Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
гр.Плевен, 06.02.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Х-ти граждански
състав, в публично съдебно заседание
на десети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИАНА ТОДОРОВА
при
секретаря Марина Цветанова, като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело №3489 по описа за 2019 г., на основание данните по делото
и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.288а, ал.1, т.1, вр.чл.288,
ал.12 КЗ/отм./.
Производството по делото е образувано по подадена
искова молба от ***, гр.***, ул.***, представлявано от Б.М.и С.С.-***против
Л.Г.Х., ЕГН**********,***, в която твърди, че ***, на основание чл. 288а, ал.1,
ал. 1, от Кодекса за застраховането (отм.) сега чл. 559, ал. 1 т. 1 от Кодекса
за застраховането и Споразумение между *** и ***от 29.04.2002г. (на основата на
чл.6 от ***2000/26/ЕЕС), възстановил изплатеното от ***на Националното Бюро на
Р *** по щета № 1203 95/14.05.2014г. и щета №***/03.07.2014г. обезщетения за
имуществени и неимуществен вреди общо в размер на 24 548, 32 лв., за ПТП,
настъпило на 27.06.13г. в Р ***, както следва: По щета №120395/14.05.2014г.
обезщетение за имуществени вреди в размер на 19536, 06 лв. за увредения при
ПТП, настъпило на 27.06.13г. в 12.35ч. в гр. ***, Р ***, л.а. „***“ с per. № ***,
собственост на лизингово дружество „***“. По щета №***/03.07.2014г.г.
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5012.26 лв. на г-н Б.П.,
пострадал като водач при горецитираното ПТП, в л.а. „***“ № ***. Твърди, че
виновен за катастрофата е ответникът Л.Г.Х., който управлявайки л.а. „***“ с
ДКН ***, в гр. ***, при движение в близост до моста над река ***, застига и удря
отзад правомерно движещото се пред него МПС -2„*** № ***, като вследствие на
удара е пострадал водачът на МПС-2 Б.П.. Твърди, че в нарушение на чл. 249 във
вр. с чл. 259 от КЗ (отм.) сега чл. 461 във вр. с чл. 483 от КЗ ответникът управлява
увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” към часа на процесното ПТП. Твърди, че поканили ответника да
възстанови платеното от ***, но и до днес лицето не е погасило задължението си.
Моли, на основание чл. 45 ЗЗД и чл. 288а, ал.3 във вр. с чл. 288, ал.12 от
Кодекса за застраховането (отм.) сега чл. 559, ал. 3 във вр. с чл. 558, ал. 7
от Кодекса за застраховането ответника Н.И.Д.да бъде осъден да заплати на *** исковата
сума от 24 548, 32 лв (двадесет и и четири хиляди петстотин четиридесет и осем
лева и 32 ст..), представляваща сбора от възстановените от *** по щета
№120395/14.05.2014г. - 19536, 06 лв. и щета №***/03.07.2014г. - 5012.26 лв.
обезщетения ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата и направените по делото
разноски.
В законовия срок по чл.131 ГПК е
постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника,
в който взема становище за неоснователност на предявения иск. Прави възражение
за погасяване на вземането по давност.
Съдът, като
прецени събраните по
делото писмени доказателства
и съобрази доводите
на страните, намира
за установено следното:
Видно от представения Доклад за ПТП №1927/2013 /в
превод на български език/ се установява, че на 27.06.2013 г. в гр.***, ул.***, при
кръстовището с ул.***, в 12,35 часа, *** е настъпило ПТП по вина на ответника Л.Х.,
който управлявайки л.а. „***“ с ДКН ***, в гр. ***, при движение в близост до
моста над река ***, застига и удря отзад правомерно движещото се пред него МПС
-2„*** № ***, като вследствие на удара е пострадал водачът на МПС-2 Б.П..
Видно от представената
справка от Информационния център на ***е видно, че за лек автомобил „***“ с ДКН
*** липсва действаща застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Съгласно чл. 34, ал.
3 от Правилника за устройството и дейността на ***"Фондът възстановява
суми, когато Националното бюро на българските автомобилни застрахователи
/бюрото/ в съответствие с международните договори, по които е страна, е
заплатило обезщетения за вреди, причинени от пътнотранспортни произшествия по,
ал. 1, т. 1, буква "б", "аа", "бб",
"гг" и, настъпили в друга държава членка. Сумите се възстановяват в
срок 15 дни от писменото заявление на бюрото".
В случая, се
установява, че на 01.10.2013 г. е постъпила в ***претенция от Националното бюро
на българските автомобилни застрахователи с вх. N 08 - 01 - 726/13 oт 14.05.2014
г. за възстановяване на изплатено обезщетение от Националното бюро на *** по
щета, причинена от незастраховано МПС с българска регистрация по щета N GF - 13
– 719- I, в която е посочено, че на основание получена претенция от UCI за
изплатени имуществени вреди вследствие на ПТП с виновно незастраховано МПС с
българска регистрационен номер с рег. № ***
на територията на *** и одобрение от УС, Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи е възстановило сумата от 8625,81 евро на 07.05.2014
г. В претенцията се съдържа искане за възстановяване на сумата от 9988,63 евро,
която сума включва обезщетението и сума по фактура.
Видно от Доклад по
щета № ***/03.07.2014 за неимуществени вреди, свързано със щета № 120395/14 за
имуществени вреди НББАЗ е предявило претенция за възстановане на изплатената по
щетата сума в размер на 2562,73 евро с левова равностойност от 5012,26 лв.
От приложеното към
претенцията нареждане банков превод от 07.05.2014 г. е видно, че Националното
бюро на българските автомобилни застрахователи на изплатило на Националното
бюро на *** сумата по горепосочената щета.
С платежно нареждане/л.25
от делото/ Гаранционният фонд е
възстановил на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи по
щета N GF – 13 – 719- I сумата от 19536,06 лева на дата 28.05.2014г.
С платежно
нареждане/л.76 от делото/ Гаранционният
фонд е възстановил на Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи по щета N GF – 13 – 719- I сумата от 5012,26 лева на дата 09.07.2014г.
При така
установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 288а,
ал. 1, т. 1 КЗ (отм.); Гаранционният фонд възстановява суми, изплатени от
компенсационен орган на държава - членка, когато моторното превозно средство на
виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в
двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се
определи застрахователят. Съгласно чл. 288а, ал. 3 КЗ (отм.); след изплащането
на обезщетение по ал. 1 се прилага, т. е. фондът встъпва в правата на
увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал. 8. Следователно за
основателността на предявения иск следва да се установи по делото, че в
резултат на виновно и противоправно поведение на ответника при управлението на
МПС, което обичайно се намира на територията на Република България, е
реализирано ПТП на територията на друга държава членка, в резултат на което са
причинени вреди в посочения вид и размер на чуждо имущество, че виновният водач
няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите", както и факта на възстановяване от страна на фонда на
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи на претендираното
обезщетение.
Съгласно чл. 105,
ал. 1 от КМЧП задълженията, произтичащи от непозволено увреждане, се уреждат от
правото на държавата, на чиято територия са настъпили или има опасност да
настъпят непосредствените вреди. Следователно, Компенсационният орган на
държавата, където е настъпило събитието, е самостоятелно отговорен за
компенсирането на пострадалата страна, прилагайки правните й норми при
определяне на отговорността и оценката на компенсациите. По арг. от разпоребата
на чл. 286, ал. 5 КЗ (отм.); следва, че Компенсационният орган няма право да
прави преценка по същество и функциите му се състоят в уреждане на претенции в
случаи, които подлежат на обективно установяване, и дейността му се ограничава
до проверка дали е отправена претенция за обезщетение по установения ред и в
предвидените срокове.
За определяне
размера на дължимото обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че
същият е регламентиран в сключените споразумения между *** на страните -
членки, като определянето му е единствено в компентентността на страната, където
е настъпило процесното ПТП - в случая - ***. На компенсиране подлежат както
изплатената сума на пострадалата страна по ликвидиране на имуществени и
неимуществени вреди, така и изплатените суми за външни услуги /напр.
възнаграждения на вещи лица и др./, както и сумите на всички разходи, сторени
от участващите в компенсацията страни /съгласно чл. 4 от Споразумение между ***
и ГФ /С./, основано на Директива 2000/26/ЕО от 16.05.2000 г. на ЕП и ЕК по
хармонизация на законодателството на страните - членки във връзка със
застраховките "Гражданска отговорност" по отношение на употребата на
МПС/. Според постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение N 1/02.02.2011 г. на
ВКС по т. д. N 263/10 г., II т. о., когато се дължи обезщетение на чуждестранно
лице и поправянето на вредите е извършено в чужбина, налице е чуждестранен
елемент в правоотношението между застраховател и увредено лице, свързан с
характера на увреденото лице и мястото на отстраняване на вредите и по тази
причина размерът на обезщетението не следва да се определя по средни пазарни
цени в България, тъй като това не би довело до пълна обезщетение за вредите, а
следва стойността на възстановителния ремонт да се определи по цените за
ремонта, където е извършен - в случая - в ***, като същата се установява от
представените по делото първични счетоводни документи.
С оглед
представените по делото писмени доказателства се установяват в комулативност
всички елементи на фактическия състав за уважаване на предявения иск. От представения
Доклад за ПТП, който не е оспорен от ответника и по естеството си е официален
удостоверителен документ, се установява виновното и противоправно поведение на
ответника, извършено при управление на МПС „***“ с ДКН ***, което обичайно се
намира на територията на Република България. Не е спорно, че реализираното ПТП е
на територията на друга държава членка- ***, в резултат на което са причинени
вреди в посочения вид и размер на чуждо имущество. Вредите са установени от
представените по делото писмени доказателства и размерът на възстановеното от ***по
процесната щета обезщетение за имуществени и неимуществени вреди е до размера
на платеното обезщетение и разходите по ал. 8 на чл. 288 КЗ /отм/.
Ответника е
противопоставил възражение за погасяване на вземането по давност с правно
основание чл.110 ЗЗД. Съдът намира възражението за неоснователно. Съгласно чл.
110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност
се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Давността
почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо/ чл.114, ал.1 ЗЗД/. Задължението в настоящия случай става изискуемо от момента на изплащане
на обезщетението, което видно от представеното платежно нареждане е извършено
на 28.05.2014г. за претърпените имуществени вреди. Исковата молба е подадена по
пощата с пощенско клеймо на 28.05.2019г., поради което същата е подадена преди
изтичане на давностния срок, който изтича в 24 часа на 28.05.2019г. Изплатеното
обезщетение за неимуществени вреди е платено на дата 09.07.2014г. /видно от
платежно нареждане л.76 от делото/, поради което и по отношение на него не е
изтекъл давностния срок.
Предвид изложеното,
съдът намира предявения иск за основателен и доказан в предявения си размер,
поради което следва да бъде уважен изцяло.
На основание чл.78,
ал.1 ГПК ответника по делото следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените деловодни разноски за държавна такса и депозит за особен
представител в размер на 2247,93 лв./981,93 лв.+1266,00 лв./
Воден от горното и на основание чл.237 и сл. от ГПК,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА, на
основание чл.288а, ал.1, т.1, вр.чл.288, ал.12 КЗ/отм./, Л.Г.Х., ЕГН**********,*** да заплати на *** гр.***, ***, представляван от Б.И.М., сумата от 24548,32 лева, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба/28.05.2019г./ до окончателното изплащане на сумата, представляваща изплатеното от *** обезщетение за
причинена от Л.Г.Х. щета от ПТП, настъпило на
27.06.2013 г. в гр.***, в 12,35 часа, ***.
ОСЪЖДА, на основание чл.288а, ал.1, т.1, вр.чл.288, ал.12 КЗ/отм./, Л.Г.Х., ЕГН**********,*** да
заплати на *** гр.***, ***,
представляван от Б.И.М., сумата от 2247,93
лева направени по делото разноски за държавна такса и депозит за особен
представител.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Плевен в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: