Р Е Ш Е Н И Е
№ 234 19.06.2019
година гр. Хасково
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД ХАСКОВО гражданско отделение, трети въззивен състав
на …….двадесет
и втори май………...…две хиляди и деветнадесета година
в публично съдебно
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : АННА ПЕТКОВА
ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
С участието на секретаря…….Р.Р…………....…………………………….
И прокурора ……………………………………………………………..……
като разгледа докладваното от …….съдия Петкова…..….……………….
Въззивно гражданско дело …………….№ 242 по описа за 2019 година…,
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 9/04.01.2019 година, постановено по гр.д. № 475/2018 година по описа
на РС-Хасково, районният съд е отхвърлил като неоснователен предявения от К.С.М. с
ЕГН:********** ***, и М.Ю.М. с ЕГН:********** ***, против Г.С.И. с ЕГН:**********
***, С.С.М. с ЕГН:********** ***, и Х.Ю.М. с ЕГН:********** ***, иск с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК : да се признае за установено по отношение на
ответниците, че въз основа на изтекла придобивна давност ищците са собственици
в СИО на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.727.239.1.2 по КК и
КР на гр.Хасково, одобрена със заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на
АК-София, изменена със заповед №18-6325/28.08.2017г. на началника на
СГКК-Хасково, с адрес на обекта гр.***,
намиращ се в сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор 77195.727.239, с предназначение
на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива – едно, площ по
документ 55кв.м. С оглед изхода на делото, ищците са осъдени да заплатят на
ответника Г.И. деловодни разноски в размер на 1300 лева.
Недоволни
от така постановеното решение са останали въззивниците – К.С.М. и М.Ю.М., които
го обжалват чрез упълномощен адвокат М.Р. ***. Въвеждат се оплаквания за
неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост,
както и за допуснати съществени процесуални нарушения. Въззивниците считат, че
районният съд правилно и в пълен обем е изяснил фактическата обстановка по
делото, но е достигнал до погрешен и необоснован правен извод за това, че
извършеното от родителите на К. обичайно дарение не можело да послужи като
начален момент на течението на придобивната давност. Настояват, че снабдяването
с констативен нотариален акт от страна на ответника Г. е без правно значение,
тъй като към 2017 година те (ищците)
вече били придобили правото на собственост върху имота с изтичането в тяхна
полза на десетгодишната придобивна давност, започнала да тече най-късно от
началото на 2000 година. Акцентуват на обстоятелството, че процесният
констативен нотариален акт представлявал недопустимо нотариално удостоверяване.
Така, единствено ответникът Г. бил поискал пред нотариуса издаването му, а
нотариусът се произнесъл относно правата не само на тримата ответници заедно,
но и относно ищеца К.М.. С тези и останалите доводи, подробно изложени във
въззивната жалба, въззивниците искат отмяна на атакуваното решение, с което
предявеният от тях иск да бъде уважен, а констативният нотариален акт –
отменен. Претендират и деловодни разноски за въззивната инстанция. В с.з. пред
ХОС въззивниците се представляват от адв. Р., която поддържа въззивната жалба и
въведените с нея оплаквания и искания.
В срока по чл. 263 ал. 1 ГПК Г.С.И.,
чрез упълномощен адвокат Х.М. ***, подава писмен отговор. Оспорва въззивната жалба, като заема
становище за правилност на атакуваното решение и моли същото да бъде
потвърдено. Претендира за деловодни разноски за въззивната инстанция. В с.з.
пред ХОС въззиваемият Г.С.И. се представлява от адв. М., който поддържа
отговора на въззивната жалба.
Въззиваемите С.С.М. и Х.Ю.М. не се явяват и не вземат становище във
въззивното производство.
С въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени искания.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и правилността на обжалваното
решение, констатира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с установителен
иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ГПК, предявен от К.С.М. и М.Ю.М. ***, против Г. С.И. ***, С.С.М. *** и
Х.Ю.М. ***.
Не е спорно по делото, а и
се установява от събраните по делото доказателства следното: Първият от ищците
и тримата ответници са пълен кръг на законни наследници на С.И.М., починал на
14.03.2007 година, като Х.М. е съпруга на наследодателя, а останалите - негови
деца. Не е спорно и това, че по време на брака си наследодателят е придобил
възмездно правото на строеж върху държавна земя, заедно с Л.Х.Х. По време на
брака си родителите на ищеца К.М. са построили в този държавен имот двуетажна
жилищна сграда със застроена площ на всеки етаж от по 55кв.м. До първия етаж
била долепена постройка, отразена като склад, но още през 1986г. преобразувана
в жилищно помещение с кухня. В цялата сграда и в т.н. склад нямало тоалетна. В
дворното място имало изградени две отделни тоалетни. По КК и КР на града
постройките имали следната индивидуализация 1. ½ ид.ч.от самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 77195.727.239.1.3 с административен адрес гр.***,
етаж 1, намиращ се в сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор 77195.727.239,
с предназначение на самостоятелния обект за склад и 2. Самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 77195.727.239.1.2 със същия административен адрес, етаж
2, намиращ се в сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор 77195.727.239, с
предназначение на самостоятелния обект жилище, апартамент, брой нива на обекта
1, с площ по документ от 55кв.м. – именно това е процесният имот.
Двамата ищци са съпрузи,
чийто граждански брак е сключен на 02.09.1987 година. Първият от тях твърди, че
още приживе баща му, след като сключили брак през 1987 година, пред майка му и
всички свои деца заявил, че вторият етаж от сградата, представляващ жилище, ще
бъде само негов и на семейството му и всички се съгласили с това. Така от 1987
година досега само двамата ищци и техните деца живеели в това жилище и го смятали
за свое. Ответниците живеели на първия етаж – Г. със своето семейство в
жилищната част, а майка им в пригодения за живеене склад. А сестра им С. се
омъжила и напуснала жилището на родителите им още към 1985-1986 година. Всички в
разширеното им семейство знаели, че вторият етаж от къщата е само на семейството
на Г., били съгласни и никой не оспорвал правата им. Затова през 2016 година,
когато започнали разширение на този етаж с допълнителни жилищни помещения,
които да се ползват от сина на ищците, вече семеен, никой от ответниците не
възразил на това им действие. От две години Г. живеел постоянно в Германия, а
през 2017г. взел при себе си и майка им Х.. В същото време сестра им С. живеела
в Англия. Идвали си в страната твърде рядко и за кратко, през което време Г. и Х.
обитавали първия етаж от сградата, а С. се прибирала в дома на съпруга си.
С тези фактически
твърдения ищците заявяват, че още към 1997г. двамата заедно, като съпрузи, са придобили
правото на собственост върху целия втори жилищен етаж. Във връзка с
изграждането на разширението към него посетили общината и разбрали, че на
22.12.2017 година, без тяхно знание и участие някой от сънаследниците подал
молба от името и на ищеца и се снабдил с констативен нотариален акт. В този
нотариален акт неправилно били отразени правата на собствениците върху имота.
Правят искане този нотариален акт в посочения пункт да бъде отменен. На същата
дата ответниците Х.М. и С.М. продали на ответника Г.И. своите 6/8 ид.ч. от
двата самостоятелни обекти в процесната жилищна сграда. Според ищците, сделката
относно втория самостоятелен обект не може да осъществи своя транслативен ефект,
доколкото прехвърлителите не са носители на правото на собственост върху 6/8
ид.ч. от имота, за да го прехвърлят валидно. С тези и останалите доводи,
изложени в исковата молба, ищците са поискали да бъде признато за установено по
отношение на ответниците, че само те, ищците, са носители на правото на
собственост върху процесния недвижим имот – самостоятелен обект на втория етаж
от къщата, на основание изтекла в тяхна полза давност по чл. 79 ал. 1 ЗС.
Ответникът Г.С.И.
оспорва предявения иск. Заявява, че процесната къща имот била собственост не
само на починалия вече баща на Г., С. и К. – С.И.М., но и на тяхната майка Х.,
тъй като бил построен по време на брака им. Поради това С.И.М. нямал право
еднолично да се разпорежда с имота. Позовава се на липса на надлежно сключен
договор за дарение, в предписана от закона форма, като счита, че дори и С.И. да
е направил твърдяното от ищците волеизявление, то било недействително. Заявява,
че през 2017 година той се възпротивил на решението на К. да разширява втория етаж и дори имал намерение
да подаде жалба. Твърди, че К. не бил адресно регистриран в имота, не бил
плащал данъци за него, изоставил майка им, поради което се наложило Г. да поеме
грижите за нея. Счита, че извършената през 2017 година сделка е произвела
транслативния ефект, тъй като идеалните части са били прехвърлени от
собствениците им. Прави искане за отхвърляне на предявения иск.
Ответниците Х.Ю.М. и С.С.М.
не подават отговорите си в срок и не вземат становище по делото.
В хода на
първоинстанционното производство е представен констативен нотариален акт за
собственост на недвижим имот, съставен на 22.12.2017г. от нотариус Иван Боев с
рег.№125 по регистъра на нотариалната камара. С КНА, Х.Ю.М., К.С.М., С.С.М. и Г.
Себатин И. са признати за собственици на процесния недвижим имот, съответно на
5/8 ид.ч. първата и на по 1/8 ид.ч. всеки един от останалите трима. Видно от
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от същата дата Х.Ю.М. и С.С.М.
продават на Г. С.И. своите общо 6/8 ид.ч. от имота. Представят се от ответната
страна документи за заплатени данъци и такси за процесния имот през месец
ноември 2017г.
На свой ред, ищецът К.М.
представя удостоверение, издадено от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, от
което се установява, че той е титуляр на откритата за имот в град *** партида
за заплащане на ел. енергия. Представя вноски бележки за извършени от него
плащания в брой на стойността на вода, консумирана в имот в град ***, партида
390/51. Видно от поставените върху бележките дати, надлежно заверени от „ВиК“
ЕООД – Хасково, плащанията се отнасят за 2010 година, 2012 година, 2017 и 2018
години. А от приходна квитанция, издадена от Община – Хасково, става ясно, че
данък сгради за недвижим имот в град ***, както и такса смет за периода от
02.07.2012 година до 31.10.2017 година е бил заплатен от К.М..
Събрани са и гласни доказателства. Така, според
показанията на свидетелите Г.Б.И., И.Х.М. и Р.Т.Ш., ищците живеели на процесния
втори етаж от къщата от 30 години - откакто сключили гражданския си брак. През
същото това време ответникът Г.И. със семейството обитавал първия етаж. Според
свидетелите, когато ищците се оженили, бащата на К. обявил, че му подарява
втория етаж, а първия ще е за другия му син Г.. За сестрата – ответницата С.М.
тримата свидетели твърдят, че напуснала процесния имот преди повече от 15
години, от когато живеела заедно със съпруга си в неговия дом. За Х.М. имало
построена пристройка в двора, където живяла заедно със съпруга си преди да
почине и след неговата смърт сама. Към настоящия момент в процесния имот
живеели само ищците, а тримата ответници се намирали трайно в чужбина, като се
прибирали в страната по един – два пъти годишно. В своите показания
свидетелката А.Р.М., която е леля на съпругата на ответника Г. С. И., твърди,
че между К. и майка му Х. имало проблеми и затова последната отишла да живее
при другия си син Г. в Германия. Свидетелката заяви, че семейството на ищците
си живее на втория етаж, а това на ответника Г.И. на първия етаж от 1992г.,
когато последният се оженил. Не била чувала бащата на двамата братя приживе да
им е подарявал отделните етажи. Според св.М., Г.И. никак не бил съгласен с
преустройството или пристрояването, което брат му К.М. направил преди 6 – 7
години.
На
база този доказателствен материал РС-Хасково е извел фактическа обстановка,
която като цяло се възприема от ХОС. Приел е за установено несъмнено, че още
при сключването на гражданския брак на ищците, бащата на К. - С.М. е заявил, че
им подарява втория етаж от жилищната сграда. Приел е за установено и това, че
от тогава до настоящия момент ищците със семейството си живеят на втория етаж
от жилищната сграда, ответникът Г. със семейството му - на първия етаж, майка
им - Х.М. обитава отделна пристройка, която се намира в дворното място и в
която е живял до смъртта си наследодателят С.М., а ответницата С.М. се омъжила
и напуснала родителския дом. В същото време с няколко основни аргумента РС е
отрекъл придобиването правото на собственост от ищците. Те могат да бъдат
обобщени както следва: тъй като така направеното волеизявление от С.М. не
можело да породи транслативен ефект поради липса на предписана от закона форма
за извършване на дарение на недвижим имот; тъй като това обичайно дарение не
можело да постави начало на течението на придобивната давност; тъй като през
2017 година ответникът Г.И. се снабдил с констативен нотариален акт и по този
начин владението на ищците не било необезпокоявано и не се установявало –
ищците да са демонстрирали пред останалите наследници своето намерение за
своене и съответно да са отблъсквали техните права по някакъв начин. ХОС в
настоящия си състав е съгласен само с първия от тези доводи. Не може да има
съмнение – устно волеизявление за извършване на дарствено разпореждане с
недвижим имот не е годно да прехвърли собствеността. Нужно е не само извършване
на писмена сделка, но и в предписаната от закона нотариална форма. Но както
правилно акцентува процесуалният представител на въззивниците, те не са и
претендирали деривативен придобивен способ досежно процесния имот, а само
оригинерен такъв – поради изтичане в тяхна полза на дългата десетгодишна
давност по чл. 79 ал. 1 ЗС. Ищците се позовават на т.нар. обичайно дарение само
като на начален момент на твърдяното владение и по общо правило, няма причина
от този момент да не тече срокът на придобивната давност. Друг е впросът, че
правнозначимият период в случая е след 2000 година, както коректно уточнява
прцесуалният представител на въззивниците. Но от събраните по делото
доказателства се установява по категоричен и несъмнен начин, че от 1987 година,
ищците не само са обитавали втория етаж от къщата, но и са се чувствали негови
собственици. Обичайното дарение, извършено в устна форма, от главата на
семейството по повод на създаване на семейство, сватба, е част от традицията в
общността, към която принадлежат страните по делото. Поради това никой – нито
„надарените“, нито братът Г., сестрата С. и майката Х. не би следвало да имат
съмнения – каква точно е била волята на техния наследодател. Става ясно от
свидетелските показания, неговото волеизявление е било ясно – К. и семейството
му получават втория етаж, а синът му Г. – първия. Вярно е, че след като имотът
е бил не само негова собственост, но и на съпругата му ответницата Х.М., то той
не би могъл сам да извърши дарственото разпореждане. Но отново следва да се
напомни, че валидно извършено дарение не се и претендира. Ключовото в случая е
това, че всички в семейството са приели волята на наследодателя С.М., в това число
и майката Х. и са отстъпили втория етаж на К.. А за съгласието в семейството по
този имуществен въпрос говорят всички без изключение свидетели – както тези,
посочени от ищеца, така и тези на ответника: близо 30 години К. и семейството
му стопанисват необезпокоявано, като свой собствен, втория етаж от сградата, а Г.
без противопоставяне от страна на Г. или някой друг от семейството живее на
първия етаж от къщата. Майката и бащата (до смъртта му през 2007 година) живеят
в специално отредената за тях пристройка, дъщерята С., съгласно обичаите в
общността е в дома на съпруга си. Това е бил установеният в семейството ред и
не е имало защо и пред кой, изрично, ищците да манифестират правата си на
собственици, още повече да отблъскват правата на другите сънаследници. Впрочем,
събраните по делото писмени доказателства за регистриране на партиди на името
на К.М., за заплащане на сметки, данъци и такси, са все действия на човек,
който се чувства собственик на имота и именно манифестира това си качество.
Съвкупният
доказателствен материал не съдържа дори и индикации за някакви спорове относно
процесния имот в семейството. Такива датират едва от 2017 година, когато К. е
предприел разширяването на втория етаж, а Г. се е противопоставил и в отговор
се е снабдил с констативен нотариален акт, с който е оспорил собствеността на
брат си и съпругата му. Към този момент, обаче, необходимият за придобиване
имота по давност срок по чл. 79 ал. 1 ЗС вече е бил изтекъл – в периода 2000
година – 2016 година, ищците вече са били придобили собствеността по давностно
владение и последващото оспорване правата им няма правно значение.
Следва да бъде споделено
разбирането на процесуалния представител на въззивниците и за това, че
процедурата по издаването на констативния нотариален акт е била опорочена –
несъмнено е установено по делото, че молба за издаването на такъв е подадена
единствено от ответника Г.И.. Въпреки това, нотариусът е обсъждал и се е
произнесъл относно правата на всички наследници на И.М. – нещо, за което не е
бил сезиран. Това е още едно основание да се счита, че констативният нотариален
акт не отразява правилно удостоверените в него права. На следващо място: след
като по делото е установено, че към датата на извършване на разпоредителната
сделка покупко-продажба от 22.12.2017 година ответниците С.М. и Х.М. не са били
собственици на процесния имот, то те не са могли да го прехвърлят на Г.И.:
разпоредителна сделка, извършена с недвижим имот от несобственици, не поражда
транслативен ефект. От тук е изводът на съда, че и тримата ответници не
противопоставят на ищците свои права, които да отрекат придобитото от К. и М.М. право на собственост върху процесния
втори етаж от къщата.
Поради гореизложеното предявеният установителен иск за
собственост се явява основателен и следва да бъде уважен. Последиците от
уважаването на иска са уредени в чл. 537 ал. 2 изречение последно от ГПК.
Поради това и с оглед въведеното искане от ищците, издаденият на името на Х.Ю.М.,
К.С.М., С.С.М. и Г.С.И. констативен нотариален акт № 154 том 3 рег. № 3854 дело
№ 391/2017 година за собственост върху недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.727.239.1.2 по КК и КР на
гр.Хасково, одобрена със заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК-София,
изменена със заповед №18-6325/28.08.2017г. на началника на СГКК-Хасково, с адрес на обекта гр.***, намиращ се в сграда
№1, разположена в ПИ с идентификатор 77195.727.239, с предназначение на самостоятелния
обект – жилище, апартамент, брой нива – едно, площ по документ 55кв.м. – предмет на делото, следва да бъде отменен.
Като е
достигнал до противоположни изводи, РС-Хасково е постановил неправилно –
необосновано и незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено изцяло.
С оглед изхода на делото, основателно се явява
искането на въззивниците за присъждане на деловодни разноски за двете
инстанции.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 9/04.01.2019 година, постановено
по гр.д. № 475/2018 година по описа на Районен съд-Хасково, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
По иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗС ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците Г.С.И. с ЕГН:**********
***, С.С.М. с ЕГН:********** ***, и Х.Ю.М. с ЕГН:********** ***, че ищците К.С.М.
с ЕГН:********** ***, и М.Ю.М. с ЕГН:********** ***, са собственици
в СИО на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 77195.727.239.1.2 по КК и КР на гр.Хасково, одобрена със заповед
№РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК-София, изменена със заповед
№18-6325/28.08.2017г. на началника на СГКК-Хасково, с адрес на обекта гр.***, намиращ се в сграда
№1, разположена в ПИ с идентификатор 77195.727.239, с предназначение на
самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива – едно, площ по документ
55кв.м., със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - №
77195.727.239.1.1, под обекта № 77195.727.239.1.3, над обекта – няма, стар
идентификатор – няма.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2, изр. последно ГПК констативен нотариален акт № 154 том 3 рег. № 3854
дело № 391/2017 година, съставен на 22.12.2017 година от Иван Боев – нотариус с
район на действие РС-Хасково, вписан в регистъра на Нотариалната Камара под № 125,
издаден въз основа на обстоятелствена проверка, в частта му, в която Г.С.И. с ЕГН:**********
***, С.С.М. с ЕГН:********** ***, Х.Ю.М. с ЕГН:********** *** и К.С.М. с ЕГН:**********
***, са признати за собственици на
следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 77195.727.239.1.2 по КК и КР на гр.Хасково, одобрена със заповед
№РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК-София, изменена със заповед
№18-6325/28.08.2017г. на началника на СГКК-Хасково, с адрес на обекта гр.***, намиращ се в сграда
№1, разположена в ПИ с идентификатор 77195.727.239, с предназначение на
самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива – едно, площ по документ
55кв.м, ниво 1, със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - №
77195-727.239.1.1, под обекта № 77195.727.239.1.3, над обекта – няма, стар
идентификатор – няма.
ОСЪЖДА Г.С.И. с ЕГН:********** ***, С.С.М.
с ЕГН:********** ***, и Х.Ю.М. с ЕГН:********** *** да заплатят на ищците К.С.М.
с ЕГН:********** ***, и М.Ю.М. с ЕГН:********** ***, сумата 2836,71 лева – направените
разноски за двете инстанции.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.