№ 461
гр. Перник, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Д.МЛ.М.
при участието на секретаря Л.В.А.Д.
като разгледа докладваното от Д.МЛ.М. Гражданско дело № 20221720106001
по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А. Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс “
С.А, клон България срещу Ю. Г. И. ЕГН ********** гр.****** ул.******* №
*** за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца
сумата 5694.98лв. главница по Договор за кредит, CARU-17566296
сумата 2621.01лв.възнаградителна лихва за периода 01.05.2021-
01.04.2025г.
сумата 506.66лв.мораторна лихва за периода 01.06.2021-16.04.2022
ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на
входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението;
за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2436/2022
по описа на Районен съд Перник.
Претендират и разноски :
176.45лв. за д.такса
50лв.юк.възнаграждение
И разноските по запов.производство-176.66лв. д.такса и 100лв.юк.възн
Предявен е и евентуален иск- в случай че се отхвърли установителния
иск срещу лицето, за същите суми – да се уважи ОСЪДИТЕЛЕ НИСК, като се
приеме, че е налице волеизявление за обявяване кредита за предсрочно
изискуем, чрез връчване препис от ИМ на ответника.
1
Конкретно сочи, че страните са обвързани от посоченото договорно
основание, че е изпълнил своето задължение да предаде заемната сума, но
ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 1 и чл. 14 от Договора за
заплащане на минимална месечна вноска, като е изплатил 12 мес. погасителни
вноски, след което на 01.06.2021 г. е преустановил плащанията. Предвид
твърдяната забава, твърди че е обявил договора за предсрочно изискуем.
Прави изявление за обявяване на договора за предсрочно изискуем с
връчване на препис от исковата молба.
В условията на евентуалност предявява осъдителен иск за същите суми
и на същото основание. Претендира разноски.
Ответникът, чрез особения си представител депозира отговор в срок.
По същество на спора намира исковите претенции за недоказани, тъй
като отпуснатия кредит не е усвоен в цялост. Намира уговорката от договора
за заплащане на лихвен процент в размер 18.97% за нищожна, на основание
чл.11 ЗПК
Оспорва твърдението на ищеца , че обявената предсрочна изискуемост е
надлежно обявена, както и възможността тя да бъде съобщена с исковата
молба на особен представител.
С оглед на изложеното моли съда да прекрати производството като
недопустимо, респективно да отхвърли предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
От представения по делото и сключен между страните на
30.12.2019г.Договор за кредит CARU-17566296 е видно, че :
-предоставен е кредит в размер 6300лв. за срок от 60 месеца от
30.12.2019 до 01.04.2025г.
-налице е погасителен план, съгласно който същият ще се издължава на
60 равни погасителни вноски всяка по 193.67лв.
-лихвения процент е изчислен като обезщетението за забава е равно на
ОЛП плюс 10% за текущата година
Длъжникът е преустановил плащанията след 12 мес. погасителни
вноски, на 01.06.2021 от когато вземането е станало ликвидно и изискуемо в
целия му размер.
За сумите е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2436/2022 по
описа на Районен съд Перник.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени
установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно
2
основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При условията на евентуалност е предявен и осъдителен иск за същите
вземания срещу същия длъжник.
В тежест на ищеца е при условията пълно и главно доказване да
установи:
1). валидно облигационно правоотношение между дружеството-
заемодател и ответника, предаването на заемната сума на заемополучателя,
уговорения падеж на погасителните вноски и изтичането на срока на
договора, респективно настъпване на предпоставките и надлежно съобщаване
на обявената предсрочна изискуемост на кредита;
2). наличието на валидно постигната договореност между страните за
връщане на кредита с лихва;
3). изпадане на ответника в забава;
4). размера на вземанията.
В тежест на ответната страна е да установи погасяване на вземанията и
други правоизключващите си възражения, в случай, че ищецът установи
разпределената му доказателствена тежест.
Исковото производство се развива, след като за процесните суми е било
образувано заповедно производство и е подадено възражение по чл. 414 ГПК
от ответника, поради което за ищеца е налице правен интерес от търсената
съдебна защита.
Настоящото производство следва да стабилизира ефекта на издадената
заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК
и същата да влезе в сила.
Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която
е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Поради горното, предмет на това исково производство може да бъде
само вземането, предявено със заявление в заповедното производство.
Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното
производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид,
падеж и размер.
В противен случай искът ще бъде недопустим.
В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на
заповедното производство съвпадат, поради което предявените искове са
процесуално допустими.
Ищецът е активно легитимирана страна по иска, тъй като е клон на
търговско дружество. Ищец е „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. Париж,
действащ чрез своя клон - „БНП Париба Пърсънъл Файненс “ С.А, България,
като правосубектността на ищеца се установява от представеното извлечение
от Търговски и фирмен регистър от Търговски съд Париж.
3
Съдът приема, че е сезиран с иск за установяване на вземането на ищеца
по Договор за кредит, тъй като именно на това основание се позовава ищеца в
рамките на заповедното и настоящото исково производство.
В представения погасителен план са предвидени месечни вноски, при
изплащането на които задължението би било погасено изцяло, на 60 равин
месечин погасителни вноски.
Установи се забава на ответника.
В общите условия към Договора е предвидено, че при просрочване на
две и повече вноски настъпва автоматична предсрочна изискуемост, считано
от падежната дата на втората падежна вноска без да е необходимо
уведомяване на ответника.
Съдът съобразява дадените с т. 18 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д. №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС разяснения, че предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в
чл.20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при
наличието на две предпоставки:
-обективният факт на неплащането и
-упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем, като доказана по делото е само първата с оглед кредитираното
заключение.
Кредиторът следва да обяви на длъжника предсрочната изискуемост,
като направи изявление за това, адресирано до длъжника във всички
хипотези, при което страните са предвидили, че забавата на длъжника води до
предсрочна изискуемост на цялото вземане.
Според практиката на ВКС, предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако
към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването
ѝ.
В конкретния случай по делото липсват доказателства за надлежно
съобщена предсрочна изискуемост.
Такова изявление обаче е направено с връчването на препис от исковата
молба на назначения особен представител на ответника по реда на чл. 47 ал. 6
от ГПК.
Касае се за процесуално представителство по силата на закона с
произтичащите от това права за представителя в рамките на производството,
включително и да получи препис от исковата молба и да направи възражения
по нея в установените процесуални срокове.
Единствените ограничения са предвидени в чл. 29, ал. 5, вр. чл. 34, ал. 3
ГПК, но такава хипотеза не е налице, поради което настоящият съд приема,
че съобщаването на предсрочната изискуемост е надлежно извършено и с
връчване на препис от исковата молба, а възражението на особения
представител е неоснователно.
4
При този извод, следва да се разгледа исковата претенция по основание
и размер предвид конкретните твърдения на ищеца и направени от ответника
възражения.
По иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК:
Ищецът е предявил иск за признаване за установено дължимостта на
вземане, произтичащо от Договора.
Исковата претенция намира своето правно основание в чл. 240, ал. 1
ЗЗД, съгласно която с договора за заем заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да
върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
За да бъде уважен искът, ищецът следва в условията на пълно главно
доказване да установи, че:
- между него и ответника е налице или е била налице валидна
облигационна връзка по договор за заем,
- че е предал сумата, предмет на договора именно във връзка с това
правоотношение, както и
-настъпването на изискуемостта на задължението.
Настоящият състав приема, че страните са обвързани от процесния
договор по отношение на задължението за връщане на предадената в заем
сума.
От представения по делото Договор се установява, че същият е
сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави
на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, в два
екземпляра - по един за всяка от страните по договора.
От събраните по делото доказателства се установява, че императивно
определеното съдържание на договора е налице.
В договора се съдържа информация за данните (име, адрес и ЕГН) на
кредитополучателя, срока на договора, общият размер на кредита, носи
подпис на ответника, което обстоятелство не се оспорва.
Договорът за заем е реален договор, поради което е необходимо да бъде
установено и действителното предаване на сумата на кредитополучателя.
Видно от представените по делото доказателства- „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД е изплатил сумата 6300лв.
При тези обективни данни, настоящият състав приема, че ищецът е
предал на ответника сума та, поради което за последният е възникнало
5
задължението да я върне.
По делото е представено доказателство за отсрочване на погасителни
вноски от 30.12.2019г. и споразумение между страните за срок от 3 месеца за
вноски № 5 6 и 7. от 11.06.2020г.
Съдът намира, че предвид съдържанието на сключения договор за
потребителски кредит между "БНП Париба Пъръсънъл Файненс" ЕАД и
ответника, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7, 8, 10 и 11 ЗПК,
което е основание за недействителност на договора, поради следните
съображения:
В процесния договор е инкорпориран погасителен план, на който са
посочени 60 падежни дати, размера на вноската 193.67лв. и оставащият
размер на главницата след погасяване.
На практика обаче липсва разбираема информация относно това каква
част от погасителната вноска погасява отделните компоненти от
задължението: главница, лихва, застраховка, такси и др., доколкото след
приспадане на съответната вноска по изчислителен път посоченият по плана
оставащ размер на главницата се разминава с изчислената сума.
В договора е посочен единствено размерът на годишния лихвен
процент, но не е посочен общ размер на дължимата за срока на договора
възнаградителната лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да
може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на
действително прилагания от кредитодателя.
Аналогично, годишният процент на разходите също е представен
единствено с цифрово изражение, но липсва уточнение какви точно разходи
се включват в същия. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се
предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които
следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи.
От посоченото следва, че за да е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен
процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и
изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът
ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води
6
до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на
договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Задължението на потребителя е извъндоговорно: то възниква
по силата на закона, който е определил точно неговото съдържание:
"потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита" – чл. 23 ЗПК.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът отговаря единствено
за връщане на получената заемна сума – като главница , т.е. за 5694.98 лв.
По изложените съображения следва да се отхвърли за възнаградителна
лихва 2621.01лв. за периода 01.05.2021-01.04.2025г. както и за мораторната
лихва 506.66лв. за периода 01.06.2021-16.04.2022г. За посочените искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
В горния контекст ищцовата страна не е поискала изслушване на СИЕ,
поради което и съдът не изследва въпроса за евентуално преизчисляване на
претендираните лихви, тъй като се намираме в състезателен граждански
процес и всяка от страните е длъжна да доказва размера на претенциите си с
предвидените по ГПК доказателства и доказателствени средства, при
положение, че съдът не разполага с тесноспециални икономически познания.
Искът за заплащане на обезщетение за забава върху главницата в
размер на законната лихва, считано от 03.05.2022 г., датата на постъпване на
заявлението по чл.410 ГПК следва да бъде уважен.
При този изход на спора, съдът не следва да се произнася по предявения
евентуален осъдителен иск за същите суми.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото
на чл. 78, ал. 1 такива следва да му бъдат присъдени съобразно изхода от
спора-
По установителния иск – 227.79лв. разноски по д.такса, 300лв. по
назначения особен представител и 50лв.юк.възнаграждение
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва
да се произнесе и за дължимостта на разноските в заповедното производство
с осъдителен диспозитив.
Предвид изхода от спора и доказаните в заповедното производство
разноски, на ищеца се дължат - по заповедното производство – 113.89лв.
разноски за д.такса, 100лв .за юк.възнаграждение
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
7
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 240,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 и чл. 23 ЗПК, че в полза на „БНП Париба Пърсънъл
файненс“ С.А. Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл файненс “ С.А, клон
България ЕИК ********* съществува изискуемо вземане срещу Ю. Г. И.
ЕГН ********** гр.****** ул.******* № *** , че ответникът дължи на ищеца
сумата 5694.98лв. главница по Договор за кредит, CARU-17566296 , ведно
със законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на задължението; за които суми е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 2436/2022 по описа на Районен съд Перник, КАТО ОТХВЪРЛЯ
като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН в частта за сумата 2621.01лв.
възнаградителна лихва за периода 01.05.2021-01.04.2025г. сумата
506.66лв.мораторна лихва за периода 01.06.2021-16.04.2022.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ю. Г. И. ЕГН **********
гр.****** ул.******* № *** да заплати в полза на „БНП Париба Пърсънъл
файненс“ С.А. Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл файненс “ С.А, клон
България разноски в исковото производство: 227.79лв. разноски по д.такса,
300лв. по назначения особен представител и 50лв.юк.възнаграждение и
разноски в заповедното производство -113.89лв. разноски за д.такса, 100лв .за
юк.възнаграждение съразмерно на уважената част от исковата претенция.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
След влизане в сила на решението, препис от същото, ведно със
съответното чгдело да се върне на заповедния състав.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8