Р Е
Ш Е Н
И Е № 92
гр. Габрово, 11.11.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на четиринадесети октомври две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ
КИРОВА-ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА КЪНЕВА и с
участието на прокурор АЛЕКСАНДЪР
АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина
КАНД № 91 по описа за 2020
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.
63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Касационното производство е образувано по депозирана в
законния срок жалба от „***** **“ ООД – гр. Габрово, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител – адвокат, против Решение № 73 от 24.07.2020 година на
Районен съд – Севлиево, постановено по АНД № 196 по описа за 2020 година. С
обжалваното съдебно решение съдът е потвърдил Наказателно постановление /НП/ № 2020-0048704
от 24.03.2020 година на Директора на Регионална дирекция – Русе за областите
Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към Главна дирекция „Контрол на
пазара” при Комисия за защита на потребителите – гр. София, с което за
извършено нарушение на чл. 127, ал. 2 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ на дружеството-касатор на основание чл. 222 от ЗЗП е наложена имуществена
санкция в размер на 500 /петстотин/ лева.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, като се развиват доводи, че преобразуването на посоченото в АУАН дружество „*****“ ЕООД в посоченото в НП „***** **“ ООД е вписано след съставяне на процесния АУАН, но преди издаване на НП, т.е. преди налагане на имуществената санкция. Посочва се и разпоредбата на чл. 262 от Търговския закон, като се твърди, че в случая няма преминаване на имущество /имуществена отговорност/ от „*****“ ЕООД към „***** **“ ООД, тъй като към датата на преобразуването няма наложена имуществена санкция на преобразуващото се дружество. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и потвърденото с него НП. Претендира се присъждане на разноски.
Касационният жалбоподател се представлява в открито съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, поддържа се жалбата, както и искането по същество.
Ответната страна не се представлява в открито съдебно заседание. В депозирано по делото писмено становище чрез надлежно упълномощен процесуален представител - юрисконслут се оспорва касационната жалба, развиват се доводи по същество и се прави искане за оставяне в сила на въззивното решение. Заявява се претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение, поради което последното следва да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна предвид следните съображения:
Наложената на основание чл. 222 от ЗЗП имуществена санкция е наложена за това, че търговецът не поддържа регистър на предявените пред него и пред упълномощените от него лица рекламации, за което го задължава разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от ЗЗП, като извършването на посоченото нарушение се потвърждава от събраните по делото доказателства.
Настоящият състав на касационната инстанция намира за неоснователен довода на касационния жалбоподател, че в случая няма преминаване на имущество /имуществена отговорност/ от „*****“ ЕООД към „***** **“ ООД, тъй като към датата на преобразуването няма наложена имуществена санкция на преобразуващото се дружество.
Преобразуването на търговски дружества чрез вливане има за последица преминаване на цялото имущество /като съвкупност от права и задължения/ на преобразуващото се дружество към дружеството - приемник /чл. 262, ал. 1 от ТЗ/. Касае се за универсално правоприемство, което настъпва от момента на вписване на преобразуването /чл. 263и, ал. 2 от ТЗ/, при което правата и задълженията на прекратеното вливащо се дружество преминават към приемащото във вида, в който са съществували към датата на вписването. След като в хода на административнонаказателното производство субектът на нарушението „*****“ ЕООД е преобразувано чрез вливане в друго юридическо лице – „***** **“ ООД, законосъобразно административнонаказващият орган е издал процесното НП именно срещу правоприемника на прекратеното дружество, който от своя страна е обвързан от положението, в което производството се е намирало към деня на вписване на вливането.
При извършената касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районен съд – Севлиево е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях.
Изложеното води до извода, че обжалваното решение на Районен съд – Севлиево следва да бъде оставено в сила.
Искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е своевременно направено и основателно с оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН и крайния изход на спора, поради което следва да бъде уважено, като касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на ответната страна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 27e от Наредбата за заплащането на правната помощ, тъй като настоящото дело не се отличава с фактическа и правна сложност.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 73 от 24.07.2020 година на Районен
съд – Севлиево, постановено по АНД № 196 по описа за 2020 година.
ОСЪЖДА „***** 24“ ООД – гр. Габрово с ЕИК *******да заплати
на Комисията за защита на потребителите сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.