Решение по дело №7934/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2538
Дата: 23 септември 2022 г. (в сила от 23 септември 2022 г.)
Съдия: Петър Любомиров Сантиров
Дело: 20211100507934
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2538
гр. София, 23.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка И.а
Членове:П. Люб. Сантиров

Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от П. Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело
№ 20211100507934 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20089378 от 08.04.2021 г., постановено по гр. д. № 68432/2019 г., по
описа на СРС, II ГО, 56 състав, е уважен предявения от „М. *******“ ЕООД срещу ЗАД
„Д.Б.Ж.И З. частичен осъдителен иск с правно основание чл 432, ал. 1 КЗ за сумата от
3844,72 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“ за причинени имуществени вреди следствие на тотална щета на лек автомобил
„Киа“, модел „Сийд“, с рег. № *******, при настъпило ПТП на 08.11.2019 г. в гр. София,
бул. „Царица Йоана“ срещу бензиностанция „ОМВ“, ведно със законната лихва от датата на
представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на лекия автомобил до
окончателното изплащане.
Със същото решение ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК и сумата от 853,13 лв., представляващи наравени разноски по
делото.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника с
оплаквания за неправилност поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на
материалния закон и необоснованост на изводите. Счита, че СРС не е обсъдил всички
събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като не е разгледал и
анализирал в пълнота при формиране на изводите си. Също така по делото не е доказано
противоправното поведение на водача деликвент, както и пряката причинно – следствена
връзка на поведението с настъпилите вреди. Изтъква, че определеният размер на
обезщетението е силно завишен и не е отчетено наличието на съпричиняване от страна на
водача на л.а. „Киа“ за причиняване на вредите, предвид неспазването на необходима
1
дистанция.
В условията на евентуалност моли съда да намали размера на присъденото
застрахователно обезщетенение, поради прекомерност и доказано съпричиняване.
Претендира и направените по делото разноски.
Въззиваемият ищец – „М. *******“ ЕООД, чрез пълномощника си - адв. П. Г., в срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК, е подал отговор на въззивната жалба, с която оспорва същата,
поддържайки че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса,
като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по
следните съображения:
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди
срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно
деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената
отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото
лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1)
застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между
делинквента и ответника - застраховател.
За да уважи предявения иск първоинстанционният съд е приел, че процесното ПТП е
настъпило вследствие на противоправното поведение на водача на лек автомобил „Мерцедес
320“, с рег. № ******* МВ, чиято ГО на вода е била обезпечена от ответното дружество по
застраховка ГО, който се движел по бул. „Царица Йоанна“/ с посока от бул. Вардар към ж. к.
Люлин/ и срещу бензиностанция „ОМВ“ поради движение с несъобразена скорост водачът
реализира удар в намиращото се пред него МПС 2, с рег. № СА *******, което в следствие
на удара се измества напред и удря намиращия се пред него лек автомобил „Киа Сийд“, с
рег. № *******, който се удря в намиращото се пред него МПС 4, с рег. № *********.
Не е спорно по делото, че ищецът е завел при ответното дружество щета № 0801 –
004848/2019 – 01 на 11.11.2019 г. за заплащане на обезщетение за претърпените
имуществени вреди от процесното ПТП на л. а. „Киа Сийд“, с рег. № *******. С платежно
нареждане от 21.11.2019 г. на дружеството ищец е заплатена сумата от 2498,28 лв.
В тази връзка следва да се отбележи, че частичното плащане по предявената от ищеца
пред ответното дружество щета има характер на извънсъдебното признание на ответника,
2
поради което същият извънсъдебно е признал наличието на всички предпоставки по
смисъла на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране на отговорността му.
От приетите от СРС като компетентно изготвени две САТЕ, извършили анализ на
фактите, обективирани в Протокола за ПТП се установява, че на 08.11.2019 г. около 19:40
часа лек автомобил „Мерцедес 320“, с рег. № ******* МВ, който се движел по бул. „Царица
Йоанна“ с посока от бул. „Вардар“ към ж. к. „Люлин“ и срещу бензиностанция „ОМВ“
поради движение с несъобразена скорост водачът реализира удар в лява лента в намиращото
се пред него МПС 2, с рег. № СА *******, което в следствие на удара се измества напред и
удря намиращия се пред него лек автомобил „Киа Сийд“, с рег. № *******, който се удря в
намиращото се пред него МПС 4, с рег. № *********. Вещото лице посочва, че с оглед
механизма на произшествието е налице пряка причинно – следствена връзка между
описаните от застрахователя увреждания на л. а. „Киа Сийд“ и процесното ПТП.
Необходимите средства за възстановяване на увредения лек автомобил, изчислени на база
средни пазарни цени към датата на ПТП е 7535,60 лв. Действителната стойност на лек
автомобил „Киа Сийд“, с рег. № *******, определена към датата на настъпване на
застрахователното събитие е 9061 лв. Направено е изчисление на стойността на запазените
части на увредения лек автомобил от вещото лице, което възлиза на 30 %. Този механизъм
на настъпване на ПТП-то е констатиран и в представения по делото Протокол за ПТП №
1733919 от 08.11.2019 г., съставен от длъжностно лице – служител в СДВР.
От показанията на свидетеля С.Л. се установява, че той е участник в ПТП от
08.11.2019 г., е пътувал към ж. к. „Люлин“ и след като преминал тунела спрял на сфетофара.
В този момент отзад връхлетял л. а. „Мерцедес“ – „..първо удари микрата зад мен, тя удари
мен и аз се ударих в джипа пред мен....Нямах броня, капак и всичко беше на сол..“.
Свидетелят посочва, че дясната лента е биила празна, но водачът на лек автомобил
„Мерцедес“ все пак ги е връхлетял.
Показанията на деликвента Г.Й., които преценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът
приема за противоречиви и неотговарящи на останалите доказателства по делото, поради
което и не постави същите в основата на доказателствените си изводи. Нещо повече, в
дадените показания самият той не отрича вината си за процесното ПТП, сочейки че е
направил опит да спре, но спирачките му отказали – „многократно натисках спирачите, но
те отказаха..“.
По отношение оплакванията, касаещи размерна на присъденото обезщетение следва
да се отбележи, че съгласно чл. 390, ал. 2, т. 2 КЗ в случай, че стойността на разходите за
необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност е налице тотална
щета на моторното превозно средство лек автомобил „Киа Сийд“, с рег. № *******.
Следователно стойността на дължимото обезщетение за имуществени вреди следствие на
ПТП от 08.11.2019 г., определена при условията на тотална щета и след приспадане на
запазените части възлиза на 6343 лв.
Ето защо първоинстанционния съд е определил законосъобразно размера на
дължимото обезщетение за имуществени вреди следствие на ПТП от 08.11.2019 г., тъй като
стойността на уврежданията на лек автомобил „Киа Сийд“, с рег. № ******* надхвърлят
70% от действителната му стойност, която изчислена от вещото лице възлиза на 9061 лв.
След приспадане на запазените части от автомобила, а именно 30%, дължимия размер на
обезщетението следва да бъде 6343 лв. Като се вземе предвид, че извънсъдебно ответното
дружество е заплатило на „М. *******“ ЕООД сумата от 2498,28 лв., дължимата стойност
3
възлиза на сумата от 3844,72 лв. (6343 – 2498,28=3844,72), до който размер е бил уважен и
предявеният иск.
Неоснователно е релевираното в отговора на исковата молба възражение от
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца (т. нар. „компенсация на
вини”, уредена в чл. 51, ал. 2 ЗЗД). За да се определи дали е налице съпричиняване на
вредоносните последици, респ. степента на участие на пострадалия в цялостния
съпричинителен процес, е необходимо да се изследва механизмът на настъпване на
процесното ПТП. Процесуалното задължение (доказателствената тежест) за установяването
на този правнорелевантен факт принадлежи на страната, която навежда това частично
правоизключващо възражение, като доказването трябва да е пълно (несъмнено, безспорно)
съобразно правилата, предписани в правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК. В този смисъл е и
константната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК с Решение №
98/24.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 596/2012 г., II т. о., ТК; Решение № 206/12.03.2010 г. по т.
д. № 35/2009 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I
т. о.; Решение № 99 от 8.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 44/2012 г., II т. о., ТК; Решение № 169
от 2.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 1643/2013 г., II т. о., ТК и пр.
По делото не е доказано да са извършени определени действия или бездействия на
водача на л. а. „Киа Сийд“, които да са в причинна връзка с вредоносния резултат. Напротив
от компетентно изготвените САТЕ вещото лице е посочило, че водачът на лек автомобил
„Киа Сийд“, с рег. № ******* не е имал техническа възможност да предотврати
произшествието, тъй като се е намирал пред ударилото го МПС №2, което е било ударено от
лек автомобил „Мерцедес 320“, с рег. № ******* МВ. Докато последния е имал тази
възможност, ако се е движел със скорост и безопасна дистанция, при които да е имал
възможност да спре в рамката на опасната зона без да настъпи съприкосновение с
намиращото се пред МПС.
Тъй като крайните правни изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено, а предявената жалба отхвърлена.
При този изход на правния спор, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 273 ГПК
в полза на въззиваемия – ищец следва да се присъди сумата от 500 лв. разноски за
адвокатско възнаграждение. Съдът намира за неоснователно възраженето на въззивника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като отговаря на изискванията за
минималното такова по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
С оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК,
въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20089378 от 08.04.2021 г., постановено по гр. д. №
68432/2019 г., по описа на СРС, II ГО, 56 състав.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.ИЗ.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж. к. „Дианабад“, бул. „******* да заплати на „М. *******“ ЕООД, ЕИК *******, с
адрес гр. София, бул. „******* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 273 ГПК сумата
от 500 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в
4
производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5