П Р О Т О К О Л
гр. София, 18.01.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение - 28-и състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС
С. АТАНАСОВ
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: В.Г.
К.В.
Секретар: Гергана Христова
Прокурор: ЮЛИАН ЛЕФТЕРОВ
сложи
за разглеждане докладваното от съдия Атанас С. Атанасов НОХД № 4177 по описа за 2020
година.
На
именното повикване в 10:30 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ Я.Г.Я., редовно призован, се явява се лично.
ЯВЯВА СЕ защитникът на
подсъдимия адв. И.А. – упълномощена по досъдебното производство.
ПРОКУРОРЪТ – Да се даде
ход на делото.
ЗАЩИТАТА –Няма процесуални
пречки, моля да бъде даден ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са
налице пречки по хода на делото и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА самоличност на
подсъдимия, както следва:
Я.Г.Я.,
роден на *** ***, българин, български гражданин, с висше образование, неженен,
работи като консултант, осъждан, с постоянен адрес:***4, с ЕГН: **********.
СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА на
подсъдимия правата му в производството, включително и правата му в днешното
разпоредителното заседание.
ПОДСЪДИМИЯТ - Разбрах
правата си. Няма да правя отвод на съдебния състав, секретаря и прокурора.
СЪДЪТ пристъпва към
изслушване на страните по въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ – Считам, че
делото е подсъдно на Софийски градски съд. Няма основания за прекратяване или
спиране на наказателното производство. Считам, че на досъдебното производство
не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила довело
до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.
Към настоящия момент не
са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила. Не
са налице основания за разглеждане на делото при закрити врати, привличането на
резервен съдия, съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач
или тълковник, или пък извършването на съдебно-следствени действия по делегация.
Не считам, че се налага
промяна на мярката за процесуална принуда. Нямам искания за събиране на нови
доказателства към настоящия момент. Моля да се насрочите съдебно заседание и да
бъдат призовани лицата от списъка за призоваване към ОА.
ЗАЩИТАТА – Становището на
защитата и подсъдимия по отношение на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК са
следните:
По т. 1-ва – делото е
подсъдно на СГС съобразно правилата на местната, родова и функционална
подсъдност.
По т. 2-ра няма основания
за спиране или прекратяване на наказателното производство.
По т. 3-та на досъдебното
производство са допуснати отстраними съществени нарушения довели до ограничаване
процесуалните права на обвиняемия. Те се изразяват в няколко насоки:
На първо място, съществува
вътрешна противоречивост в изложената фактология на л. 1 от ОА – Я.Я. е помолил
свидетеля И.през месец ноември 2019 г. да му съдейства за предстоящите избори на
27.10.2019 г., което по същество няма как да се случи.
На второ място, тази вътрешна
противоречивост продължава предвид обстоятелството, че уговорката във връзка с осигуряване
на 50 човека, които да получат по 40 лв. след изборите, което противоречи на
твърдението в ОА на л. 3 – л. 4, че дадената сума от 200 лв. на срещата проведена
със свидетеля, е за 5 лица разпределени по 40лв., за да се упражни
избирателното си право в полза на определен кандидат и от тук тази неяснота във
фактологията рефлектира върху правната аргументация в ОА по отношение наличие
на реална съвкупност от две деяния след като е описано едно такова. В Решение № 202/04.06.15г.
на III-то НО на ВКС е
посочено, че когато е налице едно деяние, а не съвкупност или продължавано
престъпление, когато правните норми от НК предвижда няколко форми на изпълнително
деяние и деецът в рамките на едно решение за постигане на една единствена цел
осъществява едновременно и последователно няколко от тях и определящо е броя на
деянията. Именно поради тази причина считам, че аргументацията във връзка с
реалната съвкупност в обстоятелствената част на ОА е противоречива и с оглед
изложената фактология в ОА.
