МОТИВИ по
НОХД № 2448/2017г. на Районен съд - Русе, ІХ н.с.
Районна прокуратура - Русе е повдигнала обвинение и
предала на съд подсъдимия Н.И.А., роден на ***г***, български гражданин, българин, с основно
образование, женен, безработен, ЕГН:**********, осъждан, за това, че на
30.08.2017г., в село Борисово, област Русе, управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил „Опел Астра“ с регистрационен номер Р 87 10 РН с концентрация
на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда - 1,7 на хиляда, установено по
надлежния ред - съгласно Наредба № 30/27.06.2001 г. за реда за установяване
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, след като
е осъден с влязла в сила присъда - Определение № 239/27.09.2016г. с което е
одобрено споразумение за решаване на делото по НОХД № 1714/2016г. по описа на
Районен съд - Русе, за деяние по чл. 343б, ал. 1 НК – престъпление по чл. 343б,
ал. 2 НК и за това, че на 30.08.2017г., в село Борисово, област Русе, в
едногодишен срок от наказването му по административен ред с Наказателно
постановление № 16-0453-000237 от 23.08.2016г. на началника на РУ на МВР - гр.
Сливо поле, влязло в сила на 02.09.2016г. за управление на моторно превозно
средство без съответно свидетелство за управление, управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил „Опел Астра“ с регистрационен номер Р 87 10 РН без
съответно свидетелство за управление – престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК.
В хода и по реда
на съдебните прения, представителят на държавното обвинение поддържа
повдигнатите обвинения на подсъдимия, при същата фактическа обстановка и правна
квалификация на деянията, както изложените в обвинителния акт. Релевират се
подробни фактически и правни доводи, касаещи доказаност на обвинителната теза,
както от обективна, така и от субективна страна. Предлага се при
индивидуализацията на наказанията, които следва да бъдат наложени на подсъдимия,
като смекчаващо отговорността обстоятелство да бъде отчетено признанието на
вината, а като отегчаващо – цялото процесуално поведение на подсъдимия в хода
на досъдебното производство, с оглед и което на същия, за престъплението по чл.
343б, ал. 2 НК да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“, условно
ориентирано около минимума, а именно една година и три месеца и „Глоба“ в
размер на 800 лева, а за престъплението по чл. 343в, ал. 2 НК, да му бъде
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година и „Глоба“ в
размер на 500 лева, като на основание чл. 23, ал. 1 и ал. 3 НК на подсъдимия
бъде наложено едно общо наказание в размер на най-тежкото, а именно „Лишаване
от свобода“ за срок от една година и три месеца и „Глоба“ в размер на 800 лева,
което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален
общ режим. С оглед на това, че подсъдимият е неправоспособен водач, то на същия
не следва да бъде налагано наказанието по чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 2 и чл.
343в, ал. 2, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК – „Лишаване от право да управлява МПС“.
Тъй като престъпленията са извършени в изпитателния срок на условно осъждане,
то и на основание чл. 68, ал. 1 НК, следва да бъде постановено същият да
изтърпи отделно и отложеното му наказание по НОХД № 1714/2016г. по описа на
РсРС, в размер на една година и четири месеца, което наказание, да бъде
изтърпяно, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС при първоначален общ режим.
Защитникът на подсъдимия, заема становище,
че исканото наказание от страна на представителят на държавното обвинение е
прекалено строго и неадекватно на извършеното. Пледира, че подсъдимият страда
от психични разстройства, дължащи се на употребата на алкохол, като същият не
отрича извършеното от него деяние, признава вината си, критичен е към
извършеното и съжалява. Иска се, с оглед заключението на вещите лица изготвили
СППЕ, по отношение на подсъдимият да бъдат приложени медицински мерки по чл. 89 НК - предаване на близките му, а именно неговият брат и да бъде лекуван под
наблюдение на психоневрологичен диспансер, като по този начин се счита, че ще
бъдат постигнати целите по чл. 36 НК във всичките им насоки.
Упражнявайки правото си на лична защита,
подсъдимият поддържа, изложеното от неговия защитник.
Упражнявайки правото си на последна дума,
изразява съжаление за извършеното от него.
Съдът, след като прецени събраните по делото гласни
и писмени доказателства, както и писмените доказателствени средства, поотделно
и в тяхната взаимна връзка и зависимост и като обсъди инвокираните от страните
фактически и правни доводи, възведени по реда на съдебните прения, прие за
установено от фактическа страна и правна страна следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Н.И.А. е роден на ***г***, български гражданин, българин,
с основно образование, женен, безработен, ЕГН:**********, осъждан.
Същият е неправоспособен водач. Има налагани
наказания за извършени от него нарушения на ЗДвП.
С Наказателно постановление № 16-0453-000237 от 23.08.2016г. на началника
на РУ на МВР - гр. Сливо поле, влязло в сила на 02.09.2016г. подсъдимия А.
е бил санкциониран по административен ред за извършено от него нарушение по чл.
150 ЗДвП, а именно за това, че управлявал МПС без да притежава съответно
свидетелство за управление на МПС. Наказателното постановление било връчено лично на подсъдимия
на 25.08.2016г., което обстоятелство последният удостоверил с подписа си.
С Определение № 239/27.09.2016г., постановено по
НОХД № 1714/2016г. по описа на РсРС, е одобрено споразумение, с което на
подсъдимия за извършено от него престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК му е
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година и четири месеца
и „Глоба“ в размер на 300 лева, изпълнението на което наказание „Лишаване от
свобода“ е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК, за срок от три години.
Определението е влязло в сила на 27.09.2016г.
Въпреки, че е неправоспособен водач и вече е бил
санкциониран по административен ред, за нарушение по чл. 150 ЗДвП, както и че
бил осъждан за извършено от него престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, на 30.08.2017г.,
подсъдимият отново употребил алкохол, след което привел в движение лек
автомобил „Опел Астра“ с рег. № Р 87 10 РН и управлявал същия в село Борисово,
когато, около 12,00 часа, на кръстовището на ул. „Родина“ и ул. „Г.С. Раковски“
бил спрян за проверка от свидетелите Р.К.С. и Р.М.Й. – полицейски служители при
РУ – Ветово, на които било възложено да осъществяват контрол по ЗДвП на
територията на РУ – Сливо поле, съгласно утвърден план за СПО и Заповед на
Директора на ОДМВР – Русе. В хода на извършената документна проверка,
подсъдимият не представил свидетелство за управление на МПС, поради и което
полицейските служители извършили справка при Оперативен дежурна част – РУ Сливо
поле, при която установили, че подсъдимият няма издадено СУМПС. В хода на извършената
проверка на водача, свидетелите С. и Й. се усъмнили, че подсъдимият е употребил
алкохол и извикали за съдействие от свои колеги от РУ Сливо поле. На място
пристигнали свидетелят П.М.П., заедно с колегата си Борислав Георгиев Борисов –
служители на РУ Сливо поле, които извършили проверка на подсъдимия за употреба
на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, с фабричен №
ARDN-0011, което техническо средство в 12,33 часа, отчело 1,66 промила в
издишаните въздушни пари. На подсъдимият бил издаден Талон за медицинско
изследване и същият посетил болнично заведение, където дал кръвна проба за
изследване.
От заключението на назначената и изготвена в хода
на досъдебното производство Химическа експертиза, приета без възражения от
страните, което заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано, се
установява, че в изследваната кръвна проба от подсъдимия се доказва етилов
алкохол в количество 1,70 промила.
В хода на досъдебното производство е била назначена
и изготвена, и съдебно – почеркова експертиза, приета без възражения от
страните, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано, от
която се установява, че подписът в разписка към наказателно постановление №
16-0453-000237/23.08.2016г. на Началник РУ-Сливо поле към ОДМВР – Русе е
изпълнен от подсъдимия Н.И.А..
В хода на съдебното производство е назначена и
изготвена СППЕ, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано,
от което се установява, че подсъдимият
боледува от Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на
алкохол, което представлява психично заболяване, но не представлява „умствена
недоразвиност, краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието“
Вещите лица са дали заключение, че към датата на инкриминираното деяние –
30.08.2017г. подсъдимият не е бил с нарушени годности и е могъл да разбира
свойството и значението на извършените на 30.08.2017г. деяния и е могъл да
ръководи постъпките си. Дадено е заключение, че подсъдимият е в състояние да
участва в производството по делото и правилно да възприема факти във връзка с
деянията, за които е предаден на съд. Вещите лица посочват, че са налице
предпоставките на чл. 92 НПК, с оглед принудителното лекуване на подсъдимия,
наред с наказание „Лишаване от свобода“. На последно място се сочи, че по
отношение на подсъдимия е подходящо да бъдат приложени мерки по чл. 89 НК.
Така изложената фактическа обстановка съдът приема за
безспорно установена, въз основа на извършената оценка на събраните по делото
гласни доказателства, приобщени посредством обясненията на подсъдимия Н.И.А. и
показанията на свидетелите С.Й.П., Р.К.С., Р.М.Й. и П.М.П., а така също и от писмените доказателства и писмените доказателствени
средства приобщени по реда на чл. 283, както и заключенията на
изготвените и приобщени по реда на чл. 282 НПК
експертизи.
Не са налице противоречия в
информационните изявления, извлечени от анализа на доказателствената съвкупност
по делото, а същите се намират в корелативно единство, поради и което не се
налага да бъдат излагани подробни мотиви, кои доказателствени източници съдът
възприема и кои отхвърля.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът намира, че въз основа на събраните в хода на
производството доказателства и извършената им оценка, следва да бъдат изведен
единственият възможен от правна страна извод, а именно, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна, съставите на престъпленията, за
които е предаден на съд.
По отношение на състава на престъплението по чл. 343б,
ал. 2 НК.
От обективна страна
подсъдимият Н.И.А. е осъществил състава на това престъпление, тъй като на
30.08.2017г., в село Борисово, област Русе, управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил „Опел Астра“ с регистрационен номер Р 87 10 РН с
концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда - 1,7 на хиляда,
установено по надлежния ред - съгласно Наредба № 30/27.06.2001 г. за реда за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на
МПС, след като е осъден с влязла в сила присъда - Определение №
239/27.09.2016г., с което е одобрено споразумение за решаване на делото по НОХД
№ 1714/2016г. по описа на Районен съд - Русе, за деяние по чл. 343б, ал. 1 НК.
Обект на престъплението са
обществените отношения, гарантиращи сигурността при осъществяване на
транспортната дейност, като правно регламентирана дейност източник на повишена
опасност.
Изпълнителното деяние е
извършено от подсъдимия, чрез действие – управление на МПС, изразяващо се в
система от телодвижения насочени към привеждането в движение и управлението на
моторно превозно средство.
Престъплението е формално,
на просто извършване. За довършеността му е необходимо подсъдимия да управлява
моторно превозно средство, с концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда, след като е осъден с влязла в сила
присъда, за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК като в конкретния случай от доказателствата
по делото безспорно се установява, че подсъдимият на 30.08.2017г. е привел в
движение и е управлявал МПС - лек
автомобил „Опел Астра“ с регистрационен номер Р 87 10 РН с концентрацията на
алкохол в кръвта – 1,7 на хиляда, а определеното на съда, с което е одобрено
споразумението по НОХД № 1714/2016г. по описа на РсРС е влязло в сила на
27.09.2016г. Концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия е установена по
надлежния ред, разписан в действащата към момента на деянието Наредба №
30/27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на МПС, посредством кръвна проба и извършена
химическа експертиза.
Субект на престъплението е
наказателно отговорно лице, което е пълнолетно и към момента на деянието е
могло да разбира свойството и значението на извършеното от него и да ръководи
постъпките си въз основа на осъзнатото им свойство и значение.
От субективна страна
деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл. В
съзнанието на същия са намерили отражение представи досежно всички елементи, включени
в престъпния състав, а именно, че е осъждан за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК и че е привел в движение и е управлявал моторно превозно средство, след като
е употребил алкохол. В съзнанието на подсъдимия са намерели отражение представи
досежно общественоопасния характер на извършеното от него деяние, че същото е
запратено от закона и наказуемо, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици от същото и пряко е целял тяхното настъпване.
При индивидуализиране
наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, за това престъпление,
съдът взе предвид степента на обществена опасност, която разкрива на
конкретното деяние, съотнесена към обществената опасност на деянията от този
вид, която степен на обществена опасност с оглед концентрацията на алкохол в
кръвта на подсъдимия – 1,7 на хиляда, следва да бъде преценена като висока.
Съдът взе предвид и степента
на обществена опасност на дееца. Извън предходното осъждане, което е част от
квалификацията на деянието предмет на настоящото производство, подсъдимият има
още две осъждания, което разкрива и по-висока степен на обществена опасност на
дееца.
Освен, обстоятелствата касаещи обществената опасност
на деянието и дееца, съдът прецени и обстоятелствата, свързани със субективната
страна на деянието, които обстоятелства се явяват подбудите за извършване на
деянието, а така също и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, имащи пряко отношение при индивидуализацията на наказанието и
невключени като елементи на престъпния състав, възведени съобразно неговата
квалификация.
Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът отчете, признанието на вината, изказаното съжаление,
критично отношение на подсъдимия към извършеното деяние, както и
обстоятелството, посочено от вещите лица, че заболяването на подсъдимия,
значително е улеснило извършването на деянието.
Като отегчаващи
наказателната отговорност обстоятелства, съдът отчете факта, че подсъдимият е
неправоспособен водач, както и че същият има налагани наказания за извършени от
него нарушения на правилата за движението по пътищата
По делото не се констатираха изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради и което съдът
намира, че наказанието на подсъдимия следва да бъде индивидуализирано при
условията на чл. 54 НК при отчитане високата степен на обществена опасност на
деянието, степента на обществена опасност на дееца, смекчаващите и отегчаващи
наказателната отговорност обстоятелства, с оглед на което наказанието следва да
бъде индивидуализирано при превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността
обстоятелства, малко над минимума и под средата на предвиденото в закона за
това престъпление, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от една година и три
месеца, което подсъдимият следва да изтърпи при първоначален строг режим, като
на същия бъде наложено и кумулативно предвиденото наказание „Глоба“, което
следва да е в минималния предвиден в закона размер, а именно 500 лева, с оглед
имотното състояние на подсъдимия, доколкото видно от съдържащата се в делото
декларация, същият не притежава в патримониума си недвижими имоти и моторни
превозни средства, както и не реализира доходи по трудово правоотношение.
Приложението на института на
смекчената наказателна отговорност по чл. 55 НК е възможно, само когато бъде
обоснован извод, че е налице една от предвидените в чл. 55 НК хипотези, а
именно - многобройни или едно, но изключително смекчаващо отговорността на
дееца обстоятелство, както и до извод, че и най-лекото предвидено в закона
наказание ще се окаже несъразмерно тежко. Правилата на чл. 55 НК са изключение
и целят справедлива отговорност тогава, когато престъплението като цяло се
отличава от типичните такива, в която хипотеза и най-лекото наказание би се
явило несъразмерно тежко за дееца.
Настоящият случай не е
такъв. Смекчаващите отговорността обстоятелства, установени в хода на
производството са типичните такива, а именно съжаление, критично отношение и
признаване на вината. Налице са и отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, с оглед и на което не би могъл да бъде обоснован извод, за
приложението на чл. 55 НК
Именно така наложеното на подсъдимия наказание, в
най-пълна степен ще способства за постигане целите на наказанието визирани в
чл. 36 НК, както по отношение на личната превантивна функция на наказанието,
така и досежно генералната превенция, като същевременно няма да се яви явно
несправедливо. Не са налице законовите предпоставки за приложението на чл. 66,
ал. 1 НК, тъй като подсъдимият е извършил настоящото деяние след като е бил
осъждан на лишаване от свобода за извършено от него престъпление от общ
характер, поради и което не следва да бъдат обсъждани останалите предпоставки
по чл. 66, ал. 1 НК, касаещи постигане на целите на наказателната репресия по
отношение на този подсъдим.
Целта както на личната, така и на генералната
превантивна функция на наказанието в конкретния случай не биха могли да бъдат
постигнати, чрез прилагане по отношение на този подсъдим на необосновано
снизхождение, тъй като освен, че същото не намира опора в доказателствата по
делото, касаещи обстоятелствата имащи отношение към индивидуализацията на
наказанието, но и няма да постигне целите, както на личната превантивна функция
на наказанието, така и на генералната такава. Освен предходното му осъждане,
което не следва да бъде отчитано като отегчаващо отговорността на подсъдимия
обстоятелства, предвид това, че е съставомерен признак от състава на
престъплението, за което подсъдимият е предаден на съд, по отношение на
подсъдимия и друг път са били прилагани различни форми на наказателна репресия,
които не са постигнали своя превъзпитателен и възпиращ ефект и не са оказали
такова въздействие върху него, че същият да съобрази своето поведение със
закона. На следващо място, въпреки, че подсъдимият е неправоспособен водач и
никога не е имал издадено СУМПС, същият е управлявал МПС и е бил санкциониран
за извършени от него нарушения на правилата за движение по пътищата,
включително и за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, което впоследствие е било
криминализирано от страна на законодателя, което сочи на едно трайно установено
и устойчиво усещане у подсъдимия, за безнаказаност и неглижиране на правилата
за движението по пътищата. Именно тук е ролята на генералната превантивна
фунция на наказанието и така наложеното на подсъдимия наказание да изиграе своя
превантивен и възпиращ ефект към останалите членове на обществото.
Налице е равноценност между личната и генералната
превантивна функция на наказанието и нито едната от двете не следва да има
приоритет при индивидуализация на наказанието, а в случая с оглед зачестилите
ПТП с фатален изход от водачи употребили алкохол и неправоспособни такива,
според настоящият съдебен състав налагат да не бъде проявявано необосновано
снизхождение по отношение на лица, извършили такива престъпления, още повече, че
в случая подсъдимият освен, че управлявал МПС след употреба на алкохол, с
концентрация надхвърляща три пъти съставомерната такава от 0,5 на хиляда е и
неправоспособен водач. Самото деяние е извършено на обяд, когато е налице интензивно
движение, което също следва да бъде съобразено при преценка на наказанието.
В този смисъл за обстоятелствата, които касаят
справедливостта на наказанието и прекомерното снизхождение към подсъдимия е и
Решение № 149 от 4.05.2015 г. на ВКС по н. д. № 257/2015 г., III н. о., НК,
докладчик съдията Мая Цонева
Във връзка със заключението на вещите лица изготвили
СППЕ, следва да бъде отчетено и обстоятелство, че въпреки декларираното от
подсъдимия в съдебно заседание желание за лечение от доказателствата по делото
се установява, че за първи път такова лечение е проведено от него на
03.11.2017г., едва след като е бил привлечен в процесуалното му качество на
обвиняем за извършените от него престъпления от общ характер, като
постановлението за привличането му като обвиняем му е било предявено, именно на
30.10.2017г. и според настоящият съдебен състав, предприетото от последния
лечение е не заради това, че е искал да се лекува, тъй като с оглед давността
на заболяването, посочена от вещите лица, това е следвало да се предприеме
значително по-рано във времето, а видно от заключението на същите, подсъдимият
преди 03.11.2017г. е бил непознат на ЦПЗ – Русе и хоспитализацията на
03.11.2017г. му е била първа такава, което според настоящият съдебен състав
обосновава и извода, че подсъдимият е постъпил за лечение само и единствено с
цел да избегне наказателната отговорност и да не получи следващото му се
наказание, а не защото проявява критичност към заболяването си.
Не може да
бъде споделен доводът на представителя на държавното обвинение, да бъде прието
като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство, неговото процесуално
поведение. Подсъдимият не е длъжен да съдейства за разкриване на обективната
истина и това не може да утежни неговото положение.
По отношение на
престъплението по чл. 343в, ал. 2 НК
Съдът намира, че от
доказателствата по делото може да бъде направен единственият възможен извод, а
именно че подсъдимият е осъществил състава на това престъпление, както от
обективна, така и от субективна страна.
От обективна страна подсъдимият Н.И.А. ***, в
едногодишен срок от наказването му по административен ред с Наказателно
постановление № 16-0453-000237 от 23.08.2016г. на началника на РУ на МВР - гр.
Сливо поле, влязло в сила на 02.09.2016г. за управление на моторно превозно
средство без съответно свидетелство за управление, управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил „Опел Астра“ с регистрационен номер Р 87 10 РН без
съответно свидетелство за управление.
Непосредствен обект на защита са обществените
отношения, в рамките на които се гарантира спазването на установената със закон
или съдебен акт забрана за управление на моторно превозно средство.
Изпълнителното деяние е извършено от подсъдимия, чрез
действие, изразяващо се в привеждане в движение и управление на моторно
превозно средство.
Налице са кумулативно предвидените обективни признаци
на състава на престъплението, а именно деецът е неправоспособен водач и като
такъв е бил санкциониран по административен ред с Наказателно постановление №
16-0453-000237 от 23.08.2016г. на началника на РУ на МВР - гр. Сливо поле,
влязло в сила на 02.09.2016г. за управление на моторно превозно средство без
съответно свидетелство за управление и преди изтичане на една година от датата
на влизане в сила на наказателното постановление, с което същият е бил
санкциониран, е привел в движение и е управлявал моторно превозно средство, без
съответното свидетелство.
Субект на престъплението е пълнолетно и наказателноотговорно
лице.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия
при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. В съзнанието на
същия са намерили отражение представи, относно обективните свойства на
деянието, а именно, че не е правоспособен водач, че е бил санкциониран с
налагане на административни наказания, за това, че управлява моторно превозно
средство без да притежава свидетелство за управление на МПС и преди да е
изтекъл едногодишния срок от санкционирането му е привел в движение и е
управлявал моторно превозно средство. В съзнанието на подсъдимия са намерили
отражение представи относно общественоопасният характер на извършеното от него
деяние, а именно, че посредством същото ще бъдат засегнати обществените
отношения гарантиращи спазването на установената със закон забрана за
управление на моторно превозно средство и пряко е целял настъпването на
общественоопасните последици от извършеното от него деяние.
По гореизложените мотиви, съдът призна подсъдимият за
виновен и в извършването на престъплението по чл. 343в, ал. 2 НК.
При индивидуализащията на наказанието, което следва да
бъде наложено на подсъдимия за това престъпление, съдът съобрази степента на
обществена опасност, която разкрива конкретното деяние, с оглед обективните
особености на изпълнителното деяние, като намира, че същото не разкрива
по-висока степен на обществена опасност, съотнесена към този вид деяния.
Съдът взе предвид и степента
на обществена опасност на дееца, която намира за завишена, с оглед предходните
му осъждания и санкционирането му, извън съставомерните такива, за нарушения на
правилата за движение по пътищата.
Освен, обстоятелствата касаещи обществената опасност
на деянието и дееца, съдът прецени и обстоятелствата, свързани със субективната
страна на деянието, които обстоятелства се явяват подбудите за извършване на
деянието, а така също и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, имащи пряко отношение при индивидуализацията на наказанието и
невключени като елементи на престъпния състав, възведени съобразно неговата
квалификация.
Като смекчаващи вината
обстоятелства бяха отчетени, признанието на вината, изказаното съжаление и
критично отношение към извършеното деяние.
Като отегчаващи
наказателната отговорност обстоятелства, съдът отчете и извършеното от
подсъдимия престъпление по чл. 343б, ал. 2 НК, както и че същият е санкциониран
по административен ред за нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 ЗДвП, а именно за
управление на МПС по пътища отворени за обществено ползване, което не е било
регистрирано по надлежния ред.
По делото не се констатираха изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, обуславящи приложението на
чл. 55 НПК, досежно това престъпление, поради и което съдът намира, че
наказанието на подсъдимия следва да бъде индивидуализирано при условията на чл.
54 НК отчитане степента на обществена опасност на деянието и дееца, и при
превес на смекчаващите наказателната отговорност обстоятелства, с оглед на
което наказанието следва да бъде индивидуализирано в минимално предвидения
размер на санкцията, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от една година, като
на подсъдимият следва да бъде наложено и кумулативно предвиденото наказание
„Глоба“, което следва да е в минималния предвиден в закона размер, а именно 500
лева, с оглед имотното състояние на подсъдимия, доколкото видно от съдържащата
се в делото декларация, същият не притежава в патримониума си недвижими имоти и
моторни превозни средства, както и не реализира доходи по трудово
правоотношение.
Съдът намира, че именно така определеното наказание на
подсъдимия, за това престъпление, в най-пълна степен ще способства за постигане
целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК, както по отношение на личната
превантивна функция на наказанието, така и досежно генералната превенция,
предвид повишеният брой тежки пътнотранспортни произшествия, с фатален изход,
причинени от неправоспособни водачи, което формира и изключително висока
обществена нетърпимост и непримиримост с такъв тип деяния, като същевременно в
това наказание, няма да се яви несправедливо и несъответно на извършеното.
Съдът намира за
неоснователно и без опора в закона искането на защитата, по отношение на
подсъдимия да бъдат приложени единствено принудителни медицински мерки по чл.
89 НК.
Видно от
цитираната правна норма, принудителните медицински мерки се прилагат по
отношение на лице, извършило общественоопасно деяние в състояние на
невменяемост или изпаднало в такова състояние, преди постановяване на
присъдата. В случая съгласно заключението на вещите лица, подсъдимият е
извършил инкриминираните деяния в състояние на вменяемост и е в такова
състояние и към момента на постановяване на присъдата, поради и което по
отношение на подсъдимия не са налице визираните в закона предпоставки, за да
бъдат наложени принудителни медицински мерки, а същият следва да изтърпи
наложеното му наказание.
На основание чл.
23, ал. 1 НК, доколкото се касае за две деяния, извършени в идеална съвкупност,
съдът определи на подсъдимия едно общо наказание, измежду така определените му, в размер на най-тежкото
от тях, а именно на „Лишаване от свобода” за срок от едно година и три месеца, което наказание
подсъдимият следва да изтърпи на основание чл. 41, ал. 6 НК и чл. 57, ал. 1, т.
2, б. „в“ ЗИНЗС при първоначален „СТРОГ” режим на изтърпяване на наказанието и
„Глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева
Тъй като двете деяния са
извършени от подсъдимия в изпитателния срок по осъждането му по НОХД №
1714/2016г. по описа на Районен съд – Русе и че са касае за умишлени престъпления,
то и на основание чл. 68, ал. 1 НК, съдът постанови подсъдимият да изтърпи
изцяло и отложеното по реда на чл. 66, ал. 1 НК наказание „Лишаване от свобода“
за срок от една година и четири месеца, наложено със споразумение по цитираното
НОХД, което да изтърпи на основание чл. 41, ал. 6 НК и чл. 57, ал. 1, т. 2, б.
„в“ ЗИНЗС при първоначален „СТРОГ” режим на изтърпяване на наказанието.
С оглед
заключението на вещите лица по СППЕ, съдът постанови, на основание чл. 92, ал. 1,
вр. ал. 3 НК,
принудително лечение на подсъдимия от алкохолната му зависимост през времето на
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
С оглед изхода
на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК в тежест на подсъдимия бях
възложени направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 107,72
лева (сто и седем лева и 72 ст.) лева, които същият следва да заплати в полза
на държавата, както и държавна такса в размер на пет лева в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист, както и направените в хода на съдебното
производство разноски, в общ размер на 556,12 лева (петстотин петдесет и шест
лева и 12 ст.), които следва да бъдат заплатени от подсъдимия по сметка на
Районен съд – Русе, в полза Висшия съдебен съвет.
По гореизложените мотиви, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: