№ /25.11.2019 година, гр. Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ІV СЪСТАВ, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕВГЕНИЯ БАЕВА
като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 3225 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 166, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по искането на ЕТ „П.П. ПМХ“ със седалище и адрес на управление гр. Варна за отмяна на допуснатото със Заповед № 462-ФК/18.11.2019 година на началника на отдел „Оперативни дейности“ гр. Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централното управление на Националната агенция за приходи предварително изпълнение на наложената, със същата заповед, принудителна административна мярка (ПАМ) запечатване на обект : вулканизатор, находящ се в гр. Варна, ул. „Васил Петлешков“ № 5 за срок от 14 (четиринадесет) дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).
Молителят твърди, че заповедта, в частта, с която е допуснато предварително изпълнение, е незаконосъобразна, като постановена при неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че не са налице предпоставките по чл. 60 от АПК. Моли съда да постанови определение, с което да отмени допуснатото предварително изпълнение.
Съдът, за да се произнесе, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Със Заповед № 462-ФК/18.11.2019 година началникът на отдел „Оперативни дейности“ гр. Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централното управление на Националната агенция за приходи е наложил ПАМ запечатване на обект : вулканизатор, находящ се в гр. Варна, ул. „Васил Петлешков“ № 5 за срок от 14 (четиринадесет) дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и е разпоредил предварителното и изпълнение. Заповедта е издадена въз основа на Протокол за извършена проверка № 0353889 от 16.11.2019 година. В протокола е отразена констатацията, че на 16.11.2019 година, в гр. Варна, в търговския обект, в 10,41 часа, не е издадена фискална касова бележка за извършена услуга – смяна на летни със зимни гуми на стойност 20,00 лева.
Заповедта връчена на жалбоподателя на 25.11.2019 година, поради което подадената от адресата на оспорения административен акт жалба на същата дата година е допустима, арг. чл. 149, ал. 1 от АПК.
При препращането от чл. 188 от ЗДДС към условията на АПК относно предварителното изпълнение, допускането му се осъществява с разпореждане по чл. 60, ал. 5 от АПК и при предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК.
Разпореждането по чл. 60, ал. 5 от АПК е предвиден от закона способ (вж. чл. 90, ал. 2, т. 2 от АПК) за преодоляване на забраната по чл. 90, ал. 1 от АПК за изпълнение на административните актове до изтичане на сроковете за оспорване, а при постъпила жалба или протест до решаване на спора от съответния орган. Правомерността на разпореждането е обусловена от въвеждане на твърдение за факти (и установяването им), с които да се привърже извод за необходимост от изпълнение на разпоредените с акта права или задължения преди стабилизирането му, за да се защитят посочени в разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от АПК интереси - особено важни държавни или обществени интереси или интереси на страна в производството; да се избегне осуетяването или затрудненото изпълнение на акта или значителни или трудно поправими вреди от забавеното му изпълнение. Предварително изпълнение на акта следва да се допуска само при наличие на посочените в закона предпоставки с излагане на убедителни мотиви в тази насока, предвид това, че по този начин се въвежда изключение от основния принцип на суспензивния ефект на подадената срещу административния акт жалба.
В чл. 60, ал. 1 от АПК са уредени хипотезите, при наличието на които органът, издал акта може да разпореди предварителното му изпълнение. За допускане на предварително изпълнение в тежест на административния орган е да прецени всяко конкретно обстоятелство и да посочи конкретните фактически основания, наложили допускането на предварителното изпълнение на акта, което очевидно в настоящия случай не е спазено.
В настоящия случай, спорното разпореждане е издадено след немотивирана преценка, че предварителното изпълнение на заповедта е наложително за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид, с цел да се защитят особено важни държавни интереси, а именно интересът на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения търговски обект от задълженото лице, респективно за правилно определяне на реализираните от същия доходи и размера на неговите публични задължения, както и поради съществуваща опасност изпълнението на акта да бъде осуетено или сериозно затруднено, и предвид това, че от закъснение на изпълнението могат да последват значителни и трудно поправими вреди за бюджета.
За допускане на предварително изпълнение в тежест на административния орган е да прецени всяко конкретно обстоятелство и да посочи конкретните фактически основания, наложили допускането на предварителното изпълнение на акта, което в настоящият случай не е сторено. В случая е налице формално изпълнение на задължението за мотивиране на акта, без обвързване с конкретни факти, което е равнозначно на липса на мотиви. Освен това посочените цели, освен че не почиват на конкретни фактически основания, съвпадат по принцип с целта на самата принудителна административна мярка, която е с преустановителен и превантивен характер и в този смисъл имат отношение към един от елементите за нейната законосъобразност. За да се обоснове, обаче, необходимостта от предварително изпълнение е следвало да бъдат посочени допълнителни съображения, обуславящи наличието на изтъкнатите бланкетни съображения. Изложените мотиви са общи и нескрепени с доказателства.
Отделно от това нарушението по
чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране
и отчитане
чрез фискални
устройства на
продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин
(Загл. изм. – ДВ, бр. 80 от 2018 година), за което е наложена ПАМ е
довършено. Неотчетеният приход от продажбата няма да бъде регистриран, особено
при запечатан обект. Неговото установяване и събиране следва да се извърши в
ревизионно производство, но не и чрез допускане на предварително изпълнение на
ПАМ. Допуснатото предварително изпълнение на ПАМ не може да предотврати и
промяната на правната форма на стопанисващия обекта, или предоставянето му за
стопанисване на друг данъчен субект, тъй като не представлява възбрана или
ограничение за разпоредителни сделки с имота, с дружествените дялове или за
изменение на облигационни правоотношения, още повече че с цел предотвратяване
на изпълнението на ПАМ такова може да се извърши и преди датата за
предварително изпълнение на ПАМ. Предварителното изпълнение на запечатването
предотвратява като цяло търговската дейност в обекта – независимо дали е
правомерна или не, като няма презумпция, че тя ще бъде осъществявана само в
нарушение на законодателството, за да бъде допуснато предварително изпълнение с
цел предотвратяване на нарушения. Общата и специалната превенция на нарушенията
на реда за отчитане на продажбите с фискални устройства е поверена на
административнонаказателната отговорност, а не на принудителната
административна мярка с допуснато предварително изпълнение.
С оглед гореизложеното оспорената Заповед № 462-ФК от 18.11.2019 година на началника на отдел „Оперативни дейности“ гр. Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централното управление на Националната агенция за приходи в частта, с която е разпоредено предварително изпълнение на ПАМ следва да се отмени, като незаконосъобразна.
Съдът намира, че искането за присъждане на разноски следва да се остави без уважение, тъй като разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК предвижда присъждане на разноски само в производството по отмяна на административен акт. Разпореждането, с което се допуска предварително изпълнение няма характеристиките на самостоятелен индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Същото има акцесорен характер, поради което разноските са дължими в производството по оспорване на индивидуалния административен акт.
Предвид горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ допуснатото със Заповед № 462-ФК/18.11.2019 година на началника на отдел „Оперативни дейности“ гр. Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централното управление на Националната агенция за приходи предварително изпълнение на наложената със същата заповед принудителна административна мярка - запечатване на обект – вулканизатор, находящ се в гр. Варна, ул. „Васил Петлешков“ № 5 за срок от 14 (четиринадесет) дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност по жалбата на ЕТ „П.П. - ПМХ“ със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Ракета № 7А, ЕИК *********.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7- дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: