№ 704
гр. София, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20211000503528 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №263915 от 14.06.2021г., постановено по гр.д.№11551/2019г., СГС е
осъдил ЗАД“Алианц“АД, ЕИК040638060, да заплати на Л. А. Д., ЕГН**********, на
основание чл.432, ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди, които е
претърпял от смъртта на своята майка Т. Л. У., ЕГН**********, в размер на 90 000лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.08.2019г. до окончателното
изплащане на сумата, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от
200 000лв.
Срещу решението в осъдителната му част е постъпила жалба от ответника
ЗАД“Алианц“АД, в която се правят оплаквания за неговата неправилност.По делото е
установено по безспорен начин, че с поведението си пострадалата, която е участвала в
движението като пешеходец, е допринесла за настъпване на увреждането, тъй като е
нарушила разпоредбите на чл.113, ал.1, т.1 и чл.114, ал.1, т.2 от ЗДвП, което е основание за
отхвърляне на предявения иск като неоснователен.Същата е предприела пресичане на
пешеходната пътека при ограничена видимост, тъй като спрелият в непосредствена близост
до пешеходната пътека автобус не й е позволявал да възприеме идващите от ляво превозни
средства.От друга страна, след като вече е била навлязла на ½ от лентата за движение в
посока кв.“Суходол“, пострадалата не се е огледала дали има идващи други превозни
1
средства.От заключението по допуснатата по делото САТЕ се установява, че лицето е имало
техническа възможност да възприеме автомобила и да избегне удара, ако след изминаване
на цялата широчина на автобуса се е била спряла и огледала вляво.В условията на
евентуалност се оспорва размера на присъденото обезщетение като прекомерен, който не е
съобразен с установения в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД принцип на справедливост.От
събраните по делото доказателства се установява, че между ищеца и починалата са били
налице топли и сърдечни отношения, търпените вреди са в рамките на обичайните за такъв
тип събития, което не обуславя присъждането на обезщетение в завишен размер.Следва да
се съобрази възрастта на починалата, която е била на 62г. към датата на настъпване на
застрахователното събитие, съществуващите към този момент обществено-икономически
отношения в страната, както и обстоятелството, че ищецът е имал свое семейство и е живеел
самостоятелно.С оглед на горното моли съда да отмени решението в осъдителната му част и
постанови друго по същество, с което да отхвърли изцяло предявения иск, а в условията на
евентуалност да намали размера на обезщетението.Претендират се разноски.
В срок е постъпил отговор от ищеца, в който се изразява становище за
неоснователност на подадената жалба.
Срещу решението в частта, в която предявеният иск е бил отхвърлен за разликата от
90 000лв. до 160 000лв., е постъпила жалба от ищеца, в която се правят оплаквания за
неговата неправилност.Присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за
неимуществени вреди е несъобразено с претърпените от ищеца душевни страдания от
загубата на неговата майка, съдебната практика в сходни случаи, в които са присъждани
обезщетения в по-големи размери, както и с момента на настъпване на застрахователното
събитие и установените от законодателя лимити на отговорност на застрахователите по
риска „Гражданска отговорност“.Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и
присъди на ищеца допълнително обезщетение от още 70 000лв., ведно със законната лихва,
считано от 17.08.2019г. – датата на изтичане на три месеца след поканата до застрахователя
до окончателното заплащане на сумата.
В срок е постъпил отговор от ответника ЗАД“Алианц“, в който се изразява становище
за неоснователност на подадената жалба.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбите на страните са подадени в срок и производството пред въззивния съд е
допустимо.По същество частично основателна е тази на ищеца.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от
направените от страните оплаквания относно неговата неправилност.Не е спорно по делото,
че майката на ищеца е загинала при ПТП, което е било причинено виновно и противоправно
от застрахования водач Г. П., а се спори относно справедливия размер на следващото се
обезщетение за неимуществени вреди и наличието на съпричиняване на увреждането от
страна на пострадалата/независимо от това, че се претендира цялостна отмяна на решението
2
в осъдителната му част основните оплаквания са свързани с неотчетено от страна на
първоинстанционния съд съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата/.
В процесния случай ищецът претендира заплащането на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от факта на настъпилата смърт на
лице, което е негова майка.
Съобразно общите разпоредби за разпределение на доказателствената тежест ищецът
по иск за неимуществени вреди следва да установи основанието на иска си, а размерът на
претърпените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост.Последната не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обстоятелства, които
трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението.
Съобразно задължителните указания на ППВС№4/1968г. обективно същесвуващите
обстоятелства, които следва да се съобразят при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и пр., а при причиняването на смърт от значение са и
възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между по-страдалия и
близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди.
От показанията на св. Д., кредитирани от съда като обективни и в резултат на
непосредствени впечатления се установява, че между ищеца и неговата майка са
съществували много близки и сърдечни отношения.Същият е останал без баща и всички
грижи по неговото отглеждане и възпитание са били поети от починалата.Независимо от
това, че ищецът е имал свое семейство от 10г. и не живеел съвместно с майка си,
поддържали много близки отношения.Разчитали на помощта й в отглеждането на деца им,
тъй като двамата със съпругата му е трябвало да ходят ежедневно на работа.
Предвид горното и при съобразяване възрастта на починалата, която е била на 62г.
към момента на настъпване на инцидента, съдът намира, че на ищеца следва да се определи
обезщетение за неимуществени от 110 000лв.
При обосноваване размера на обезщетението съдът съобрази и съдебната практика в
сходни случаи : влязло в законна сила решение по в.гр.д.№1034/2021г. на САпС, с което в
полза на дете са присъдени 110 000лв. за смъртта на неговия баща, който е бил на
66г./застрахователното събитие е настъпило през 2017г./.
Неоснователни са оплакванията на ответника, които са свързани с наличието на
съпричиняване на увреждането от страна на пострадалата.Между страните не е спорно, а се
установява от заключението по допуснатата по делото САТЕ, че пътният инцидент, при
който е починала наследодателката на ищеца, е настъпил по следния начин : пешеходката Т.
У. е пресичала ул.“Монтевидео“ по обозначена с пътна маркировка М.8.1 пешеходна пътека,
като от лявата й страна с посока от ул. "Монтевидео" е приближавал автобус на градски
транспорт, който се е движел с ниска скорост и е бил в процес на спиране. По същото време
3
и в същата посока вляво и зад автобуса се е движил л.а.“Хюндай ХР-В със скорост около 53
км.ч., управляван от застрахования водач П..Последният не е намалил скоростта до
указанията на пътните знаци и е предприел изпреварване от ляво на предностоящия
автобус.При преминаването през пешеходната пътека лекия автомобил е ударил
пешеходката У., която в този момент се е намирала на около 3 м. след началото на
пешеходната пътека. При така избраната скорост на движение ударът за водача е
непредотвратим.
Към момента на настъпване на застрахователното събитие е действала разпоредбата
на чл.119, ал.5 от ЗДвП, която предвижда, че „пътнотранспортно произшествие с пешеходец
на обозначена пътна маркировка "пешеходна пътека", когато водачът е превишил
разрешената максимална скорост за движение или е нарушил друго правило от Закона за
движението по пътищата, имащо отношение към произшествието, пешеходецът не се счита
за съпричинител за настъпване на съответното произшествие“.В процесния случай се
установява, че пешеходката е предприела пресичане на пешеходна пътека, която е
обозначена със съответната маркировка, при ограничена видимост, но това не означава, че с
поведението се е допринесла за настъпване на увреждането.Това следва от обстоятелството,
че застрахованият водач е превишил разрешената максимална скорост за движение –
движил се е със 53км.ч., при ограничение до 30км.ч./преди пешеходната пътека е бил
поставен пътен знак В26 "Забранено е движението със скорост, по-висока от 30км.ч./.Това
съставлява и нарушение на разпоредбата на чл.119, ал.2 от ЗДвП, която предвижда, че „при
заобикаляне на спряло пред пешеходна пътека пътно превозно средство водачът на
нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да се движи с такава скорост, която да му
позволи да спре, за да пропусне преминаващите по пешеходната пътека пешеходци.“.
Налице е частично съвпадане на изводите на първоинстанционния и въззивния съд,
поради което обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено в частта, в
която искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е бил отхвърлен за
разликата от 90 000лв. до 110 000лв., като бъде постановено друго по същество, с което на
ищеца се присъди допълнително обезщетение от още 20 000лв., ведно със следващата се
законна лихва, считано от 17.08.2019г.В останалата обжалвана част решението следва да
бъде потвърдено.
На страните следва да се присъдят направените пред въззивната инстанция разноски,
които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар.Основателно е възражението на ищеца за
прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, което не е
съобразено с правната и фактическа сложност на делото пред въззивния инстанция, пред
която се спори относно размера на обезщетението и наличието на съпричиняване на
увреждането от пострадалата. Проведено е само едно с.з., в което не са били извършени
допълнителни процесуални действия.Разноските за адвокатски хонорар на жалбоподателя-
ответник следва да бъдат съобразени с минималните размери по Наредба №1 за МРАВ,
които в случая възлизат на 5 676лв. с ДДС.
Предвид горното, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №263915 от 14.06.2021г., постановено по гр.д.№11551/2019г. на
СГС в частта, в която е отхвърлен иска на Л. А. Д., ЕГН**********, срещу
ЗАД“Алианц“АД, ЕИК040638060, за заплащане на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на неговата майка Т. Л. У., ЕГН**********, която е
настъпила при ПТП на 18.01.2019г., за разликата от 90 000/деветдесет хиляди/лв. до
110 000/сто и десет хиляди/лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА ЗАД“Алианц“АД, ЕИК040638060, да заплати на Л. А. Д., ЕГН**********,
сумата от още 20 000/двадесет хиляди/лв., ведно със законната лихва, считано от
17.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на неговата майка Т. Л. У., ЕГН**********, която е
настъпила при ПТП на 18.01.2019г., ведно с направените пред въззивната инстанция
разноски от 3 368.75/три хиляди триста шестдесет и осем цяло и седемдесет и пет/лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение №263915 от 14.06.2021г., постановено по гр.д.
№11551/2019г. на СГС в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Л. А. Д., ЕГН**********, да заплати на ЗАД“Алианц“АД, ЕИК040638060,
сумата от 1 773.75/хиляда седемстотин седемдесет и три цяло и седемдесет и пет/лв. с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5