№ 5122
гр. София, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря Н.Л.В.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно
наказателно дело № 20231110205858 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба от И. Я., срещу наказателно постановление /НП/
№ 22-4332-019366/03.10.2022г., издадено от началник сектор СДВР, ОПП, с
което на И. С. Я. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
100 /сто/лв. на основание чл. 183 ал.5 т.1 ЗДвП за нарушение на чл.6 т.1 ЗДвП
и административно наказание „глоба“ на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 в
размер на 10 /десет/ лв. за нарушение на чл. 100 ал.1 т.1 ЗДвП.
В жалбата се изразява несъгласие с обжалваното наказателно
постановление. Жалбоподателят твърди, че той не е управлявал процесното
МПС. Иска се от съда да отмени обжалваното наказателно постоновление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призована, се явява. Иска
от съда да отмени наказателното постановление, тъй като не е извършил
нарушение.
Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява
Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и
след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
1
На 13.09.2022г., около 10:40ч., свидетелят Р. Б. съставил АУАН на И. Я.
за това, че на същата дата около в гр. София, по бул. „В. Вазов“ с посока от
бул. „Княз Ал.Дондуков“ към ул. „В.Кънчев“ като водач на лек автомобил
„БМВ Х 3“ на кръстовището с ул. „Черковна“ навлязъл и преминал на червен
сигнал на светофарна уредба, работеща в нормален режим. Свидетелят
отразил в акта, че водачът на превозното средство не представило КТ към
СУМПС. Той квалифицирал нарушенията като такова по чл.6 т.1 от ЗДвП и
по чл. 100 ал.1 т.1 ЗДвП.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП. С
него на И. Я. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100
лв. за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 10 лв. за
нарушение на чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на св.
Б. и писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал на
основание по реда на чл. 283 НПК.
Събраните по делото гласни и писмени доказателства са
непротиворечиви и единно изграждат възприетата от съда фактическа
обстановка. Писмените доказателства - АУАН, справка за нарушения на
ЗДвП, заповед, могат и следва да се обсъждат от съда. Вярно е, че в АУАН са
отразени фактически констатации за тъврдяно нарушение, които подлежат на
доказване в хода на съдебното производство. От него обаче, доколкото той е
писмено даказателство, могат да се установят дата и място на съставянето,
лицето, което е отразено в него като съставител, лицето срещу което е
издаден акта и дата на връчване.
Съществено обстоятелство, подлежащо на установяване в
производството е личността на водача, отразена в АУАН. В показанията на
свидетеля не се съдържа сведение относно това обстоятелство, а единствено
предположение лицето, чийто документ е проверил да е лицето – водач на
автомобила. Същевременно в приобщените по делото писмени доказателства
- писмо от МБАЛ „Д-р Н. Василев“ АД гр. Кюстендил е отразено лицето И.
С. Я. да е настанен в затворен режим на стационарно наблюдение, без да е
напускал територията на ПО на МБАЛ „Д-р Н. Василев“ АД гр. Кюстендил,
тъй като е бил с картина на пореден маниен епизод по спешност настанен с
2
определение на КРС от 08.09.2022г., до 23.09.2022г ., когато е бил освободен
да нощува у дома с посещение на отделението трикратно – сутрин, обед,
вечер за прием на медикаменти от 23.09.2022г. до 26.09.22г..
От посоченото писмено доказателство, съдът установи на датата
въведен в АУАН – 13.09.2022г. И. Я. да не е бил водач на превозното
средство.
При така установената фактическа обстановка съдът намира,
следното от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения за това срок, срещу акт подлежащ на съдебен контрол
пред настоящата инстанция. Разгледана по същество тя е основателна,
поради следните съображения.
При служебната проверка за законосъобразност от процесуалноправна
страна съдът констатира наличие на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, но съдът
счита, че са налице формални основания за отмяна на наказателното
постановление. Административно наказващият орган е допуснал да бъде
осъществено производство с издаването на АУАН и НП в пряко нарушение
на чл.42 ал.1т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
В процесната хипотеза административно наказаващия орган е допуснал
съставянето на АУАН и в последствие Наказателно постановление, без да
опише всички обстоятелства, очертаващи твърдяното нарушение. Нещо
повече, допуснал е съставянето на наказателно постановление, без да е дал
вярната и пълна правна квалификация на правната норма, субсумираща
конкретен състав на административно нарушение. В обсъжданите два акта
липсва въвеждане на онази разпоредба, която въвежда дължимото правило на
поведение. Твърдяното нарушение е въведено като такова по чл.6 т.1 от
ЗДвП, но тази правна норма не въвежда задължението на водача, не описва и
обстоятелствата при които възниква същото задължение в пълен обем.
Следователно е било нужно не само от към фактически параметри да се
опише извършеното, но и да се въведе съответната привръзка, така щото да се
посочат адекватните правни норми, въвеждащи отговорността на
жалбаподателя. Като не е сторил това административно наказаващия орган е
3
допуснал същестевно процесуално нарушение, пряко рефлектиращо върху
правото на защита на субекта на отговорността, лишавайки го от възможност
да установи коя е правната норма, въвеждаща далжимото нему поведение в
конкретната хипотеза и как извършеното от него осъществява състава на
административното нарушение.
По-насетне следва да се посочи, че доказателствата по делото очертаха
с нужната степен на стабилност жалбоподателят да не е бил водача на
процесното МПС. В този смисъл същият не е субект на административно-
наказателната отговорност.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-019366 /03.10.2022г.,
издадено от началник сектор СДВР, ОПП, с което на И. С. Я. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/лв. на основание чл.
183 ал.5 т.1 ЗДвП за нарушение на чл.6 т.1 ЗДвП и административно
наказание „глоба“ на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 в размер на 10 /десет/ лв.
за нарушение на чл. 100 ал.1 т.1 ЗДвП
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4