Решение по дело №3104/2019 на Районен съд - Шумен

 

Р Е Ш Е Н И Е

163/24.2.2020г.

 

24.02.2020 год.

 

Номер . . . . . . . . . . .                                Година 2020                    Град Шумен

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Районен съд – Шумен                                                                    седми  състав

На 30 (тридесети) януари                                                            Година 2020

В публично съдебно заседание, в следния състав:

                                                                       Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е.П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 3104 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.

            В подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК исковата молба ищецът „Ултима” ЕООД гр. Шумен твърди, че на 28.02.2007 г. сключило с ответницата М.М.М. трудов договор. По силата на същия, последната изпълнявала длъжността „касиер“. Тъй като ищецът направил разходи във връзка с обучението на М., на 13.11.2013 г. страните подписали допълнително споразумение към трудовия договор. Със същото, ответницата се задължила при прекратяване на трудовия договор, в продължение на пет години да не постъпва на работа при други работодатели, явяващи се фактически конкуренти на ищеца, извършващи дейност по предоставяне на парични заеми, лизинговане, придобиване на движими вещи или недвижими имоти, както и събиране на вземания от трети лица, както и да не осъществява самостоятелно горепосочената дейност като търговец. За неизпълнение на това задължение била предвидена неустойка в размер на 5000,00 лв. Трудовото правоотношение между страните било прекратено на 24.09.2014 г., а през 2017 г. М. постъпила на работа при конкурент на ищеца. Поради това, същата дължала предвидената в договора неустойка. Поради това, ищецът депозирал пред ШРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, което било уважено изцяло чрез издаване на такава по ч.гр.д. № 2282/2019 г. по описа на съда. В срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, ответницата подала възражение срещу заповедта и на ищеца са дадени указания за предявяване на иска. Моли съда да постанови решение, по силата на което по отношение на страните да бъде признато за установено, че съществува парично вземане против ответницата в размер 5000,00 лв., представляващо предвидена в трудов договор от 13.11.2013 г. неустойка поради сключване от ответницата на трудов договор с друг работодател, явяващ се конкурент на ищеца, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 31.07.2019 г. до окончателното плащане, като претендира и разноските по настоящото исково производство и по заповедното производство, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.

            В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата, чрез пълномощника си – адвокат, подава отговор на исковата молба. Същата оспорва претенцията, като се позовава на нищожност на клаузата в трудовия договор, предвиждаща неустойка. Освен това, считано от 2014 г., ищцовото дружество било отписано от Регистъра за финансовите институции, воден от БНБ, поради което двете дружества не били конкурентни. Моли, предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен, като ѝ бъдат присъдени деловодните разноски.

            От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

            Видно от приложения по делото трудов договор № 2/28.02.2007 г. е, че между „Ултима“ ЕООД и М.М.М. възникнало трудово правоотношение, по силата на което последната изпълнявала длъжността „касиер“. С допълнително споразумение към договора от 13.11.2013 г., ответницата поела задължението да изпълнява длъжността „инкасатор дългови задължения“. Според чл. 2 от споразумението, в случай на прекратяване на трудовото правоотношение, служителката поела задължение в продължение на пет години да не постъпва на работа, независимо дали по трудов или граждански договор, при други работодатели, явяващи се фактически конкуренти на ищеца в същия бранш, извършващи реално дейност по предоставяне на парични заеми, лизинговане, придобиване на движими вещи или недвижими имоти, както и събиране на вземания от трети лица, както и да не осъществява самостоятелно горепосочената дейност като търговец. Съгласно чл. 4 от споразумението, в случай на неизпълнение на поетото задължение, ответницата дължи неустойка в размер на 5000,00 лв. Прието е, че критерии за определяне на размера ѝ се явяват направените разходи от страна на работодателя при придобиване на съответната професионална квалификация. Със заповед № 9/24.09.2014 г. на управителя на дружеството, трудовото правоотношение между страните било прекратено по взаимно съгласие, считано от 24.09.2014 г. Съдът констатира от трудов договор № 27/31.08.2017 г., че считано от 31.08.2017 г. М.М. се намира в трудово правоотношение със „Стик кредит“ АД гр. Нови пазар, като заема длъжността „отчетник кредити“. Посоченото дружество е регистрирано като финансова институция в публичния регистър на БНБ от 06.07.2016 г. По делото е представено извлечение от публичния регистър, воден от БНБ на финансовите институции, от което се установява, че със Заповед № БНБ-05312/19.01.2015 г. „Ултима“ ЕООД гр. Шумен е заличено от регистъра на финансовите институции.

            От приложеното ч.гр.д. № 2282/2019 по описа на ШРС се установи, че ищецът „Ултима” ЕООД подал по реда на чл. 410 от ГПК заявление на 31.07.2019 г., по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1148/02.08.2019 г. за сумата, предмет на предявения в настоящото исково производство иск и за разноски в общ размер 510,00 лв., направени по заповедното производство.

            При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

            По допустимостта на иска:

            Искът е предявен от „Ултима” ЕООД гр. Шумен по реда и в срока по чл. 415,                 ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответницата М.М.М. в качеството ѝ на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1148/02.08.2019 г. по ч.гр.д. № 2282/2019 г. на ШРС, и след направено възражение от длъжника. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземане, съответно на задължението, посочено в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че установителния иск е допустим.

            По основателността на иска:

            Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422,              ал. 1 от ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на посоченото в исковата молба вземане по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д.           № 2282/2019 г. на ШРС, представените в настоящото исково производство писмени документи.

Доказа се, че между „Ултима“ ЕООД и ответницата М.М. съществувало трудово правоотношение, по силата на което последната изпълнявала първоначално длъжността „касиер“, а впоследствие – „инкасатор дългови задължения“. Установи се, че при сключване на допълнително споразумение към трудовия договор на 13.11.2013 г., страните включили в същото клауза, предвиждаща дължима от служителката неустойка в случай на сключване от ответницата на трудов договор с друг работодател, явяващ се конкурент на ищеца при прекратяване на трудовото правоотношение. Съдът, обаче, намира, че цитираната клауза е нищожна. Трайната практика на ВКС приема, че клауза в трудов договор, която поставя трудово-правната връзка в зависимост, или добавя към нея допълнителни уговорки с гражданско-правен характер, чиито предмет е поведение и действия на работника след евентуалното прекратяване на трудовото правоотношение (ако служителят не спази поето задължение да не встъпва в трудови или граждански отношения с конкурентен търговец), е нищожна поради противоречие със закона. Правото по чл. 48, ал. 3 от Конституцията на Република България всеки гражданин свободно да избира своята професия и място на работа, не може да бъде предмет на действителен отказ или ограничение, изразени в частноправно съглашение, включително като клауза на трудов договор при постъпване на работа, предвид недопустимостта за отказ от личното право на труд, скрепено с императивната норма на чл. 8, ал. 4 от КТ, в доразвитие на изведения в цитираната конституционна норма принцип. Тоест, поради недействителността на клаузата от допълнителното споразумение към трудовия договор между страните, за М. не е съществувало задължение да ограничи по този начин правото си на труд и същата не дължи никакво обезщетение на ищеца. Отделен въпрос е обстоятелството, че при сключване на трудовия договор със „Стик кредит“ АД от ответницата, същото като финансова институция, не е било пряк конкурент на „Ултима“ ЕООД, което вече било отписано от публичния регистър на финансовите институции при БНБ.

Последващият опит на ищеца да се позове не на дължима неустойка от ответницата, а на задължение за обезщетяване на направени от „Ултима“ ЕООД разходи за обучението ѝ, е недопустимо. Именно неустойка е претендираното в заповедното производство вземане на ищеца, както и в обстоятелствената част на исковата молба.

            Предвид гореизложеното, предявеният иск от „Ултима“ ЕООД гр. Шумен срещу М.М.М. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

            На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответницата направените разноски по делото в размер на 580,00 лева.

            Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения от „УЛТИМА” ЕООД с ЕИК ***, със седалище: гр. Шумен, адрес на управление: гр. Шумен 9700, обл. Шумен, ул. „В.Д.“ № 45, вх. 1, ет. 7, ап. 16, представлявано от С.Д.С. против М.М.М. с ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено съществуването на вземането за сума в размер на 5000,00 лв. (пет хиляди лева), представляващо предвидена в трудов договор от 13.11.2013 г. неустойка поради сключване от ответницата на трудов договор с друг работодател, явяващ се конкурент на ищеца, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1148 от 02.08.2019 г. по ч.гр.д. № 2282/2019 г. по описа на ШРС КАТО  НЕОСНОВАТЕЛЕН.

            ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „Ултима“ ЕООД гр. Шумен да заплати на М.М.М. направените деловодни разноски по настоящото дело в размер на 580,00 лева.

            Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Шумен.

 

 

                                                                                              Районен съдия: