№ 161
гр. Велико Търново, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Станислав Стефански
ЯВОР ДАНАИЛОВ
при участието на секретаря АНИТА ЛЮБ. БИЖЕВА
като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско
дело № 20214100500886 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл.
от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на СТ. Б. Д., ЕГН:
**********, от гр. В. Търново, ул. „***“, № 3, чрез упълномощения адвокат,
срещу Решение № 981/16.08.2021г. по гр. д. № 1110/2021г. на
Великотърновския районен съд в частта, с която съдът е осъдил С. Б. Д. да
заплаща на М. АНК. Й., ЕГН: ********** от с. П., община В. Търново, на
основание чл.140 ал.3 СК, сумата от 2 410 лв. /две хиляди четиристотин и
десет лева/ - представляваща дължимата от ответника част от
издръжката на детето Б. С. Д., ЕГН: ********** - дадена за лечение на
заболяването на двата му крака в периода м. септември 2020г. –м.март
2021г., с която неоснователно се е обогатил за сметка на ищцата, ведно със
законната лихва върху нея от датата на исковата молба – 12.04.2021г. до
окончателното й изплащане. Решението се обжалва в тези части като
неправилно, постановено в противоречие със задължителна съдебна
1
практика по тези въпроси. С въззивната жалба СТ. Б. Д. моли съда да
постанови отмяна на първоинстанционното съдебно решение.
В писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемата страна, чрез
упълномощения адвокат, оспорва жалбата като неоснователна.
Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните
по делото доказателства намира за установено следното:
Обжалваният съдебен акт е постановен по повод искова молба с правно
основание чл.140, ал.3 от СК на М. АНК. Й., ЕГН: ********** от с. П.,
община В. Търново. Предявен е иск по чл.140, ал.3 от СК за осъждане на
ответника да заплати на малолетното си дете Б. С. Д., ЕГН: **********
издръжка в размер на 3 087,00лв. Районният съд е уважил предявения иск
частично – за сума в размер на 2 410,00лв., за разликата до 3 087,00лв. е
отхвърлил иска.
Б. С. Д., ЕГН: ********** е роден на ***г. и е дете на М. АНК. Й. и СТ.
Б. Д.. Родителите на детето никога не са били съпрузи. Не е спорно, че
родителите преди живеели заедно и заедно се грижили за детето. През
началото на 2013г. двамата се разделили, като понастоящем детето живее
с майката, която полага непосредствените грижи за неговото отглеждане
и възпитание.
Следователно от началото на 2013г. ответникът няма пряк
ангажимент с грижите за отглеждането и възпитанието на детето.
От представените амбулаторни листи от 29.06.2020г. и от
07.01.2021г., становище на ЛКК от 09.07.2020г., декларация от лекуващ
лекар, оперативен протокол № 451/01.10.2020г., както и двете епикризи на
УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ гр. Плевен, се установява, че детето Б. страда
от плоскостъпие на ходилата на двата крака /пес плановалгус билатералис/,
чието лечение е наложило извършването на две операции на 01.10.2020г. и на
11.03.2021г., при който са му поставени два импланта на костите на пета и
гипсова имобилизация за период от 45 дни. Общата цена на двата импланта
е 4400 лв. и не се покрива от НЗОК нито изцяло, нито частично. Същите се
осигуряват от болничната аптека на лечебното заведение след заплащане
на доставната цена. Преди всяка от операциите имплантите са доставени
в болничното заведение и за всеки от тях е заплатена единичната цена /2200
лв./, видно от представените фактури от 01.10.2020г. и от 11.03.2021г. След
2
първата операция на детето е поръчен и закупен един чифт ортопедични
стелки на стойност 120 лв., която е заплатена с фискален бон от
07.01.2021г. При извършване на втората оперативна интервенция ищцата е
заявила избор на екип, за което е платила сумата от 300 лв. с фискален бон
от 11.03.2021г. Представени са две броя фактури от 07.01.2021г. и от
22.03.2021г. с получател ищцата за закупуване на два чифта маратонки
„Найк“ съответно на стойност 230, 99 лв. и 252, 99 лв. Ищцата е
представила 7 броя фискални бонове за закупуване на дизелово гориво от
дати 27.09.2020г. на стойност 49, 97 лв., от 01.11.2020г. на стойност 50, 02
лв., от 07.01.20201г. на стойност 50 лв., от 11.02.2021г. на стойност 42, 84
лв., от 10.03.2021г. на стойност на 85, 01 лв., от 15.03.2021г. на стойност
99, 30 лв. и от 22.03.2021г. на стойност 80, 03 лв. или общо сумата от 457,
17 лв. Във фискалните бонове от 27.09.2020г., от 11.02.2021г. и от
15.03.2021г. като клиент е посочено търговското дружество „Мания груп
Секюрити“ ООД. Ищцата е представила и 3 броя фискални бонове за
заплатени нощувки в хотел „Балкан“ гр. Плевен на стойност 60 лв. от дата
30.09.2020г., на стойност 30 лв. от дата 02.10.2020г. и на стойност 60 лв.
от дата 10.03.2021г.
Съгласно чл. 125 ал. 1 СК всеки родители има правото, но е и задължен
да се грижи за физическото, умственото, нравственото и социалното
развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични и
имуществени интереси.
Задължението за издръжка на ненавършилите пълнолетие деца,
произтича от закона и тежи върху двамата родители, независимо дали те
са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си /арг.
чл. 140 ал. 1 т. 2 и 143 ал. 2 СК/. По изричната повеля на закона /чл. 140 ал. 3
СК/, ако издръжката на детето е осигурявана само от единия от тях, той
може да търси от другия това, което последният е бил длъжен да дава,
заедно със законната лихва.
Ищцата основава исковата си претенция по чл. 140 ал. 3 СК на
твърдения, че изцяло и сама е осигурила издръжката на детето за
задоволяване на специфичните му потребностите във връзка с
оперативното лечение на двете му ходила и следоперативните разходи по
възстановяването му.
3
Доказано е, че за периода м. септември 2020г. – м. март 2021г. е
заплатена общо сумата от 4820 лв., включваща разходите за импланти,
избор на екип и ортопедични стелки. Тези средства са допълнителна и
извънредна издръжка и не са съобразени при присъждане на дължимата от
ответника месечна издръжка в размер на 170 лв. с решението от
14.06.2019г. по гр.д. № 916/2019г. на ВТРС.
Ищцата е тази, която полага непосредствените грижи по
отглеждането и възпитанието на детето, респ. дава в натура част от
дължимата от нея издръжка, районният съд правилно е намирил, че
възможностите на двамата родители са изравнени. В тази връзка
ответникът следва да покрие половината от разходите за лечение на
детето си в периода м. септември 2020г. – м. март 2021г., чийто доказан
размер възлиза на 4820 лв. или същият следва да заплати сумата от 2410 лв.
С оглед изложеното, въззивната жалба на ответника е неоснователна.
Обжалваното първоинстанционно решение в атакуваните части е правилно
и следва да бъде потвърдено.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението
на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
На основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща и към мотивите
на обжалваното решение.
При този резултат, жалбодателят следва да бъде осъден да заплати на
ответник жалба платеното от нея адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция, в размер на 300 лева.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 981 от 16.08.2021г., постановено по гр.д.
№ 1110 по описа за 2021г. на Районен съд – Велико Търново в обжалваните
части.
ОСЪЖДА СТ. Б. Д., ЕГН: **********, от гр. В. Търново, ул. „***“, № 3
да заплати на М. АНК. Й., ЕГН: ********** от с. П., община В. Търново
сумата от 460,00лв., представляваща сторени по делото съдебно-деловодни
4
разноски пред въззивната инстанция, на основание член 78 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5