РЕШЕНИЕ
№ 173
гр. Радомир, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря В. М. К.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело №
20251730100122 по описа за 2025 година
Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл.49, вр. чл.45,
ал.1 и чл.86 ЗЗД.
По изложените в исковата молба от ищцата М. Г. Н., ЕГН: **********, адрес: гр. Р.
ж.к. „М.” бл. ., ет. ., ап., чрез адв. Т. М. П., АК - П., с адрес: гр. Р. пл. „С.“ № .и доразвити в
съдебно заседание от нейния процесуален представител адв.Т. П. обстоятелства и
съображения, е предявен искове срещу ответника община Р., ЕИК., със седалище и адрес на
управление: гр. Р. пл. „С.” № ., представлявана от Кмета К. Г. С., с който моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 3 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания в резултат на увреждането /ухапване от бездомно куче/, ведно със законната
лихва, смятано от деня на увреждането - 31.01.2025 година, до окончателното изплащане на
главницата, както и да й бъдат присъдени направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ищцата е била ухапана от бездомно куче на 31.01.2025
г., като отговорността на общината се претендира на основание чл.49, ал.1, вр. чл.45 ЗЗД.
Ответната община Радомир не е подала отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна.
Претенцията на ищцата се основава на твърдян в исковата молба инцидент, настъпил
1
на 31.01.2025 г. в гр. Р., около 10.00 ч., когато същата отивала към „Централен градски парк -
Р.“ с цел разходка. Ищцата била с гръб към ДСХ „Св. И. Р.“ (на около 10-15метра), вървяла в
посока РУ на МВР - Р. и се намирала в самото начало на ул. „Д.“, малко преди блок № . на
ж.к. „Г.“, когато срещу нея изскочили 5-6 безпризорни кучета, 3 от които й се нахвърлили,
лаейки силно. Две от тях я нападнали директно, опитвайки се да я захапят. В това време
трето куче заобиколило в гръб ищцата и в един момент тя усетила остра болка в задната част
на бедрото на левия й крак. Погледнала назад и видяла, че я е захапало едното от
безпризорните кучета, което ръмжало и продължавало да стиска крака й с челюсти, като
дори въртяло главата си наляво-надясно. Така в продължение на 10-тина секунди. Според
ищцата животното било едро, около 20 кг., мръсно бяла козина с кафяви и черни петна.
Също така ищцата твърди, че пред старческия дом имало две жени, които се
развикали силно и тръгнали към нея, откъм блока също чула викове на хора, като ищцата
също крещяла от болка и уплаха. Кучетата се отдръпнали, но продължавали да лаят озъбени
и приклекнали към нея. Всички продължавали да викат и в един момент кучетата избягали.
Панталонът на ищцата бил окървавен и разкъсан в областта на ухапването, изпитвала
силна пареща болка. Ищцата твърди, че треперела от нерви и уплаха. Свидетели на случката
били няколкото души пред входа на старческия дом, които работят там, както и хора от
блока.
Според ищцата въпросните кучета ги е виждала, няколко пъти в района на ж.к. „Г.“, те
обитавали квартала от месеци.
В следствие на инцидента ищцата посетила ЦСМП - П., филиал Р., раната й била
обработена, била превързана, ваксинирана против тетанус; премерили й кръвното, като
същото се оказало високо.
Ищцата твърди, че получила разкъсано-контузни рани в областта на лявата
подбедрица с кървене и оток. При самото ухапване изпитала силна болка, след ухапването
кракът й се подул силно в продължение на няколко дни, през които изпитвала силна болка,
като първите две нощи не е спала, не можела и да върви нормално. Слагала е компреси, по
няколко пъти дневно и превръзки. Повече от седмица ползвала медикаменти. След
инцидента няколко дни приемала болкоуспокояващи. Няколко дни раната й кървяла и не
зараствала.
Ищцата твърди, че е претърпяла множество болки, страдания и неудобства, физически
и психически, по време на увреждането и проведеното лечение, такива търпи и към
момента.
Във връзка с инцидента изпитала и продължава да изпитва дискомфорт над
обичайните в подобни случаи. Здравословното й състояние според самата нея е тежко, като
същата е инвалид, онко и диабетно болна; приема множество медикаменти. По повод
ухапването се наложило да приема допълнително такива - за намаляване на кръвното,
успокоителни, обезболяващи, което само по себе си е противопоказно и усложнило много
здравословното й състояне, режима на лечение и ежедневието за повече от седмица.
По делото са разпитани като свидетели при режим на довеждане от страна на ищцата
С. П. и Л. М., снаха на ищцата /показанията й преценени по реда на чл.172 ГПК/.
Според свидетеля Л.М., на дата 31.01.2025 г. към 10 ч., ищцата била на разходка, като
2
била нападната от кучета и била ухапана. Свидетелката твърди, че не са оставяли сама да
лежи, защото я било страх. Тя не можела да става, трудно й било. Раните й зараствали
трудно. Ищцата имала операция, като е онкоболна. Кракът й постоянно я болял, като трудно
се придвижвала, постоянно я водели на превръзки. Кракът бил подут, първите дни особено,
бил много подут. Свидетелката твърди, че се редували със съпруга й и не я оставяли без
човек, защото имала нужда от помощ. След инцидента ищцата 10 дни не ставала от леглото.
След това била с придружител, когато започнала да става. Компреси й правели докторите,
както и самата свидетелка, като докторите казвали какво да й прави. Ищцата си пиела и
другите лекарства, за кръвно, за сърцето, за онкологичната операция, която има. След
инцидента почти месец не се е разхождала изобщо, а трябва да се разхожда, защото на нея й
било нужно движение. Качването на килограмите й оказало влияние на операцията, която
има. Вследствие на операцията е получила херния.
Според свидетелката С. П., същата присъствала на 31.01.2025 г. на инцидент, който
бил пред Дома за стари хора гр. Р.. Свидетелката била на работа, излязла навън да взема
болничен на колежка. Ищцата минавала и била тръгнала за центъра и от там я нападнали
три кучета. Само едно шарено куче я ухапало. Свидетелката твърди, че имало кръв по крака,
където я ухапало кучето. Според свидетелката ищцата била уплашена.
По делото е допуснато изслушване на съдебномедицинска експертиза на вещото
лице д-р К. С. Ч. - специалист по съдебна медицина. Експертът, след запознаване с
приложените писмени доказателства и след извършен преглед на пострадалата, е дал
заключение, както следва:
В приложената към делото медицинска документация на името на М. Г. Н. относно
прегледи извършени на 31.01.2025 г. и на 03.02.2025 г., е установено и описано следното
травматично увреждане: Разкъсно-контузна рана по външната /латерална/ повърхност на
ляво бедро в горна /проксимална/ трета.
Описаното увреждане в областта на ляво бедро е възможно да е получено в резултат
от ухапване от куче - от действието на островърх предмет каквито характеристики има и
кучешки зъб и отговаря да е получено по начин и по време, за които се съобщава в исковата
молба и в медицинската документация, същите цитирани в обстоятелствената част на
експертизата.
Увреждането с нарушаване на целостта на кожата /рана/ локализирано в областта на
ляво бедро в този си вид, в тази степен и с тези характеристики е осъществило критериите
на медико-биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Нормалният период на възстановяване при такива увреждания е от порядъка на две-
три седмици, като с оглед придружаващите заболявалия на ищцата и най-вече заболяването
Захарен диабет, се очаква периода на възстановяване да се удължи, за което са налични
данни от прегледа от 03.02.2025 г. за т. нар. вторично зарастване на наранявнето.
След зарастването си нараняването ще остави ръбец, който представлява козметичен
дефект.
3
В резултат от уврежданията пострадалата е търпяла физически болко и страдания в
периода на възстановяване, като същите са били по-интензивни в първите часове и дни след
получаване на уврежданията и са намалявали по интензитет по време и възстановителния
период.
От правна страна.
Искът е с правно основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД.
Юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл.49 ЗЗД.
/Постановление № . от 30.XII.1959 г., Пленум на ВС/ За да е основателна претенцията за
присъждане на обезщетение на основание чл.49 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е
установяването на факти, които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт-
противоправно поведение на лица, на които е възложена работата, в причинна връзка с което
е настъпването на вреди, както и факти, водещи до ангажиране на отговорността на
възложителя- възлагането на работата на съответните длъжностни лица и причиняването на
вредите при и по повод извършването на работата. Отнася се до правопораждащи факти,
чието доказване е в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване /в този см.
Определение № . от 15.12.2012 г. по гр. д. № ./2012 г. на Върховен касационен съд/.
За да е основателен предявеният иск с правно основание чл.49 ЗЗД следва
кумулативно да са налице следните предпоставки - противоправно деяние, вина, вреда и
причинна връзка между деянието и вредата, както и възлагането на работата на съответните
длъжностни лица и причиняването на вредите при и по повод извършването на работата.
Липсата дори и на една от така изброените предпоставки води до неоснователност на
предявения иск.
Докато вината се предполага до доказване на противното и това доказване е в тежест
на ответника, то останалите елементи от фактическия състав се доказват при всеки
конкретен случай и доказването е в тежест на ищеца.
В конкретния случай ищцата твърди, че е претърпяла неимуществени вреди от
виновното бездействие на община Радомир да упражни задълженията си по осъществяване
надзора и грижите за бездомните кучета, които са й нанесли ухапванията.
В чл.47 ал.3 ЗЗЖ е посочено кому принадлежи задължението за осъществяване
надзора и грижите за тези кучета: общините, организациите за защита на животните или
други лица, които са подписали декларация за спазване изискванията на чл.49 и чл.50 от
ЗЗЖ. Видно е, че на общината със закон е възложен надзор върху безстопанствените кучета,
изразяващ се в изпълнение на вменени конкретни задължения във връзка със здравето,
популацията и поведението на кучетата. Така организациите и лицата по чл.49 от ЗЗЖ,
физическите и юридическите лица, вземат мерки за предотвратяване на агресивно
поведение на кучетата към хора или животни съгласно чл.50 т.2 от ЗЗЖ. Към датата, когато е
пострадала ищцата- 31.01.2025 г., е налице задължение на общината да осъществява надзор
над безстопанствени кучета. Безстопанствените кучета са под надзора и грижите на
общините, които са длъжни да вземат мерки за овладяване на популацията им, за залавянето,
4
обезпаразитяването и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти.
Отговорността на общината по чл.49 от ЗЗД следва да бъде ангажирана при доказано
бездействие на нейните органи и служебни лица във връзка със задълженията им за
изолиране на безстопанствените кучета в определени за целта места. Отговорността по
чл.49 от ЗЗД е обективна, има обезпечително- гаранционна функция и е за чужди виновни
противоправни действия. Фактическият състав, пораждащ тази отговорност, включва:
бездействие от страна на служители на общината, изразяващо се в неизвършване на
необходимите действия за предотвратяване агресивно поведение на безстопанствени кучета
към хора и осъществяване на надзор и грижи за върнатите по места след маркиране
животни; причиняване на неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в болки и
страдания в резултат на ухапване от безстопанствено куче на територията на общината;
причинна връзка между неимуществените вреди и противоправното поведение на
общинските служители, на които е било вменено изпълнение на задълженията, произтичащи
от цитираните разпоредби на ЗЗЖ.
От доказателствата по делото се установи, че на 31.01.2025 г., около 10:00 ч., когато
ищцата отивала на разходка към „Централен градски парк – Р.“, малко преди бл.., на ж.к.
„Г.“, била захапана от едро куче, с мръснобяла козина с кафяви и черни петна, което е
виждала много пъти в този район. От показанията на разпитаните по делото свидетели се
установи, че кучето, нападнало и ухапало ищцата е безстопанствено, познато е в района и не
е установен стопанин. От друга страна самото твърдение, че животното е безстопанствено е
твърдение за отрицателен факт, поради което съгласно правилото за разпределението на
доказателствената тежест по чл.154 ал.1 от ГПК, ответникът е следвало да установи кой е
собственикът или под надзора конкретно на кое лице се намира животното. Такива
твърдения ответната община не е релевирала, съответно не са събирани доказателства по
тях. Фактът, че ищцата е нападната от куче на улицата, за което е безспорно установено, че
не е имало човек, който да показва признаци, че е негов собственик, води до извода, че
кучето е безстопанствено. По отношение на тези животни общината носи отговорност,
възложена от закона, организиране улавянето и изолирането на скитащи кучета в изолатори.
Отнася се до фактически действия, възложени на общината със закон.
Съдът намира, че е налице доказано бездействие на длъжностни лица на
общината във връзка с изолирането на скитащите кучета в определени за целта места.
Именно органите на местната власт съгласно чл.59 ал.3 т.3, т.4 от ЗЗЖ отговарят за спазване,
както на изискванията за защита на животните в приютите на територията на съответната
община, така и за контрола върху кучетата, върнати по местата, откъдето са взети по реда на
чл.47 ал.3 от ЗЗЖ, т.е. контролът се осъществява от общината независимо от това от кого се
стопанисва приюта и от кого са обработени и върнати на улицата кучетата, т.е. ответникът
чрез своите органи носи отговорност за изпълнението на ЗЗЖ на територията на общината.
В този смисъл са налице предпоставките на чл.49 от ЗЗД за ангажиране отговорността на
ответната община. Ищцата е получила от ухапването от безстопанствено куче следните
увреждания: Разкъсно-контузна рана по външната повърхнист на ляво бедро в горна трета,
5
като с оглед заболяването Захарен диабет, се очква периода на възстановяване да се удължи.
Същата се притеснява от среща с кучета и към настоящия момент.
Имайки предвид гореизложеното съдът приема, че искът за неимуществени вреди
е основателен. По отношение на размера на обезщетение, което следва да бъде присъдено,
съдът следва да го определи съобразно правилата на чл.52 от ЗЗД– по справедливост, което
не е абстрактно понятие. Последното зависи от преценката на обективни обстоятелства като
характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено и т.н. /в този см. Постановление № ./23.12.1968 г. на Пленума на ВС/.
Анализирайки именно тези обективни обстоятелства в конкретния казус – характера на
причинените вреди, начина, по който са причинени, продължителността и интензитета на
болките и страданията на ищеца /по естеството си инцидентът предизвиква стрес и
негативни душевни преживявания у пострадалия/, съдът намира, че искът за неимуществени
вреди следва да бъде уважен изцяло, като ответникът следва да заплати сумата от 3 000 лв.
Сумата следва да бъде присъдена с лихвата за забава от деня на непозволеното увреждане-
31.01.2025 г., до окончателното изплащане на сумата. Този размер би възмездил по
справедливост пострадалата за понесените болки, страдания, преживян стрес и уплаха.
Следва да бъде присъдена и лихва за забава върху главницата от деня на
непозволеното увреждане- 31.01.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.
По разноските.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото, съразмерно с уважената част на
иска. Съгласно приложения списък по чл.80 ГПК ищцата е направила разноски в общ размер
на 1 020 лв., от които- 120 лв.- внесена държавна такса и 600 лв.- адвокатско възнаграждение
и 300 лв.- внесен депозит за вещо лице. Предвид това, че исковете са уважени в пълен
размер, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца цялата сума.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА община Радомир, ЕИК . с адрес: гр.Р., пл.“С.“ № ., представлявана от
кмета К. Г. С., да заплати на ищцата М. Г. Н., ЕГН: **********, адрес: гр. Р. ж.к. „М.” бл. .,
ет. ., ап., чрез адв. Т. М. П., АК - П., с адрес: гр. Р. пл. „С.“ № ., сумата в размер на 3 000 лв.
/три хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания в резултат на увреждане /ухапване от бездомно куче/,
ведно със законната лихва, смятано от деня на увреждането- 31.01.2025 година, до
окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА община Р. ЕИК ., с адрес: гр.Р., пл.“С.“ № ., представлявана от кмета
К. Г. С., да заплати на М. Г. Н., ЕГН: **********, адрес: гр. Р. ж.к. „М.” бл. ., ет. .ап.., чрез
6
адв. Т. М. П., АК - П. с адрес: гр. Р. пл. „С.“ № ., сумата в размер на 1 020 лв. /хиляда и
двадесет лева/- направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
7