РЕШЕНИЕ
град Ловеч, 25.02.2020 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично заседание на осемнадесети февруари
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
при секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдия
МИТЕВА въззивно гражданско дело № 725 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази:
ПРОИЗВОДСТВО с правно
основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Постановено е решение № 492/ 05.11.2019
година на Ловешкия районен съд по гражданско дело № 485/ 2019 година по описа
на същия съд, с което на основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК
е признато за установено, че „АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. ***, представлявано от Т.Я.К., има вземане срещу
Ф.А.И., ЕГН **********,***, по Договор за паричен заем № 3009581/ 04.08.2017
година, а именно: 522.59 лева, главница, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК 21.11.2018
година до окончателното изплащане на сумата. В останалата част относно
претендираната договорна лихва от 61.27 лева за периода 06.09.2017 година до
03.06.2018 година и 533.94 лева неустойка за неизпълнение на договорно задължение,
като неоснователни и недоказани са отхвърлени. Присъдени са и направените по
делото разноски.
Постъпила е въззивна жалба с вх.
№ 12728/ 19.11.2019г. от адв. Б.Ц. ***, като особен представител на Ф.А.И. ***,
със съдебен адрес:***” /*** срещу Решение
№ 492/05.11.2019г. постановено по гр. д. № 485/2019г. по описа на Ловешки
районен съд, в частта с която е уважен предявеният иск с правно основание
чл.422 от ГПК във вр. с чл. 240 ал.1 и ал.2 от ЗЗД за сумата от 522.59 лева. Счита,
че решението е незаконосъобразно и неправилно по следните съображения:
Съдът неправилно приел, че
подадена искова е подадена от надлежна страна, респективно същата е активно
процесуално легитимирана да го предяви.
В случая ищец би следвало да е
„Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК *********, тъй като
видно от представеното по делото доказателство - Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания, същият е сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и
„Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД ЕИК *********. По делото
липсват доказателства за преобразуване наАгенция за контрол на просрочени
задължения" ООД ЕИК ********* в „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД ЕИК *********. Нещо по-вече от представеното по делото
доказателство- Пълномощно от дата 14.02.2017година е видно, че в същото като
лице което е упълномощено да извърши уведомяване на длъжници за извършеното
цедиране на вземанията на упълномощителя „Изи Acer Мениджмънт" АД е
посочено „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД ЕИК *********,
а не „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД ЕИК *********.
Счита също така, че решаващият
състав на съда неправилно е приел, че е изпълнена процедурата по чл.99 ал.З от ЗЗД, тъй като на длъжника Ф.А.И. не е съобщено за прехвърляне на вземането и по
отношение на нея извършената цесия не поражда действие. По делото липсват
доказателства приложеното по делото Уведомление без дата да е изпратено до
ответницата. Но дори да се приеме, че такова Уведомление е изпращано и то е
връчено на И., същото е изпратено от „Изи Асет Мениджмънт" АД чрез
„Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД ЕИК *********, а не
чрез „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД ЕИК ********* която
има надлежно упълномощаване да извършва това правно действие. Поради което моли
да се приеме, че посочената процедура не е изпълнена поради липса на надлежно
упълномощаване на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД ЕИК
********* за съобщаване на извършената цесия.
Счита, че в настоящия случай не
може да се приеме, че И. е уведомена с получаване на исковата молба и
приложенията към нея, тъй като същите не са и връчени поради което на същата е
назначен особен представител.
Ако не бъде прието изложеното по
-горе по отношение на процедурата по чл.99 ал.З от ЗЗД, моли да се съобрази, че
в настоящия казус, при наличие на частно правоприемство, основано на договор за
цесия, прехвърлянето на вземането следва да е съобщено на длъжника, преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Тъй като,
частното правоприемство се основава на Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/, сключен на 30.01.2017г. между „Изи Асет Мениджмънт"
АД от една страна и „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД ЕИК
********* от друга, на общо основание следва да са представени доказателства
при подаване на заявлението за уведомяване на длъжника, тъй като в противен
случай, прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него - чл.99
ал.4 от ЗЗД.
Действително, ако се касае за осъдителни
искове, няма пречка да се приеме, че връчването на самата искова молба, ведно с
приложенията към нея до ответника -длъжника играе ролята на уведомление за
извършеното прехвърляне на вземането по реда на чл.99 ал.З от ЗЗД, но с оглед
настоящата хипотеза на предявен установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК при развило се заповедно производство, както и връзката на този иск с
издадената заповед за изпълнение на парично задължение от ЛРС, счита, че
длъжникът следва да е уведомен за извършеното прехвърляне, преди подаването на
заявлението за издаване на самата заповед за изпълнение на парично задължение.
Тъй като заявлението е подадено от дружеството - правоприемник, въз основа на
сключения Договор за цесия, а не от първоначалния кредитор, то за да има
действие по отношение на длъжника това прехвърляне, както и същото да е станало
изискуемо по смисъла на чл.99 ал.4 от ЗЗД спрямо новия кредитор, то следва да е
изпълнена процедурата по чл.99 ал.З от ЗЗД.
По делото пред първата инстанция
е приложен платежен документ за внесена сума в размер на 331.41 лева от
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД ЕИК *********,
представляваща възнаграждение за особен представител пред тази инстанция.
Счита, че след като особеният
представител се назначава с акт на съда -определение, от него произтича и
неговата представителна власт. Това представителство, съобразно чл. 36, ал.1 от
ЗА е възмездно, тъй като за положения груд на адвоката се дължи възнаграждение,
независимо от изхода на делото. Следователно възнаграждението за особения
представител винаги се дължи и следва на основание чл.47 ал.6 от ГПК да бъде
задължен въззиваемия - „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД
ЕИК ********* да внесе сумата в размер на 331.41 лева.
Предвид гореизложеното, моли, да
бъде да постановено решение, с което да бъде отменено Решение № 492/ 05.11.2019
г., постановено по гр. д. № 485/2019г. по описа на Ловешки районен съд, в
частта с която е уважен предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК във
вр. с чл. 240 ап.1 и ал.2 от ЗЗД за сумата от 522.59 лева и вместо него да бъде
постановено решение, с което да бъде отхвърлена изцяло предявената искова молба
подадена от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.*** представлявано от Т.Я.К. чрез
процесуален представител юрисконсулт Д.В.А. против Ф.А.И. ***, като
неоснователна и недоказана.
В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор.
В съдебно заседание въззивника се представлява от особения представител
адв. Б. Ц., който поддържа възизвната жалба по изложените в нея съображения и
моли да бъде уважена, като бъдат осъдено
дружеството да му заплати дължимото възнаграждение по чл. 47, ал. 6 от ГПК в
размер на 300 лева.
Въззиваемата страна не се явява и не се представлява.
От събраните по делото доказателства, приложени към гражданско дело № 485/
На
21.11.2018 година (клеймо 20.11.2018 г.) „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД, е подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу Ф.А.И. ***, за сумата 522.59 лева, представляваща
неизплатена главница по Договор за паричен заем № 3009581/ 04.08.2017 година;
61,27 лева, представляваща договорна лихва за периода от 06.09.2017г. до
03.06.2018г.; 533.94 лева неустойка за неизпълнение на задължение; 36 лева
разходи за извънсъдебно събиране на задължението; 37.80 лева законна лихва за
считано от дата 04.06.2018г. до 14.11.2018г., както и законна лихва за забава
от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на
задължението, както и разноски в размер на 25 лева държавна такса и 200 лева
юрисконсултско възнаграждение.
В
заявлението е пояснено, че паричното вземане произтича от Договор за паричен заем № 3009581/ 04.08.2017
година, сключен между „Изи Асет Мениджмънт”АД, като заемодател и Ф.А.И.,
прехвърлено от страна на кредитора по силата на приложение № 1 от дата
01.08.2018 година към рамково договор за продажба и прехвърляне на вземания от
27.07.2017 година в полза на „Агенция
за контрол на просрочени задължения" ЕООД. Посочено е, че за извършената
цесия длъжникът е уведомен с уведомително писмо, пратено с известие за
доставяне.
Посочва
още, че размерът на отпуснатия кредит е 800 лева, която сума е предоставена с
подписване на договора, уговорена е възнаградителна лихва в размер на 153.90 лева.
Съгласно клаузите на договора при неизпълнение на задължението си да
предостави уговореното обезпечение в тридневен срок от подписване на договора,
заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 889.90 лева, която се
заплаща от заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като
към размера на всяка от вноските, посочен в чл.2, т.2 се добавя сума в размер
на 88.99 лева. При забава за плащане на някоя от погасителните вноски – чл. 8,
е предвидено начисляване на законна лихва върху забавената сума за всеки ден
забава. В чл.10 е предвидена възможността на заемодателя по всяко време да
прехвърли правата си по договора на трето лице, включително да заложи вземането
в полза на трето лице, съгласно Закона за особените залози.
Твърдят, че
длъжникът е погасил общо сумата от 735 лева, след което останала дължима сума в
общ размер на 1 191.60 лева, от които главница в размер на 522.59 лева;
договорна лихва – 61.27 лева за периода от датата на първата вноска 06.09.2017
година до 03.06.2018 г. – датата на последната вноска; неустойка за
неизпълнение на задължение 533.94 лева, разходи за извънсъдебно събиране на
вземането в размер на 36 лева, законната лихва върху непогасената главница в
размер на 37.80 лева за периода от датата на настъпване на забавана –
04.06.2018 година до 14.11.2018 година.
Съдът е
уважил частично така подаденото заявление с разпореждане № 1346/ 22.11.2018
година по ч.гр.д. № 2308/ 2018 година по описа на РС – Ловеч, като за
отхвърлената част за претендираната неустойка в размер на 533.94 лева и
разходите за извънсъдебно събиране в размер на 36 лева е указал на заявителя на
основание чл. 415, ал.3, вр. ал.1, т.3 от ГПК за предяви осъдителен иск.
Разпореждането е връчено на 12.12.2018 година, по делото не са представени
доказателства такъв иск да е предявен.
С
разпореждане № 321/ 28.01.2019 година заповедният съд е указал на заявителя да
предяви установителен иск едномесечен срок от връчване на съобщението, като довнесе
дължимата държавна такса, предвид на това, че съобщението със заповедта за
изпълнение до длъжника е връчено по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК. Съобщението е
връчено на 13.02.2019 година, като в указания срок на 07.03.2018 година е
предявен установителния иск по чл. 422 вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК.
От
представените по делото писмени доказателства, е видно, че на 04.08.2018 г. между „Изи Асет Мениджмънт”АД – София, в качеството на заемодател, и Ф.А.И., в качеството на заемател, е сключен Договор за паричен заем № 3009581/ 04.08.2017
година, по силата на който заемодателят е
предоставил на заемателя сума в размер от 800 лева за срок от десет месеца
с разсрочено погасяване на десет месечни вноски в размер на сумата от 95.39
лева, на.09.2017 год., 06.10.2017 год., 05.11.2017 год., 05.12.2017
год., 04.01.2018 год., 03.02.2018 год., 05.03.2018 год., 04.04.2018 год.,
04.05.2018 год. е 03.06.2018 год. Съгласно чл. 2, т. 6 е уговорен фиксиран
лихвен процент по заема - 40.00%, при което общата дължима сума по договора е
953.90 лева. Годишният процент на разходите на заема е 47.93%. Видно от чл.3,
че заемната сума е получена от заемателя изцяло в брой, което не се оспорва.
При
подписването на договора заемателят се задължил в тридневен срок от сключването
му да предостави конкретни обезпечения, посочени в чл. 4 от същия. При
неизпълнение на това задължение била предвиден неустойка в размер на 889.90
лева, платима разсрочено към всяка месечна вноска.
С рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.01.2017 година
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД – София е придобило от „Изи Асет Мениджмънт”АД – София вземания, съгласно списък на вземания –
Приложение № 1 от 01.08.2018 година, от които под № 344 и конкретното вземане.
С пълномощно № 1943/ 14.02.2017 година цедента, упълномощава цесионера да
уведоми по реда на чл. 99 от ЗЗД длъжника за прехвърлянето.
По делото е приложено уведомително писмо до И. за прехвърляне на вземането,
като не са представени доказателства за връчването му.
Кредиторът посочва, че длъжникът е платил част от главницата и остава
дължима сума в размер на 522 .59 лева.
При така изложените факти и с оглед предмета на въззивната жалба, съдът
приема, че е сезиран с установителен иск с правно основание чл.415, ал.3, вр.
ал.1, т.2 от ГПК във вр. с чл.240 от ЗЗД за вземането, предмет на ч.гр.дело № 2308/
2018 година по описа на Ловешкия районен съд, предявен от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, представлявано от Т.Я.К., има вземане срещу Ф.А.И., ЕГН
**********,***, по Договор за паричен заем № 3009581/ 04.08.2017 година, а
именно: 522.59 лева, главница, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК 21.11.2018
година до окончателното изплащане на сумата, ведно с направените разноски.
