РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 28.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, VI състав, в публично заседание на пети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: EЛИЦА ДИМИТРОВА
при секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА административно дело № 343 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.213 ал.5 пр.2 вр.ал.2 и ал.1 от ЗОБВВПИ, във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Н.С.С. с постоянен адрес *** 28 против Заповед № 1882з-366-3 от 20.11.2017г.на Началник Първо РУ при ОДМВР-Русе, потвърдена с решение № 336р-115 от 11.01.2018г. на Директор на ОДМВР-Русе и след определение № 14138/19.11.2018г. по адм.д. 13790/2018г. на ВАС, с която са отнети в полза на държавата огнестрелни оръжия : л.к. „Тигър”, кал. 7,62х54R, № 19100, л.к. Збрьовка бърно мод. “ZКМ611” ,кал. 22, № 4-515-05663, л.а. „Германика”, кал.12, № 544502, помпа „Германика”, кал. 12, № 664382 без цев, помпа „Германика”, кал. 12, № 664384 без цев, помпа „Мозберг”, кал. 12, № L 096469, собственост на жалбоподателя.
В жалбата се релевират основания за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на оспорения акт, материална незаконосъобразност на заповедта, както и несъобразяване с целта на закона. Жалбоподателят претендира съдът да отмени оспорената заповед.Претендират се и разноски.
Ответникът по жалбата не взема становище.
Съдът, като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт на основание чл. 168 от АПК, приема за установено следното:
По фактите
Жалбоподателят Н.С. притежавал ловно
гладкоцевно и нарезно оръжие - л.к. „Тигър”, кал. 7,62х54R, № 19100, л.к.
Збрьовка бърно мод. “ZКМ611” ,кал. 22, № 4-515-05663, л.а. „Германика”,
кал.12, № 544502, помпа „Германика”, кал. 12, № 664382 без цев,
помпа „Германика”, кал.
12, № 664384 без цев, помпа „Мозберг”, кал. 12, № L 096469 и разрешения за
съхранение и носене на ловно оръжие, издадени от Първо РУ на ОДМВР-Русе,
валидни до 27.05.2016г. С протокол за приемане на ОБВВПИ с рег. №
1882р-7035/03.06.2016г. на 02.06.2016г. Н.С. предал оръжията на МПИ КОС
към Първо РУП-Русе поради изтичане срока на разрешителното за носене и
съхранение на оръжието. Декларирал в протокола, че е запознат, че след изтичане
на 1 годишен срок оръжието следва да се отнеме в полза на държавата съгласно
чл.213 от ЗОБВВПИ. С писмо рег.№ 188200-4866/06.10.2017г., връчено на
23.10.2017г. жалбоподателят бил уведомен, че във връзка с предадените ловни огнестрелни
оръжия на 02.06.2016г. започва административно производство по издаване на
заповед за отнемане в полза на държавата на предадените оръжия. Предоставена е
възможност в 7 дневен срок да представи писмени доказателства в своя
полза. С уведомление вх .№ УРИ 1882 -00-5389 / 01.11.2017г. до Началника на
Първо РУ при ОДМВР-Русе жалбоподателят подробно уведомил ,че след промяната на
постоянния си адрес е подал искане за издаване на разрешителни от РУ-Бяла и на
23.06.2017г е завел жалба срещу мълчалив отказ ,като на 27.06.2017г. му била
връчена заповед № 247д-87 от 27.06.2017г. на Началник РУП-Бяла за отказ от
издаване на разрешителни. Посочил и номер на решение на Адм.съд-Русе,че е влязло
в сила, с което е отменен отказа/ л.15-16 от преписката/.
Последвало издаването на процесната заповед № 1882з-366-3 от 20.11.2017г.на Началник Първо РУ при ОДМВР-Русе, с която са отнети в полза на държавата огнестрелни оръжия : л.к. „Тигър”, кал. 7,62х54R, № 19100, л.к. Збрьовка бърно мод. “ZКМ611”, кал. 22, № 4-515-05663, л.а. „Германика”, кал.12, № 544502, помпа „Германика”, кал. 12, № 664382 без цев, помпа „Германика”, кал. 12, № 664384 без цев, помпа „Мозберг”, кал. 12, № L 096469, собственост на жалбоподателя. В мотивите на заповедта е посочено, че лицето С. е предало оръжието си в служба КОС при Първо РУ-Русе на 02.06.2016г. , за което е съставен протокол, че оръжията са предадени поради изтичане срока на разрешителните, както и че не е прехвърли собствеността върху ООБ и не е предприел други мерки за дейности с ООБ в едногодишния срок от приемането им, съгласно чл.213 ал.5 вр.ал.1 от ЗОБВВПИ, за което е бил уведомен с протокола. Н.С. обжалвал заповедта по административен ред и Директорът на ОДМВР-Русе с решение № 336р-115 от 11.01.2018г. я отхвърлил като неоснователна.
Жалбоподателят представя молба от
30.05.2017г.до Началника на Първо РУП, с която го уведомява, че е извършена
промяна в постоянния адрес от гр.Русе,ул. Проф. Асен Златаров 32 в Лом
Черковна, общ Бяла,ул.Дунав 28 , с която иска досието му да бъде прехвърлено в
служба КОС към РУП-Бяла с оглед на подновяване на разрешителното. Видно от
справка НБД промяната е извършена на 23.05.2017г. А съобщението по реда на чл.26 АПК е връчено на променения постоянен адрес, т.е. началника на Първо РУ-Русе е
бил известен с настъпилото обстоятелство по промяна на адреса с оглед и на
искането за прехвърляне на досието в служба КОС към РПУ-Бяла. Представен е
препис от решение № 31 /05.10.2017г по адм.д. 215/2017г. на АдмС-Русе.
Справката от деловодната програма сочи ,че посоченото решение е влязло в сила
на 21.10.2017г. Видно от влязлото в сила решение съдът е отменил по жалба на Н.С.
Заповед рег. № 247з-87 от 27.06.2017 г. на Началника на Районно
управление - Бяла при ОД на МВР – Русе, с която е постановен отказ за издаване
на разрешение за носене и съхранение на ловно огнестрелно оръжие и е върнал
преписката на Началника на Районно управление – Бяла при ОД на МВР – Русе
за ново произнасяне по заявление рег. № 247000-957 от 08.06.2017 г. за издаване
на разрешение за носене и съхранение на ловно огнестрелно оръжие, при
съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в
мотивите към решението.
По правото
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Оспорващият е неблагоприятно засегнато лице, доколкото актът пряко и непосредствено засяга негови лични права (правото на собственост и свързаните с него за носене и съхранение на ловно огнестрелно оръжие) и законни интереси, поради което има правен интерес от оспорването. В производството се атакува акт, изрично посочен в нормативен акт като подлежащ на обжалване-чл.213 ал.7 вр.ал.5 ЗОБВВПИ. Жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане. Разгледана по същество е основателна.
В настоящото производство
и съгласно чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146 от АПК, съдът проверява
законосъобразността на обжалвания административен акт, като преценява дали е
издаден от компетентен орган и при спазване на установената форма, спазени ли
са процесуалните и материалноправни разпоредби по издаването му.
Заповед рег. № 1882з-366/3 от
20.11.2017 г. на Началника на Първо РУ при ОД на МВР – Русе, предмет на
оспорване в настоящото производство, е постановена от материално и териториално
компетентен орган по смисъла на чл.155 вр.чл.81 ал.1 вр.чл.83, ал. 5 вр.чл.213
ал.5 от ЗОБВВПИ, в установената за това писмена форма. Териториално компетентен
с оглед на посочените норми е началника на съответното РУ, издал разрешенията
за съхранение и носене на ловното огнестрелно оръжие- в случая Началника на
Първо РУ при ОДМВР-Русе. Съгласно разпоредбата
на чл. 213, ал. 5 ЗОБВВПИ, когато
собственикът не прехвърли собствеността върху вещите или не подаде заявление за
издаване на съответно разрешение или за връщане на отнетото разрешение в
сроковете по ал. 2 или 4, вещите се отнемат в полза на държавата със заповед на
органа по чл. 155, ал. 1 ЗОБВВПИ. Т. е.
препращането към тази разпоредба не се отнася до материалноправните
предпоставки, а визира компетентния орган - органът, издал разрешението./ в
този см. Решение № 15001 от 7.12.2017 г. на ВАС по
адм. д. № 5208/2017 г., VII о/. Следователно, не е налице отменително основание
по чл. 146, т.1 от АПК-липса на компетентност.
Обжалваният акт обаче е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби.
Административното производство е започнало в
хипотезата на възникване на задължение за органа да издаде определен акт /чл. 25, ал.2 от АПК/ и за административния орган е съществувало задължение да уведоми заинтересования
гражданин за започване на производството /чл. 26 от АПК/. Налице е връчено на 23.10.2017г. съобщение рег №
188200-4866/06.10.2017г. за започнало производство по издаване на заповед за
отнемане в полза на държавата на оръжия съгласно ЗОБВВПИ и е посочено
фактическото основание- предадените ловни оръжия с протокол рег. №
1882р-7035/03.06.2016г. Макар, че не са посочени какви доказателства биха били
в полза на адресата на уведомлението, то с оглед на съдържанието на подписания
лично от жалбоподателя протокол и позоваването на чл.213 от закона тези
ползващи го писмени доказателства са му известни. Жалбоподателят в указаният му
срок е депозирал уведомление до органа -вх.№ УРИ 1882 -00-5389 / 01.11.2017г., с
което възразил срещу основанието на административното производство, като е
навел твърдения, че е подал заявление пред орган по новия си постоянен адрес. Всъщност
още на 30.05.2017г. Началника на първо РУ-Русе е бил сезиран с искане за
прехвърлянето на досието му пред компетентния орган по новия му постоянен
адрес, като АО не сочи доказателства дали и кога е удовлетворил искането или е
отказал,респ. дали е дал указания по чл.30 ал.2 АПК и дали го е препратил на
компетентния орган съгласно чл.31 АПК. Несъмнено с оглед на адресирането на
уведомлението по чл.26 АПК , ответника е бил наясно с промяната на адреса,
респ. че към него жалбоподателят няма да отправи искане за издаване на
разрешения по ЗОБВВПИ.
В случая
административния орган се е произнесъл при висяща процедура, без приключване с
краен акт на друг изрично сезиран административния орган с обвързана
компетентност, за което е бил известен. Това е съществено нарушение, което води
до незаконосъобразност на издадения акт. АО е бил известен, че жалбоподателят е
подал в друг АО, но в структурата на ОДМВР-Русе искане за издаване на
разрешителни за носене и съхранение на оръжие.
Бил е известен на 01.11.2017г., че
постановеният от Началника на РУ-Бяла е отменен и преписката върната за ново
произнасяне с оглед дадените от съда указания.
Нарушен е чл.35 АПК,
задължаващ административния орган да изясни всички факти и обстоятелства от
значение за случая преди постановяване на административния акт. Така незнайно
от какви доказателства, при наличието на оспорване, в оспорената заповед е
посочено, че „видно е, че същият/ Н.С./ не е прехвърлил собствеността върху ООВ
и не е предприел други мерки за дейности с ООБ в законоустановения срок“.
Доказването в административния процес е дейност по издирване и установяване на правнозначимите
факти. Именно нормите на чл.35 , чл.34 и чл.36 АПК са гаранция и за спазване на
принципа на чл.9 АПК и най-вече принципа за истинност по чл.7 АПК. Неспазването
на изискванията на чл.35 АПК не могат да бъдат отстранявани в хода на съдебното
производство.
Независимо
от това и при наличие на спорни обстоятелства в нарушение и на чл.35 от АПК е
издадена оспорената заповед. Независимо от възражението на
жалбоподателя относно подаването на искане за издаване на ново разрешително по
новия му постоянен адрес , АО дори не е сметнал за необходимо да въведе в
оспорената заповед фактически констатации относно основателността/
неоснователността им. Фактите, които са служебно известни на органа
действително не подлежат на доказване, но същите следва да бъдат посочени. Съдът намира също,
че в оспореният изцяло акт не са изложени фактически основания, които да
обосноват посочените от адм. орган правни основания, което съставлява
нарушение на чл.59, ал.2, т.4, предл.1 АПК. От твърде лаконичното описание на предаването
на оръжието поради изтичане на срока на разрешителното на 02.06.2016г. не е
ясно от къде следва заключението :“ видно е,че същият не е прехвърлил
собствеността върху ООБ и не е предприел други мерки за дейности с ООБ в
законоустановения срок“. Изложени
са мотиви, но относно неспазването на едногодишния срок от предаването на
ООБ за прехвърляне на собствеността върху ООБ и за
непредприемането на други мерки за дейности с ООБ, същите са неясни до
степен на липса на такива и възпрепятстват съдебната проверка, което е
достатъчно основание за отмяна на процесния административен акт. Фактическите констатации са
неспазен срок са буквален пренос на изискването на нормата на чл.213 ал.5 от
закона и на практика липсват.
Заповедта за
отнемане в полза на държавата на собствено на адресата оръжие, за което е имало
издадено разрешение за придобиване, съхранение и носене и употреба на
огнестрелно оръжие и което разрешение е с изтекъл срок на валидност, не е било
отнето или не е било прекратено поради прекратяване на дейността на лицето по
своята правна същност е неблагоприятстващ административен акт, който органът
издава при наличие на установените в закона предпоставки. Разпоредбата на чл. 213, ал.5 от ЗОБВВПИ въвежда подаването на заявление за издаване на съответно
разрешение като отрицателна предпоставка за издаването на акт за отнемане в
полза на държавата на притежаваните без разрешение оръжия, която норма би
намерила приложение и в случаи на отказано заявление. А в конкретния случай
отказът за издаване на разрешение от страна на орган с обвързана компетентност
е бил отменен с влязло в сила решение преди издаването на процесната заповед. Постановеният
отказ ангажира нови срокове, които са общите такива по същия закон, не
посочените в чл. 213, ал. 5 срокове, в които
жалбоподателят може да подаде ново заявление./ Решение № 15001 от 7.12.2017 г.
на ВАС по адм. д. № 5208/2017 г., VII о./.
В текста на императивната
разпоредба на чл. 213, ал. 5 от ЗОБВВПИ са
посочени обективни предпоставки, при наличието на които административния орган,
при условията на обвързана компетентност и при изтичане на преклузивния срок по
ал.2, е длъжен да издаде заповед за
отнемане в полза на Държавата на вещите:1.когато собственикът не прехвърли
собствеността върху вещите или 2. не подаде заявление за издаване на съответно
разрешение или 3.за връщане на отнетото разрешение в сроковете по ал. 2. Правната последица от изтичането на
преклузивните срокове по ал.2 на чл.213 от закона е отнемането в полза на
държавата на вещите по чл. 4
от закона.
Изтичането на срока на разрешението обаче законодателят не е въздигнал като
предпоставка за изземване на вещите и респ.за тяхното отнемане в полза на
държавата, а и с оглед на отразеното в протокола за приемане на ОБВВПИ , че жалбоподателят
доброволно е предал притежаваното от него оръжие с оглед на изтичане на срока
на разрешителните за носене и съхранение. Неспазването на срока за подаване на
заявление за подновяване на разрешението е обвързано с
административнонаказателна отговорност по чл. 212, но не и с
нарочно задължение за предаване на вещите или за тяхното отнемане в полза на
държавата. Действително жалбоподателят е имал съответното разрешение, но то е с
изтекъл срок и той се явява лице, което притежава без надлежно разрешение
вещите по чл. 4 от закона. В
хипотезата на изтекло разрешение и неподадено в законово установения срок
заявление за подновяване единствената възможност лицето да не е субект на
престъпление по чл.339 НК е да предаде ООБ на съхранение на органите на МВР или
на лице, получило разрешение за съхранение по чл.
80, ал. 1
от закона,което е и сторено. Тези фактически основания не са свързани с нормата
на чл.213 ал.5 от закона. Относимите такива са свързани с това, което АО е
приел за „видно“, без да посочи от къде приема липсата
в рамките на една календарна година от предаването на оръжието на друго искане
за издаване на разрешение или на сделка, с която жалбоподателят да е прехвърлил
собствеността върху описаните в заповедта ловни огнестрелни оръжия при
положение,че е бил уведомен ,че постановения отказ на Началник на РУП-Бяла е
отменен.
Поради
изложеното съдът намира, че оспорената заповед е издадена при неспазване на
установената форма и нарушения на административно производствените правила,
поради което и следва да се отмени .
На основание чл.
143, ал. 1 от АПК, с оглед изхода на спора и направеното своевременно и
доказано искане, съдът намира, че на жалбоподателя следва да се присъдят
направените по делото разноски в размер на 20 лева – заплатени държавни такси
за образуване на делото и за обжалване на прекратителното определение.
Исканията за присъждане на разноски за юридическа консултация,пътни разходи не
са доказани и следва да се оставят без уважение.
Водим от горното и
на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Н.С.С. ЕГН********** *** Заповед № 1882з-366-3 от 20.11.2017г.на
Началник Първо РУ при ОДМВР-Русе, потвърдена с решение № 336р-115 от
11.01.2018г. на Директор на ОДМВР-Русе, с която са отнети в полза на държавата
огнестрелни оръжия : л.к. „Тигър”, кал. 7,62х54R, № 19100,
л.к. Збрьовка бърно мод.
“ZКМ611” ,кал. 22, № 4-515-05663, л.а. „Германика”, кал.12, № 544502, помпа „Германика”,
кал. 12, № 664382 без цев, помпа „Германика”, кал. 12, № 664384 без
цев, помпа „Мозберг”, кал. 12, № L 096469, собственост на жалбоподателя
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Русе да заплати на Н.С.С. ЕГН********** *** сумата 20,00 (двадесет) лева – съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: