№ 12
гр. Бургас , 28.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и втори
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел А. Ханджиев
Членове:Кремена И. Лазарова
Христина З. Марева
при участието на секретаря Станка С. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел А. Ханджиев Въззивно търговско дело
№ 20212001000043 по описа за 2021 година
Делото е образувано по повод въззивната жалба на Община П. против решение №
433 от 30.11.2020 г., постановено по т.д. № 70/2020 г. на Окръжен съд - Бургас, с което
общината е осъдена да заплати на “Р.” ООД сумата 30 870 лв., представляваща неустойка за
забавено плащане по договор $ Д-610 от 02.12.2016 г., ведно със законната лихва от
13.02.2020 г. до изплащането, както и разноските по делото.
Въззивникът Община П. е останал недоволен от решението, за което сочи в жалбата
си, че било неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални
нарушения.
Неправилно съдът приел, че в договора между страните има уговорена неустойка. В
текста на чл. 15 от договора не бил използван термина “неустойка” или “обезщетение”.
Изрично било посочено, че при забава се дължи “лихва за забава”. След като не била
уговорена неустойка, искът за заплащане на такава бил неоснователен и следвало да се
отхвърли.
Дори да се приеме, че страните са уговорили неустойка, съдът неправилно оставил без
уважение възражението на ответника за нищожност на тази клауза поради противоречие с
добрите нрави. В настоящия случай уговореният размер на неустойката очевидно излизал
извън характерните обезщетителна и санкционна функция. Съдът не взел предвид вида и
размера на обезщетението, което неустойката обезпечава, нито съотношението между
размера на същата и очакваните от кредитора евентуални вреди от неизпълнението на
1
парично задължение. Още при сключването на договора договорената неустойка била в
размер многократно надвишаващ мораторната лихва за забава и въпреки формалното
ограничение до 20 % от стойността на договора била очевидна аморалната
несъразмерност. При месечните задължения за общината било възможно неустойката да
достигне до размер, надвишаващ размера на дължимото по съответната фактура плащане.
Дори да се приеме, че уговорката за неустойка не е нищожна, съдът необосновано и
неправилно оставил без разглеждане искането на общината размерът на неустойката да бъде
намален до размера на законната лихва за периода, тъй като общината била изпълнила
задължението си и въпреки забавата ищецът не претърпял никакви вреди. В случая били
налице и двете условия за намаляване на неустойката: тя била прекомерно голяма в
сравнение с претърпените вреди и задължението било изпълнено.
Отправя се искане да бъде отменено изцяло обжалваното решение и делото да бъде
върнато за произнасяне по възражението с правно основание чл. 92, ал. 2 ЗЗД, а ако се
приеме, че не са налице основания за връщане - да бъде постановено решение за отхвърляне
на предявения иск. Претендират се разноските по делото.
Въззиваемият “Р.” ООД е представил отговор на въззивната жалба, с който я оспорва
и иска обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Излага
подробни правни доводи за неоснователност на оплакванията на въззивника.
Апелативен съд - Бургас, като взе предвид изложените съображения и доводи на
страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на закона за редовност, поради което с
определение от 15.03.2021 г. е допусната за разглеждане по същество.
Пред Бургаския окръжен съд е предявен иск на осн. чл. 92, ал. 1 ЗЗД от “Р.” ООД
против Община П.. Ищецът заявил, че след проведена процедура за обществена поръчка и
сключен договор му било възложено от ответника да извършва дейности по сметосъбиране,
сметоизвозване и почистване на територията на общината. Ответникът-възложител
допуснал забава при плащането на извършените от изпълнителя дейности, поради което
ищецът поискал присъждане на уговорената в чл. 15 от договора между страните неустойка
в общ размер 30 870 лв. заедно със законната лихва от датата на исковата молба до
изплащането.
Ответникът е оспорил иска. Възразил, първо, че в договора не е предвидена
неустойка, а лихва за забава. Второ, възразил, че ако неустойка е уговорена, тя е нищожна
поради противоречие с добрите нрави. Трето, поискал на осн. чл. 92, ал. 2 ЗЗД неустойката
да бъде намалена до размера на законната лихва. На последно място, възразил, че
2
претендираното вземане е погасено по давност с изтичането на три години от датата на
изискуемостта (31.01.2017 г.).
С обжалваното решение исковите претенции са уважени изцяло.
При извършената служебна проверка съобразно с правомощията си по чл. 269 ГПК
съдът констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
По същество:
Няма спор между страните относно възникналото между тях правоотношение по
договор № Д-610 от 02.12.2016 г., относно изпълнените от ищеца дейности, за които е издал
фактури №№ 6454 и 6455, двете от 30.12.2016 г., относно задължението на ответника-
възложител да плати сумите по фактурите, съответно 51 759, лв. и 33 998,11 лв., в срок до
30.01.2017 г., както и относно обстоятелството, че задълженията по фактурите са платени на
26.01.2018 г., т.е. с близо година закъснение.
Спори се относно съществуването на уговорка за неустойка между страни.
Неоснователно е възражението на ответника, че страните не са уговорили неустойка.
Договорната неустойката представлява установена отнапред отговорност на длъжника в
случай на неизпълнение или неточно изпълнение. Дали страните са използвали термина
“неустойка” в съглашението си, е без значение, ако изразената от тях воля разкрива
постигнато съгласие за предварително определена отговорност при неизпълнение: начин на
определяне, размер и други условия. В случая е ясно, че страните в чл. 15 от договора са
постигнали съгласие в случай на забава на изпълнението (т.е. при неточно във времето
изпълнение) неизправната страна да обезщети изправната с парична сума, чийто размер ще
бъде определен като 0,1 % от стойността на дължимото за всеки просрочен ден, но не повече
от 20 % от стойността на договора. Това е уговорка за неустойка.
Тази уговорка е валидна и не е нищожна поради противоречие с добрите нрави,
както възразява ответникът. С ТР № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС е разяснено, че “нищожна
поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност поради
накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора.” Процесната неустойка не е уговорена извън присъщите на всяка
неустойка функции. Тя е уговорена в случай на забавено изпълнение на парично
задължение, което не е обезпечено по друг начин, в процентно изражение и при
ограничение на максималния размер, които не позволява размерът на неустойката да
надхвърли от стойността на договора.
С допълнителния отговор на исковата молба след съобразяване на уточненията на
иска, направени от ищеца с допълнителната искова молба, за това, че претенцията е за
неустойка, ответникът е поискал намаляване на неустойката на осн. чл. 92, ал. 2 ЗЗД до
3
размера на законната лихва за периода, тъй като макар и забавено бил изпълнил
задължението си и ищецът не бил претърпял никакви вреди. Това възражение е било
оспорено от ищеца с аргументи, изложени в писмено становище, представено в с.з. на
08.10.2020 г. Искането за намаляване на неустойката е било включено в доклада по делото
на осн. чл. 146 ГПК, но с обжалваното решение съдът не се е произнесъл по него. Това
представлява процесуално нарушение, което въззивната инстанция следва да отстрани, като
се произнесе по искането.
Процесната неустойка може да бъде намалена по реда на чл. 92, ал. 2 ЗЗД и за нея
не се прилага забраната по чл. 309 ТЗ, тъй като Община П. не е търговец. По същество
искането е основателно. Съгласно чл. 92, ал. 2 ЗЗД съдът може да намали размерът на
неустойката, ако тя е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако
задължението е изпълнено неправилно или отчасти. В случая относима е първата хипотеза,
при която прекомерността на неустойката следва да се преценява към момента на
неизпълнение на договора чрез съпоставяне на размера с вече настъпилите от
неизпълнението вреди. При забавено изпълнение на парично задължение следва да бъде
съпоставен размерът на уговорената неустойка с размера на законната лихва, като
нормативно определен размер на обезщетението и на вредите от неизпълнението на парично
задължение (чл. 86 ЗЗД), при положение че кредиторът не твърди по-голям размер на
действителните вреди. Така при забавеното плащане на сумата 51 759,16 лв. по фактура №
6454 уговорената неустойка възлиза на 18 633,60 лв., а законната лихва за периода на
забавата е 5204,68 лв. При забавеното плащане на сумата 33 998,11 лв. по фактура № 6455
уговорената неустойка възлиза на 12 236,40 лв., а законната лихва е 3418,70 лв. Неустойката
е над 3,5 пъти по-голяма от настъпилите от неизпълнението вреди. Съдът намира тази
разлика за прекомерна, което налага размерът на неустойката да бъде намален. Съдът
приема, че е уместно неустойката да бъде намалена наполовина: 9316,80 лв. вместо 18
633,60 лв. и 6118,20 лв. вместо 12 236,40 лв. По този начин, от една страна, тя ще запази
своята санкционна функция, а от друга страна, размерът няма да е прекомерен, отнесен
към законната лихва и увреждането на кредитора.
Неоснователно е възражението на ответника за погасяване на вземането за неустойка
по давност. Съгласно чл. 114, ал. 4 ЗЗД при искове за неустойка за забава давностният срок
започва да тече от последния ден, за който се начислява неустойката. В случая последният
ден е 26.01.2018 г., а исковата молба, прекъсваща давността на осн. чл. 116, б. “б” ЗЗД, е
постъпила в съда на 11.02.2020 г. Тригодишната давност по чл. 111, б. “б” ЗЗД не е изтекла.
В заключение: възложителят по договора не е изпълнил точно, в срок, задължението
си да плати възнаграждението на изпълнителя и на осн. чл. 15 от договора дължи неустойка,
намалена на осн. чл. 92, ал. 2 ЗЗД наполовина като прекомерна, заедно със законната лихва
от предявяването на иска до изплащането. Исковете са основателни за сумите 9316,80 лв. и
6118,20 лв. или общо 15 435 лв., а до претендирания общ размер от 30 870 лв. са
неоснователни. Обжалваното решение следва да се отмени частично, след което над общия
4
размер от 15 435 лв. исковете следва да се отхвърлят. Не намира опора в закона искането на
въззивника за връщане на делото на първата инстанция, която да се произнесе по
намаляване на неустойката. Такова действие е допустимо само в хипотезата на чл. 270, ал. 3,
изр. 3 ГПК, която не е налице и не се твърди.
Поради изхода на делото решението следва да се отмени в частта за разноските,
след което в полза на ищеца ще се присъдят разноски за двете инстанции поотделно
съразмерно с уважената част от иска, а в полза на ответника - съразмерно с отхвърлената
част от иска, на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Повдигнатото от ищеца възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ответника за първата
инстанция, е основателно. При цена на иска 30 870 лв. минималният размер на адвокатското
възнаграждение съгласно Наредба № 1 на ВАдвС е 1456,10 лв. Заплатеният хонорар от 3492
лв. не е адекватен за фактическата и правна сложност на делото и развитието на делото в
първата инстанция. Ето защо възнаграждението на адвоката на ответника за първата
инстанция следва да се намали до 1456,10 лв.
Съразмерно с уважената част от иска ищецът има право на разноски, както
следва: 1833,50 лв. за първата инстанция и 966 лв. за въззивното производство.
Съразмерно с отхвърлената част от иска ответникът има право на разноски,
както следва: 728,05 лв. за първата инстанция и 308,70 лв. за въззивното производство.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 433 от 30.11.2020 г., постановено по т.д. № 70/2020 г. по
описа на Окръжен съд - Бургас, в частта, с която е уважен иска на “Р.” ООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: гр. E. П., ул. К. № 23, със съдебен адрес: гр. София, ул.
Проф. Н. М. № 7, вх. Б, ет. 1, ап. 2, против Община П., ЕИК ******, гр. П., ул. С. № 5, за
сумата над размера от 15 435 лв. до претендирания размер от 30 870 лв, както и в частта за
разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на “Р.” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:
гр. E. П., ул. К. № 23, със съдебен адрес: гр. София, ул. Проф. Н. М. № 7, вх. Б, ет. 1, ап. 2,
против Община П., ЕИК ******, гр. П., ул. С. № 5, за сумата 15 435 лв., представляваща
неустойка за забавено плащане по договор № Д-610 от 02.12.2016 г., заедно със законната
лихва от датата на предявяване на иска до изплащането, като неоснователен.
ОСЪЖДА Община П., ЕИК ******, гр. П., ул. С. № 5, да заплати на “Р.” ООД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. E. П., ул. К. № 23, със съдебен адрес:
гр. София, ул. Проф. Н. М. № 7, вх. Б, ет. 1, ап. 2, съразмерно с уважената част от иска:
сумата 1833,50 лв. - разноски на първоинстанционното производство и сумата 966 лв. -
5
разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА “Р.” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. E. П.,
ул. К. № 23, със съдебен адрес: гр. София, ул. Проф. Н. М. № 7, вх. Б, ет. 1, ап. 2, да заплати
на Община П., ЕИК ******, гр. П., ул. С. № 5, съразмерно с отхвърлената част от иска:
сумата 728,05 лв. - разноски на първоинстанционното производство и сумата 308,70 лв. -
разноски за въззивното производство.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 433 от 30.11.2020 г., постановено по т.д. № 70/2020
г. по описа на Окръжен съд - Бургас, в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6