№ 1163
гр. София, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:В.Н.
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от В.Н. Административно наказателно дело №
20211110208396 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № Р-10-369 от 17.05.2021 година заместник-
председателя на КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност" е
наложил на АН. АС. АС., с ЕГН ********** наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/лева
на осн. чл.221 ал.1, т.2 от ЗППЦК за извършено нарушение на чл.116в, ал.5 ЗППЦК.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното
лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. В жалбата най-напред се
излагат доводи за допуснати процесуални нарушения, а именно- ненадлежно посочване на
нарушената законова разпоредба, доколкото при цифровото изписване на правната
квалификация не е отбелязано коя от двете хипотези на чл.116в, ал.5 ЗППЦК е нарушена, с
което е ограничено правото на защита на санкционираното лице. На следващо място се
излагат доводи за маловажност на случая и приложение на чл.28 ЗАНН с аргумент за липса
на вредоносни последици от деянието, като се изтъква, че въобще не е налице засягане на
регулираните с нормата обществени отношения, като освен това се касае за първи пропуск
на жалбоподателката, и нарушението е дотолкова незначително, че не следва да налага
въздействие с методите на административната принуда.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, не изпраща
представител.
В съдебно заседание въззиваемата страна- редовно призована, се представлява от
юрисконсулт Гьорчев, който моли наказателното постановление да бъде потвърдено като
изтъква, че нарушението е установено от събраните писмени и гласни доказателства, не е
налице разминаване между фактическите и правни рамки на деянието. В противовес на
доводите за маловажност на извършеното се сочи периода на забавата. Претендира
присъждане на юрисконсулско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
1
намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят АН. АС. АС., с ЕГН ***, с постоянен адрес –гр.Стара Загора, ул.
“Брацигово“ № 2, вх.Б, ет.2, ап.4.
Търговско дружество „Слънце Стара Загора - Табак“ АД е публично дружество по
смисъла на чл. 110, ал. 1 от ЗППЦК, доколкото акциите съставляващи капитала на дружеството са
допуснати до търговия на регулиран пазар и като такова е вписано под № РГ-05-0319 в регистъра
по чл. 30, ал. 1, т. 3 от Закона за Комисията за финансов надзор.
На 15.10.2020 г. било проведено редовно годишно Общо събрание на акционерите на
„Слънце Стара Загора- Табак“ АД, на което било взето решение за частична промяна в
персоналния състав на съвета на директорите, като на мястото на освободен член на СД за
нов такъв била избрана жалбоподателката А.А.. По решение на общото събрание на същата
било определено месечно възнаграждение в размер на една минимална работна заплата,
респективно гаранция за управление в размер на три минимални работни заплати за
страната т.е. 1830 лева към датата на избора. В изпълнение на задължението по чл.116в, ал.2
ЗППЦК, на 28.10.2020г. в "Централна кооперативна банка" АД, била открита банкова сметка
IBAN BG09 СЕСВ 9790 2067 5686 01, в която в полза на публичното дружество била
блокирана сумата от 1830 лева- гаранция за управление на новоизбрания член на СД- А.А..
Съгласно чл.116в, ал.5 ЗППЦК в 7-дневен срок от внасяне на гаранцията, членовете
на управителни органи следва да представят в КФН, издаден от банката документ,
удостоверяващ блокирането на гаранцията т.е. по отношение на внесената на 28.10.2020г.
гаранция, жалбоподателката А. следвало да представи удостоверението в срок до
04.11.2020г. включително. Изискуемият документ обаче не бил представен в установения от
закона срок, поради което било отправено нарочно искане изх. № РГ-05-319-15/10.11.2020г.
по описа на КФН, с което от членовете на СД на "Слънце Стара Загора-Табак" АД било
изискано представяне на доказателство за внесена гаранция за управление. На 12.11.2020г. с
придружително писмо вх. № РГ-05-319-15 по описа на КФН пред контролната
администрация било представено издаденото от "Централна кооперативна банка" АД
удостоверение.
В тази връзка с АУАН Р-06-913/02.12.2020г. съставен от Е.С. старши експерт, отдел
“Надзор на публични дружества, емитенти на ценни книжа и дружества със специална
инвестиционна цел" в управление „Надзор на инвестиционната дейност” на КФН, на АН.
АС. АС. било повдигнато административно-наказателно обвинение за това, че в качеството
си на член на съвета на директорите на "Слънце Стара Загора- Табак " АД, не е изпълнил
задължението си в срок до 7 дни, а именно до 04.11.2020г. да представи пред КФН документ
удостоверяващ блокирането на гаранцията за управление, квалифицирано от
актосъставителя като нарушение на чл.116в, ал.5 от ЗППЦК.
Актът бил съставен в присъствието на упълномощен представител на нарушителя, с
изрично писмено пълномощно и връчен на същия.
Въз основа на акта било издадено наказателно постановление (НП) № Р-10-369 от
17.05.2021 година заместник- председателя на КФН, ръководещ управление "Надзор на
инвестиционната дейност" е наложил на АН. АС. АС., с ЕГН ********** наказание глоба в
размер на 1000 /хиляда/лева на осн. чл.221 ал.1, т.2 от ЗППЦК за извършено нарушение на
чл.116в, ал.5 ЗППЦК.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетеля Е.С., както и на приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства - АУАН № Р-06-913/02.12.2020 година, Наказателно постановление (НП) № Р-
10-369 от 17.05.2021 година, Протокол от Общото събрание на акционерите на „Слънце
Стара Загора-Табак“ АД, извлечения от електронния портал на КФН, Заповед № З-
249/20.10.2020г. Удостоверение от „Централна кооперативна банка“ АД, искане изх. № РГ-
05-319-15/10.11.2020г., придружително писмо вх. № РГ-05-319-15/12.11.2020г. по описа на
2
КФН, покана за съставяне на АУАН, писма за изискване и предоставяне на информация,
пълномощни, известия за доставяне и останалите писмени доказателства приложени по
делото.
Съдът кредитира в пълна степен, показанията на свидетеля Е.С., която е извършила
проверка и е съставила АУАН срещу жалбоподателя, като от разказа на същата се
установява последователността на предприетите от КФН действия по събиране на
информация в рамките на извършваната проверка и резултата от тях. Показанията на
свидетеля са не само последователни и логични, но и в пълна степен кореспондират с
приетите по делото писмени доказателства. Последните, приобщени по реда на чл.283 НПК,
съдът кредитира напълно, като те по несъмнен начин установяват факти, включени в
предмета на доказване по делото, като са логични, последователни, съответни и не се
опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от легитимирано лице,
депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок, и срещу акт, подлежащ на
обжалване, като разгледана по същество се явява основателна в искането за отмяна на
наказателното постановление макар и не по изложените в нея съображения.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е
повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН № Р-06-
913/02.12.2020 година, който е съставен от компетентен орган- старши експерт в управление
дирекция "Надзор на инвестиционната дейност" при КФН, определен със Заповед № З-249
от 20.10.2020г. на заместник председател на КФН, издадена на основание чл.222, ал.1
ЗППЦК, в рамките на материалната и териториална му компетентност. Актът е съставен при
спазване изискванията на чл.40 и чл.43 ЗАНН, като това е станало с участието на
упълномощен представител на нарушителя А., легитимирал се с изрично пълномощно,
приложено към преписката за представителство пред КФН в производство по
административно наказване. На посоченото лице е връчен препис от акта, още при
съставянето му, с оглед, на което не е нарушено изискването за участие на нарушителя при
започване на производството по административно наказване. На следващо място при
съставянето на акта са присъствали двама свидетели, които действително не са свидетели
очевидци на самото нарушение или на установяването му, а свидетели на съставянето на
АУАН, но доколкото твърдението за извършено нарушението се основава изключително на
писмени доказателства, то и наличието на свидетели от посочените в чл.40, ал.1 ЗАНН
категории е лишено от практически смисъл.
На следващо място АУАН е съставен в рамките на установените в чл.34, ал.1 ЗАНН
срокове. В разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН е предвиден специален давностен срок за
образуване на административнонаказателно производство, т.е. за съставяне на АУАН, за
извършени нарушения по ЗППЦК, а именно две години от извършване на нарушението, като
същият безусловно е спазен. Не е нарушен и три-месечният срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН за
съставяне на АУАН, считано от откриване на нарушителя, доколкото нарушението е
установено от КФН с получаване на писмо с вх. № РГ-05-319-15 от 12.11.2020г., с което е
представено и удостоверение от "ЦКБ" АД, а АУАН е съставен на 02.12.2020 г., с което е
спазен 3-месечният срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН.
По форма и съдържание АУАН отговаря на изискванията на чл.42 ЗАНН, като
съдържа всички предвидени в разпоредбата реквизити, в частност изпълнено е изискването
на чл.42, т.5 ЗАНН за посочване на нарушената законова разпоредба. Съгласно разпоредбата
на чл. 116в, ал. 5 ЗППЦК, лицата по чл. 116в, ал.1 ЗППЦК са длъжни в 7-дневен срок от
внасяне на гаранцията за управление да представят пред КФН издаден от банката документ,
който удостоверява посоченото обстоятелство. Макар в случая изрично да не е посочено кое
3
изречение на текста на нормата по чл. 116в, ал. 5 ЗППЦК съдържа нарушеното правило за
поведение, то от съдържанието на акта е видно, че се отнася до първото изречение, което
именно урежда задължението на членовете на управителните органи на публичното
дружество, чието неизпълнение е описано. В този смисъл липсва каквато и да е неяснота в
АУАН или в издаденото въз основа на него НП, която да води до невъзможност на
санкционираното лице да разбере за какво точно е ангажирана
административнонаказателната й отговорност. С оглед на това не е допуснато нарушение на
процесуалния закон, още по-малко съществено такова, което да е довело до ограничаване на
правата на наказаното лице.
Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение е
издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално и материално компетентен
орган, съгласно чл. 222, ал.1 ЗППЦК, а именно заместник-председател на КФН, като същото
е издадено в рамките на срока по чл.34, ал.3 ЗАНН и при спазване на изискванията на чл.57,
ал.1 ЗАНН, като изложените по-горе съображения във връзка със съдържанието АУАН
намират приложение в пълна степен.
В хода на административнонаказателното производство на жалбоподателя А.А. с
АУАН Р-06-913/02.12.2020г. и НП № Р-10-369 от 17.05.2021 година на заместник
председател на КФН, е било повдигнато административно-наказателно обвинение за
извършено нарушение на чл.116в, ал.5 от ЗППЦК- неизпълнение на задължението в 7-
дневен срок от внасяне на гаранция за управление да представи пред КФН издаден от
банката документ, удостоверяващ това. Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка
кореспондира с приетата за установена от настоящия съдебен състав. Правилно наказващия
орган е подвел фактите под посочената в НП материално правна норма. Това произтича от
обстоятелството, че в нарушение на цитирания текст жалбоподателя като член на
управителен орган на публичното дружество- "Слънце Стара Загора- Табак" АД, не е
изпълнила задължението си за представяне пред КФН удостоверение за депозираната на
28.10.2020г. гаранция, в установения за това срок, а именно до 04.11.2020г. включително.
От субективна страна нарушението е извършено виновно, при форма на вина умисъл,
като жалбоподателя е съзнавала наличието на задължение и срок за изпълнение, но въпреки
това не е депозирала удостоверението своевременно, а едва след нарочно искане от страна
на контролната администрация.
При това законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя А. по реда
на чл.221, ал.1, т.2 от ЗППЦК, предвиждащ за извършени нарушения, включително по
чл.116в, ал.1-7 ЗППЦК, да се налага наказание глоба в размер от 1000 до 2000 лева за първо
нарушение. Санкцията е определена в размер на 1000 лева, т.е. равен на минималния,
предвид, на което и с оглед правомощията на съда в настоящото производство не се налага
допълнителното му обсъждане.
Най-сетне, съдът намира, че не са налице основания за определяне на случая като
маловажен и прилагане на чл.28 ЗАНН. На първо място следва да се изтъкне естеството на
засегнатите обществени отношения, свързани от една страна с дейността на публично
дружество, а от друга с осъществяване на правомощията на контролната администрация
спрямо същото. Разпоредбата на чл.116в, ал.5 ЗППЦК защитава както акционерите на
публичното дружество, като гарантира представяне на доказателства за внасяне на гаранция
от страна на членовете на управителните му органи, така и създава предпоставки за
ефективното упражняване на контрола от страна на КФН. Наред с това следва да се изтъкне,
че задължението е изпълнено едва след изрично искане от страна на Комисията, като
периодът на забава от осем дни, макар и формално да не е продължителен, всъщност е по-
дълъг дори от определения за представянето на документа срок, което не определя
пропускът като деяние с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите
случаи на нарушения от този вид.
4
На следващо място, независимо от изложените в жалбата доводи за „незначителност“
на нарушението, мотивиран с факта, че същото се е изразило единствено в непредставяне на
удостоверението, то следва да се изтъкне, че законодателят в разпоредбата на чл.221, ал.1,
т.2 ЗППЦК е взел категорично становище, че нарушаването на всяко от задълженията по
чл.116в, ал.1-7 ЗППЦК съставлява административно нарушение, като няма законово
основание да бъдат третирани по различен начин или степенувани по обществена опасност.
Най-сетне що се отнася до аргумента за липса на общественоопасни последици от
нарушението, то следва единствено да се изтъкне, че предвид формалния характер на
деянието, то същите просто не са включени в състава на административно нарушение, като
това не означава, че такива липсват, като в конкретния случай те са от кръга на
застрашаващите обществените отношения, обект на защита.
Ето защо с оглед изложените фактически и правни доводи, процесното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно от процесуална
и материална страна.
Предвид изхода на делото и доколкото се констатира основание за налагане на
имуществената санкция, респективно не се установи основателност на искането за отмяна, с
което се обжалва наказателното постановление, следва да бъде уважено и направеното на
основание чл.63, ал.3 от ЗАНН искане на процесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.
Основанието за това е нормата на чл.144 АПК, вр. чл.78, ал.8 ГПК и даденото в тази връзка
задължително тълкуване на върховната съдебна инстанция в полза присъждането на
възнаграждение определено според правилата на Наредбата за заплащане на правната
помощ, в случай на представителство на административен орган от страна на юрисконсулт.
В настоящото производство, въззиваемата страна- КФН е била представлявана от надлежно
упълномощен за това юрисконсулт, като съдът намери, че справедливият размер на
възнаграждението, преценен в рамките указани на чл.27е Наредбата за заплащането на
правната помощ, относим именно към защита в производства по ЗАНН е 80 лева, доколкото
по делото е проведени едно съдебно заседание, разпитан е само един свидетел, не са
представяни допълнителни доказателства. Същото съобразно искането следва да бъде
присъдено в полза на КФН, като първостепенен разпоредител с бюджетни средства.
Воден от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № Р-10-369 от 17.05.2021 година
заместник- председателя на КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната
дейност" е наложил на АН. АС. АС., с ЕГН ********** наказание глоба в размер на 1000
/хиляда/лева на осн. чл.221 ал.1, т.2 от ЗППЦК за извършено нарушение на чл.116в, ал.5
ЗППЦК.
ОСЪЖДА АН. АС. АС., с ЕГН ********** да заплати на КФН сумата от
80/осемдесет/ лева, съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна жалба по реда на
АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5