Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
……….2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №345/2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Н.Х.А.,
П.П.А., П.Н.А. и Х.Н.А., с която е предявен срещу Т.Б. АД иск с правно
основание чл.439 ГПК за липса на вземане в общ размер от 54908,22 лв., представляващи
задължения за главница, лихва и разноски, установени с влезли в сила актове на
съда по гр.д. №1972/2012 и гр.д. №3359/2012 г. на РС-Хасково, за които е
образувано изпълнително дело №20179290402242.
Ищците твърдят, че претендираното от тях вземане е
погасено. Позовават се на първо място на липса на вземане поради нищожност на
договора за цесия от 02.10.2017 г., с който на ответника е прехвърлено
процесното вземане – твърдят, че вземането не е индивидуализирано в достатъчна
степен, поради което договорът не е провел действие. Позовават се на погасяване
на вземането поради изтичане на 5-годишна давност, тъй като от последното
извършено изпълнително действие по първоначално образуваното срещу тях
изпълнително дело до образуване на новото изпълнително производство не са
извършвани действия, които да я прекъснат, в период, превишаващ 5 години (между
2012 г. и 2017 г.). Позовават се и на погасяване чрез изпълнение – твърдят, че
при осребряване на имущество, върху което е учреден особен залог от солидарен
длъжник, постъпилите парични средства са достатъчни, за да погасят вземането
изцяло.
Ответникът оспорва иска. Твърди, че в негова полза е
възникнало вземане в размер на 2 267 345,29 лв., включващо главница,
възнаградителни лихви, неустойка за забава и разноски по договор за банков
кредит от 17.09.2008 г., солидарни длъжници по който са ищците. За част от
вземанията в негова полза за издадени две заповедни за незабавно изпълнение –
за сумата от 100 000 лв., част от дължимата главница и за сумата от 95 000 лв.
– част от дължимата главница по гр.д. №1972/2012 и гр.д. №3359/2012 г. на
РС-Хасково. Въз основа на двата изпълнителни листа е образувано изпълнително
производство през 2012 г. С договор за цесия от 2012 г. е прехвърлил вземанията
си в общ размер от 2 267 345,29 лв. на Ф.И.А.ЕООД (трето лице помагач по
делото). След частични погашения, извършени в изпълнителното производство и по
изпълнение по ЗОС по особен залог, учреден от друг длъжник по същия договор за
кредит, към 02.10.2017 г. остатъкът от неплатената част от дълга е в размер на
1 239 732,36 лв. С договор за цесия от 02.10.2017 г. Ф.И.А.ЕООД е прехвърлил
обратно на ответника Т.Б. АД част от вземанията, а именно – 50 000 лв.
главница. Въз основа на втората цесия и издадените в полза на ответника
изпълнителни листа е образувано и.д. №20179290402242. Оспорва възражението за
нищожност на договора за цесия, оспорва вземанията да са погасени чрез
изпълнение по ЗОС или по давност
Третото лице помагач оспорва иска.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по
чл.439 ГПК:
С иска по
чл.439 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението въз основа на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. Като средство за защита на длъжника по висящ
изпълнителен процес с иска се дава право да се установи, че изпълняемото право
е отпаднало поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му
установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване (решение №
129 от 30.05.2013 г. по гр.д. № 475/2012 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по
реда на чл.290 ГПК). В случая са наведени твърдения: 1). За недействителност на
договор, легитимиращ ответника като кредитор; 2). За изтекла погасителна давност
за вземането след влизане в сила на съдебния акт, с които е установено
съществуването му и 3). За погасяване на вземането чрез изпълнение по реда на
ЗОС.
Безспорно е
между страните, а и се установява от представените писмени доказателства следното:
На 02.08.2012
г. и 03.12.2012 г. в полза на Т.Б. АД СА издадени заповеди за незабавно
изпълнение и изпълнителни листа по заявления, подадени съответно на 31.07.2012
г. и 29.11.2012 г. срещу Б.М.ООД, Н.Х.А., П.П.А., П.Н.А. и Х.Н.А. като
солидарни длъжници за сумите както следва: за 100000 лв. – част главница по
договор за банков кредит от 17.09.2012 г. (за заповедта от 02.08.2012 г.,
издадена по ч.гр.д.№1972/2012 г. на РС - Хасково) и 95000 лв. – част главница
по договор за банков кредит от 17.09.2012 г. (за заповедта от 03.12.2012 г.,
издадена по ч.гр.д. №3359/2012 г. на РС - Хасково), законна лихва и разноски.
Срещу заповедите не са подадени възражения от страна на длъжниците двете заповеди
са влезли в сила.
Въз основа
на изпълнителните листа е по молба на ответника от 03.09.2012 г. (л.463) е
образувано изпълнително дело №20128750401193 – първоначално по изпълнителния
лист по ч.гр.д.№1972/2012 г., а с молба от 13.12.2012 г. по делото е представен
и втория изпълнителен лист по ч.гр.д. №3359/2012 г. за присъединяване на
вземанията.
На 28.12.2012
г. кредиторът е прехвърлил вземанията си по договора за банков кредит от
17.09.2012 г. в общ размер от 2 267 345,29 лв., включващи главница, възнаградителна
лихва, неустойка и разноски на Ф.И.А. ЕООД (Договорът за цесия – на л.33 и сл.).
С
постановление от 01.09.2017 г. на съдебния изпълнител е прекратено
изпълнителното дело №20128750401193 по искане на взискателя, като са му върнати
приложените изпълнителни листа (л.470).
На
02.10.2017 г. Ф.И.А. ЕООД е прехвърлил обратно на ответника част от вземанията
по банков кредит от 17.09.2012 г. – 50000 лв. главница, като в договора за
цесия е вписано, че към момента на сключването му неплатената част от дълга е в
размер на 1239732,36 лв. (Договорът за цесия – на л.36 и сл.)
През м.
07.2017 г. е образувано изпълнително дело №20179290402242 по искане на ищеца
срещу ответниците въз основа на изпълнителните листа по ч.гр.д.№1972/2012 г. и
ч.гр.д. №3359/2012 г. и договора за цесия от 02.10.2017 г. за сумата от 50000
лв. главница, законна лихва и разноски.
Горните
факти не са спорни между страните, а и се установяват безпротиворечиво от
представените от страните писмени доказателства. Спорни по делото са въпросите
относно действителността по договора за цесия от 02.10.2017 г., относно
погасяване на вземанията чрез изпълнение по ЗОС и по давност.
По
възраженията за недействителност на договора за цесия от 02.10.2017 г.:
Ищецът се
позовава на порок на волята – твърди, че към момента на сключване на договора
за цесия от 02.10.2017 г., вземането не съществува, което прави договора
нищожен (невъзможен предмет). Позовава се и на недействителност на договора
поради липса на достатъчна индивидуализация на прехвърленото вземане (липса на
съгласие).
По
възражението относно съществуването на вземането:
Установява
се от приетите по делото писмени доказателства и съдебно-счетоводни експертизи
– основна и допълнителна, че с процесния Договор за банков кредит за
инвестиционни средства oт 17.09.2008 г., „Т.“ АД е отпуснала на ЧЗП Н.Х.А. кредит
в размер на 3 058 680,00 лв. По данни от извлечение с движение по разплащателна
сметка в лева с IBAN:*** Н.Х.А. при „Т.“ АД, фактически усвоения размер на
кредита е общо 2 320 395,00 лв., включващи усвоени суми по 1-ви и 2-ри транш от
договора за кредит. Неплатената част от задълженията по договора за кредит
към 28.12.2012 г. са в общ размер на 2 267 345,29 лв., включваща
неплатен остатък за просрочена главница в общ размер на 1 806 213,83 лв. и
лихви, неустойки и разноски. След прехвърляне на вземанията по договора за
кредит, ответникът счетоводно е отписал задълженията (всички аналитични сметки,
в които са били отразени вземания по договора към 28.12.2012 г. са със салдо
0). След прехвърлянето на вземането на третото лице Ф.И.А. ЕООД са извършени плащания
в общ размер от 1 423 605,27 лв., като част от сумата е получена от продажби по
реда на ЗОС по реда на изпълнение върху търговското предприятие на Б.М.ЕООД. Установените
от вещото лице постъпления от продажби на имущество при депозитаря, на
дружеството „Б.М.“ ООД, по реда на ЗОЗ са в общ размер на 1 393 073,38
лв. Разпределените суми от депозитаря на „Ф.и.а.“ ЕООД са общо 1 393 328,30
лв. Установените постъпления събрани и изплатени от ЧСИ са в общ размер
37 693,73 лв. Вещото лице е установило, че към датата на последното
погасяване по кредита – 06.11.2015 г., след отчитане погасяванията в посочения
в договора ред: такси, лихви, главница, неплатеният остатък по главница в
размер на 785 718,79 лв.
От тук
следва, че към датата на сключване на договора за цесия от 02.10.2017 г., с
който третото лице Ф.И.А. ЕООД прехвърля обратно на ответника Т. АД част от
дълга в размер на 50000 лв. – главница, това вземане е съществувало, доколкото
неплатеният остатък от главницата към този момент е в размер на 785 718,79
лв. Т.е. към момента на прехвърляне на вземането от 50000 лв. главница
прехвърлителят е бил титуляр на това вземане и не имало пречка да се разпореди
с него.
По
възраженията относно индивидуализацията на прехвърленото вземане:
Както вече
бе посочено, с договора за цесия от 02.10.2017 г. Ф.И.А. ЕООД прехвърля обратно
на Т. АД част от вземанията по Договор за банков кредит за инвестиционни
средства oт 17.09.2008 г. към ищците, а именно – вземане в размер на 50000 лв.
– главница. Доколкото към този момент главницата превишава прехвърлената сума,
то е ясна волята на страните, че предмет на прехвърлителната сделка е част от
главницата в посочения размер. Не е необходимо да се индивидуализира сумата
чрез някой от двата издадени в полза на банката изпълнителни листа. Общо по
двата изпълнителни листа в резултат от принудителното изпълнение по изп.д. №20128750401193
е събрана и разпределена в полза на кредиторите (преди и след първата цесия)
сумата от 37 693,73 лв. Съгласно Постановление с изх. № 45990/21.11.2013
г. по описа на ЧСИ З.З., е направено разпределение на постъпили суми от ДФ
„Земеделие“ и две суми от Н.А. (едната от запор, другата доброволно) в общ
размер на 126 648,12 лв., като на „Т.б.“ АД е разпределена сума в размер
на 37 693,73 лв. Към датата на разпределение, задълженията са били
прехвърлени на „Ф.И.А.“ ЕООД, поради което на 05.12.2013 г., сумата е постъпила
по разплащателната сметка на „Ф.И.А.“ ЕООД с IBAN: *** (виж задача 11 от
първоначалната счетоводна експертиза). Доколкото изп.д. №20128750401193 е
образувано въз основа на двата изпълнителни листа, издадени в полза на
ответника, а постъпилата сума не е достатъчна да погаси частта от задълженията
в който и да е от тях, то следва да се приеме, че са налице неудовлетворени
задължения и по двата изпълнителни листа.
По
изложените съображения съдът приема, че не е налице порок на волята в договора
за цесия от 02.10.2017 г., който да води до неговата недействителност. От тук
следва, че договорът валидно е прехвърлил в полза на ответника част от
вземането за главница в размер на 50000 лв. и към момента на предявяване на
иска и разглеждане на делото вземането съществува (възникнало е валидно).
По
твърденията за погасяване на вземанията чрез изпълнение:
Ищците се
позовават на удовлетворяване на вземането чрез суми, постъпили при изпълнение
по реда на ЗОС въз основа на учреден от техен съдлъжник (Б.М.ООД) особен залог
върху търговското му предприятие.
Въпросът относно
погасяване на вземането със суми, постъпили от изпълнителното производство -
изп.д. №20128750401193 и от депозитаря от продажба на имущество по реда на ЗОС,
е изследван от приетата по делото основна и допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза. Установява се, че постъпленията от продажби на имущество на
дружеството „Б.М.“ ООД по реда на ЗОЗ са в общ размер на 1 393 073,38
лв. Разпределените суми от депозитаря на „Ф.и.а.“ ЕООД са общо 1 393 328,30
лв. „Ф.и.а.“ ЕООД е извършило погасявания на задължения на ищеца по процесния
договор за кредит с № 558-006 от 17.09.2008 г., в общ размер на 1 248 252,67
лв. По твърдения на ответника и третото лице помагач, с другата част от сумата
е погасено друго вземане, длъжник по което е „Б.М.“ ООД, което се ползва с привилегия.
Този въпрос не е изследван по делото, тъй като дори и да се приеме, че цялата
сума, постъпила от депозитаря – в размер на 1 393 328,30 лв., е
следвало да се отнесе за погасяване на задълженията по процесния договор за
кредит, то остатъкът от дължимата главница по него би била 640643,16 лв., т.е.
сумата не е достатъчна да погаси изцяло процесния дълг. Остатъкът от дължимата
главница отново ще превишава прехвърлената част – т.е. третото лице пак би било
титуляр на вземане и валидно може да прехвърли част от него – в размер на 50000
лв. на ответника.
По
изложените съображения съдът приема, че процесното вземане не е погасено чрез
плащане – в резултат на постъпленията от изп.д. №20128750401193 и от депозитаря
от продажба на имущество по реда на ЗОС.
По
твърденията за погасяване на вземанията по давност:
Съгласно
чл.117, ал.2 ЗЗД, ако вземането е съдебно установено, срокът на новата давност
е всякога 5 години. По силата на чл.116, б. „а:, вр. чл.117, ал.1 ЗЗД давността
се прекъсва с предявяване на иск, като докато трае съдебният процес относно
вземането, давността не тече (чл.115, б. „ж“ ЗЗД). От тук следва, че когато
вземането е предявено пред съд, давността за него е прекъсната с предявяването,
по време на съдебния процес срокът спира да тече, а от влизане в сила на
съдебния акт, с който вземането се признава, започва да тече нова давност,
която всякога е 5 години. Процесните заповедни производства са започнали по
заявления, подадени от ответника на 31.07.2012 г. и 29.11.2012 г. На 02.08.2012
г. и 03.12.2012 г. са издадени заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни
листа за 100000 лв. – част главница по договор за банков кредит от 17.09.2012
г. (за заповедта от 02.08.2012 г., издадена по ч.гр.д.№1972/2012 г. на РС -
Хасково) и за 95000 лв. – част главница по договор за банков кредит от
17.09.2012 г. (за заповедта от 03.12.2012 г., издадена по ч.гр.д. №3359/2012 г.
на РС - Хасково). Съобразно чл.416 ГПК заповедта за изпълнение влиза в сила когато
възражение не е подадено в срок или е оттеглено, или след влизане в сила на
съдебното решение за установяване на вземането. Срещу двете заповеди не са
подадени възражения от страна на длъжниците – т.е. не са образувани искови
производства по реда на чл.422 ГПК. Ето защо и съобразно чл.416 ГПК двете
заповеди са влезли в сила с изтичане на срока по чл.414 ГПК (в редакцията,
действала към 2012 г.) – в двуседмичен срок от връчване на заповедта. Доколкото
процесните заповеди са такива по чл.417 ГПК (с допуснато незабавно изпълнение),
връчването им става по реда на чл.418, ал.5 ГПК – от съдебния изпълнител. Видно
от представените писмени доказателства (л.449, л.451, л.453 и л.455),
заповедите са връчени на ищците, заедно с поканите за доброволно изпълнение по
двата издадени срещу тях изпълнителни листа, на 05.11.2013 г. Двуседмичният
срок за възражение по чл.414, ал.2 ГПК е изтекъл на 19.11.2013 г. От тук
следва, че двете заповеди за незабавно изпълнение са влезли в сила на
20.11.2013 г. и от тази дата започва на тече 5-годишния срок по чл.117, ал.2 ЗЗД, с изтичането на който вземанията се погасяват по давност. За да настъпи
погасителното действие следва в посочения период от 5 години кредиторът да е
бездействал – да не е извършвал изпълнителни действия, представляващи прилагане
на отделен изпълнителен способ, като предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ прекъсва давността и новата
погасителна давност започва да тече от предприемането на последното по време
валидно изпълнително действие (така ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по т.д.
2/3013 г. на ОСГТК на ВКС).
Установява
се от представените с отговора писмени доказателства, че по молба на ответника
въз основа на изпълните листа по ч.гр.д.№1972/2012 г. и ч.гр.д. №3359/2012 г.
на РС – Хасково е образувано изпълнително производство – изп.д. №20179290402242
и на 10.10.2017 г. са извършени от съдебния изпълнител изпълнителни действия –
наложени са запори върху вземания на ищците (запорните съобщения – на л.424 -
432). Съобразно т.10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС „Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица“. Поради това следва да се приеме, че налагането на
запор представлява изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ, което прекъсва давността.
От
изложеното следва, че от влизане в сила на заповедите за изпълнение -
20.11.2013 г. е започнала да тече нова давност, която е била прекъсната на
10.10.1017 г. – с извършване на изпълнителни действия по изп.д. №20179290402242
(налагане на запори върху вземания на длъжниците). Периодът от време между
20.11.2013 г. и 10.10.2017 г. е по-кратък от 5 години, т.е. срокът между
влизане в сила на заповедите до предприемане на изпълнителни действия не е
достатъчен, за да настъпи погасяване на вземанията по давност.
Ето защо
съдът приема, че вземанията не са погасени с изтичане на 5-годишен давностен
срок.
По изложените съображения съдът приема, че вземанията на ответника срещу
ищците съществуват и не са погасени по посочените в исковата молба основания. Предявените
искове са неоснователни.
По
разноските:
На ответника
следва да се присъдят направените разноски за експертиза и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 700 лв. общо.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.Х.А., ЕГН:**********, П.П.А., ЕГН:**********, П.Н.А., ЕГН:**********
и Х.Н.А., ЕГН:**********, срещу Т.Б.
АД, ЕИК:*******, искове с правно основание чл.439 ГПК за липса на вземане в
общ размер от 54908,22 лв., представляващо задължения за главница, лихва и
разноски, установени с влезли в сила актове по гр.д. №1972/2012 и гр.д.
№3359/2012 г. на РС-Хасково, за които е образувано изпълнително дело
№20179290402242.
ОСЪЖДА Н.Х.А., ЕГН:**********, П.П.А., ЕГН:**********, П.Н.А., ЕГН:********** и Х.Н.А.,
ЕГН:**********, да заплатят на Т.Б. АД,
ЕИК:*******, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 700 лв., представляваща съдебни разноски.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач на страната на
ответника – Ф.И.А. ЕООД, ЕИК:*******.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: