има позоваване на нищожност (в този смисъл решение № 384 от 02.11.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК).
Съдът намира за
неравноправни клаузите, с които в чл. 5, ал. 2 от договора е уговорена
неустойка в размер на 206.10 лева за неизпълнение на договорно задължение,
изразяващо се в непредставяне на обезпечение: банкова гаранция респ. двама
поръчители. С т. 3 на ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по
тълк. дело № 1/2009 г., ОСTK е дадено задължително тълкуване, че условията
и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните
функции (обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции), както и от
принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения, като
за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно.
Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на
договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл.
9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на
повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави.
Неустойката по чл. 5,
ал. 2 от договора, която е в размер на 206.10 лева надвишава 4 пъти размера на
взънаградителна лихва и представлява около 80 % от размера на главницата.
Предвид изложеното тази неустойка се явява несъответна на очакваните от
неизпълнение на задължението вреди и противоречи на
обезщетителната й функция. Тази неустойка по своя характер е единствено
санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на
договорни задължения (непредставяне на обезпечение и забава на плащане),
но същите не зависят от вредите от това неизпълнение и по никакъв
начин не кореспондират с последиците от неизпълнението. Тази клауза задължава
потребителя при неизпълнението на договора да заплати необосновано
висока неустойка.
В допълнение следва да
се посочи, че неустойката по чл. 4, ал. 2 от договора се кумулира към
погасителните вноски като по този начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната
си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин в
погасителните вноски, тази неустойка по същество е добавка към
възнаградителната лихва на търговеца - заемодател и го обогатява неоснователно
доколкото именно лихвата би се явила цена на услугата по предоставения заем и в
този смисъл би представлявала и печалбата на заемодателя.
Следва да се отбележи,
че изискването за обезпечение (двама поръчители, отговраящи на
множество изисквания – доход над 1000 лева, безсрочен договор, не обезпечават
други договори, липса на неплатени осигуровки, липса на задължения към банкови
или финансови институции и т. н.) или банкова гаранция (ноторно
известно е, че предоставянето на банкова гаранция отнема по – дълъг период и е
свързано с такси) на потребителски кредит, противоречи на
принципа на добросъвестността и цели да създаде единствено и
само предпоставки за начисляване на неустойка, която да се включи към
печалбата на търговеца заемодател, т. е. въвежда се още един
сигурен източник на доход на икономически по - силната страна. В
този смисъл клуазата за неустойка се явява нищожна като противоречаща
на добрите нрави и справедливостта по смисъла на чл. 26, ал. 1,
пр. трето ЗЗД. Предвид изложеното неоснователна е претенцията за неустойка
в размер на 206.10 лева.
Съдът намира за
неоснователна претенцията за установяване дължимостта на 206.10 лева – такса експресно
разглеждане за отпускане на паричен заем. Макар вземането да е наименувано „такса“, то
срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а точно обратно – изискуемостта
на това вземане следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава.
При това става ясно, че това не е никаква такса, защото не се дължи заради
извършени разходи, а самото наименование прикрива истинската цел на клаузата да
служи за обезщетение за вреди от забавата. В действителност таксата нараства с
всеки ден забава, като нейното начисляване не е свързано с извършване на
каквото и да е действия или разноски. Тоест в случая е налице клауза за
неустойка за забава. Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК,
при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената
в срок сума за времето на забавата. Такова обезщетение за забава
обаче вече е начислено. По изложените съображения процесната клауза преследва
забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава. По тази
причина тя влиза в пряко противоречие с императивната разпоредба на чл. 33, ал.
1 ЗПК и следва да се приеме за нищожна.
По делото се установи
частично плащане в общ размер на 110.00 лева, с което дължимите вземания са
следните: 451.04 лева – главница, 30.14 лева – възнаградителна лихва за периода
от 25.05.2017г. – 18.01.2018г. и 29.44 лева – законна лихва за забава за периода 1.01.2018г. – 21.04.2018г. (при
изчислението им не са взети предвид вземанията за неустойка и такси). Исковите
претенции до размера на тези суми следва да се уважат, а разликата над тези
стойности до предявените размери следва да се отхвърлят. За изчисленията
размера на задълженията съдът е ползвал онлай калкулатор http://balans.bg/.
Съдът счита за
неоснователна претенцията за сумата от 245.00лв. – разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просрочено задължение, тъй като не се представиха и не
събраха доказателства установяващи дължимостта на същата
По делото се установи,
че между „Вива кредит“ ООД и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД е
сключен договор за цесия по смисъла на чл. 99, ал. ЗЗД, с който в полза на
ищцовото дружество са прехвърлени вземанията по процесния договор за
потребителски кредит. В този смисъл цесионерът (ищцовото дружество) става
титуляр на вземането в отношението със стария кредитор с прехвърлянето му, но
действието спрямо длъжника е от съобщаване на прехвърлянето от цедента.
Съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да
предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват
вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Законът не изисква
специална форма за действителност на уведомлението от цедента до длъжника за
цедираното вземане, което може да бъде съобщено на длъжника и от лице по
възлагане на цедента – такова лице при определени обстоятелства може да бъде и
цесионерът (в този смисъл Решение
№ 16 от 04.02.2016 г. по гр. д. № 5788 / 2015 г. на ВКС, III г.о.). В
настоящия случай упълномощеният цесионер е уведомил ответника за извършеното
прехвърляне на вземането, което се установява от уведомителното писмо, което е
получено от назначения особен представител на ответника. В този смисъл
с получаването на уведомлението, цесията има действие спрямо длъжника.
По разноските:
С оглед изхода на делото
и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му се
присъдят разноски в исковото и заповедното производство съответни на уважената
част на исковите претенции. Ищцовото дружество е направило разноски както
следва да сумата от 175.00 лева - разноски в исковото производство и
сумата от 75.00 лева – разноски в заповедното производство или сумата в общ
размер 250.00лв. Предвид изложеното в полза на ищцовото дружество
съразмерно на уважената част на исковата претенция в ползва на ищеца следва да
бъде присъдена сумата в общ размер от 109.70 лв.
Водим от горните мотиви Пернишки районен съд
на осн чл. 422 във вр с чл.410 от ГПК
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо М.Х.С. ЕГН ********** и адрес ***, ЧЕ ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСОРЧЕНИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, сума в размер на 451.04 лв. главница; 30.14 лева
– възнаградителна лихва за периода от 25.05.2017г. – 18.01.2018г. и 29.44 лева
– законна лихва за забава за периода 01.01.2018г.
– 21.04.2018г., ведно със законната лихва върху претендираната главница,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
исковите претенции за разликата от 30.14 лв. до първоначално предявения размер
61.76 лв. възнаградителна лихва за периода от 25.05.2017г. – 18.01.2018г.
и от 29.44 лв. до първоначално
предявения размер 39.62 лв. законна лихва за забава за периода 01.01.2018г. – 21.04.2018г.
ОТХВЪРЛЯ изцяло исковите претенции за признаване
за установено спрямо М.Х.С. ЕГН ********** и адрес ***, ЧЕ ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСОРЧЕНИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД сумата от 183.20 неустойка за
неизпълнение на договорно задължение; лв.; 183.10 лв. такса за експресно
разглеждане на документите; 245.00 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране
на просроченото задължение като НЕОСНОВАТЕЛНИ
И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА М.Х.С. ЕГН ********** и адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСОРЧЕНИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД и сумата в общ размер 109.70 лв. / сто и девет
лева и седемдесет стотинки / представляваща
направените в хода на исковото и заповедното производство съдебно деловодни
разноски, съразмерно на уважаване на исковата претенция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
След влизане на
решението в сила, да се изготви заверен препис за прилагане по ч.гр.д. №03108/2018
по описа на съда, което да бъде върнато в деловодството на ПРС и докладвано на
съдията-докладчик издал заповед № 2518/15.05.2018г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: