Р Е Ш Е Н И Е
№ VІ- 16 година 23.03.2021 град
Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, шести граждански въззивен състав
На двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и първа година
в открито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛКА УЗУНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ТАНЯ ЕВТИМОВА
2.мл.с.АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
Секретар Тодорка Стоянова
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдията УЗУНОВА
въззивно гражданско дело номер 195 по
описа за 2021 година ,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258
и сл. ГПК.
Образувано е пред БОС по повод въззивна жалба от Д.К.К. с ЕГН-**********,*** и от
„Агро Транспорт 1“ ЕООД с ЕИК-*********,представлявано от едноличния собственик
на капитала Д.К.К. срещу съдебно решение № 118 от 21.04.2020г.постановено по
гр.д.№169/2019г.по описа на РС-гр.Несебър,с което въззивниците са осъдени да заплатят СОЛИДАРНО на „Експресбанк“АД с
ЕИК-*********,представлявано от изпълнителния директор В П А и прокуриста Д Д Х
сумата в размер на 11 579.59 лева,представляваща дължима и неизплатена
главница по Договор за кредит за финансиране на инвестиции –Партньор №38 от
20.03.2015г.,ведно със законната лихва ,считано от 12.02.2019г.до окончателното
изплащане ,сумата в размер на 2 245.49 лева ,включваща договорна лихва и обезщетение
за забава за периода от 01.12.2016г.до 11.02.2019г. и сумата в размер на 17.96
лева,представляваща такса по кредита за обслужване на сметка.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок,внесена е
държавната такса за въззивното обжалване.Препис от въззивната жалба е връчен
надлежно на въззиваемата страна,която е депозирала писмен отговор в срок.
Във въззивната жалба
са изложени оплаквания за
незаконосъобразност на решението на НРС. Въззивникът счита,че НРС не е
съобразил изложените в писмения отговор
доводи за недопустимост и неоснователност на исковата молба,като сочи,че според
него същата не може да служи за покана и да и се придават последици на уведомление
за предсрочна изискуемост,които се презумират ad hoc в настоящия казус.Съдебната практика,на
която се е позовал НРС като актуална,не обвързва съда, тъй като след
постановеното ТР на ОСГТК на ВКС,решенията на съда по чл.290 ГПК и чл.292 ГПК
нямат задължителна сила.На второ място се изтъква,че въззивникът не споделя
доводите на районния съд,че е налице „презумирано връчване“ на исковата молба
на първия ответник и чрез препращане от чл.47 ал.5 ГПК,да се презумира,че е
налице надлежно уведомление от ответника за настъпилата предсрочна
изискуемост.На трето място се изразява несъгласие с изводите на съда,касаещи
възражението в писмения отговор за неравноправни клаузи в договора. Както и
самият съд е установил,процесното обезщетение в договора се дължи като
надбавка,независимо дали е налице просрочие на целия кредит или на някоя от вноските
и при това положение е налице твърдяната неравноправност и нищожност на клаузи
в договора.Моли да се постанови решение от въззивната инстанция,с което да се
отмени решението на НРС и да се отхвърлят изцяло исковите претенции. Няма
доказателствени искания,претендира разноски.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от „Банка ДСК“ЕАД ,чрез пълномощника- главен юрисконсулт И. Видно от справката за актуално състояние на „Експресбанк“АД и на „Банка ДСК“ЕАД е,че „Експресбанк“АД понастоящем е заличена,поради настъпило преобразуване- вливане на „Експресбанк“АД в „Банка ДСК“ЕАД,която се явява правоприемник на заличеното дружество-банка. Въззиваемата страна е оспорила въззивната жалба като неоснователна.Посочва се,че банката е положила дължимата грижа и добросъвестност ,като се е опитала да уведоми своя длъжник за допуснатите просрочия,но неуспешно.Съгласно сключения договор ,следва да се приеме,че действителната воля на страните,изследвайки я и съгласно принципите на чл.20 ЗЗД е договорена възможност на кредитора при неплащане в срок на главница/лихва да превърне кредита в предсрочно изискуем.В този смисъл следва да се приеме,че датата на изискуемост на процесното вземане е датата на връчването на препис от исковата молба на ответника.Моли да се има предвид,че обявяването на кредита за предсрочно изискуем представлява по своята същност потестативно право ,което се упражнява извънсъдебно.Съобразно трайната съдебна практика,исковата молба по същество представлява покана за пращане,като със същата може да се упражняват и преобразуващи права,в който смисъл е Решение по т.д.№60/2010г.на ІІ т.о.на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК.В процесния случай следва да се счита,че с връчването на препис от исковата молба на ответника или на негов процесуален представител,банката е упражнила надлежно правото си да превърне кредита в предсрочно изискуем.Намира за неоснователни и оплакванията за наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит,като излага правни доводи в подкрепа на становището,че предвид връзката между съдлъжника по договора за кредит –физическо лице и кредитополучателя-търговско дружество ,в което съдължникът-физическо лице е едноличен собственик на капитала,последният не попада в обхвата на понятието „потребител“ и респективно-в засиления съдебен контрол на съда. Моли решението на НРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно,няма доказателствени искания,претендира разноски,включително и за юрисконсултско възнаграждение в размер на хонорар на един адвокат съгласно Наредба №1/2004г.
Предвид настъпилото
заличаване на ищеца „Експресбанк“АД и вливането му в „Банка ДСК“ЕАД ,която се
явява негов правоприемник, въззивният съд на основание чл.227 ГПК заличи
„Експресбанк“АД като страна в производството
и на негово място конституира правоприемника „Банка ДСК“ЕАД.
В съдебно заседание въззивниците редовно уведомени, не се явяват и не се представляват.Не се сочат нови доказателства.
В съдебно заседание въззиваемата страна,редовно
уведомена,не изпраща представител. Не сочи нови доказателства.
При служебната проверка
на обжалваното съдебното решение въззивният съд го намери за валидно и
допустимо.Неоснователни са оплакванията на въззивниците за недопустимост на
съдебното решение.Ищецът е предявил осъдителен иск,като в исковата молба и в
хода на делото е заявил безпротиворечиво,че поради затруднения да уведоми
длъжниците си за предсрочната изискуемост,не е подал заявление по чл.417 ГПК,а
директно е предявил настоящият осъдителен иск.Посочването на правно основание
чл.422 ГПК вр.с чл.415 ГПК не обвързва съда,тъй като процесуално задължение на
съда е да извърши правната квалификация на исковата претенция въз основа на
твърденията в исковата молба и вида на търсената съдебна защита.
В
случая районният съд е квалифицирал правилно предявеният осъдителен иск с правно
основание чл.430 ТЗ,тъй като претенцията на ищеца-банка се основава на договор
за банков кредит,кредитополучател по който е ответното търговско дружество и се
е произнесъл по предявения иск.Що се отнася до позоваването на т.18 от ТР
№4/2013г.на ОСГТК на ВКС,даденото разрешение е относимо към заповедните
производства.В случая е предявен осъдителен иск,без преди това да се е развило
заповедно производство,като изрично ищецът е заявил твърдение,че не е подавал
заявление по чл.417 ГПК именно защото не е успял да уведоми длъжниците надлежно
за упражненото си право да обяви кредита за предсрочно изискуем,поради което е
предпочел общия исков ред.В съдебната практика е възприето становище,че няма
пречки с исковата молба да се връчи на длъжника уведомлението,изходящо от
кредитора му, с което последният упражнява правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем.В случая към исковата молба са приложени две покани,без
дата,подписани от лицето В.Б за „Сосиете Женерал Експресбанк“АД.Поканата до Д.К.
е била заведена в деловодството на ЧСИ
Божилова на 23.11.2018г.,като според твърденията в исковата молба,тя е получена от роднина на ответника със същите
имена,със задължение да му я предаде, на същата дата- 23.11.2018г.,видно от
съдържанието на разписката за връчването и. Поканата до „Агро Транспорт 1“ЕООД
е с печат на ЧСИ Г.Дичев и отбелязване от връчителя на този ЧСИ с дата
26.11.2018г.- че на адреса на дружеството в гр.София има бизнес сграда,но няма
офис на такава фирма,нито охраната познава управителя.Лицето,подписало двете
покани от името на банката-кредитор вероятно е Валентин
Бакалов,юрисконсулт,което е установимо от печата му за вярност с оригинала,положен
върху двата документа.По делото е приложено пълномощно на юрисконсулт Бакалов
от законните представители на банката,в което обаче липсват данни той да е упълномощен да упражнява правото на кредитора-банка
да обявява предсрочна изискуемост на кредити.При това положение въззивният
съд намира,че по делото не са представени доказателства,установяващи
настъпването на предсрочна изискуемост на кредита след надлежно упражнено право
на банката по чл.60 ал.2 ЗКИ да обяви кредита за предсрочно изискуем.Предвид
липсата на надлежно упълномощаване на юрисконсулт Бакалов,няма основание да се
приеме,че предсрочната изискуемост е настъпила и с връчването на
поканите,заедно с исковата молба на двамата ответници.
По отношение на предсрочната изискуемост въззивният
съд съобрази и дадените разяснения в
задължителната съдебна практика- ТР №8/2017 от 02.04.2019 г. по т.д. № 8/2017
г. на ОСГТК на ВКС,в което е прието,че дори
когато в производството не бъде доказано, че претендираното вземане е изцяло
изискуемо поради обявена предсрочна изискуемост, то не може изцяло да се отхвърли
искът, ако е установено безспорно неизпълнение на същото това вземане по
отношение на вече падежирали вноски. ВКС е
разяснил, че предсрочната изискуемост на вземането по договор за кредит променя
изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на
настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от което
произтича вземането- то е сключения договор за кредит. В ТР №8/2017г.от 02.04.2019г. също така се
сочи, че съдът, прилагайки чл.235 ал.3 ГПК при решаването на спора относно
дължимостта на конкретното вземане или част от него, следва да вземе предвид
настъпилата изискуемост на всички вноски,чийто падеж е настъпил към момента на
приключване на съдебното дирене. В настоящия случай от доказателствата,събрани
по делото,включително и от заключението на ССчЕ,приета по делото е установено
несъмнено,че последното плащане на месечна вноска по кредита е било на
08.11.2016г. ,като няма твърдения и доказателства кредитополучателят или
солидарният длъжник да са извършвали други плащания до приключване на съдебното
дирене.Съдът съобрази също така,че съгласно Част І т.9 от договора,първата
дължима вноска е с падеж 30.04.2015г.,а последната дължима вноска е с падеж 30.03.2020г.
Следователно,до приключване на съдебното дирене в първоинстанционното
производство/20.02.2020г./ са падежирали всички вноски,без последните две,а към
момента на постановяване на съдебното решение от НРС – 21.04.2021г.са
падежирали и последните две погасителни вноски. Понастоящем,към момента на
приключване на съдебното дирене във въззивното производство срокът на
договора,който е бил 5 –годишен,е изтекъл,всички вноски са падежирали и
вземането е изцяло изискуемо.При това положение предявеният иск следва да бъде
уважен в пълния му размер,по изложените по-горе съображения.
По
отношение на възраженията на длъжниците за наличие на неравноправни клаузи в
договора по смисъла на чл.143 ЗЗП и чл.146 ал.2 ЗЗП въззивният съд намира за
необходимо да отбележи,че принципно в случая,тъй като се касае за договор за
кредит за финансиране на инвестиционен партньор,сключен между банката и
търговско дружество,спрямо него не са приложими разпоредбите на ЗЗП.Съгласно
легалното определение на §13 т.1 от ЗЗП потребител по смисъла на ЗЗП е физическо
лице,а кредитополучателят по процесния договор е юридическо лице-търговец,поради
което няма законно основание да се позовава на неравноправност на клаузи от
договора на основанията,предвидени в ЗЗП. Независимо от горното,дори
възраженията за едностранно изменение на лихвения процент да бъдат разгледани
като такива за недобросъвестно упражняване на това право от страна на банката и
злоупотреба с право/чл.63 ЗЗД и чл.289 ТЗ/,то същите са
неоснователни,защото,както правилно е констатирал и районният съд, изменение на
лихвения процент е имало,но той е бил намален,а не увеличен-т.е.изменението е
било благоприятно за кредитополучателя.
По гореизложените съображения въззивният съд намира,че макар и при различни
мотиви,решението на НРС следва да бъде изцяло потвърдено поради споделяне на
крайния извод за основателност и доказаност на исковата претенция във всичките
и части,а въззивната жалба- да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Предвид изхода от въззивното обжалване право на присъждане на разноски
има въззиваемата страна,която е претендирала разноски за юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер по Наредба №1/2004г.БОС възлага в тежест на
въззивниците да заплатят на въззиваемата банка сумата от 300 лева разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 118 от 21.04.2020г.постановено по гр.д.№169/2019г.по
описа на РС-гр.Несебър.
ОСЪЖДА Д.К.К. с ЕГН-**********,*** и „Агро Транспорт 1“ ЕООД с ЕИК-*********,представлявано от едноличния собственик на капитала Д.К.К. ДА ЗАПЛАТЯТ на „Банка ДСК“ЕАД с ЕИК- ********* ,със седалище и адрес на управление гр.София,ул.“Московска“№19 сумата от 300/триста/ лева разноски по въззивното производство.
Решението е окончателно на основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: