№ 530
гр. София, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-12, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Колев
при участието на секретаря Галина Ил. Стоянова
като разгледа докладваното от Пламен Колев Търговско дело №
20211100902126 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.625 ТЗ.
Образувано е по молби по чл.625 от ТЗ от „А.-**" ООД и „И. А.Б.”АД, за
постановяване на решение по чл.630 ал.1 от ТЗ за откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на ответника на основание чл.607а ал.1 вр. чл. 608 от ТЗ
поради неплатежоспособност, евентуално свръхзадължено, както следва:
Молителят„А.-**" ООД твърди, че през 2019 и 2019 г. ответникът „С." ЕООД е закупил от
„А.-**" ООД стоки, за които са издадени фактури, както следва:
1.Фактура № 5760/19.06.2019 г.54 498, 24 лв.31.07.2019 г.
2.Фактура № 6013/22.10.2019 г.1380, 96 лв.31.10.2019 г.
3.Фактура № 6054/07.11.2019 г.104 457, 60 лв.30.03.2020 г.
4.Фактура № 6055/07.11.2019 г.690, 48 лв.07.11.2019 г.
5.Фактура № 6086/28.11.2019 г.2071, 44 лв.28.11.2019 г.
6.Фактура № 6106/17.12.2019 г.3952, 92 лв.17.12.2019 г.
7.Фактура № 6303/25.03.2020 г.4061,84 лв.20.08.2020 г.
8.Фактура № 6381/23.04.2020 г.2064,00 лв.31.07.2020 г.
9.Фактура № 6542/23.06.2020 г.804, 00 лв.31.08.2020 г.
10.Фактура № 6654/21.08.2020 г.2953, 53 лв.21.08.2020 г.
1
През август 2020 г. „С." ЕООД е върнало част от закупените продукти, за които са издадени
фактури №№ 6542/23.06.2020 и 25.03.2020 г., като стойността по тези фактури е частично
сторнирана съгласно Фактура № 6657/25.08.2020 г., както следва:
По Фактура № 6542/23.06.2020 г. е сторнирана сумата от 165, 06 лв. с ДДС, като дължимата
сума по цитирана фактура възлиза на 638, 94 лв. с ДДС;
По Фактура № 6303/25.03.2020 г. е сторнирана сумата от 329 лв. с ДДС, като
дължимата сума по цитираната фактура възлиза на 3732, 84 лв. с ДДС.
Ответникът „С." ЕООД е извършило частично плащане на задължението си по Фактура №
5760/19.06.2019 г., като остатък за плащане по тази фактура е 5588, 24 лв. с ДДС.
След връщането на част от стоките , извършеното от страна на продавача сторниране по две
от фактурите, описано по-горе, и направеното от „С." ЕООД частично плащане по Фактура
№ 5760/19.06.2020 г. общо дължимото от последното дружество на „А.-**" ООД за
извършените продажби на стоки възлиза на 127 530, 95 лв. Ответникът обаче не е изпълнил
задължението си да плати сумата на падажите, посочени във всяка една фактура. Налице е
изрично потвърждение, направено от законния представител на „С." ЕООД, с което
последният заявява, че задълженията на дружеството към „А.-**" ООД към 31.12.2020 г.
възлизат на 127 530, 95 лв. (сто двадесет и седем хиляди петстотин и тридесет лева и
деветдесет и пет стотинки).
Между страните са правени опити за доброволно уреждане на възникналите финансови
отношения, във връзка с което на 19.02.2021 г. е подписано споразумение за разсрочено
плащане на задълженията по фактурите. Към датата на подписване на споразумението
страните констатират, че законната лихва за забава по неизплатените суми е в размер 5 870,
96 лв. Така общият размер на задълженията на „С." ЕООД към „А.-**" ООД (главници и
лихви) за продажбите на стоки възлиза на 133 401, 91 лв. (сто тридесет и три хиляди
четиристотин и един лева и деветдесет и една стотинки), като с подписването на
споразумението длъжникът е направил изрично признание за дължимата сума по смисъла на
чл. 116 б „а" от ЗЗД (т. 2 от Преамбюла).
В чл. I от Споразумението страните са постигнали съгласие задължението в размер на 133
401, 91 лв. (сто тридесет и три хиляди четиристотин и един лева и деветдесет и една
стотинки) с ДДС да бъде изплатено на две вноски, както следва:
В срок до 28.06.2021 г. „С." ЕООД се задължава да заплати на „А.-**" ООД сумата от 40
000 лв. (четиридесет хиляди лева);
В срок до 30.11.2021 г. „С." ЕООД се задължава да заплати на „А.-**" ООД сумата от 93
401, 91 лв. (деветдесет и три хиляди четиристотин и един лева и деветдесет и една
стотинки).
С Уведомително писмо от 24.02.2020 г. „С." ЕООД е уведомило „А.-**" ООД, че в
Споразумението е допусната техническа грешка при изписването на сроковете за плащане,
като се посочва, че определените в споразумението падажи 28.02.2021 г. и 31.03.2021 г.
2
следва да се четат по следния начин: 28.06.2021 г. и 30.11.2021 г. Кредиторът „А.-**" ООД е
приел корекцията и между страните се прилагат именно датите, посочени в уведомителното
писмо.
В т. IV от Споразумението страните са предвидили, че при неизпълнението на задължението
за плащане от страна на „С." ЕООД, включително и частично по реда и в сроковете по т. I
настъпва предсрочна изискуемост на всички вноски, като кредиторът име право да събере
дължимите суми по принудителен ред.
Към датата на депозиране на молбата падежът по първата вноска е настъпъл, но плащане от
страна на „С." ЕООД не е осъществено, в резултат от което пълният размер на задължението
по Споразумението от 19.02.2021 г. е станало предсрочно изискуемо на основание
постигната между страните договорка в т. IV.
Счита, че са налице всички предпоставки по чл. 608 ТЗ, за да се приеме, че „С." ЕООД е в
състояние на неплатежоспособност, като материалноправна предпоставка за откриване на
производство по несъстоятелност.
Задължението на длъжника „С." ЕООД към „А.-**" ООД е парично, доколкото „А.-**" ООД
е доставил в качеството си на продавач различни продукти за растителна защита, органични
торове и препарати, но плащане на продажната цена по тези доставки от страна на купувача
„С." ЕООД не е извършено.
Към момента на подаване на настоящата молба, задължението на „С." ЕООД към „А.-**"
ООД е в общ размер на 133 401, 91 лв. (сто тридесет и три хиляди четиристотин и един лева
и деветдесет и една стотинки), като изрично признание за това от страна на длъжника се
съдържа в подписаното между страните спорезумение от 19.02.2021 г.
На следващо място, вземането на „А.-**" ООД е такова по смисъла на чл. 608, ал. 1, т. 1 от
ТЗ долколкото представлява парично вземане, произтичащо от търговска сделка. Видно, от
изложената фактическа обстановка, между страните са сключвани неформални договори на
търговска продажба на стоки, които са свързани с упражнява от тях дейност по занятие (чл.
286, ал. 1 от ТЗ).
Задължението е изискуемо. Съгласно подписаното между страните Споразумение от
19.02.2021 г. падежът за плащане на сумата по първата вноска в размер на 40 000 лв. от
уговореното разсрочено плащане, е настъпил на 28.06.2021 г., но действия за погасяване на
дълга от страна на „С." ЕООД не са предприемани. Поради допуснатото от страна на
длъжника частично неизпълнение и на основание чл. IV от Споразумението е настъпила
предсрочната изискуемост на вземането и за втората вноска, която е в размер на 93 401, 91
лв. (деветдесет и три хиляди четиристотин и един лева и деветдесет и една стотинки).
Следователно, към датата на депозиране на настоящата молба „А.-**" ООД има изискуемо
вземане от „С." ЕООД в размер на 133 401, 91 лв. (деветдесет и три хиляди четиристотин и
един лева и деветдесет и една стотинки).
