Мотиви
към Присъда № 260089 / 06.10.2020г. по НОХД № 175/2020г. по описа на
Несебърския
районен съд
Районна прокуратура – Бургас е
внесла срещу подсъдимия В.Ц.К. с ЕГН **********,***, постоянен адрес:***,
българин, български гражданин, осъждан, обвинителен акт, с който на същия е
предявено обвинение за извършено престъпление по чл.318 от Наказателния кодекс
– за това, че на 20.09.2016г. около 10:00 часа в град Несебър, улица Крайбрежна
в дом № 30, противозаконно си е служил с официален документ, издаден на друго
лице: лична карта № ********, издадена на 11.12.2001г. от МВР – София за лицето
С.М.И.с ЕГН **********, с цел да заблуди длъжностни лица – полицейски органи –
старши полицай З.С. в група „Охрана на обществения ред“ в сектор „Охранителна
полиция“ при РУ-Несебър и старши полицай Р.Р. от група „Охрана на обществения ред“
в сектор „Охранителна полиция“ при 02 РУ-Бургас, при извършване на полицейска
проверка на самоличността му.
В съдебно заседание, протекло по
реда на Глава ХХ от НПК, в хода на съдебните прения представителят на Районна
прокуратура – Бургас поддържа обвинението във вида, в който е повдигнато и
счита, че от събраните по делото доказателства то е доказано от обективна и
субективна страна. Счита, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен и да
му бъде наложено наказание „Глоба“ в размер на 100 лева.
Служебният защитник на подсъдимия В.Ц.К.
– адвокат С.Ц. ***, също изразява становище, че на подсъдимия следва да бъде
наложено наказание „Глоба“ в размер на 100 лева.
Подсъдимият В.Ц.К. не се явява в
съдебно заседание, като съдебното производство е протекло в негово отсъствие.
Несебърският районен съд след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият В.Ц.К. е роден на ***г***,
българин, български гражданин, не е женен, осъждан, с постоянен и настоящ
адрес:***, с ЕГН **********.
През месец септември 2016г.
свидетелят С.М.И., живущ ***, е бил на море в квартал Сарафово, град Бургас,
заедно със съпругата си и внука си. Тогава му е бил откраднат портфейла с
намиращата се в него лична карта № ********, издадена на 11.12.2001г. от
МВР-София. По-късно същата е намерена от подс. К. и оттогава я носи в себе си.
От представеното по делото заключение по експертиза по техническо изследване на
документ от 21.09.2016г., изготвено от вещото лице С.Н.Н.– експерт-криминалист
в сектор БНТЛ при ОДМВР – Бургас, се установява, че личната карта е истинска и
е издадена от оторизираните за това органи в страната и в нея са налице всички
защити, предвидени и влагани при изработката и при персоналицирането й.
За времето от 07:30 часа до
19:30 часа на 20.09.2016г. свидетелите З.Г.С. *** и Р.В.Р. – старши полицай при
02 РУ-Бургас, са изпълнявали служебните си задължения като автопатрул 1.
Правили обход в град Несебър, Старата част, когато посетили къща, находяща се
на адрес: град Несебър, улица К.**с цел
адресна проверка за установяване на криминално проявени лица. На адреса
установили собственика на къщата А.Л.В.както и още три лица, които се представили
за наематели, а именно М.Х.И.от село Кирилово, община Стара Загора, В.К.К.от
град Варна и подсъдимия В.Ц.К.. Последният се е представил пред двамата
полицейски служители с имена С.М.И.. Полицейските служители разполагали с
оперативна информация, че С.М.И.е евентуален извършител на кражба на икона от
църква в град Несебър, по който повод подс. К., представил се с имената С.М.И.,
е бил задържан и отведен в РУ-Несебър, където предал личната карта, принадежаща
на същото това лице, която тогава се е намирала у подс. К., на свид. С.. На
полицейския служител е направило впечатление, че мъжът от снимката на личната
карта се различава от подс. К., тъй като на снимката лицето е било слабо. След
като подс. К. не можал да каже на свид. Р. имената на лицето, за което се
представя, полицейските служители пристъпили към установяване на самоличността
на задължаното от тях лице, при което подс. К. казал истинските си имена и
други данни са неговата самоличност.
Подс. К. предал доброволно
на разследващ полицай въпросната лична карта,
издадена на С.М.И., като е декрарирал, че я е намерил преди две години в района
на морската градина в град Бургас и че я е представил на 20.09.2016г. на
полицаите, извършили проверка, при която е бил задържан.
Съдът прие гореописаната
фактическа обстановка за безспорно установена и доказана, вземайки предвид
доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство и приобщени към
делото по реда на чл.283 от НПК, като годни и достоверни, поради което и се
кредитират от съда.
От правна страна:
С оглед гореизложената фактическа
обстановка се установява, че на 20.09.2019г. в сградата на РУ-Несебър, подс. В.Ц.К.
противозаконно си е служил с официален документ – лична карта № ********,
издадена на 11.12.2001г. от МВР-София на друго лице – С.И.М.с ЕГН ********** с
цел да заблуди длъжностни лица – полицейските служители З.Г.С. и Р.В.Р., като
извършеното не съставлява тежко престъпление – престъпление по чл.318 от НК.
Налице са всички обективни и
субективни елементи от престъпния състав, по който е повдигнато обвинение.
Предметът на престъплението –
лична карта, издадена на С.И.М., представлява официален документ на легалната
дефиниция, дадена в чл.93, т.5 от НК. Съгласно чл.23, ал.1 от ЗБЛД личната
карта на българските граждани е основен идентификационен документ за
самоличност, валиден на територията на Република България или на територията на
друга държава съгласно международни договори. За издаването на личната карта е
предвидена нарочна процедура, уредена в чл.17-22 и чл.31а от ЗБЛД, както и
нормативно определено съдържание – чл.26 от ЗБЛД и нарочен орган, който я
издава – чл.31 от ЗБЛД. В процесния случай се установи, че всички изисквания
спрямо процесната лична карта са спазени.
Налице са и специалните
изисквания от обективна страна документът да е истински (доколкото не са налице
условията по чл.93, т.6 от НК, които биха го дефинирали като неистински) и да е
издаден за лице, различно от лицето, което го е използвало.
Съгласно теорията и трайната
съдебна практика под „служене“ се разбира всяко използване, употреба на дадена
вещ съгласно нейното предназначение. Според чл.3, ал.1 от Закона за българските
лични документи – документите за самоличност удостоверяват самоличността, а при
необходимост – и гражданството, чрез съдържащите се в тях данни. Съгласно
чл.13, ал.1 от ЗБЛД на българските граждани се издават следните документи за
самоличност:
1.
Лична карта;
2.
Паспорт, дипломатически паспорт,
служебен паспорт, моряшки паспорт, военна карта за самоличност;
3.
Свидетелство за управление на
моторно превозно средство.
В конкретния случай се установи,
че обвиняемият е представил процесната лична карта при извършвана му проверка
по чл.70 от ЗМВР пред полицейски органи с цел да се легитимира като лице с
друга самоличност и за да скрие своята такава, т.е. личната карта е използвана
по предназначение.
Престъплението по чл.318 от НК е
на формално извършване, доколкото за да се приеме, че е извършено не е
необходимо да настъпва общественоопасен резултат, различен от самото
изпълнително деяние. В случая със самото представяне на личната карта на
контролните органи, престъплението се явява довършено.
По аргумент от чл.7, ал.1 от ЗБЛД
само лицето, на което даден документ за самоличност е издаден, може да го държи
и да се ползва от него, поради което и извършеното от обвиняемия ползване на
чужда лична карта се явява противозаконно.
Двамата полицейски служители, пред които е
представена процесната лична карта, представляват длъжностни лица по смисъла на
чл.93, т.1, б.“а“ от НК, доколкото изпълняват служба в държавно учреждение
(Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Бургас), която не е
свързана дейност на материално изпълнение.
Престъплението по чл.318 от НК се
извършва само с пряк умисъл като форма на вината и съставомерна цел – да бъде
заблудено длъжностното лице, пред което е представен документът. В конкретния
случай от нарочните признания на обвиняемия, при разпита му пред разследващия
орган в това му качество, се установява, че същият е съзнавал, че представя
пред двамата полицейски служители лична карта, издадена на друго лице, че
извършеното от него действие е запретено, но въпреки това го е направил,
преследвайки неправомерна цел да създаде у проверяващите го неправилна
представа относно неговата самоличност, което е достатъчно за да се приеме, че
деянието е съставомерно и от субективна страна.
В същото време от доказателствата
по делото не се установява с действията си обвиняемият да е извършил по-тежко
престъпление, с което се явява изпълнен и последния елемент от фактическия
състав на чл.318 от НК.
Предвижданите за престъплението
по чл.318 от НК наказания са лишаване от свобода до две години или пробация или
глоба от 100 до 300 лева. Обвиняемият е осъждан към датата на извършване на
деянието, което е пречка за освобождаването му от наказателна отговорност по
реда на чл.78а от НК.
При преценка на смекчаващите и
отегчаващите обстоятелства по делото съдът намира, че на обвиняемия следва да
се наложи най-лекото измежду трите предвидени при условията на алтернативност
наказания, а именно Глоба и в минималния предвиден размер от 100 лева. При
определяне на този вид и размер на наказанието съдът съобрази вида и характера
на засегнатите обществени отношения, а именно обществените отношения,
осигуряващи законосъобразното използване на надлежно издадените официални
документи, в конкретния случай български документи за самоличност, степента на
засягане на обществените отношениа, намиращ проявление в естеството на
използвания чужд личен документ – лична карта, лицата, пред които е представен
– полицейски органи, осъществяващи законосъобразна проверка по чл.70 от ЗМВР,
както и целта, за която е използван, а именно да се въведат контролните органи
в заблуждение относно самоличността на представилото личната карта лице,
данните за личността на обвиняемия – още на досъдебното производство е направил
пълни самопризнания и е съдействал за разкриване на обективната истина, изразил
е съжаление за стореното, имущественото състояние на обвиняемия, продължилото
няколко години досъдебно производство, въпреки спирането му, през който период
не се съдържат данни подсъдимият да е извършвал престъпления или
противообществени прояви..
Поради гореизложеното съдът
намира, че така определеният минимален размер на наказанието Глоба кореспондира
на обществената опасност на деянието и дееца. Този размер на глобата ще съдейства
за постигане целите както на генералната, така и на специалната превенция, без
същевременно прекомерно и непропорционално да се засягат правата на обвиняемия.
Вещественото доказателство по
делото – един брой лична карта № ********, издадена на 11.12.2001г. от
МВР-София на С.И.М.с ЕГН **********, следва да се отнеме в полза на държавата и
да се върне на органите на МВР.
Така мотивиран съдът постанови
присъдата си.
09.12.2020г.
Град Несебър РАЙОНЕН
СЪДИЯ: