№ 224
гр. Плевен, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ
като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно
гражданско дело № 20234400500302 по описа за 2023 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение на Плевенски Районен съд №227 от 21.02.2023г.,
постановено по гр.д.№5243/2022г.по описа на същия съд е прогласена за
нищожна клаузата на чл.8 от Договор за потребителски кредит
№***/26.05.2022г.,сключен между „***“ ЕООД , ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.С., п.к.***, район *** ж.к.*** бул.*** №*** ап.1 и М.
А. П. ,ЕГН ********** от гр.Плевен по силата на която потребителят се
задължил в срок до пет дни,считано от датата на сключване на договора, да
предостави на кредитора едно от следните обезпечения:1/. банкова гаранция в
полза на кредитора за общия размер на всички плащания по договора със срок
на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по
договора, или 2/.две физически лица поръчители, които да отговарят на
следните изисквания: да представят служебна бележка от работодател за
размера на трудовото възнаграждение, като нетния им осигурителен доход е в
размер над 1000 лв.;да работят по трудов договор без определен срок; да не са
потребители или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с
„***" ЕООД; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да
1
нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат -
кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не
по-лош от 401 „Редовен"; да подпишат договор за поръчителство“, както и
чл.6 т.2 с погасителния план, включващ шест месечни вноски неустойка с
общ размер на 443,76 лева поради противоречие със ЗЗП и ЗЗД, като искът за
прогласяване на целия договор за нищожен е отхвърлен.
Със същото решение на ПРС на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД „***“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., п.к.***, район ***
ж.к.*** бул.*** №*** ап.1 е осъдено да заплати на М. А. П., ЕГН **********
от гр.Плевен ул.”***” №*** ап.4 сумата от 26,36 лева, ведно със законната
лихва от 06.10.2022г. до окончателното изплащане, представляваща
недължимо платена сума по договор №***/26.05.2022г., сключен между
страните М. А. П. и „***“ ЕООД, ЕИК ***,като за разликата до 50 лева
частичен иск от 443,76 лева предявеният иск е отхвърлен като неоснователен
и недоказан.
С решението на ПРС на основание чл.78 ГПК „***“ ЕООД , ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.С., п.к.***, район *** ж.к.*** бул.***
№*** ап.1 е осъдено да заплати на М. А. П., ЕГН ********** от гр.Плевен
разноски в размер на 267,26 лева.
С решението на ПРС на основание чл.78 ГПК „***“ ЕООД, ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление гр.С., п.к.***, район *** ж.к.*** бул.***
№*** ап.1 е осъдено да заплати на адвокат П. П. от САК адвокатско
възнаграждение в размер на 458,16 лева по двата иска.
На основание чл.78 ал.3 ГПК М. А. П., ЕГН ********** от гр.Плевен е
осъдена да заплати на „***“ ЕООД , ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.С., п.к.***, район *** ж.к.*** бул.*** №*** ап.1 разноски в
размер на 130,02 лева.
С определение на ПРС №1152 от 14.03.2023г.е оставена без уважение
молбата на „***“ЕООД гр.С. по реда на чл.248 ГПК за изменение на
постановеното по делото решение №227 / 21.02.2023г.в частта за разноските
относно искането за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение в
полза на процесуалния представител на ищцата.
Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът пред
2
ПРС-„***“ЕООД гр.С.,представлявано от управителя Б.Н.,който чрез своя
пълномощник- юрисконсулт А.Г. го обжалва изцяло.Изложени са доводи,че
решението е нищожно,като съдът е постановил решение по несъществуваща
клауза-чл.8,че никога дружеството не е имало договор за кредит със
съдържанието на чл.8,че обичайно дружеството работи с еднотипни договори
със сходно съдържание,каквато е практикта при договори по ЗПК и
ЗПФУР.Въззивникът моли съда да отмени решението на основание чл.270
ГПК и да прекрати делото,тъй като съдът се е произнесъл по несъществуващ
обект.В жалбата са изложени съображения зе неправилност на
решението,като се твърди,че съдът е приел,че е сключен твърдения от ищеца
договор за кредит ,позовавайки се на имейл,оспорен с отговора на ИМ,поради
което решението е постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила.Посочено е,че решението е необосновано,тъй
като съдът превратно е тълкувал доказателствата по делото. Изложени са
съображения,че ПРС не е следвало да се позовава на оспорения от
дружеството имейл,като се твърди,че липсват доказателства за наличие на
сключен между страните договор,че наличието на правоотношение не е
установено и от заключението на счетоводната експертиза.Изложени са
съображения,че тази експертиза не е обективна,ВЛ е ползвало мателиали,за
които няма категорични данни ,че касаят отношенията между страните и
експертизата не е следвало да бъде приобщена към доказателствата по
делото,което също съставлява съществено нарушение на
съдпроизводствените правила.Направено е възражение и за необоснованост
на обжалваното решение на ПРС,като в тази насока са изложени подробни
доводи. В заключение въззивното дружество моли Окръжния съд на
основание чл.270 ГПК да отмени решението на ПРС и да прекрати
производството по делото,на основание чл.271 ал.1 ГПК да отмени решението
на ПРС,като постанови друго ,с което да бъде отхвърлен предявения иск.
Претендират се и направените по делото разноски за двете съдебни
инстанции,както и присъждане на юрисконсултсо възнаграждение в размер на
600лв.
Въззиваемата М. А. П. не е депозирала писмен отговор в срока по
чл.263 ал.1 ГПК.
От „***”ЕООД е постъпила и частна жалба срещу постановеното от
3
ПРС определение по чл.248 ГПК.В същата са изложени доводи,че
присъденото адв.възнаграждение е прекомерно.Посочено е,че делото не
представлява правна и фактическа сложност ,за да се налага присъждане на
адвокатско възнаграждение в пълния размер.В заключение моли съда да
отмени определението на ПРС и да измени постановеното решение в частта
за разноските ,като се редуцира адвокатското възнаграждение под
минималния размер до сума от 166 лв.
От ответника по частната жалба М. П. чрез пълномощника й адвокат П.
П. от САК е депозиран писмен отговор в срока по чл.248 ал.2 ГПК,в който е
взето становище,че частната жалба е неоснователна, а обжалваното
определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Окръжният съд, като прецени посочените във въззивната и в частната
жалби оплаквания,становищата на страните и представените по делото
доказателства,приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал.1 ГПК от надлежна
страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Частната жалба е подадена в срока по чл.248 ал.3 ГПК от надлежна
страна,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.Разгледана
по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С ИМ са предявени два обективно съединени иска.По чл.26 ЗЗД за
прогласяване нищожността на клаузата за неустойка по договора за кредит
между страните,сключен на 26.05.2022г.,както и за нищожност на целия
договор,поради противоречие със закона и добрите нрави.Предявен е и
частичен иск по чл.55 ал.1,предл.1 от ЗЗД за сумата 50лв.,частичен иск от
443,76лв.заплатена неустойка.
Основното възражение на ответното дружество,поддържано ,както с
писмения отговор,така и с въззивната жалба е,че няма категорични
доказателства за сключен между страните договор за кредит.
Правилни и обосновани на доказателствата по делото са изводите на
ПРС,че между страните е налице валидно възникнала облигационна връзка
по силата на сключен договор за кредит от разстояние,по който въззивното
дружество „***” като кредитор реално е предоставило на ищцата финансова
4
услуга от разстояние,превеждайки й парична сума в размер от 800 лв. чрез
***.
С оглед разпределената по делото доказателствена тежест, ищцата е
представила имейл,изпратен на 26.05.2022г.,с което същата е уведомена,че е
одобрена за заем в размер на 800лв.,като в имейла са отразени параметрите
на сключения договор за кредит-обща сума за върщане 1011,02лв.;обща сума
за връщане при непредставяне на обезпечение 1454,78лв.,падеж на последна
вноска 19.08.2023г.В имейла са описани стъпките,които следва да бъдат
направени,ако потребителят потвърди сключването на договора.Изцяло
необосновани са изложените във въззивната жалба доводи,че дружеството е
оспорило този имейл с писмения отговор. Въпросният имейл до ищцата е
представен от последната след депозиране на писмения отговор на ответника
и след изготвения по делото проекто-доклад,а в последващите писмени
становища на дружеството няма оспорване на този имейл.Ищцата е
представила и разписка №*** от същата дата 26.05.2022г., съгласно която ***
ЕООД като наредител чрез системата *** е превело сумата 800лв. на
получателя М. А. П.,с посочено ЕГН ********** ,с основание на превода:
Договор ***. Представено е на лист 63 и преводно нареждане за кредитен
превод на 20.09.2022г. на сума в размер на 900,25 лева, която сума е
преведена по сметка на въззивното дружество от името на ищцата М. А. П. с
основание пълно предсрочно погасяване.От ищцата е представен и
Стандартен европейски формуляр,Приложение №2 към чл.5 ал.2 ЗПК ,също
от дата 26.05.2022г.,който съдържа идентични данни за параметрите на
кредита с тези,посочени в имейла,а именно кредит в размер на 800лв.,сума за
върщане 1011,02лв.,сума за въщане при непредставяне на обезпечение по
чл.3-1454,78лв.,последна вноска 19.08.2023г.Приложението съдържа два
погасителни плана,съответно първият е при представяне на обезпечение,а
вторият при непредставяне на обезпечение по чл.3.
При така представените имейл, разписка и преводно нареждане,
правилни и обосновани са изводите на ПРС,че между страните е налице
сключен договор за кредит от разстояние, който се подчинява на ЗПФУР.
Съгласно разпоредбата на чл.6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови
услуги е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от
система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
5
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние - едно или повече.
От заключението на ВЛ К.Т. по назначената съдебнотехническа
експертиза,което не е оспорено и като обективно съдът възприема изцяло ,се
установява, че кандидатстването за кредит става в сайта на дружеството
minizaem.bg/снимка 1 и снимка 2/,като с плъзгачите „Избери сума”и „Избери
период” се задават параметрите на кредита-размер и срок.След натискането
на бутона”Вземи сега” се преминава към следващ екран,който съдържа
преддоговорната информация.В случай,че потребителят има регистриран
профил,следва да влезе в него,а ако няма той следва да създаде такъв,като
при попълване на този екран лицето дава съгласие за обработка на лични
данни и попълва декларация за това. Преддоговорната информация е в
Приложение №2 към чл.5 ал.2 ЗПК и потребителят се снабдява с нея преди
сключване на договора за кредит.
При съпоставяне датата на получения от ищцата имейл
26.05.2022г.,съдържащ Приложение №2 като прикачен файл,който е
отпечатан на хартия и идентичните параметри на договора в имейла и в
Приложение №2 ,факта,че на същата дата 26.05.2022г.,когато е получен
имейла,с който ищцата е одобрена за кредит в размер на 800лв.,дружеството-
въззивник е превело на последната чрез системата *** същата сума 800лв.,с
основание:договор ***,обуславя извода,че страните са сключили договор за
кредит от разстояние , по силата на който *** ЕООД е предоставило на
ищцата кредит в размер на 800 лева, с краен срок на издължаване
19.08.2023г., при който сумата за връщане е 1011,02 лева при представено
обезпечение по кредита и 1454,78 лева при непредставяне на
обезпечение.Извършеното от дружеството плащане на сумата 800лв.в полза
на ищцата потвърждава сключването на договор за кредит,тъй като няма
логика без да е сключен такъв договор ,без ищцата да е потвърдила
съгласието си за сключването му,чрез описаните в имейла стъпки,
дружеството кредитор да й превежда суми без правно основание. Наличието
на сключен договор за кредит се потвържадва и от последващите действия на
ищцата,която по банков път с преводно нареждане 20.09.2022г. е заплатила на
*** ЕООД сумата от 900,25 лв. за пълно предсрочно погасяване.
6
Сключването на договора безспорно не се е осъществило чрез саморъчното
му подписване от страните,а по описания в имейла способ,като волята на
ищцата е изразена чрез активиране на съответен линк, изпратен от
дружеството,с което действие тя е потвърдила съгласието си за сключване на
договора,с посочените в Приложение №2 параметри.Налице е валидно
възникнало облигационно правоотношение между страните по силата на
сключения договор за кредит от разстояние,както и реално получаване на
предоставената от ответното дружество на ищцата финансова услуга от
разстояние чрез превеждане на парична сума в размер от 800 лв. чрез ***.
Окръжният споделя изложените от ПРс съображения,че процесният
договор за предоставяне на кредит от разстояние № ***/26.05.2022г. отговаря
на изискванията на чл.10 ал.1 и чл.11 ал.1 т.10 от Закона за потребителския
кредит , тъй като същият е сключен по инициатива на потребителя чрез
използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на
ЗПУФР, което не позволява предоставяне на преддоговорната информация на
хартиен или на друг траен носител по смисъла на чл.5 ал.13 от ЗПК,между
страните е разменена кореспонденция по избраните от потребителя
електронни средства за комуникация от разстояние по смисъла на
ЗПФУР,ищцата се е запознала с предоставената й преддоговорна информация
и е потвърдила съгласие за сключване на договора, като е предоставила
изискуемата от нея подробна информация относно имената, личната карта,
адреса, телефонен номер, електронна поща за кореспонденция и връзка.
Параметрите на договора за предоставяне на кредит от разстояние се
съдържат в Приложение №2,в което има подробна информация за общия
размер на кредита и условията за усвояването му,срока на договора за кредит,
лихвения процент по кредита, условията за прилагането му, размера, броя и
периодичността на погасителните вноски, дължими от потребителя, ГПР по
кредита, общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, всички съдържащи се на друг траен
носител, а именно – електронен такъв по ясен и разбираем начин.
Съгласно чл.18 ал.5 от ЗПФУР, за договора за предоставяне на
финансови услуги от разстояние се прилагат и чл.143 - 148 от Закона за
защита на потребителите.Съгласно разпоредбата на чл.143 т.5 от ЗЗП,
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в
7
негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка. Неравноправността на клауза в договора, сключен с потребител се
преценява конкретно, като се вземат предвид видът на стоката или услугата -
предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване
към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или
на друг договор, от който той зависи.
Съгласно чл.8 от Приложение №2 потребителят се задължава в срок до
5 дни ,от датата на сключване на договора да предостави на кредитора едно от
следните обезпечения, а именно: 1/ Банкова гаранция в полза на кредитора за
ощия размер на всички плащания със срок на валидност 30 дни след крайния
срока за плащане на задълженията по договора или 2/ Две физически лица-
поръчители, които да отговарят на следните изисквания:да имат нетен
осигурителен доход в размер над 1 000 лв., да работят по трудов договор без
определен срок, да не са потребители или поръчители по друг договор за
паричен заем, сключен с „***“ ЕООД ;да нямат неплатени осигуровки за
последните две години и т. н.
Видно от Приложение №2 в него има два погасителни плана, съответно
при представяне на дължимото обезпечение потребителят дължи сумата
1011,02лв.,като месечните вноски включват самож главница и лихва.Вторият
погасителен план е в хипотезата на непредставено обезпечение,в който случай
към месечните погасителни вноски освен главницата и лихвата е начислена и
неустойка за първите шест месеца в общ размер на 443,76 лв.
Клаузата за неустойка при неизпълнение на задължението на
потребителя да предостави едно от двете горепосочени обезпечения е
неравноправна по смисъла чл.143 т.5 от Закона за защита на потребителите и
нищожна на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД,в който смисъл са и изводите на
ПРС,които въззивната инстанция споделя.Така уговорената неустойка в
размер 443,76 лв. и условията, при които е начислена излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и води до
неоснователно обогатяване на кредитора.Същата е в противоречие с
разпоредбата на чл.143 т.5 от ЗЗП, която предвижда забрана за уговаряне на
8
клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на неговите задължения
да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.Размерът на
неустойката от 443,76 лв. е повече от половината от заетата сума от 800 лв.,
явява се прекомерна и противоречи на обезщетителната й функция. По своя
характер тази неустойка е санкционна доколкото се дължи при неизпълнение
на договорно задължение, но не зависи от вредите от това неизпълнение и не
кореспондира с последиците от неизпълнението.В погасителния план към
договора е прибавена към погасителните вноски ,но същата не обезпечава
изпълнението на основното задължение на заемателя да върне заетата сума, а
води до скрито оскъпяване на кредита,като се отклонява от обезпечителната и
обезщетителната си функция . Ако се прибави към разходите по кредита на
потребителя посочен като годишен процент на разходите, то той нараства
допълнително над фиксирания годишен лихвен процент в размер на 48,44 %,
посочен в договора и не съответства на вредите от неизпълнение. В случай, че
кредитополучателят не е представил обезпечение, но заплаща редовно
дължимите по кредита суми,то за първите шест месеца ще е заплатил
неустойка, без за кредитодателя да са настъпили реални вреди. Съгласно
чл.19 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи - лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид,
в т.ч.тези, дължими на посредниците за сключване на договора -
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит
,като в него не се включват разходите, които потребителят дължи при
неизпълнение на договора. Определена неустойката заобикаля ограничението
в чл.19 ал.4 ЗПК при определяне ГПР, тъй като само неустойката
представлява 60% от заетата сума.Тази неустойка може да се приеме и като
скрита наказателна лихва,тъй като обогатява неоснователно
кредитодателя,който освен възнаградителната лихва ще получи и
допълнителна печалба.Възнаградителната договорна лихва е тази, която
формира печалбата на търговеца, а в случая клаузата за неустойка от
договора въвежда още един сигурен източник на доход на икономически по-
силната страна.
Правилни и законосъобразни са изводите на ПРС,че клаузата за
неустойка противоречи на добрите нрави и представлява уговорка във вреда
на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води
9
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя,като задължава последния при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано висока неустойка. Тя е в пряко
противоречие с добрите нрави, поради което е нищожна и на основание чл.26
ал.1 пр.3 ЗЗД.В случая неустойката не обезпечава вредите от неизпълнението
на договора за кредит ,а е свързана единствено с неизпълнение на
задължението на кредитополучателя за осигуряване на поръчител или
банкова гаранция. Налице е противоречие с принципа на добросъвестността,
тъй като уговорката за неустойка е свързана с реално неизпълними
задължения.След като кредиторът счита,че кредитополучателят следва да
представи обезпечение е следвало да постави това като условие за отпускане
на кредита,респ.при непредставяне на обезпечение,кредитът да не се отпуска
въобще,а не да се начислява неустойка за сметка на потребителя.
Въззивната инстанция счита,че не са налице предпоставките на чл.26
ЗЗД за прогласяване нищожност на целия договор за кредит.Нищожната
клауза за неустойката не води до нищожност на целия договор. В договора
изрично е посочен фиксиран годишен лихвен процент от 40,15 % и ГПР от
48,44 %.Уговорената възнаградителна лихва в размер на 40,15 % не е
нищожна и не накърнява добрите нрави.На съда е известна съдебната
практика ,според която уговорка за плащане на възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва се явява нищожна,
поради противоречие с добрите нрави, но същата е неотносима към
конкретния случай.Подобни разрешения за нищожност на клаузата за
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва
са приложими и релевантни за периода преди изменението на ЗПК и
приемането на новите разпоредби на чл.19 ал.4 и ал.5 в сила от 23.07.2014г.
Съгласно чл.19 ал.4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България.В ал.5 на чл.19 ЗПК е предвидено,че клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. Преди
приемането на законоустановен размер на ГПР по потребителски кредити не
съществуваше норма, регулираща оскъпяването на кредита, поради което
съдът извеждаше изводите си от общите правни принципи и морални норми.
Към датата на сключване на процесния договор за кредит-26.05.2022г. са
10
приложими разпоредбите на чл.19 ал.4 и ал.5 ЗПК и те ясно и точно
определят предела на оскъпяване на кредита.Възнаградителната лихва ,
съгласно чл.19 ал.1 ЗПК е компонент от ГПР и размерът й подлежи на
преценка от кредитодателя, като единственото условие е същата наред с
другите общи разходи по кредита, формиращи ГПР да не надвишават пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България,което в процесния случай е спазено.При лихвен процент на БНБ
0.00 на сто,за срока на действие на договора за кредит годишният процент на
разходите по него не е следвало да превишава 50 %.Уговорения по кредита
ГПР от 48.44 % не надвишава този размер и и не противоречи на
регламентираното в чл. 19, ал. 4 ЗПК императивно изискване.В този смисъл
съдът приема,че ГПР в процесния договор за кредит не противоречи на
добрите нрави,след като не противоречи на закона,поради което и
уговорената годишна възнаградителна лихва за ползване на кредита в размер
на 48,44 % , която като компонент от ГПР не е нищожна,поради
противоречие с добрите нрави.
С оглед изложеното искът по чл.26 ЗЗД е основателен и следва да бъде
уважен,като се прогласи за нищожна клаузата за неустойка,а в частта относно
претенцията за нищожност на целия договор за кредит се отхвърли като
неоснователен,в който смисъл са и изводите на ПРС.
ОТНОСНО иска по чл.55 ал.1 ЗЗД,предявен като частичен.
Претенцията на ищцата е да бъде осъдено ответното дружество да й
заплати на основание чл.55 ал.1 ЗЗД недължимо платена сума за неустойка в
размер на 50 лева, частичен иск от 443,76 лева.
По делото е назначена счетоводна експертиза.Дружеството ответник е
отказало да съдейства на ВЛ и не е преддставило на експерта изисканите
счетоводни данни,вкл. и след издаденото от съда съдебно удостоверение и
следва да понесе последиците на чл.161 ГПК.След като въззивникът не е
преодставил на ВЛ необходимата счетоводна информация,не може да черпи
права от собственото си недобросъвестно поведение,с твърдения,че същото е
11
необосновано и не почива на обективни данни . ВЛ е изготвило заключението
си на база представените по делото доказателства и съдът го възприема като
обективно и компетентно.От заключението на ВЛ Т.И. и от дадените от нея
обяснения в съд.заседание на 20.02.2023г. се установява,че със заплатената от
ищцата на 20.09.2022г.сума в размер на 900,12лв.е погасена главницата в
размер на 800лв.и остава сумата 100,25лв.Във варианта без неустойката,
дължимата лихва за целия период е 211,02 лв.Към датата на предсрочното
погасяване-22.09.2022г.има три падежирали вноски,съответно с падежи
25.06.2022г.;25.07.2022г. и 24.08.2022г.,като падежиралата възнаградителната
лихва по тях е 73,89лв.,която е дължима от ищцата. Разликата от 100,25 лв.и
73,89лв. или сумата от 26,36 лв.според ВЛ е погасена част от неустойката.
По делото не са събрани доказателства ищцата да е заплатила
неустойката в размер на 443,76лв.,а само сумата 26,36 лв.,която е недължимо
платена на основание нищожна клауза в договора и подлежи на
връщане.Искът по чл.55 ал.1 ЗЗД е основателен и следва да се уважи до
размер на 26,36 лв., като за разликата до 50 лв. частичен иск от 443,76 лв.
следва да се отхвърли като неоснователен.
След като е стигнал до същите правни изводи,ПРС е постановил
валидно,допустимо,а по същество правлино и законосъобразно решение,
което на основание чл.271 ал.1 ГПК следва да се потвърди.
ОТНОСНО частната жалба
С решението на ПРС дружеството е осъдено да заплати на адвокат П. П.
адвокатско възнаграждение в размер на 458,16лв.за двата иска.
От „***”ЕООД е депозирана молба по чл.248 ГПК за изменение на
решението в частта за разноските,с изложени доводи за прекомерност на
адв.възнаграждение,с оглед правната и фактическа сложност на делото.
За да остави без уважение молбата по чл.248 ГПК,съдът е приел,че е
определил възнаграждението в минимален размер ,съобразно цената на
предявените искове.
Тези изводи са правилни и се споделят изцяло от въззивната инстанция.
Видно от договора за правна защита,адвокат П. П. е осъществявал безплатно
12
процесуално представителство на ищцата ,на осн.чл.38 ал.1,т.2 ЗА. Предявени
са два обективно съединени иска и по всеки от тях минималоното
адв.възнаграждение,съгласно Наредба №1/09.07.2004г. за мин.размери на адв.
възнаграждения,в редакцията преди изм.ДВ 88/2022г.е в размер на 300лв.В
мотивите на решението,при определяне размера на дължимото на адвокат П.
адв.възнаграждение на осн.чл.38 ал.2 ЗА,ПРС е съобразил ,че първият иск е
уважен изцяло и за този иск се дължи възнагразжение в размер на
300лв.Съобразено е,че вторият иск е частично уважен и съдът е определил
размер на адв.възнаграждение от 158,16лв.,съобразно уважената част от иска.
Правилно съдът е приел,че дружеството дължи на адвокат П.
адв.възнаграждение в размер на 458,16лв.за осъществената безплатна помощ
на ищцата. Молбата по чл.248 ал.1 ГПК за изменение на решението в частта
за разноските е неоснователна и следва да се остави без уважение.В същия
смисъл е и постановеното от ПРС определение,което като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
При този изход на процеса и на осн.чл.78 ал.3 ГПК във вр.чл.38 ал.2 ЗА
въззивникът следва да заплати на адвокат П. П. от САК адвокатско
възнаграждение в минимален размер от 400лв.за осъщественото безплатно
процесуално представителство на въззиваемата М. П. пред настоящата
инстанция .
И двата иска са с цена под 5 000лв.и на основание чл.280 ал.3,т.1 ГПК
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното , Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на осн.чл.271 ГПК решението на Плевенски Районен
съд №227 от 21.02.2023г.,постановено по гр.д.№5243/2022г.по описа на
същия съд.
ОСЪЖДА на осн. чл.38 ал.2 Закона за адвокатурата „***” ЕООД,ЕИК
***,със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”***”№***,представлявано
от управителя Б.Н. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П. С. П. от САК адвокатско
възнаграждение в размер на 400лв. за осъществено безплатно процесуално
13
представителство на М. А.о П. пред въззивната инстанция.
В горепосочената част решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПОТВЪРЖДАВА определението на Плевенски Районен съд по чл.248
ГПК №1152 от 14.03.2023г.,постановено по гр.д.№5243/2022г.по описа на
същия съд,с което е оставена без уважение молбата на „***” ЕООД гр.С. за
изменение на решение на ПРС №227 /21.02.2023г.по гр.д.№5243/2022г.в
частта за разноските.
В частта по чл.248 ГПК решението е с характер на определение и не
подлежи на обжалване,съгласно чл.248 ал.3 ГПК във вр.чл.274 ал.4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14