Евентуално счита, че „С." ЕООД е свръхзадължено, тъй като ликвидното имущество, с което
разполага, не е в състояние да покрие съществуващите му задължения към всички
3
кредитори.
Присъденилият се по реда на чл.629, ал.4 ТЗ молител „И. А.Б.“ АД (Банката)
твърди, че е отпуснал на „К.П.“ ЕООД, ЕИК *******, кредит на основание Договор за
кредитна линия № ДК- 495-006542-183/10.07.2017 г., Анекс № ДК-А1-495-006542-341 от
04.10.2018 г., Анекс № ДК-А2-495-006542-471 от 08.07.2019 г. и Анекс № ДК-АЗ-495-
006542-679 от 10.07.2020 г. към него (Договор за кредитна линия). Кредитът включва
главница, лихви, такси, комисиони, неустойки и други разноски, с главница в размер от 400
000 (четиристотин хиляди) лева, като годишната лихва върху главницата е в размер на
годишен лихвен процент, формиран като сбор от 6-месечен EURIBOR, плюс договорна
надбавка в размер на 4,25 (четири цяло и двадесет и пет стотни) процентни пункта, и
наказателна надбавка, равна на годишния лихвен процент, увеличен с 10 (десет) процентни
пункта. Кредитът е с краен срок за погасяване 31.08.2023 г. Към Договора за кредитна линия
са приложими Общите правила и условия за кредитиране на лица, осъществяващи търговска
дейност.
Солидарен длъжник по Договора за кредитна линия е ответникът „С.“ ЕООД с ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******* представлявано от
Д.П.Д.. За обезпечение по Договора за кредитна линия солидарният длъжник, като
обезпечител по смисъла на Закона за договорите за финансово обезпечение (ЗДФО), е
учредил в полза на Банката залог по реда и условията на ЗДФО върху всички свои вземания,
настоящи и бъдещи, по всички сметки в национална и чуждестранна валута при Банката, на
които „С.“ ЕООД е титуляр,като са учредени и други обезпечения.
Вземанията на Банката, произтичащи от Договор за кредитна линия № ДК-495- 006542-
183/10.07.2017 г. и анекси към него към 05.01.2022 г. са в размер на 439 430,98/четиристотин
тридесет и девет хиляди четиристотин и тридесет лева и деветдесет и осем стотинки/ лева,
ведно с договорните лихви върху главницата до окончателното й изплащане.
Сумата произтича от следните задължения:
Просрочена главница - 400 000,00 BGN; Дължима лихви по просрочена главница
- 1083,33 BGN; Просрочени лихви по редовна главница - 3 392,44 BGN; Просрочени лихви
по просрочена главница - 26 090,28 BGN; Разноски - 8 864,93 BGN
По гореописания Договор за кредитна линия длъжникът „К.П.“ ЕООД и солидарните
длъжници са в просрочие с повече от 189 календарни дни. Дължимите по Договора за
кредитна линия суми не са погасени и от кредитополучателя или от солидарните длъжници
по кредита.
Моли да се открие производство поради неплатежоспособност, евентуално свръх
задълженост на дружеството. При липса на средства, моли производтвото да бъде спряно.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното споразумение на 19.02.2021 г., между „С." ЕООД и „А.-**"
ООД е постигнато съгласие за разсрочено плащане на задължения в общ размер на
4
127 530,95 лв., по фактури:
Фактура № 5760/19.06.2019 г.;
Фактура № 6013/22.10.2019 г.
Фактура № 6054/07.11.2019 г.
Фактура № 6055/07.11.2019 г.
Фактура № 6086/28.11.2019 г.
Фактура № 6106/17.12.2019 г.
Фактура № 6303/25.03.2020 г.
Фактура № 6381/23.04.2020 г.
Фактура № 6542/23.06.2020 г.
Фактура № 6654/21.08.2020 г.
Фактура – 6657/25.08.2020 г.
Към датата на подписване на споразумението страните са констатирали, че законната лихва
за забава по неизплатените суми е в размер 5 870, 96 лв. Така общият размер на
задълженията на „С." ЕООД към „А.-**" ООД (главници и лихви) за продажбите на стоки
възлиза на 133 401, 91 лв. (сто тридесет и три хиляди четиристотин и един лева и деветдесет
и една стотинки.
В чл. I от Споразумението страните са постигнали съгласие задължението в размер на 133
401, 91 лв. (сто тридесет и три хиляди четиристотин и един лева и деветдесет и една
стотинки) с ДДС да бъде изплатено на две вноски, както следва:
В срок до 28.06.2021 г. „С." ЕООД се задължава да заплати на „А.-**" ООД сумата от 40
000 лв. (четиридесет хиляди лева);
В срок до 30.11.2021 г. „С." ЕООД се задължава да заплати на „А.-**" ООД сумата от 93
401, 91 лв. (деветдесет и три хиляди четиристотин и един лева и деветдесет и една
стотинки).
С Уведомително писмо от 24.02.2020 г. „С." ЕООД е уведомило „А.-**" ООД, че в
Споразумението е допусната техническа грешка при изписването на сроковете за плащане,
като се посочва, че определените в споразумението падажи 28.02.2021 г. и 31.03.2021 г.
следва да се четат по следния начин: 28.06.2021 г. и 30.11.2021 г. Кредиторът „А.-**" ООД е
приел корекцията и между страните се прилагат именно датите, посочени в уведомителното
писмо.
В т. IV от Споразумението страните са предвидили, че при неизпълнението на задължението
за плащане от страна на „С." ЕООД, включително и частично по реда и в сроковете по т. I
настъпва предсрочна изискуемост на всички вноски, като кредиторът име право да събере
дължимите суми по принудителен ред.
5
По делото са представени описаните по горе фактури, като липсват ангажирани
доказателства относно извършено плащане, констатирано и в заключението на ССЕ.
Съглсано представенте документи И. А.Б.“ АД (Банката) е отпуснало на „К.П.“ ЕООД, ЕИК
*******, кредит на основание Договор за кредитна линия № ДК- 495-006542-183/10.07.2017
г., Анекс № ДК-А1-495-006542-341 от 04.10.2018 г., Анекс № ДК-А2-495-006542-471 от
08.07.2019 г. и Анекс № ДК-АЗ-495-006542-679 от 10.07.2020 г. към него (Договор за
кредитна линия). Кредитът включва главница, лихви, такси, комисиони, неустойки и други
разноски, с главница в размер от 400 000 (четиристотин хиляди) лева, като годишната лихва
върху главницата е в размер на годишен лихвен процент, формиран като сбор от 6-месечен
EURIBOR, плюс договорна надбавка в размер на 4,25 (четири цяло и двадесет и пет стотни)
процентни пункта, и наказателна надбавка, равна на годишния лихвен процент, увеличен с
10 (десет) процентни пункта. Кредитът е с краен срок за погасяване 31.08.2023 г. Към
Договора за кредитна линия са приложими Общите правила и условия за кредитиране на
лица, осъществяващи търговска дейност.
Ответникът е обезпечил задължението в качеството си на солидарен длъжник по Договора
за кредитна линия.
По делото са приети заключения на ССЕ – основно и допълнително, които съдът
кредитира като обосновани, като допълнителната ССЕ е извършила икономически анализ на
дружеството към 31.12.2020 г. въз основа на приобщения с молба на длъжника от 17.02.2022
г. ГФО за 2020 г. Заключенията ще бъдат обсъдени в хода на изложението.
При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 608, ал.1 от ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до
търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение,
прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването ѝ.
С оглед на тази законова дефиниция, кредиторът следва да установи, че притежава
изискуемо парично вземане по търговска сделка, което длъжникът не изпълнява, а
длъжникът, ако не оспорва, че не е погасил задължението си следва да докаже, че притежава
имущество, достатъчно за покриване задълженията му, без опасност за интересите на
кредиторите, като чрез пълно обратно доказване обори презумпцията на чл.608 ал.2,
съответно приложението на ал.3 вр. с ал.2 ТЗ( решение № 64 / 23.03.2010 год. по т.д.№ 959 /
2009 год. ВКС, ІІ т.о. , както и в решение № 115 / 25.06.2010 год. по т.д.№ 169 / 2010 год. на
ВКС , ІІ т.о.)
По вземането на „А.-**" ООД
Споразумение от 19.02.2021 г. съдържа признание за наличие на възникнали договори за
проджба между „С." ЕООД и „А.-**" ООД, предаванто на стоките, както и стойността на
продажната цена и размера на лихвата за забава. Следователно в тази част документът има
характер на установителен договор.
6
Същевременно то се явява и правопроменящ факт, тъй като страните са постигнали
съгласие за изменение на елементи на правната връзка - разсрочили са плащането и са
уредили правните последици при неизпълнение на всяка от вноските, като са предвидили
настъпване на предсрочна изискуемост на цялото вземане.
Тъй като по делото не се установи плащане на 28.02.2021 г. на сума в размер на 40 000
лв., следва да се направи извода за предрочна изискуемост на цялото вземане – 133 401,91
лв., което по своя характер е парично и изискуемо. То произтича от субектива търговска
сделка по см. на чл.286, ал.1 ТЗ, тъй като тя е сключена между търговци и е свързана с
упражняваното занятие.
По вземането на банката.
При наличие на валидно възникнал с трето лице договор за банков кредит и встъпване на
ответникът в качеството му на съдлъжник, той отговаря солидарно с дължника съгласно
чл.101 ЗЗД.
Тъй като по делото липсва спор относно изпълнение на задължението на Банката и не са
ангажирани доказателства за извършване на плащане на посочените в договора патежи от
кредитополучателя или съдлъжниците, следва да се направи извод относно съществуването
на задълженята в сочените от молителя размери Просрочена главница - 400 000,00
BGN; Дължима лихви по просрочена главница - 1083,33 BGN; Просрочени лихви по
редовна главница - 3 392,44 BGN; Просрочени лихви по просрочена главница - 26 090,28
BGN; Разноски - 8 864,93 BGN. Това мотивира съда да приеме, че молителят е носител на
вземания в посочените размери, изходящи от абсолютна търговска сделка по см. на чл.1,
ал.1, т.7 от ТЗ.
Тъй като длъжникът отговаря за чуждо задължение, като едновременно с това
плащането поражда вземане за него, фактът, че към настоящия момент не са наличе
условията на ЗСч. за отразяване на задължението в баланса на дружеството, това не го
изменя, тъй като сумата би била отразена едновременно в пасива и актива.
Тъй като по делото се установи наличието на вземания попадащи в приложното
поле на чл. 608, ал.1 от ТЗ, се налага да се извърши проверка дали длъжникът е в състояние
да изпълни задължението си към правно релевантния момент – този на устните
състезания(Р №38/04г. по т.д.№330/04г. на ВКС, І т.о.; Р№45/07.02.05г. по т.д.№443/04г. на І
т.о.)
Предприятието трябва да може да посрещне плащанията на т.нар. краткосрочни, съответно
текущи задължения. Краткосрочните задължения са тези, които са изцяло изискуеми, а
текущите задължения включват освен краткосрочните и тази част от дългосрочните
задължения, които са с настъпил или настъпващ падеж през отчетния период. Преценката за
способността на предприятието да погаси тези задължения следва да се направи
посредством анализ на активите, чрез които едно действащо предприятие поема плащанията
си. Принципът е, че дълготрайните активи /т.нар. постоянен капитал/, не служат за
извършване на плащанията на краткосрочните / текущите задължения, тъй като предвид
7
предназначението им, без тях предприятието не би могло да осъществява своята дейност,
поради което, ако ги осребри, би преустановило работа. От това правило може да има
изключение в случаите на преобразуване / преструктуриране на дейността на
предприятието, тежестта на доказването, за което е на длъжника. Краткотрайните /текущите/
активи на предприятието /т. нар. оборотен капитал/, за разлика от дълготрайните активи,
които се използват за повече от един отчетен период /1 год./, участват еднократно в
производствения процес, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които
именно са източник на средствата за погасяване /плащане/ на краткосрочните, съответно
текущите задължения при едно действащо предприятие.
Предвид горното, с оглед установяване на състоянието на неплатежоспособност по чл.608,
ал.1 ТЗ, следва да се извърши анализ дали предприятието има достатъчно налични
краткотрайни активи, с които да посрещне краткосрочните / текущи задължения, на база
реалната ликвидност от икономическа гледна точка на тези активи - възможността им да се
преобразуват за кратък период от време в парични средства на цена, близка до
справедливата пазарна стойност. Ето защо, от икономическите показатели водещи относно
преценката за състоянието на неплатежоспособност, свързано с невъзможността на
длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като
съотношение между краткотрайните активи /всички или определена част от тях/ към
краткосрочните или текущи задължения на предприятието. (така Решение №71/30.04.2015
по дело №4254/2013 на ВКС, ТК, I т.о.)
За целта трябва да се изследват коефициентите на ликвидност, явяващи се показател на
способността на дружеството да извършва своите текущи плащания към кредиторите.
Съгласно заключението на ССЕ от 07.04.2022 г. към 31.12.2020 г. те са : коефициент на
обща ликвидност – 1,71 ; коефициент на бърза ликвидност – 1,4 ; коефициент на незабавна
ликвидност- 0,036 ; коефициент на абсолютна ликвидност -0,0036 .
Тъй като при осъществяване на дейността си предприятието разчита на целия си оборотен
капитал, чийто активи при извършване на стопанските операции се трансформират в
парични средства, коефициентът на обща ликвидност се явява основен индикатор за
състоянието на неплатежоспособност
При общ норматив на общата ликвидност - 1-ца, в случая той е 1,71, се налага извода,
че ответникът е в състояние да извършва текущите си плащания.
Едва в писмените си бележки молителят „А.-**" ООД е навел доводи за липса на
събираемост на част от вземанията участващи във формирането на коефициента. Позовал се
е на констатациите в основната и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, че
балансовата стойност на активите на „С." ЕООД към 31.12.2020 г. е 1 993 х.лв, а
преобладяващ дял в активите имат краткосрочните вземания на дружеството, като към
31.12.2020 г. те са в размер на 1 571 х.лв. и формират 81, 3% от общите му активи.
Съдът намира възражението за неоснователно. В хода на процеса молителят не е заявил
оспорване на счетоводните записвания на длъжника, нито е твърдял несъбираемост на
8
вземанията, отразени в ГФО. Наличието на сочената от него свързаност между „С." ЕООД и
част от неговите кредитори, както и обстоятелството дали те са обявявали ГФО в ТР и
техните стойности, не налагат извод за несъбираемостта на вземанията.
Тъй като в хода на процеса се установи, че длъжникът е в състояние да изпълни
задълженията си попадащи в приложното поле на чл.608 ТЗ, то дружеството не е
неплатежоспособно, а презумпцията по чл.608, ал.3 ТЗ следва да се счита опровергана.
Не се установи наличието и на второто евентуално наведено основание основание, това по
чл.742 ТЗ.
Видно от експертизата имущество на дружеството е достатъчно, за да покрие паричните му
задължения и следователно дружеството не е свърхзадължено.
Горното налага извода за неоснователност на предявените искове.
Воден от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбите по чл.625 от ТЗ на „А.-**" ООД, ЕИК:*******, гр.Бургас, бул.*******
„И. А.Б.”АД, ЕИК:*******, гр.София, бул.******* за откриване на проидводство по
несъстоятелност по оттношение на „С.”ЕООД, ЕИК: *******, гр.София, р-н Средец,
ул.”******* поради неплатежоспособност, евентуално поради свръхзадълженост.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 7 дневен срок от връчването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9