Р Е Ш Е Н И
Е № 260477
гр. Пловдив, 17.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, XV- ти граждански състав, в
публично заседание на петнадесети декември две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 7374 по описа за 2020
г. на Районен съд- Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
С
искова молба ищцата Е.В.Б. – Д. е предявила срещу „Профилинк“
ООД обективно кумулативно съединени искове както следва: 1) за признаване за
незаконно уволнение със Заповед № ****** г. и неговата отмяна – правно
основание чл. 344 ал.1 т.1 КТ; 2) за възстановяване ищцата на заеманата
длъжност – „******“ – правно основание чл. 344 ал.1 т.2 КТ; и 3) за заплащане
на обезщетение за оставането на ищцата без работа в размер на 12 452,35 лева за
периода 02.05.2020г. до 02.11.2020г. – правно основание чл. 344 ал.1 т.3 КТ.
В исковата молба се излагат съображения,
че между страните е действало валидно трудово правоотношение, учредено със
сключен трудов договор. С допълнително споразумение № ****** г. към трудовия
договор било уговорено трудово възнаграждение в размер на 1936,00 лева.
Посочва, че на 01.04.2020 г. работодателят отправил на ищцата едномесечно
предизвестие за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328 ал.1 т.12 КТ. Със Заповед № ****** г. работодателят прекратил трудовото правоотношение
между страните, а като причина било посочено: „във връзка с извънредното
положение в страната“. Възразява се, че оспорената заповед не съдържа
фактическите основания за нейното издаване, както и че уволнението се явява
незаконосъобразно поради липса на материалноправните
предпоставки по чл. 328 ал.1 т.12 КТ. Посочва, че не е налице обективна
невъзможност за изпълнение на трудовите задължения ищцата, като самото
обявяване на извънредно положение на територията на страната не се явява
причина за посочената обективна невъзможност. Посочва се, че дейността на
ответника не е била преустановяване по време на действието на извънредното
положение. Излага доводи, че дори да се приеме, че е налице спад в
производството, трудовото правоотношение е следвало да се прекрати на друго
основание – съкращаване в щата, при което е следвало да бъде извършен подбор и
да бъде заплатено обезщетение. С молба от 24.09.2020г. / л. 58- 64/ ищцата
уточнява, че претендира обезщетение по реда на чл. 225, ал. 1 КТ за периода
02.05.2020г.- 02.11.2020г.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от ответника „Профилинк“
ООД. В същия се излагат съображения, че прекратяването на трудовото
правоотношение с ищцата е част по процедура по „масово уволнение“ по реда на
чл. 130а КТ, като са прекратени трудови договори на още 120 работника. Посочва,
че обективната невъзможност, довела до прекратяване на трудовото правоотношение
са наложените противоепидемични мерки. Според ответника се касае за безвиновна фактическа невъзможност за изпълнение на
трудовия договор, а именно: епидемичната ситуация в страната. Посочва, че с
уведомление от 27.03.2020 г. дружеството е уведомило работници и служители за
причините, които ще доведат до масово уволнение. Излагат се съображения, че
поради извършена предварителна подготовка, ищцата е била запозната с причините
за прекратяване на трудовия договор, поради което посочената причина в
заповедта се явява в достатъчна степен ясна. Навежда доводи, че не са били
налице хипотезите на чл. 328 ал.1 т.2 предл. второ и
трето от КТ. Поради изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът,
след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, съобразно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, счита за установено
следното от фактическа страна:
По делото не се спори, а и от представените
информационни източници се установява, че между страните e съществувало трудово правоотношение, учредено с Трудов
договор № ******г. /л . 15- 16/. Към трудовия договор са сключени Допълнително
споразумение № ******г. / л. 14/ и Допълнително споразумение № ******г. / л.
11/. По силата на трудовия договор и допълнителните споразумения към него,
ищцата е заемала при ответното дружество позиция „******. С предизвестие изх. №
******г. / л. 10/, ищцата е уведомена, че трудовото правоотношение между
страните ще бъде прекратено, считано от 02.05.2020г., на основание чл. 328, ал.
1, т. 12 КТ ( поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор
). Препис от заповедта е връчен на ищцата лично на дата 01.04.2020г.
Със Заповед № ******г. на ****** на
ответното дружество / л. 9/ е констатирано прекратяването на трудовото
правоотношение между страните, предвид изтичането на срока на месечното
предизвестие.
С Уведомление вх. № ******г. / л. 30/,
ответното дружество е известило Агенция по заетостта, че предвижда уволнението
на 120 работници/ служители, предвид обявеното на територията на ******
извънредно положение.
От заключението на приетата по делото съдебно-
счетоводна експертиза /л. 47- 49/ се
изяснява, че последното получено от ищцата брутно трудово възнаграждение е за
месец 04.2020г. и възлиза на 2 092, 93. В заключителната част на
експертизата е допусната техническа грешка и вместо 2092, 93лв. е посочено 2 0192,93 лв. Явно е, че се касае за
технически пропуск, доколкото в т. 1 от обстоятелствената част на заключението
ясно е посочена сумата от 2092, 93 лв. В заключението е посочено, че през
м.04.2020г., ищцата е работила 17 дни и е ползвала 3 дни отпуск за временна
неработоспособност. Досежно втория зададен въпрос, в
констативната част, вещото лице е посочило, че последният пълен отработен месец
от ищцата е м. 11.2019г., през който е начислено възнаграждение в размер от
1245, 20 лв. Същото се формира от следните компоненти- основна заплата в размер
от 1100 лв. и допълнително възнаграждение за клас прослужено време в размер от
145, 20 лв. Отразено е, че при месечно брутно трудово възнаграждение в размер
от 1245, 20 лв., обезщетението за шест месеца ще възлиза на сума от 7 471,
20 лв.
Съдът кредитира в цялост заключението на
вещото лице, като счита същото за обективно, обосновано и съответно на
останалия, приобщен по делото доказателствен
материал.
От приетите по делото Уведомления до ТД
на НАП- Пловдив и справки декларации за ДДС, касаещи м. 03.2020г., м. 04.2020г.
и м. 05.2020г. / л. 108 – 113/ се изяснява, че през посочения период ответното
дружество е осъществявало търговска дейност чрез възмездна доставка на стоки.
От показанията на св. А.-К. / л. 118
гръб- 119/ се изяснява, че е била колега на ищцата в „Профилинк“
ООД. Сочи, че дейността на ищцата е била ключова за функционирането на
дружеството, доколкото е обработвала договорите с клиентите, ценовите листи на
дружеството, следяла е за извършването на плащанията, изготвяла е справки и е
изчислявала себестойността на продуктите, предлагани от дружеството. Св.
изтъква, че ищцата е изпълнявала всички тези задължения и след периода на
обявяване на извънредно положение на територията на страната. Посочва, че в
началото на извънредното положение, ищцата е била помолена да работи от своя
дом. Впоследствие, ответното дружество инструктирало работещите да пуснат молби
за отпуск. Въпреки това, ищцата е продължила своята работа, тъй като колегите й
са я търсили непрестанно във връзка с обработване на данни, корекции и други. Св.
посочва, че също е звъняла на ищцата, с молба за коригиране на сметки и
етикети. Св. изтъква, че за периода от м.03.2020г. до м.04.2020г. ответното
дружество не е преустановявало дейност под каквато и да било форма. Сочи се, че
отделът на ицщата не е бил карантиниран, не е имало
карантина, в който и да било друг отдел на „Профилинк“
ООД. Ищцата също не е била поставяна под карантина, като дори е обучавала и
друг служител на дружеството. Св. изтъква, че през целия период на извънредното
положение, дружеството е изпращало стоки, както за вътрешния, така и за външния
пазар. Св. посочва, че не е била налице причина, която да препятства
възможността ищцата да осъществява трудовите си функции.
От показанията на св. К. / л. 119 гръб-
л. 120/ се установява, че работи в „Профилинк“ от
03.07.2017г. Сочи, че след обявяването на извънредното положение през м.
03.2020г. дружеството е продължило да работи и да изпълнява поръчки. Била е
налице обаче, несигурност в доставките и транспортирането на стоките. Изтъква
се, че е имало забавяне в доставките на „ПВЦ“, което е основна суровина, с
която дружеството работи. Това от своя страна е довело до забавяне при
издаването и транспортирането на готовата продукция. Свидетелят сочи, че през
периода на извънредното положение, дружеството е реализирало продукция, както
на вътрешния, така и на външния пазар, но е имало затруднения във връзка с
логистиката. Свидетелят изтъква, че познава ищцата, но не й е бил пряк
ръководител. Сочи, че тя е изпълнявала трудовите си функции
Съдът кредитира изложеното от
свидетелите, доколкото поднесената от тях информация е обективна, логически
последователна и съответна на останалия, приобщен по делото доказателствен
материал.
От осъществената от съда констатация в
трудовата книжка на ицщата / л. 94/ се установява, че
последното вписано трудово правоотношение на ищцата е с ответното дружество „Профилинк“ ООД, което е прекратено на дата 02.05.2020г. на
основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, счита за установено от правна страна следното:
Предявени
са обективно, кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал.1,
т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Претенцията
на ищцата за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, е
обусловена от основателността на тази за признаване на уволнението за незаконно
и неговата отмяна. Основният спорен въпрос в настоящия случай касае законността
на уволнението, а тази законност се обуславя от въпроса дали е налице обективна
невъзможност за изпълнение на трудовия договор ( доколкото това е основанието
за прекратяване, посочено в предизвестието и заповедта, с която се констатира
прекратяването на трудовото правоотношение ). В тази връзка, съдът счита за
нужно да посочи, че трудовото правоотношение в конкретния случай се прекратява
с изтичането на месечния срок, даден с предизвестие изх. № ****г.. Впоследствие
издадената заповед № ******г. има единствено констативно значение.
Основанието
по чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ обуславя безвиновна
фактическа невъзможност за изпълнение на трудовия договор между страните.
Субективното потестативно право на уволнение е
възникнало и е упражнено от работодателя законосъобразно, когато е възникнала
нова обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор е станало
невъзможно по причини, стоящи извън волята на страните по договора ( Решение
№ 634/19.10.2010 по дело № 1330/2009 на ВКС, ГК, III г.о; Решение № 342/
04.10.2011 г. по гр. д. № 11/2011 г., IV- то г. о. ). В конкретния случай,
при възложена тежест на ответника за доказване на правнорелевантния
факт, то не бе установено да е налице обективна невъзможност ищцата да
изпълнява своите трудови функции.
На първо място следва да се посочи, че в
предизвестието за прекратяване на трудовия договор въобще не е посочена
конкретна причина, обуславяща обективната невъзможност за изпълнението му.
Единствено е цитирана нормата на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ и какво гласи
съдържанието й. Работодателят не е поднесъл каквато и да било информация, чрез
която работникът би могъл да добие представя за конкретната обективна причина,
поради която трудовото му правоотношение ще бъде прекратено след изтичането на
срока на предизвестието. Едва в заповедта от 30.04.2020г., е отразено, че
причината за прекратяване на трудовото правоотношение е обявеното в страната
извънредно положение. Както вече бе посочено, на основание чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ, процесното трудово правоотношение се прекратява с
изтичането на срока на предизвестие, а не по силата на издадената заповед.
Последната има единствено констатиращ характер, предвид което е нужно
конкретното основание ( причина) за прекратяването на трудовото правоотношение
да е посочена в самото предизвестие. Този пропуск от страна на работодателя се
явява самостоятелно основание, обуславящо незаконосъобразност на извършеното
уволнение.
Отделно от гореизложеното, то дори и да
се вземе предвид отразената в Заповед № ******г. причина за прекратяването на
правоотношението (обявеното в страната извънредно положение ), то отново не се
изяснява по какъв начин то препятства възможността ищцата да упражнява
трудовите си функции. Ищцата е заемала при ответното дружество длъжността „******“.
Съобразно длъжностната й характеристика / л. 105- 106/, тя отговаря за
приемането, обработването и подаването на заявки, за изготвяне на отчети за
складови наличности и приемане на рекламации. От показанията на разпитаните в
хода на производството свидетели се установява, че през цялото време до
прекратяването на трудовото правоотношение, ищцата активно е полагала труд. Не
са били налице външни, обективни фактори, които да препятстват тази й
възможност и които да са породени от обявеното на територията на страната
извънредно положение- предприятието не е поставено под карантина, нито ищцата е
имала здравни противопоказания за работа във връзка с обявеното извънредно
положение. Следва да се посочи и че за заеманата от ищцата длъжност не е
необходимо специално разрешително, нито е налице несъвместимост по закон ( които
да са във връзка с обявеното извънредно положение ). Всъщност, от показанията
на св. К. се изяснява, че единственото затруднение, с което ответното дружество
се е сблъскало по време на извънредното положение е забавяне във връзка с
доставката на суровини. Това забавяне обаче, не се намира във връзка с
дейността на ищцата, нито води до обективна невъзможност тя да изпълнява
трудовите си функции ( напротив- изяснява се, че тя е работила без прекъсване
). Несигурността в бизнеса, която св. К. споменава, също не може да бъде
основание да се счете, че е налице обективна невъзможност за изпълнение на
трудовите функции от страна на ищцата. В този порядък, не може да бъде
споделено твърдението на ответника, изложено в отговора на исковата молба, че
обективната невъзможност е налице, тъй като след обявяването на извънредното
положение, работодателят не може да изпълни своето задължение да осигури работа
на своите служители ( особено в светлината на обстоятелството, че и двамата
свидетели са категорични, че ищцата е работила и след обявяване на извънредното
положение ). Подобно твърдение налага разбирането, че е налице намаляване обема
на работа, но не и обективна невъзможност да се изпълнява трудовият договор. Впрочем,
в тази насока гравитират и показанията на св. К., който говори за несигурност,
забавяне на поръчки и проблеми с доставките.
Предвид гореизложеното и доколкото доказателствената тежест за установяване на законността на
извършеното уволнение пада върху ответника, който не изясни при условията на
пълно и главно доказване обстоятелства, обуславящи обективна невъзможност да се
изпълнява трудовият договор, то предявеният иск за признаване за незаконно и отмяна
на уволнението, констатирано със Заповед № ****** г. на **** на „Профилинк“ ООД, се явява основателен.
Претенцията с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност на
ищцата е обусловена от основателността на тази за признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна. Поради изложеното, ищцата следва да бъде
възстановена на длъжността „******“ при ответника.
В конкретния казус, несъмнено се
установи незаконност на извършеното уволнение. От извършената констатация на
трудовата книжка в открито съдебно заседание, се изясни, че за процесния период ищцата не е полагала труд при друг
работодател, респ. не е получавала трудово възнаграждение, поради което е
претърпяла вреди в продължение на шест месеца след уволнението ( периода от
02.05.2020г. до 02.11.2020г. ). Същите са съизмерими с последното брутно
трудово възнаграждение, което е получавал работникът за пълен отработен месец ( през който работникът или служителят е
работил през всичките работни дни ). В тази връзка, следва да се посочи, че
именно последно полученото брутно трудово възнаграждение за пълен отработен
месец е меродавно за определяне размера на обезщетението, а не това, получено
за последния месец преди прекратяване на трудовото правоотношение ( изрично в тази връзка- Решение № 490 от
28.06.2010 г. по гр. д. № 342/2009 г. на ВКС; Решение № 665 от 11.01.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1688/2009 г., III г. о., ГК; Решение
№ 432/03.12.2012 г. по гр. д. № 1129/2011г. на ВКС, IV- то г.о.).
Предвид изложените съображения, то база за определяне размера на обезщетението
по чл. 225, ал. 1 КТ ще бъде полученото от ищцата брутно трудово възнаграждение
за м. 11.2019г., което възлиза на 1245, 20 лв. ( съобразно изложеното по
„въпрос 2“ от заключението по изготвената ССчЕ.). Съобразно
това, дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за шест месеца ( от
02.05.2020г. до 02.11.2020г. ) възлиза на сума в общ размер от 7471, 20 лева. За
разликата от тази сума до пълния претендиран размер
от 12 452, 35 лв. искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ следва да бъде отхвърлен.
Законна лихва върху главницата не е претендирана, предвид което и съдът не следва да присъжда
такава.
По
предварителното изпълнение на решението:
Разпоредбата на чл. 242 ал. 1 от ГПК
предвижда постановяване на предварително изпълнение на решението, когато се
присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Законодателят не е
изброил конкретно кои обезщетения за работа подлежат на предварително
изпълнение, поради което следва да се приеме, че такива са всички вземания с
характер на обезщетение, които възникват за работника във връзка с изпълнението
на неговите трудови функции и работния процес. Вземанията по чл. 242 ал. 1 от ГПК, за които е предвидено предварително изпълнение, са от категория,
обезпечаваща посрещане на ежедневни нужди, свързани с нормалното съществуване
на индивида. Именно предвид това, процесуалният закон разписа, че съдът допуска
служебно предварително изпълнение на решението и това принудително изпълнение
не може да бъде спряно дори и при представено обезпечение за взискателя /Определение
№ 9 от 2011 г. по ч.гр. д.№ 658/2010 г., Г.К., ІV ГО на ВКС/. Съобразно
гореизложеното, то следва да се допусне предварително изпълнение на решението в
частта, с която в полза на ищеца е присъдено обезщетение по чл. 344, ал. 1, т.
3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
По
разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание
чл. 78 ал.1 ГПК в полза на ищцата се поражда право на разноски. Видно от
представения по делото договор за правна защита и съдействие / л. 8/, е
договорен адвокатски хонорар, платим по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3, вр. ал. 2 Закон за адвокатурата. Предвид изложеното, то следва
ответното дружество да заплати на адв. ****** сума в
размер от 950 лв. ( на основание чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата сума в размер
от 610 лв. за исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и на основание чл. 7,
ал. 2, т. 3 от Наредбата сума в размер от 340 лв. за иска по чл. 344, ал. 1, т.
3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ ).
Разноски в полза на ответника, съобразно
отхвърлената част от исковете не се следват, доколкото не са представени
доказателства за заплатен адвокатски хонорар.
Доколкото ищецът е освободен от заплащане
на такси и разноски, на основание чл. 78, ал.6 КТ, следва ответното дружество
да бъде осъдено да заплати в полза на Държавата, по сметка на РС- Пловдив
сумата в размер на 398, 85 лева, представляваща дължими държавни такси по Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК
( по 50 лева за двата неоценяеми иска по чл. 344 ал.1
т.1 КТ и чл. 344 ал.1 т.2 КТ и 298, 85 лв. за оценяемия
иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ). Допълнително,
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати и сума в размер от 89,99
лв.- разноски за изготвянето на ССчЕ.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА уволнението на Е.В.Б.- Д., ЕГН: **********,
констатирано със Заповед № ******г., издадена от **** на „Профилинк“
ООД, за прекратяване на трудовото правоотношение между страните на основание
чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, считано от 02.05.2020 г., ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Е.В.Б.- Д., ЕГН: **********, на заеманата преди
уволнението длъжност „******“, код по НКПД: **** при „Профилинк“
ООД, ЕИК *********.
ОСЪЖДА „Профилинк“ ООД, ЕИК
*********, ДА ЗАПЛАТИ на Е.В.Б.- Д.,
ЕГН: **********, сума в размер на 7 471, 20 лева, представляваща обезщетение
по чл. 225, ал.
1 от КТ за
оставане без работа вследствие на незаконното уволнение, за периода 02.05.2020
г. - 02.11.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск с правно основание чл. 225, ал. 1 от КТ за разликата от 7 471, 20 лв. до
пълния претендиран размер от 12 452, 35 лв.
ОСЪЖДА „Профилинк“ ООД, ЕИК
*********, ДА ЗАПЛАТИ на адв. ********** сума в размер на 950 лева, представляваща адвокатски
хонорар, за предоставена процесуална защита и съдействие на ищцата Б.- Д. на
основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 3
Закон за адвокатурата.
ОСЪЖДА „Профилинк“ ООД, ЕИК
*********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата-
бюджет на съдебната власт, по сметка на Районен съд- Пловдив сума в размер от 488, 84 лева, представляваща държавна такса върху
уважените искове и разноски за изготвянето на ССчЕ.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително
изпълнение на решението в частта, с която в полза на ищцата Е.В.Б.- Д., ЕГН: **********
е присъдено обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр.
чл. 225, ал. 1 КТ.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив с въззивна
жалба в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.
Частта
на решението, с която е допуснато предварително изпълнение, на основание чл.
244 ГПК подлежи на обжалване с частна жалба в седмичен срок, считано от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Николай Голчев
Вярно
с оригинала!
КЯ