№ 69
гр. гр.Велинград, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно
наказателно дело № 20215210200432 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Eтно“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, район Приморски, ж.к.к.к. Златни пясъци,
сп „Журналист“, СБР-Варна, офис № 1 против Наказателно постановление №
13-002942/18.10.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Пазарджик, с което на дружеството-жалбоподател е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лв.
(хиляда и петстотин лева), на основание чл. 416, ал. 5 от КТ вр. чл. 415, ал. 1
от КТ, за извършено нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ.
В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление (НП).
Твърди се, че същото е издадено при съществени нарушения на материалния
закон и процесуалните правила. Сочи се, че е опорочена процедурата по
установяване на нарушението. Налице е порок на формата на дадените
задължителни предписания, доколкото принудителните административни
мерки се налагат с нарочна писмена заповед, каквато в случая не била
издавана. Изтъква се, че незаконосъобразно за неизпълнението на всяко едно
1
от дадените предписания са съставени отделни актове за установяване на
нарушения, въз основа на които са издадени отделни НП, без да са изложени
мотиви за това. Твърди се, че е нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН, тъй като в НП не се съдържа пълно, точно и ясно описание на
обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Неправилно като
санкционна норма била приложена разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ,
вместо чл. 413, ал. 2 от КТ. При условията на евентуалност, твърди се, че е
налице маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. Формулирано е искане за
отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател „Eтно“ ЕООД, чрез
процесуалния си представител адв. Д.Д. – АК – Пазарджик, поддържа
жалбата и моли за отмяна на обжалваното НП. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – Директора на Дирекция „Инспекция по труда“
гр. Пазарджик, чрез юрк. Мирослава Шотева, в съдебно заседание оспорва
жалбата и моли съда да потвърди атакуваното НП. Депозира писмени
бележки, в които излага доводи за правилност и законосъобразност на НП.
Претендира юрисконсултско възнаграждение. Релевира възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител
на насрещната страна.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания,
становищата на страните и след като анализира събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 10.02.2021 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ -
Пазарджик – свид. Г. Т. С. – главен инспектор и Г. ИВ. Й. – главен инспектор
извършили проверка за спазване на изискванията на трудовото
законодателство и осигуряването на здравословни и безопасни условия на
труд в обект на контрол: Балнео комплекс „Панорама“, находящ се в гр.
Велинград, ул. „Николай Хрелков“ № 32, стопанисван от жалбоподателя
„Етно“ ЕООД. При проверката на място и при преглед на наличната
документация проверяващите органи констатирали общо единадесет броя
нарушения. Едното от се изразявало в това, че жалбоподателят в качеството
си на работодател не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд за
работещите към обекта на контрол хотел „Панорама“, като не е създал
2
организация за извършване на актуални измервания на съпротивлението на
заземителите спрямо земя и оценка ефективността на заземителната уредба и
мълниезащитата, отнасящи се за проверявания обект в нарушение на
разпоредбите на чл. 275, ал. 1 от КТ , чл. 197 и чл. 200, ал. 1 от Наредба №
7/1999 г. (ДВ, бр. 88/1999 г.), чл. 261, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 16-116 от
08.02.2008 г. за техническа експлоатация на енергообзавеждането (обн. ДВ,
бр. 26/07.03.2008 г.). Констатациите били обективирани в т. 6 от Протокол №
ПР 2105398/10.05.2021 г. С този протокол, на основание чл. 404, ал.1, т. 1 КТ,
било дадено задължително предписание № 6 – работодателят да извърши
измерване на съпротивлението на заземителите спрямо земя и оценка
ефективността на заземителната уредба, отнасящи се за проверявания обект –
хотел „Панорама“ – Велинград, съгласно разпоредбите на чл. 275, ал. 1 от КТ
, чл. 197 и чл. 200, ал. 1 от Наредба № 7/1999 г. (ДВ, бр. 88/1999 г.), чл. 261,
ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 16-116 от 08.02.2008 г. за техническа експлоатация
на енергообзавеждането (обн. ДВ, бр. 26/07.03.2008 г.), със срок на
изпълнение до 10.06.2021 г. Протокол № ПР 2105389/10.05.2021 г. за
извършената проверка бил връчен на пълномощника на дружеството – лицето
Анета Льотева-Стоилова на 12.05.2021 г. В протокола било посочено пред кои
органи и в какви срокове подлежат на обжалване дадените предписания.
Предписанията не били обжалвани по административен или съдебен ред в
указаните срокове, поради което влезли в сила, т.е. станали задължителни за
изпълнение.
На 09.06.2021 г., в 15:29 часа, на електронната поща на ДИТ-Пазарджик
постъпило искане от „Етно“ ЕООД за удължаване на срока за изпълнение на
предписанията, дадени с Протокол № ПР 2105398/10.05.2021 г. Поради
постъпването му в последния ден преди изтичане на срока и предвид липсата
на изложени в него мотиви, обосноваващи наличието на обективни причини,
налагащи продължаване на първоначално определения срок за изпълнение на
предписанията и прогнозен срок, в който ще бъдат изпълнени, издателят на
предписанието не се произнесъл по искането за удължаване на срока за
изпълнение на предписанията.
На 14.06.2021 г. в обект на контрол: Балнео комплекс „Панорама“ била
извършена последваща проверка за изпълнение на дадените с Протокол № ПР
2105389/10.05.2021 г. предписания, при която било установено, че дадените с
визирания протокол предписания не са изпълнени. На дружеството-
3
жалбоподател била дадена допълнителна възможност да представи на
18.06.2021г. в сградата на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик
доказателства за изпълнение на предписанията. Такива обаче не били
представени.
На 09.07.2021 г., в присъствието на представител на жалбоподателя, бил
съставен Констативен протокол за извършена проверка № ПР
2119851/09.07.2021 г. за неизпълнение на задължителните предписания,
дадени с Протокол № ПР 2105398/10.05.2021 г., в т.ч. и цитираното по-горе
предписание № 6 - работодателят да извърши измерване на съпротивлението
на заземителите спрямо земя и оценка ефективността на заземителната
уредба, отнасящи се за проверявания обект – хотел „Панорама“ – Велинград,
съгласно чл. 275, ал. 1 от КТ , чл. 197 и чл. 200, ал. 1 от Наредба № 7 (ДВ, бр.
88/1999 г.), чл. 261, ал. 1 и алз. 3 от Наредба № 16-116 от 08.02.2008 г. за
техническа експлоатация на енергообзавеждането (обн. ДВ, бр. 26/07.03.2008
г.), със срок на изпълнение до 10.06.2021 г.
На същата дата свид. Г. ИВ. Й. съставил Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 13-002942/09.07.2021 г. за това, че
„Етно“ ЕООД, в качеството на работодател по смисъла на § 1 от ДР на КТ, не
е изпълнил принудителна административна мярка (ПАМ), приложена от гл.
инспектор Г.Й. по т. 6 от Протокол № ПР 2105398/10.05.2021 г., със срок на
изпълнение до 10.06.2021 г. Прието е, че с това е нарушен чл. 415, ал. 1 от
КТ. Посочено е, че нарушението е извършено на 11.06.2021г. - един ден след
изтичане на ПАМ в гр. Велинград и е установено на 14.06.2021 г. при
извършване на проверка на място в Балнео комплекс „Панорама“, намиращ се
в гр. Велинград, като не са представени доказателства за изпълнение на ПАМ.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, в
което нарушението е описано по идентичен начин. С НП на дружеството-
жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1500 лв., на основание чл. 416, ал. 5 от КТ вр. чл. 415,
ал. 1 от КТ, за извършено нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от писмените доказателства, приложени по
административнонаказателната преписка, надлежно приобщени по делото,
както и от събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни
4
доказателства.
Разпитан като свидетел актосъставителят Г.Й. потвърждава авторството
на АУАН и направените в него констатации. Изложеното от актосъставителя
се подкрепя от показанията на свид. Г.С. – участвала при установяване на
нарушението, която разказва подробно за случая. Съдът кредитира
показанията на свидетелите Г.Й. и Г.С., както и приетите писмени
доказателства по делото, с изключение на Заповед № 02/01.05.2021 г. на
управителя на „Етно“ ЕООД, тъй като намира същите за достоверни, логични,
взаимно допълващи се и непротиворечиви помежду си.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно
постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган – Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик, а АУАН е съставен от
оправомощено за това лице – свид. Г.Й., заемащ длъжността „главен
инспектор“ при Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик.
Компетентността на административнонаказващия орган следва от
представеното по делото заверено копие на Заповед № 3-0058/11.02.2014 г. на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“. Видно от т. 4 от визираната заповед, на директорите на Дирекции
„Инспекции по труда“ са делегирани правомощия да издават наказателни
постановления по актове за установяване на административни нарушения,
издадени от инспектори или от съответните длъжностни лица на Дирекции
„Инспекции по труда“, посочени в чл. 21, ал. 2 от Устройствения правилник
на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Съгласно чл. 416,
ал.1 от КТ актовете за нарушения на трудовото законодателство се съставят
5
от държавни контролни органи, каквито съгласно чл. 399, ал.1 от КТ са
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и нейните
подразделения, включително Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик,
чийто служител е свид. Г.Й., съставил АУАН. Компетентността на
актосъставителя от своя страна произтича директно от разпоредбата на чл. 21,
ал. 4, т. 3 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“.
АУАН и НП са издадени при спазване на визираните в разпоредбата на
чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
опорочаване на административнонаказателното производство, в хода на което
е санкциониран жалбоподателя. Спазени са разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН. В АУАН и НП са посочени датата и мястото на извършване на
нарушението, субекта на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, пълно, точно, ясно и в достатъчна степен е индивидуализирано
вмененото на въззивника административно нарушение, позволяващо му да
разбере в какво е обвинен и срещу какви факти да се защитава. Спазени са и
изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и чл. 43 от ЗАНН – АУАН е съставен в
присъствието на Анета Льотева – Стоилова – пълномощник на дружеството-
нарушител, надлежно упълномощена с пълномощно с рег. № 1351/23.02.2021
г. на Нотариус Фани Шутова, рег. № 511 по регистъра на НК и на свид. Г.С.,
която е присъствала при установяване на нарушението. Актът е подписан от
актосъставителя и от свидетеля, посочен в него, като същият е предявен на
нарушителя да се запознае със съдържанието му и е подписан от
пълномощника му. АУАН е надлежно връчен на пълномощника на
жалбоподателя на 09.07.2021 г., като при връчването му не са направени
възражения. На 19.07.2021 г. след изтичане на законоустановения тридневен
срок по чл. 44 от ЗАНН (ред. преди изм. ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г., действаща към датата на извършване на нарушението)
жалбоподателят „Етно“ ЕООД депозирал писмено възражение, в което
посочил, че действително не е извършено измерване на съпротивлението на
заземителите спрямо земята и оценка на ефективността на заземителната
уредба, но са предприели мерки за отстраняване на тези нередности и
допълнително ще представят доказателства за това. Такива обаче не са
6
ангажирани.
Съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ, който не изпълни
задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото
законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от
1500 до 10 000 лв.
Според разпоредбата на чл. 197 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване (ДВ, бр. 88/1999
г.), работното оборудване трябва да е подходящо за защита на експонираните
работещи срещу риск от директен или индиректен контакт с електрически
ток, а съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от същата наредба при
проектирането, строежа и експлоатацията на електрически уредби,
съоръжения, уреди, инструменти и друго работно оборудване, за което това е
необходимо, се спазват изискванията за: 1. устройството на електрическите
уредби; 2. експлоатацията на енергопотребителите; 3. безопасността на труда
при експлоатация на електрическите уредби и съоръжения; 4.
противопожарните строително-технически норми; 5. мълниезащитата.
Според чл. 261, ал. 1 от Наредба № 16-116 от 08.02.2008 г. за
техническа експлоатация на енергообзавеждането (обн. ДВ, бр. 26/07.03.2008
г.) периодичните проверки на заземителните уредби включват: 1. външен
оглед на видимите части на заземителната уредба; 2. оглед за целостта на
веригите между заземителя и заземените съоръжения и отстраняване на
прекъсвания и лоши контакти; 3. оглед на местата за присъединяване на
преносими заземители в стационарни електрически уредби; 4. оглед на
маркировката на заземителите, на заземителните и защитните проводници, на
заземителните и защитните клеми; 5. проверка на съединенията на
заземителната уредба с естествените и изкуствените заземители; 6. измерване
на съпротивлението на заземителите спрямо земя; 7. измерване на
съпротивлението на неутралния проводник спрямо земя - в мрежи с директно
заземен звезден център, в които се използва зануляване; 8. проверка за
състоянието на пробивните предпазители; 9. проверка за степента на
корозиране на намиращите се в земята елементи на заземителната уредба чрез
разкопаване. Съгласно чл. 261, ал. 3 от тази наредба сроковете по т. 6 са
съгласно проекта на съответната заземителна уредба, но не по-дълги от една
7
година.
В случая от събраните по делото писмени и гласни доказателства
безспорно се установява, че от страна на дружеството-жалбоподател не са
представени доказателства за изпълнение на предписанието, дадено в т. 6 от
Протокол № ПР 2105398/10.05.2021г. Дадените от контролните органи
предписания по КТ са задължителни за техните адресати, какъвто в случая е
санкционираното дружество. Няма данни така даденото предписание да е
изпълнено в срок до 10.06.2021 г. Жалбоподателят не оспорва
неизпълнението на даденото от контролните органи предписание в т. 6 от
Протокол № ПР 2105398/10.05.2021 г., в указания срок, а именно до
10.06.2021 г.
Субект на нарушението е дружеството-жалбоподател, което в
качеството си на работодател, е адресат на задължението да осигури
здравословни и безопасни условия на труд в стопанисвания от него обект
Балнео комплекс „Панорама“. Отговорността на работодателя произтича
пряко от закона - чл. 275, ал. 1 от КТ. В процесния случай няма спор, че
работодателят не е създал подходяща организация за изпълнение и спазване
на изискванията на т. 6 от Протокол № ПР 2105398/10.05.2021 г. Съдът не
кредитира представената по делото Заповед № 02/01.05.2021 г. на управителя
на „Етно“ ЕООД, в която е посочено, че функциите на орган по безопасност и
здраве при работа са възложени като задължение на лицето Петьо Ганчев –
работник при дружеството-жалбоподател, тъй като счита, че същата е
създадена за нуждите на съдебното производство. За да формира този извод
съдът съобрази показанията на свид. Г.С., на които дава вяра и приетата като
писмено доказателство по делото идентификационна карта на „Етно“ ЕООД
от 15.06.2021 г. Свидетелката Г.С. категорично заявява, че когато на
18.06.2021 г. Анета Льотева – пълномощник на дружеството е посетила
сградата на ДИТ-Пазарджик и е представила въпросната идентификациона
карта изрично е заявила, че тя е длъжностно лице по безопасност и здраве при
работа при „Етно“ ЕООД, както и че няма заповед или друг документ, с който
работодателят да я е оправомощил за това. При проведения й разпит свид.
Г.С. изтъква, че в хода на административнонаказателното производство
дружеството-жалбоподател не е представило заповед или друг документ, с
които конкретно лице да е оправомощено да изпълнява функциите на орган
по безопасност и здраве при работа. Това обстоятелство не се оспорва и от
8
жалбоподателя. Последният е ангажирал като писмено доказателство по
делото Заповед № 02/01.05.2021 г. на управителя на „Етно“ ЕООД едва в хода
на съдебното производство пред въззивната инстанция. В хода на проверката
от контролните органи работодателят не е твърдял и не е представил
доказателства, че е натоварил с изпълнение на задължението си да извърши
измерване на съпротивлението на заземителите спрямо земята и оценка на
ефективността на заземителната уредба, отнасящи се за проверявания обект,
лицето Петьо Ганчев, посочено в Заповед № 02/01.05.2021 г. на управителя на
„Етно“ ЕООД. Такива твърдения не се съдържат и в подадената жалба срещу
НП. В случай че такава заповед е съществувала към момента на проверката от
контролните органи, доколкото е посочена като дата на издаването й –
01.05.2021г., т.е. дата предхождаща датата на проверката, логично би било да
е представена на проверяващите органи или най-малкото в процесната
идентификациона карта да е посочено като длъжностно лице лицето
оправомощено с тази заповед - Петьо Ганчев, а не Анета Льотева, както е
отразено в идентификационната карта от 15.06.2021 г. В този ред на мисли
съдът счита, че Заповед № 02/01.05.2021 г. на управителя на „Етно“ ЕООД е
антидатирана и е съставена единствено и само за целите на съдебното
производство. Предвид изложеното, съдът намира, че инвокираното в хода на
съдебното следствие от жалбоподателя възражение за възлагането на
горепосоченото задължение на трето лице - Петьо Ганчев още към дата
01.05.2021 г. представлява изградена от нарушителя защитна позиция по
случая и не е достоверно отражение на действителността. Отделно от това
следва да се отбележи, че в тази заповед функциите, които са възложени на
лицето Петьо Ганчев са много общо формулирани, без конкретика, поради
което няма основание да се приеме, че на същия е било възложено
изпълнение на дейности в обхвата, на които попада даденото предписание в т.
6 от Протокол № ПР 2105398/10.05.2021 г. С оглед на гореизложеното съдът
намира, че без значение за съставомерността на деянието е представената
едва в хода на съдебното следствие Заповед № 02/01.05.2021 г. на Управителя
на „Етно“ ЕООД, представляваща частен диспозитивен документ, съставен
от заинтересована от изхода на делото страна и обективиращ изгоден за нея
факт.
Издаденото задължително предписание е индивидуален
административен акт, чиято законосъобразност дружеството е можело да
9
оспори пред съда. Не може да бъде споделено релевираното във въззивната
жалба възражение за незаконосъобразност на атакуваното НП, тъй като е
налице порок на формата на дадените задължителни предписания, доколкото
принудителните административни мерки се налагали с нарочна писмена
заповед, каквато в случая не била издавана. Задължителното предписание е
принудителна административна мярка, предвидена в чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ,
производството по издаването на която не е част от
административнонаказателното производство, поради което не е в
правомощията на съда да упражнява контрол за неговата законосъобразност,
ако то не е обжалвано по предвидения за това ред и е влязло в сила, какъвто е
процесният случай. Съображения относно законосъобразността на дадените
предписания са могли да бъдат повдигнати в производство по оспорване на
индивидуален административен акт, която възможност дружеството не е
използвало и задължителното предписание е влязло в сила. Поради това
неизпълнението му води до приложение на санкционната разпоредба на чл.
415, ал. 1 от КТ.
Санкцията на чл. 415, ал. 1 от КТ е предвидена за проявено от страна на
задълженото лице бездействие, водещо до неизпълнение на задължително
предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство. В
случая от доказателствата по делото безспорно се установява, че
дружеството-жалбоподател, в качеството си на работодател е проявило такова
бездействие, като не е изпълнило даденото предписание по т. 6 от Протокол
№ ПР 2105398/10.05.2021 г., в указания срок, а именно до 10.06.2021 г.
Поради това правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя по реда на чл. 415, ал. 1 от КТ.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че в КТ не
регламентиран изрично вида на акта, с който следва да се наложи тази
принудителна административна мярка, т.е. дали следва да се наложи с
изрична заповед или с някакъв друг вид акт. Доколкото принудителните
административни мерки са индивидуални административни актове,
приложима се явява разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от АПК, която в случая е
спазена.
Неоснователно е наведеното във въззивната жалба възражение, че
нарушението следва да се субсумира под правната норма на чл. 413, ал. 2 от
10
КТ. В случая отговорността на дружеството е ангажирана за неизпълнение на
принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за
спазване на трудовото законодателство, за което е предвиден самостоятелен
състав на нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ, независимо от хипотезата на чл.
413, ал. 2 от КТ. Безспорно такава принудителна мярка представлява
даденото с т. 6 от Протокол № ПР 2105398/10.05.2021 г. предписание на свид.
Г.С., поради което за неизпълнението му жалбоподателят следва да носи
отговорност именно по този законов текст.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за
незаконосъобразност на НП, поради това, че за всяко констатирано
неизпълнение на дадените с Констативен протокол № ПР 2105398/10.05.2021
г. предписания са съставени отделни актове за установяване на
административни нарушения и въз основа на тях са издадени отделни
наказателни постановления. От преценката на актосъставителя и
административнонаказващия орган зависи начинът, по който ще обективират
волята си в хода на производството по ЗАНН, т.е. дали за всяко отделно
нарушение да се състави отделен АУАН и да се издаде отделно НП или за
всички извършени нарушения да се състави един АУАН и да се издаде едно
НП. За да е законосъобразно НП е необходимо да е спазено изискването на
чл. 18 от ЗАНН за всяко отделно нарушение да се наложи предвиденото в
закона наказание, което в случая е сторено.
Съдът намира, че процесното административно нарушение не
представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В чл. 415в, ал.
1 от КТ е уредена отговорността за маловажни нарушения. Съгласно тази
правна норма нарушение, което е отстранено веднага след установяването му
по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни
последици за работници и служители, работодателят се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а съгласно ал. 2 на
същия член не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и
чл. 63, ал. 1 и 2. В случая нарушението не е отстранено след установяването
му в дадения срок. Предписанието не е изпълнено и към момента на
последващата проверка. Бездействието от страна на жалбоподателя е
индиция, че работодателят игнорира обективираните в Протокол № ПР
2105398/10.05.2021 г. задължителни предписания, дадени от служителите на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, продължавайки да осъществява
11
дейността си, несъобразявайки се с разпоредбите на българското
законодателство. Нарушението е формално и осъществяването му винаги
застрашава обществените отношения, гарантиращи контрола по спазване на
здравословните и безопасни условия на труд. Ето защо налагането на санкция
на дружеството-работодател за конкретното нарушение е справедливо и
адекватно на обществената опасност на деянието и нарушителя. Степента на
обществена опасност на извършеното от жалбоподателя административно
нарушение е типичната за общия случай на нарушение на разпоредбата на чл.
415, ал. 1 от КТ, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в
нарушение. В този смисъл неоснователно е релевираното от жалбоподателя
възражение, че са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. Правилно
административнонаказващият орган не е квалифицирал извършеното
нарушение като маловажно. При определяне размера на санкцията
административнонаказващият орган е съобразил изискванията на чл. 27 от
ЗАНН за индивидуализацията на административните наказания и
законосъобразно е наложил на жалбоподателя наказание в предвидения от
закона минимум от 1500 лв. за съответното нарушение.
По изложените съображения съдът намира, че подадената въззивна
жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а
атакуваното НП – да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По разноските:
При този изход на правния спор, на основание чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН, право на разноски има въззиваемата страна. По аргумент от чл.
63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто
орган е издал акта по чл. 58 д от ЗАНН, се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или
друг служител с юридическо образование. Въззиваемата страна
своевременно е поискала присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение в настоящото съдебно производство. Съдът не е обвързан
от претендирания от страната размер на юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл. 27е от НЗПП възнаграждението за защита в производства по
ЗАНН е от 80 лв. до 120 лв. Делото не се отличава с фактическа и правна
сложност. Ето защо съдът счита, че юрисконсултското възнаграждение
следва да бъде определено и присъдено в минималния размер от 80 лева в
12
полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София,
доколкото Дирекция „Инспекция по труда“- Пазарджик е структурно
звено към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и няма
статут на самостоятелно юридическо лице.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 13-002942/18.10.2021
г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, с което на
„Eтно“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, район Приморски, ж.к.к.к. Златни пясъци, сп „Журналист“, СБР-
Варна, офис № 1, е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1500 лв. (хиляда и петстотин лева), на основание чл.
416, ал. 5 от КТ вр. чл. 415, ал. 1 от КТ, за извършено нарушение по чл. 415,
ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА „Eтно“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, район Приморски, ж.к.к.к. Златни пясъци, сп
„Журналист“, СБР-Варна, офис № 1 да заплати на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ гр. София сумата в размер на 80 лв. (осемдесет
лева), представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по
делото.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
13