№ 1054
гр. София, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20241000500664 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение 155 от 06.12.2023 г. по т.д. 58/2023 г. по описа на Благоевградския
окръжен съд (БлОС) е отхвърлен предявеният от И. И. К. с ЕГН ********** от с. ***, общ.
***, обл. *** против „Юробанк България” АД с ЕИК: *********, гр. София иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване на установено, че в качеството му на длъжник не
дължи на посочената кредитна институция следните парични суми, за които в полза на
банката е издаден изпълнителен лист по частно гражданско дело №284 от 2011г. на Районен
съд-Сандански, а именно-главница от 27 632,92лв. /двадесет и седем хиляди шестстотин
тридесет и два лева и деветдесет и две стотинки/ по договор за банков кредит, продукт
„Бизнес оборудване-ГФМК“, №BL22953 от 26.09.2008г., договорна лихва от 3102,83лв. /три
хиляди сто и два лева и осемдесет и три стотинки/, начислена за периода от 21.01.2010г. до
15.02.2011г., както и законната лихва върху главницата, считано от 18.02.2011г. до изплащане
на вземането и които суми се събират принудително по изпълнително дело №573 от 2011г.на
ЧСИ Г. Ц., поради погасяването им по давност.
Първоинстанционното решение е обжалвано от ищеца К. (чрез адв. Р. Б. от БлАК) с
оплаквания за неговата неправилност, които, в обобщение, се свеждат до това, че давност за
вземанията на банката, обективирани в процесния изпълнителен лист е изтекла, при което
исковата претенция неправилно е отхвърлена, а е следвало да се уважи. Сочи се още, че
изпълнителното дело при ЧСИ Ц. било перемирано по закон, поради неизвършване на
1
изпълнителни действия по него за време повече от две години. Поради това, дори да се
приемело, че впоследствие били извършвани изпълнителни действия, то те били
недействителни и не пораждали никакво правно действие, доколкото това се случвало по
перемирано, т.е. прекратено по силата на закона изпълнително дело. От там се прави
заключение, че тези действия не прекъсвали и не спирали течението на погасителната
давност за вземанията на банката по изпълнителния лист, издаден от РС – Сандански. Ето
защо се иска от съда да отмени акта на БлОС и да постанови друг, с който установителният
иск да се уважи изцяло. Претендират се разноски.
Въззиваемото дружество оспорва жалбата като неоснователна с писмен отговор по чл. 263,
ал. 1 ГПК и счита, че първоинстанционното решение следва да се потвърди.
По делото в САС не са искани и не са събирани нови доказателства.
След като се запозна с материалите в производството, САС в настоящия си състав
установи следното:
В исковата молба се твърди, че на 24.02.2011г., по частно гражданско дело №284 от
2011г. на Районен съд-Сандански, срещу ищеца е издаден изпълнителен лист, в полза на
ответната банка. Ищецът бил поръчител по договор за банков кредит, продукт „Бизнес
оборудване-ГФМК“, №BL22953 от 26.09.2008г. В изпълнителния лист фигурирали главница,
договорна лихва и законна лихва. На 15.04.2011г. било образувано изпълнително дело №573
от 2011г. на ЧСИ Г.Ц. в гр. Разлог. С молба от 06.08.2012г. банката-взискател поискала
налагане на запор на банковите сметки на ищеца, а на 29.09.2014г.-справка за регистриран
трудов договор и налагане на запор на трудово възнаграждение. В период, по-дълъг от 2
години, ответната страна бездействала, не искала извършване на изпълнителни действия по
делото и такива не били предприемани. Основанието за прекратяване на изпълнителното
дело, заложено в разпоредбата на чл.433,ал.1,т.8 ГПК, било свързано с изтичането на 2-
годишен срок, през който взискателят не е поискал предприемането на изпълнителни
действия, което житейски било обосновано с предположението, че той е загубил интерес от
продължаване на процеса. Тъй като действията по принудително изпълнение, предприети
след прекратяване на делото, били незаконосъобразни и не произвеждали правен
ефект,ищецът прави изрично възражение за погасяване на задълженията по давност.
Паралелно със срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, текъл и срокът на погасителната давност на
вземането. В конкретния случай извършените след изтичане на двугодишния срок
изпълнителни действия били незаконосъобразно извършени, поради настъпилата перемпция.
В резултат на бездействието на кредитора-взискател в продължение на повече от две години,
горепосоченото изпълнително дело било прекратено по право. Всякакви евентуални
изпълнителни действия или искания за такива от взискателя, извършени след
прекратяването на изпълнителното дело, били невалидни, недопустими и
незаконосъобразни. Те не се отразявали на давностния срок, не го спирали и не го
прекъсвали, като били лишени от правна релевантност, тъй като взискателят не можел да
иска изпълнение по вече прекратено изпълнително дело. С прекратяването на
изпълнителното производство, всички предприети изпълнителни действия се обезсилвали
2
по право. Давностният срок бил изтекъл, без да бъде прекъсван или спиран от датата на
последното действие по изпълнение. Изпълняемите права, удостоверени в изпълнителния
лист и предмет на изпълнителното дело, били погасени по давност, изтекла още на
30.09.2019г. В тази насока се твърди недължимост на сумите, за които бил издаден
изпълнителния лист, поради погасяване на правото на принудително изпълнение поради
изтекла давност. Ищецът доказвал своя правен интерес, като се позовавал на претенциите
спрямо него по изпълнително дело № 573 от 2011г. на ЧСИ Г. Ц..
Писмените доказателства по делото удостоверяват, че процесния изпълнителен лист
е издаден на 24.02.2011г. Изпълнителното дело е образувано на 15.04.2011г. С молба на
взискателя за образуването му не са поискани конкретни изпълнителни способи, а
преценката за това е възложена на ЧСИ по реда на чл.18 ЗЧСИ. На 06.08.2012г. взискателят
е поискал да се наложи запор върху банкови сметки на длъжника. Върху тази молба има
резолюция „Да“ на ЧСИ, но реални действия по запориране не са предприети от същия. На
29.09.2014г. взискателят е поискал да се наложи запор върху трудово възнаграждение на
длъжника. Върху тази молба също има резолюция „Да“ на ЧСИ, но реални действия по
запориране отново не са предприети от него. На 13.12.2017г. взискателят пак е поискал да се
наложи запор върху трудово възнаграждение на длъжника. Върху тази молба е поставена
резолюция от ЧСИ, гласяща „Да се заплатят дължимите такси“, като липсват данни тя да е
била съобщена на взискателя и да е достигнала до неговото знание. На 31.01.2019г.
взискателят е поискал насрочване на опис на движими вещи на длъжника, запориране на
негови банкови сметки и запориране на трудовото му възнаграждение. Върху тази молба е
поставена резолюция от ЧСИ, гласяща „Да се заплатят дължимите такси“. В изпълнителното
дело има разпечатка на съобщение във връзка с таксите, които трябва да се внесат, изпратено
на 06.02.2019г. от ЧСИ на адвокатите на взискателя по електронната поща, но не е налично
потвърждение от страна на същите, че то изобщо е достигнало до тях. На12.05.2020г.
взискателят отново е поискал налагане на запори върху банкови сметки и трудови
възнаграждения. Върху молбата има следната резолюция-„В случай,че желае да бъдат
наложени исканите запори, взискателят следва да заплати дължимите такси“. Няма
доказателства, че тя е била съобщена на взискателя. На 04.04.2022г. взискателят,за пореден
път е поискал налагане на запори върху банкови сметки и трудови възнаграждения на
длъжника-ищец, както и насрочване на опис на негови движими вещи. Резолюцията на
ЧСИ, гласяща „Да се заплатят дължимите такси“, е съобщена на 15.06.2022г. на адвокатите
на взискателя по куриер. Таксите са били внесени на 16.08.2022г. След това са започнали
същински изпълнителни действия, като на 08.02.2023г. са наложени запори на сметки на
ищеца в „Първа инвестиционна банка“АД и "Банка ДСК" АД. На 08.02.2023г. е направен и
опит за опис на движими вещи на длъжника, но той е бил неуспешен, защото не са били
открити секвестируеми такива. Последвали са и плащания от трето задължено лице - "Банка
ДСК" АД на 02.05.2023г., 20.06.2023г.,26.07.2023г. и 04.10.2023г.
Давността за погасяване на процесните вземания е 5-годишна,защото тяхната
дължимост е била установена по съдебен ред.
3
От правна страна, настоящият състав на САС намира следното:
Съгласно ППВС №3/1980 г. образуването на изпълнителното производство
прекъсва давността по отношение на вземанията, предмет на същото, и по време на
производството давност не тече.
С т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е изоставено
предходното тълкуване с ППВС № 3/1980 г., според което докато трае изпълнителния процес
относно принудителното осъществяване на вземането погасителна давност не тече, като
постановлението е обявено за изгубило сила. Прието е, че в изпълнителното производство
давността не се спира, а на основание чл.116, б.“в“ ЗЗД се прекъсва многократно с всяко
действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова
давност - чл.117, ал.1 ЗЗД.
С ТР 3/28.03.2023 г. по т.д. 3/2020 г. на ОСГТК се прие, че отмяната на ППВС № 3/1980 г.,
прогласена с ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, няма обратно
действие и в този смисъл давността върху вземания - предмет на изпълнително дело,
образувано преди 26.06.2015 г., не тече.
Ето защо, правилни и законосъобразни са изводите на решаващия състав на БлОС в
атакуваното решение, че в периода от образуване на изпълнителното дело през 2011 г. на
ЧСИ Ц. до 26.06.2015 г. не е текъл давностен срок, като от посочената дата е започнал да
тече нов давностен срок. Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. В тази връзка
следва да се вземат предвид указанията по прилагане на закона, дадени в т.10 от ТР №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според които прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), а именно:
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др.
Основното оплакване във въззивната жалба е, че дори и да се приемела тезата, че до
26.06.2015 г. давност не течала, то бил изтекъл срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и
изпълнителното дело на ЧСИ Ц. било перемирано. Тази перемпция била настъпила по право
и не е нужен акт, който да я прогласи или констатира. Поради това, всички изпълнителни
действия след перемпцията не следвало да се зачитат като такива, прекъсващи давността.
4
Поради тази причина, като приел, че тези действия прекъсвали давността и отхвърлил иска
по чл. 439 ГПК, то БлОС постановил едно неправилно решение.
Следва да се отбележи обаче, че предявената искова претенция не е за установяване факта на
перемпция и кога е настъпила тя, а е за това, че вземането на банката към въззивника е
погасено по давност. Разликата между перемпция и погасителна давност е съществена и
безспорна. Перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни
института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за
давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни последици и БлОС е
изяснил това в мотивите на атакуваното решение.
Защитата на длъжника с иска по чл.439 ГПК цели със сила на пресъдено нещо да се отрече
съществуването на вземането на кредитора, като по този начин се осуети или прекрати
започнало принудително изпълнение. Оспорването може да бъде основано само на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Твърдението на ищеца за изтекла погасителна давност на
вземанията след влизане в сила на съдебното решение, въз основа на което е издаден
изпълнителния лист, е такъв факт. Дали образуваното изпълнително дело е прекратено
поради перемпция не съставлява самостоятелно основание на иска, защото настъпването й
няма за правна последица погасяване на вземането.
Настоящият състав на апелативния съд възприема за правилно схващането, изразено в
Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, ГК, Четвърто ГО, че когато по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила,
съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи
подчинение на представения изпълнителен лист. Следователно, извършените изпълнителни
действия по перемирано дело не са правно нищо, а прекъсват течението на погасителната
давност. Дори и изпълнителните способи като запор на сметки и запор на трудово
възнаграждение да не са били приложени, то достатъчно е, че са били поискани от
кредитора, а това, че ЧСИ е бездействал и не е предприел изпълнение поради различни
причини не може да се вмени във вина на взискателя. Това е така, понеже не са му давани и
съобщавани указания на ЧСИ за нередовност на поисканите действия – напр. заради
невнесена такса, поради и което следва да се приеме, че след 26.06.2015 г. давността е била
прекъсвана многократно с поискваните от представители на банката действия и
изпълнителни способи, без значение дали последните са осъществени реално или не. Ето
защо, погасителна давност за вземанията на кредитната институция не е изтекла нито към
м.юни 2020 г. (най-ранният възможен момент за това), нито по-късно.
По изложените съображения, решението на БлОС се явява правилно и ще следва да се
потвърди с препращане към убедителните му мотиви по реда на чл. 272 ГПК. При това
положение, право на разноски има само въззиваемото лице, но не са ангажирани
доказателства, че такива разноски за втората инстанция са извършени, поради което и не
могат да се присъдят такива.
5
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ГО, VII състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 155 от 06.12.2023 г. по т.д. 58/2023 г. по описа на
Благоевградския окръжен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6