Съгласно чл.154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи правния
интерес и фактите, на които основава своите искания и възражения.
В производството по чл.415, ал.3, вр. ал.1, т.2 от ГПК във вр. с чл.240 от ЗЗД в тежест на ищеца при пълно главно доказване е да установи правния интерес
и факта от който произтича вземането му и размера на претенциите.
Правният
интерес на ищеца от предявяване на иска се установява от доказателствата,
приложени към служебно изисканото и прието като доказателство ч.гр.дело № 2308/
2018 година по описа на Ловешкия районен съд, от които е видно, че заповедта за
изпълнение по чл. 410 от ГПК е връчена при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК,
поради което на основание чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК съдът е указал на
заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен
срок от съобщаването. Ищецът е предявил иска си в едномесечния срок по чл.415
ал.1 от ГПК и предявеният установителен иск по този ред е допустим.
От
приложените по делото доказателства се установява, че основанието на което се
претендират процесните суми произтичат от договор за потребителски кредит. По
отношение на този вид договори са приложими разпоредбите на Закона за
потребителския кредит (ЗПК) и Закона за защита на потребителя (ЗЗП), при
действието на чл. 9, ал.3 от ЗПК и § 13, т.1 и т.12 от ЗЗП.
От
доказателствата по делото се установява, безспорно, че на 04.08.2017 година
между страните е сключен договор за паричен заем кредит за сумата от 800 лева,
която заемателят се задължил да върне на 10 месечни вноски за периода
06.09.2017 година до 03.06.2018 година (вкл.). Съгласно чл. 3 от Договора
сумата е получена изцяло и в брой към момента на сключването му.
Спорният момент, релевиран и с въззивната жалба съобщена ли е надлежно
извършената цесия на длъжника съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД, и в този смисъл породила ли е действие,
с оглед на наличието на активната легитимация на ищеца.
От доказателствата
по делото се установява, че старият кредитор е упълномощил новия за извърши
уведомяването за цесията, което съгласно константна практика на ВКС е валидно. В случая няма данни преди предвяване на иска
уведомлението да е достигнало до длъжника, но същото може да стане и с
връчването на исковата молба за отговор, към която ИМ е приложено уведомлението
по чл.99 от ЗЗД, както е и в
случая.
Спорно по делото е и дали уведомлението, връчено на особения представител,
назначен по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, е надлежно връчване по смисъла на чл.99,
ал.4 от ЗЗД. Съгласно практиката на ВКС застъпена в Решение № 198/18.01.2019
г., постановено по т.д. № 193/2018 г. ВКС връчването на всички книжа по делото
на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този
момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици.
В конкретния казус длъжникът не е бил намерен на посочения при сключването
на договора адрес и към момента на образуване на исковото производство, поради което
на основание чл.47, ал.6 от ГПК съдът е назначил особен представите, който е получил
препис от исковата молба с всички приложения към нея, вкл. и уведомителното
писмо за извършената цесия. С оглед изложеното настоящата инстанция счита, че е
налице валидно връчване на уведомлението за извършената цесия по чл. 99 от ЗЗД
и същата е възпроизвела действие и по отношение на длъжника.
При тези съображения решението на първоинстанционния съд в обжалваната част
е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на процеса разноски по делото не следва да се присъждат,
като ищецът-въззиваема страна в настоящото производство следва да на въззивник. По отношение
на назначения особен представител, съдът с
определение № 9/ 03.01.2020 година е задължил Агенция за
контрол на просрочени задължения” ЕООД ЕАД
да внесе сумата от 300 лева на основание чл. 47, ал.6 от ГПК за възнаграждение
на особен представител, поради което и на основание чл. 77 от ГПК следва да
бъдат осъдени да ги заплатят на адв. Б.Ц..
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271,
ал. 1 от ГПК, Ловешкият окръжен
съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 492/ 05.11.2019 година,
постановено по гр.д. № 485/2019 г. по описа на Ловешкия районен съд, в
обжалваната част.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, представлявано от Т.Я.К., да заплати на основание чл. 77,
вр. чл. 47, ал.6 от ГПК на адвокат Б.Ц. ***, вписан под № 6805 в НРПП, сумата от
300 (триста) лева за осъщественото процесуално представителство на Ф.А.И., ЕГН **********,***/2019 г. по
описа на ОС - Ловеч.
Решението не подлежи на
касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.