№ 448
гр. Горна Оряховица, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Трифон П. Славков
като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело №
20214120100437 по описа за 2021 година
Производството е по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от
„ЮБЦ” ЕООД искове за установяване, че Г.Л.. ЗЛ. от с. К. общ. С. дължи
сумата от 97,33 лв. – главница, представляваща незаплатена
далекосъобщителна услуга за периода 01.08.2017 г. до 30.11.2017 г., дължима
по повод валидно действал договор с клиентски номер №16755531001,
сключен между ответника и мобилния оператор и „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, както и иск за мораторна лихва за
забава в размер на 27,93 лв., начислена за периода 17.12.2017 г. до 13.10.2020
г., които вземания са прехвърлени на „С. Г. Груп“ ЕАД с договор за цесия от
16.10.2018 г., което дружество ги е прехвърлило на ищеца с договор за цесия
от 01.10.2019 г. За сумите е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК по ч. гр.д. № 1661/2020г. на ГОРС.
Дружеството твърди, че въз основа на договор с клиентски номер
№16755531001 от 24.08.2017 г. с мобилното предприятие ответникът е
ползвал предоставените от дружеството услуги. Посочва, че договорът бил за
срок от 24 месеца, считано от 24.08.2017 г. Намира, че ответникът е потребил,
но не заплатил сумата от 97,33 лв., дължима към дружеството предоставящо
мобилните услуги. На основание чл. 50 от ОУ, във вр. с чл. 43, т. 1, абонатът
1
имал задължение да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги.
Поради неплащане прекратил договорът едностранно, след което издал
крайна фактура № ********** за неплатените в периода 24.08.2017 г. до
30.11.2017 г. месечни абонаменти и мобилни разговори. Поради неплащане на
начислените суми по фактурите дружеството предоставящо мобилните
услуги деактивирало абонамента на ответника на 06.12.2017 г. и прекратило
едностранно договора между страните. Предвид изложеното ищецът намира,
че абонатът следва да заплати задължението си за използваната услуга, ведно
с мораторна лихва за горепосочения период. По отношение на договорите за
прехвърляне на вземането счита, че ответникът може да противопоставя
възражения по тях, само ако твърди, че е изпълнил на стария кредитор, за да
се освободи от задължението си да плати на новия кредитор. Претендира
разноски.
В законоустановения срок адв. В. В. от ВТАК назначен за особен
представител на ответника е депозирал писмен отговор на исковата молба, с
която оспорва исковете. Намира, че за да породят действие цесиите
извършени от кредитора на вземането следва да бъдат съобщени лично на
ответника, за което нямало доказателства да е сторено. Иска от съда да
отхвърли исковете. Претендира разноски.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 и
чл. 86 ЗЗД за признаване за установено съществуването на вземания, за които
е издадена заповед за изпълнение. Уважаването им, с оглед твърденията на
ищеца, е предпоставено от кумулативното установяване на следните
материалноправни предпоставки: че между „БТК“ ЕАД и ответника е
сключен договор от 24.08.2017 г. за предоставяне на далекосъобщителни
услуги; че на 16.10.2018 г. „БТК“ ЕАД прехвърлило на „С.Г. Груп“ ООД
вземанията си по договора с ответника за неплатени месечни абонаментни
такси през периода 01.08.2017 г. – 30.11.2017 г., като след това – с договор за
цесия от 01.10.2019 г. „С.Г. Груп“ ООД му ги прехвърлило; че ответникът е
уведомен за двете цесии.
2
От представения договор се установява, че на 24.08.2017 г. „БТК“ ЕАД
и ответника са постигнали съгласие за възмездно предоставяне на
далекосъобщителни услуги чрез абонатен номер ********** за срок от 24
месеца при стандартни условия на тарифен план „Vivacom smart net L“ при
месечна абонаментна такса от 19,99 лв. с ДДС. Към договора e представена
декларация, подписана от ответника, съгласно която той е получил екземпляр
от Общите условия, подписан от представител на „БТК“ ЕАД, приема и се
съгласява с приложението на Общите условия като неразделна част от
индивидуалните договори.
Съгласно чл.25, б.“б“ и „в“ от Общите условия, абонатът ежемесечно
дължи заплащане на цената на месечния абонамент за поддържане на достъп
до мрежата и стойността на проведените разговори и други услуги, като
съгласно чл.27 и чл.29 месечният абонамент се заплаща за месеца на
ползване на услугата, а предоставените услуги се отчитат месечно и се
заплащат през месеца, следващ месеца на ползването им. Съгласно чл.29 от
Общите условия плащането се дължи до 15 дни от издаване на
сметка/фактура, но не по-късно от 29-то число на месеца. Чл. 35.1. от Общите
условия урежда задължение на „БТК“ ЕАД да изпрати сметката на абоната, но
от неизпълнението на това задължение не следва недължимост на вземането
по месечната сметка или непълен фактически състав на възникване на това
вземане, както претендира ответника. Изрично нормата, на която той се
позовава, сочи, че неполучаването на сметките не освобождава абоната от
задължението за плащане в посочения срок. Датата на издаване на фактурата
през всеки месец е определена в абз.1 от декларацията, а срокът за плащане –
в посочената по-горе разпоредба на общите условия. Уговарянето на срок за
плащане изключва необходимостта от покана (по арг. от противното от чл.69,
ал.1 ЗЗД).
Така съобразно уговореното между страните, месечният абонамент е
цената за осигуряване на достъп до услугите, за които е сключен договора.
Уговорената месечна такса има характер на абонамент и по тази причина
заплащането се дължи, без значение дали ответникът реално е ползвал
услугите, включени в пакета. Съгласно договора ответникът дължи
заплащане на месечна абонаментна такса от 19,99 лв. с ДДС за ползване на
3
абонатен номер **********, за периода 01.08.2017 г. до 30.11.2017 г., по
фактури издадени за този период. Ето защо съдът намира, че сумата се
дължи.
По отношение на възраженията за извършеното прехвърляне на
вземанията и съобщаването им на ответника, съдът намира следното:
От договор № **********/16.10.2018 г. се установява, че „БТК“ АД е
продало на „С.Г. Груп“ ООД вземания, описани в Приложение № 1 към
договора (чл.1.1 от договора), които цесионерът приема и замества цедента
като кредитор по тях от датата на представяне на Приложение № 1 (чл.2.5. от
договора). На 24.10.2018 г. „БТК“ АД упълномощило „С.Г. Груп“ ООД да
уведоми длъжниците за цесията. Въз основа на ангажираните доказателства
няма основание да се счете, че вземането на „БТК“ АД от длъжника е предмет
на договора за цесия, както твърди ищеца. Приложение № 1, с което съгласно
договорните условия следва да се индивидуализират вземанията и от
представяне на което се поражда уговореното правоприемство, не е
представено, а други доказателства за сочения факт не бяха ангажирани.
Неустановяването, че процесното вземане е част от предмета на договора за
цесия от 16.10.2018 г., е пречка да се приеме, че „С.Г. Груп“ ООД го е
прехвърлил на ищеца с договора от 01.10.2019 г. Предметът на този договор е
вземания, придобити от „С.Г. Груп“ ООД по няколко договора за цесия, в т.ч.
и този с „БТК“ АД, които са индивидуализирани в Приложение № 1 към
договора (чл.1, ал.1 от договора). Предметът на този втори договор за цесия
не може да бъде установен нито от препращането към договора с „БТК“ ЕАД,
нито пряко от приложението към него, тъй като и то не е представено.
Представено е изходящо от ищцовото дружество извлечение / стр.29/,
че вземане срещу ответника в размер на 97,33 лв., произтичащо от „договори
за мобилни услуги“ е включено в приложение № 1 към договора за цесия от
01.10.2019 г. Извлечението е частен документ, съдържа изгодни за издателя
му факти (възпроизвеждане на неговите твърдения от исковата молба), не се
ползва с материална доказателствена сила, не е противопоставим на трети
лица и липсват други доказателства за същия факт. Този документ няма
обвързваща съда доказателствена сила. Същия е оспорен от особения
представител назначен на ответника, но ищецът не се противопостави на
оспорването и не представил доказателства в тази насока, въпреки указаната
4
му с определението за насрочване доказателствена тежест. След като ищецът
не е проявил доказателствена активност, съдът приема, че този факт, а именно
вземането на „БТК“ да е прехвърлено надлежно на ищеца, не е осъществен.
Индиция в тази насока е, че вземането срещу ответника в извлечение от
приложение № 1 към договор за цесия от 01.10.2019 г. не е
индивидуализирано по основание на възникването му. Основанието на
вземането е негов съществен елемент, без който то не може да бъде
отграничено от други такива. Вземането съставлява предмета на договора за
цесия, а ако то не е индивидуализирано, то липсва съществен елемент на
договора за цесия.
Всичко това води до извод, че ищецът не доказа да е придобил вземане
срещу ответника от „С.Г. Груп“ ООД – частен правоприемник на „БТК“ ЕАД,
поради което обсъждане на въпроса с уведомяване на ответника за цесииите
не се налага. Доколкото ищецът черпи основание за материалноправната си
легитимация от правоприемството от „С.Г. Груп“ ООД, а не се установи това
дружество да е било титуляр на вземането на „БТК“ ЕАД от ответника, не се
установява и ищецът да е кредитор на ответника. Ето защо, съдът намира, че
предявените установителни искове са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
С оглед изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на "ЮБЦ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София срещу Г.Л.. ЗЛ., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес с. К. общ. С., ул. *** да се приеме за установено
по реда на чл.422 ГПК съществуването на вземане за сумата от 97,33 лв.,
представляваща цена на потребени далекосъобщителни услуги чрез
телефонен номер ********** в периода 01.08.2017 г. – 30.11.2017 г. по
договор с клиентски номер 16755531001, сключен с „БТК“ ЕАД и сумата
27,93 лв., представляваща обезщетение за забава в плащането в размер на
законната лихва за периода от 17.12.2017 г. до 13.10.2020 г., за които е
издадена заповед № 304/02.11.2020 г. по ч.гр.д. № 1661/2020 г. по описа на
Районен съд – Горна Оряховица, както и в частта за разноските по делото.
5
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по
частно гражданско дело № 1661/2020 г. по описа на ГОРС.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
6