№ 387
гр. София, 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20231110137471 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Р. А. А., ЕГН
**********, с адрес в .., чрез пълномощника й адв. Н. К., със съдебен адрес в гр. София, ул.
„Три уши“ № 1, ет. 1 офис 2, против Прокуратура на Република България, БУЛСТАТ
*********, с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2, представлявана от Главния прокурор, с
която е предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 10000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от незаконосъобразно воденото срещу ищцата наказателно производство по ДП №
5006 по описа за 2020 г. на РУ – Сливница, пр.пр. № 153/2020 г. по описа на Районна
прокуратура – гр. Сливница / сега Териториално отделение – Сливница към Районна
прокуратура – Костинброд/, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на исковата молба в съда – 05.07.2023 г., до окончателното й изплащане.
Твърди се в исковата молба, че срещу ищцата било образувано на 31.01.2020 г. и
водено досъдебно производство № 5006 по описа за 2020 г. на РУ – Сливница, пр. пр. 153 по
описа за 2020 г. на Районна прокуратура – Сливница за това, че на 03.04.2020 г. в игрална
зала за хазартни игри с хазартни автомати в гр. Сливница, ул. „Паисий Хилендарски“ №
40А, от длъжностно лице – крупие, носещо материално- отчетническа отговорност, са
присвоени чужди пари в размер на 25750 лв., съставляващи текущия оборот от нощната
смяна, поверени да се пазят и управляват – престъпление по чл. 201 НК. Досъдебното
производство било прекратено с постановление от 19.12.2022 г. Вследствие на воденото
срещу нея досъдебно производство Р. Алесксиева претърпяла неимуществени вреди,
изразяващи се притеснение, тревожност, страх за бъдещето, невъзможност за концентрация,
професионално недоверие, публично унижение, притеснение от евентуално осъдителна
ефективна присъда. Моли за уважаване на исковата претенция с присъждане на разноски по
делото.
С исковата молба ищцата представя писмени документи, които моли да бъдат
приобщени към доказателствения материал по делото. Моли за събирането на гласни
доказателства – разпит на един свидетел при режим на довеждане за установяване на
обстоятелствата, изложени в исковата молба. Моли да бъде изискана и приложена по
настоящето дело прокурорска преписка № 153 по описа за 2020 г. на Районна прокуратура –
1
Сливница / сега ТО – Сливница към РП – Костинброд/ във връзка с досъдебно производство
5006 по описа за 2020 г. на РУ – Сливница.
В открито съдебно заседание от 25.04.2024 г. ищецът, чрез процесуалния си
представител, представя молба с искане за увеличение размера на иска до 20000 лв., както и
списък по чл. 80 ГПК и Договор за правна защита и съдействие от 25.04.2024 г. Поддържа
исковата молба. Не прави възражения по доклада по делото. Моли за присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК Прокуратурата на Република България представя писмен
отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Ответникът не оспорва
обстоятелството, че срещу ищцата е водено наказателно производство, привлечена е като
обвиняем и наказателното производство е прекратено с прокурорско постановление. Сочи
се, че не е установено основанието на иска, тъй като липсвали доказателства за влизане в
сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство. В тази връзка в
отговора се излагат съображения, че изтичането на срока за съдебно обжалване на
прокурорското постановление не стабилизирало същото, тъй като то може да бъде отменено
по реда на чл. 243, ал. 10 НПК. Ответникът твърди, че не са доказаните твърдените от
ищцата неимуществени вреди, както и причинно-следствената връзка между настъпването
им и воденото срещу нея наказателно производство. Поддържа, че исковата претенция е в
завишен размер. Релевира възражение за съпричиняване.
Ответникът не се противопоставя на искането на ищцата за изискване и прилагане по
настоящото дело на прокурорска преписка № 153 по описа за 2020 г. на ТО – Сливница към
РП – Костинброд. Не изразява становище по останалите доказателствени искания на ищцата
и не ангажира доказателства.
В открито съдебно заседание от 25.04.2024 г. ответникът, чрез процесуалния си
представител, оспорва исковата молба. Поддържа отговора на исковата молба. Не прави
възражения по доклада по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест за уважаване на
исковата претенция ищецът следва да установи следните обстоятелства – наличието на
повдигнато спрямо него обвинение в извършване на престъпление от общ характер;
обстоятелството, че образуваното срещу ищеца наказателно производство е прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че не представлява престъпление;
претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се притеснение, тревожност,
страх за бъдещето, невъзможност за концентрация, професионално недоверие, публично
унижение, притеснение от евентуално осъдителна ефективна присъда, тяхната
продължителност и интензитет; наличие на причинно-следствена връзка между незаконното
действие на правозащитните органи и претърпените от него неимуществени вреди. В тежест
на ответника е да докаже всички факти, на които основава своите искания или възражения.
Отговорността на държавата по ЗОДОВ е специална деликтна отговорност и
произтича от общото задължение на нейните органи да зачитат правата и законните интереси
на гражданите и юридическите лица. Същата има обективен характер и възниква при
наличие на изрично предвидените в ЗОДОВ предпоставки, като за разлика от деликтната
отговорност по чл. 45 ЗЗД отговорността на държавата по ЗОДОВ не е обусловена от
наличието на вина на длъжностното лице, причинило вредата (чл. 4 ЗОДОВ).
Между страните по делото не се спори, а и с доклада, обявен за окончателен в
открито съдебно заседание от 25.04.2024 г., съдът е приел за безспорни следните
обстоятелства – срещу ищцата е образувано на 31.01.2020 г. и водено досъдебно
производство № 5006 по описа за 2020 г. на РУ – Сливница, пр. пр. № 153 по описа за 2020 г.
на Районна прокуратура – Сливница за това, че на 03.04.2020 г. в игрална зала за хазартни
2
игри с хазартни автомати в гр. Сливница, ул. „Паисий Хилендарски“ № 40А, от длъжностно
лице – крупие, носещо материално – отчетническа отговорност, са присвоени чужди пари в
размер на 25750 лв., съставляващи текущия оборот от нощната смяна, поверени да се пазят и
управляват – престъпление по чл. 201 НК; досъдебното производство е прекратено с
постановление от 19.12.2022 г.
Видно от приложеното за послужване по настоящото производство досъдебно
производство № 5006 по описа за 2020 г. на РУ – Сливница, пр. пр. 153 по описа за 2020 г. на
Районна прокуратура – Сливница, същото е било образувано с Постановление за образуване
на досъдебно производство от 31.01.2020 г. В Постановление за удължаване на срок от
29.01.2021 г. е отбелязано, че Р. А. А. е била разпитана като свидетел. С Постановление от
09.11.2021 г. Р. А. А. е привлечена в качеството на обвиняем по досъдебното производство
за извършване на престъпление по чл. 201, ал. 1 НК, като спрямо нея е взета мярка за
неотклонение „подписка“. Постановлението, с което е привлечена ищцата като обвиняема й
е предявено на 21.04.2022 г. На същата дата / 21.04.2022 г./ ищцата е била разпитана, в
качеството си на обвиняема, като е упражнила правото си да не дава обяснения. Ищцата е
била разпитана на 21.06.2022 г., за което има изготвен протокол за разпит на обвиняем по
досъдебното производство. Процесното досъдебно производство е прекратено с
постановление от 19.12.2022 г., като последното е влязло в сила на 07.01.2023 г. С
постановлението за прекратяване е била отменена и мярката за неотклонение.
Следователно наказателното производство срещу Р. А. А. е продължило близо 3
години, през който период ищцата е била разпитана веднъж като свидетел и веднъж като
обвиняема. За период около година и 1 месец на ищцата й е била наложена мярка за
неотклонение „подписка“.
От така установените факти се налага изводът, че спрямо ищцата е налице хипотезата
на незаконно обвинение по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, тъй като срещу нея е било
повдигнато обвинение в извършване на престъпление, като така образуваното наказателно
производство е прекратено поради това, че деянието на ищцата не съставлява престъпление
от общ характер. Действително, като поддържа ответникът в отговора на исковата молба,
постановлението за прекратяване на наказателното производство, когато не е обжалвано
пред съд, не представлява влязъл в сила акт, доколкото съгласно чл. 243, ал. 10 НПК същото
може да бъде отменено от по-горестоящия прокурор. За да придобие постановлението
стабилитет, съответно – да послужи за основание за претендиране на обезщетение по реда
на ЗОДОВ, е необходимо то да е съобщено на лицето, което претендира вредите по реда на
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, и същото да не е поискало наказателното производство да продължи
и да завърши с оправдателна присъда. В случая е налице именно тази хипотеза, доколкото
процесното прекратително постановление от 19.12.2022 г. е съобщено на ищцата на
20.12.2022 г., като не са събрани доказателства то да е било обжалвано.
По делото е доказано и наличието на неимуществени вреди, претърпени от ищцата в
резултат на незаконното обвинение срещу нея. Съгласно показанията на разпитания в хода
на производството свидетел – Катя Руменова Здравкова, ищцата е преживявала от
образуваното досъдебно производство и привличането й като обвиняваема. Изпитвала е
силно притеснение и уплах от това какво ще стане, както и страх работодателят да не й
направи нещо, тъй като последният разполагал с голяма верига от хора с пари. Притеснявала
се и от проведените разпити в досъдебното производство.
По делото не бяха събраните доказателства, които да установят твърдяното от
ответника съпричиняване, поради което счита възражението за същото за неоснователно.
Съгласно практиката на ВКС неимуществените вреди от незаконно обвинение
обхващат не само отрицателните психически преживявания на увредения, но и обективното
по своя характер лишаване от блага и ценности, към които всяка личност се стреми.
Справедливостта като законов критерий за определяне паричния еквивалент на моралните
вреди включва, освен тяхната общовалидна значимост за всяко човешко същество, така и
конкретни факти, свързани със стойността, която те са имали за личността на увредения.
3
При съобразяване на изложеното и на всички релевантни обстоятелства по делото –
тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинение (същото е „тежко“ по смисъла
на чл. 93, т. 7 НК, тъй като за неговото извършване се предвижда наказание лишаване от
свобода до осем години), вида на наложената мярка за неотклонение (най-леката възможна
такава), срока на висящност на наказателното производство за времето, през което ищцата е
имала качеството обвиняем (1 година и 1 месец), преживените стрес, тревожност и
психическо напрежение, както и обстоятелството, че ищцата е неосъждана към периода на
висящност на наказателното производство, съдът приема, че заместващото обезщетение за
причинените на Р. А. А. от незаконното обвинение неимуществени вреди е в размер на 1000
лева, до която сума предявеният иск следва да бъде уважен, а в останалата си част до пълния
претендиран размер от 20000 лв. – отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
Предвид изхода на делото право на разноски имат и двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдият разноски съразмерно
уважената част на иска. Видно от Договори за правна защита и съдействие от 08.02.2023 г. и
25.04.2024 г., на ищцата е била предоставена безплатна адвокатска помощ и съдействие на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., с оглед което е направено искане от пълномощника за
присъждане на адвокатско възнаграждение. Съдът счита, че размерът на последния следва да
е 400 лв. поради ниската правна и фактическа сложност на делото, предприетите по делото
процесуални действия и това, че за изясняване на делото е било проведено само едно
открито съдебно заседание. На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ответникът следва да заплати на
адв. Н. К.- САК, със съдебен адрес гр. София, ул. „Три уши“ № 1, офис 2, възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ на ответника в исковото производство в размер на 20 лв.
Доколкото ответникът не е сторил разноски по делото и не е направил искане за
присъждане на такива, то съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, БУЛСТАТ
*********, с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2, представлявана от Главния прокурор, да
заплати на Р. А. А., ЕГН **********, с адрес в .., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ
сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
незаконосъобразно воденото срещу ищцата наказателно производство по ДП № 5006 по
описа за 2020 г. на РУ – Сливница, пр.пр. № 153/2020 г. по описа на Районна прокуратура –
гр. Сливница / сега Териториално отделение – Сливница към Районна прокуратура –
Костинброд/, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата
молба в съда – 05.07.2023 г., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за разликата над присъдената сума от 1000 лв. до пълния
предявен размер от 20000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ответника „ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, БУЛСТАТ
*********, с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2, представлявана от Главния прокурор, да
заплати на Р. А. А., ЕГН **********, с адрес в .., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., сумата от
20 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ
в настоящото производство съразмерно уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от деня на връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4