На следващо място, качеството
на длъжностното лице на Я. е обосновано от прокуратурата, но е обосновано, че
той е действал при и по повод изпълнение на служебните си задължения, което е
невъзможно и правно недопустимо. Не случайно законодателят във всички аналогични
случаи, включително и в тезата по чл. 167, ал. 5 от НК, е дал в алтернативна
даденост и затова неслучайно според мен като защита Софийската градска
прокуратура не е аргументирала как се е случило при и как по повод кумулативна
даденост за деянието на длъжностното лице. Също така неслучайно, според мен, не
е аргументирано в коя хипотеза на чл. 93, ал.1 б. „а“ или б. „б“ действа като
длъжностно лице Я.Я.. Всичките тези противоречия и неясноти изцяло противоречат
на възприетото за длъжностното лице в задължителната практика на ВС, Тълкувателно
решение № 73 от 1974г. на ОСНК на ВС, Постановление на Пленума на ВС № 3 от
1970г., Тълкувателно решение № 2 от 2011г. на ОСНК на ВКС.
Законодателят е задължил
прокуратурата в обстоятелствената част да намерят място всички факти и
обстоятелства, които обуславят съставомерността на деянието, участието на
обвиняемият в него, в каквато посока е Решение №3 от 16.04.2020г. на I, НО и нормативно определеното
съдържание на обстоятелствената част на ОА следва да бъде запълнено с недвусмислени
твърдения за конкретни фактически обстоятелства, в които се е изразило деянието
на привлеченото към отговорност лице. Трябва ясно да се очертаят фактите, които
обуславят престъпната съставомерност на деянието. С оглед изложеното, в каквато
посока е Решение № 177 от 10.04.2018г. на III, НО, именно изложените от мен
вътрешни противоречия и неясноти в обстоятелствената част на ОА смятам, че са
подкрепени от трайната съдебна практика.
В случай, че не уважите и
приемете доводите на защитата, и не прекратите съдебното производство, и
върнете делото на прокуратурата за отстраняване на тези процесуални нарушения,
моля да приемете становището на защитата по т. 4-та, че не са налице основания
за разглеждане на делото по реда на особените правила. По т. 5-а не са налице
основания за разглеждане на делото при закрити врати, няма необходимост от
привличане на резервен съдия, съдебен заседател, назначаване на защитник, вещо
лице, преводач, тълковник. По т. 6-а взетата по отношение на Я. мярка за
неотклонение „подписка“ не следва да бъде променяна, тъй като липсва
необходимост от промяната й, няма основания за това и по т. 7-а нямаме
доказателствени искания на този етап, ще се възползваме от тази възможност на
по-късен етап с оглед разпоредбата на чл. 107, ал.4 от НПК.
РЕПЛИКА НА ПРОКУРОРА: По
отношение на първото възражение, считам го за основателно. Очевидно на
стр. 1 от ОА е описано, че първо е станало дума за месец ноември 2019г.
след това става дума за месец 25.10.2019г., налице е очевидна фактическа
грешка.
По отношение на възражението
за това дали са налице две деяния или едно деяние в съвкупност считам, че са
налице две деяния, така както подсъдимият Я. е предаден на съд. Това изрично е
посочено и този разграничителен критерий между това, че става дума за две
деяния е наличен в наличната теория по случая - статия в сп. „Теза“, брой
1/2011г. от Ц.П., гл. асистент по наказателно право в Академията на МВР.
Статията е озаглавена „Купуването и продаването на гласове като престъпление
против избирателното право (активен и пасивен избирателен подкуп), както и в
помагало по наказателно-материално право на НИП, където изрично е записано, че
престъплението по чл. 167, ал. 3 е самостоятелно престъпление от това по чл.
167, ал. 2, тъй като в случая е налице вид законодателна техника за свиване на
наказателната защита на дадена група обществени отношения обект на тези
престъпления и поради това е възможно едно и също лице първо да организира
предлагането или даването на другиго на имотна облага с указаната специална
цел, а в последствие да предостави на лице, което да я предложи или даде на
другиму със същата цел, какъвто е и настоящия случай и това са две различни
деяния и престъпления, които пораждат за лицето отговорност за реална
съвкупност.
По отношение на това дали
е извършено това при или по повод изпълнение на служебните му задължения в чл.
159 от Изборния кодекс е записано, че кандидатите имат качеството на длъжностно
лице по смисъла на НК без да се посочва дали хипотезата на чл. 93, т. 1, дали
б. „а“ или б. „б“ от регистрирането си като кандидат, до обявяването на
резултатите от изборите. Предвид горното считам, че е безспорно доказано, че
подсъдимият е извършил деянията именно в качеството си на такова длъжностно
лице каквото вменява Изборния кодекс препращайки към Наказателния кодекс.
РЕПЛИКА НА ЗАЩИТА – На първо
място, няма спор нито в правната теория, нито в практиката, че двете престъпления
могат да съществуват в реална съвкупност, но това е само и единствено в
случаите, в които имаме две деяния като, ако е взето отделно решение и
преследваните цели са различни. Това представлява реалната съвкупност, а това
което е описано в ОА е едно деяние с една цел. Поради което не считам, че така
както е конструирана фактологията тя сочи на наличие на реална съвкупност именно
поради тази вътрешна противоречивост с изложените обстоятелства. На следващо
място, няма спор, че по Избирателния кодекс Я.Я. е длъжностно лице, само че в НК
има няколко хипотези за длъжностно лице, които прокуратурата дължи обосновка в
коя от тях попада Я. и ако приемем, че това е само въпрос на правна прецизност,
то следващото възражение, на което не чух е аргументация от прокуратурата, е как
това се случва при и по повод изпълнение на служебните задължения.
Законодателят е категоричен те са дадени алтернативно, а не кумулативно и няма
как след като няма изложена аргументация като какъв действа да, като длъжностно
лице, но дали при или по повод изпълнение на служебните си задължения.
ПОДСЪДИМИЯТ – Поддържам
казаното от адвоката за прекратяване на делото и връщането на прокуратурата.
СЪДЪТ се оттегля на
съвещание.
След съвещание СЪДЪТ намира
следното по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК:
На първо място, делото е
подсъдно на Софийски градски съд с оглед изложените в ОА обстоятелства, че
инкриминираните деяния са извършени от лице, което се е ползвало с имунитет по
време, по което е било регистрирано като кандидат в проведени местни избори.
Не са налице основания за
прекратяване или спиране на наказателното производство по смисъла на чл. 24 и
чл. 25 от НПК.
Съдът намира, че са
допуснати, в хода на досъдебното производство, съществени процесуални нарушения,
ограничаващи правото на подсъдимия да разбере в извършване на какво престъпление
е обвинен, тъй като ОА не съответства на изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК.
Налице е противоречие в изложената в ОА фактическа обстановка относно хронологията
на фактите, които са обусловили повдигнатите обвинения доколкото се твърди, че
дейността по извършване на престъплението е започнала през месец ноември 2019 г.,
като същевременно престъпленията са извършени в предходния месец октомври на
същата година. Това несъответствие би могло да се приеме самостоятелно за
техническа грешка, ако ОА не страдаше от други недостатъци, които обаче не могат
да бъдат отстранени чрез съществуващия в процесуалния закон институт за
отстраняване на очевидна техническа грешка. Тези несъответствия се изразяват в
противоречието между изложената в ОА фактическа обстановка и повдигнатите със
заключителната част на същия ОА обвинения. Съгласно фактите, поддържани на л. 2
от ОА, е била постигната уговорка между подсъдимия и свидетеля И.А.последният
да осигури 50 сигурни човека, които да гласуват на предстоящите избори за
подсъдимия, за което подсъдимият обещал да даде по 40 лв. на човек. В
абзац втори на посочения л. 2 от ОА е посочено, че свидетелят А. е поискал на обвиняемия
Я. да му даде предварително част от парите предназначени за 50 човека в отговор,
на което подсъдимият дал сумата от 200 лв. и обещал останалите пари, до по
40 лв. на човек, да бъдат дадени след провеждане на изборите. Така изложената
фактическа обстановка недвусмислено сочи, че сумата от 200 лв. е била предназначена
не за конкретни 10 човека, част от обещаните 50, а като предплата за цялата
обещана сума от по 40 лв. за 50 човека, които свидетелят А. е обещал на
подсъдимият да осигури да гласуват за него. При така изложената от
прокуратурата фактическа обстановка противоречащо на нея се явява обвинението,
че сумата 200 лв. е била предназначена за 5 лица от обещаните 50, а не се
явявала предплата от цялата обещана сума. Следва ОА да бъде приведен в съответствие
с изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК като в него бъде изложена фактическа обстановка,
която съответства на повдигнатите в заключителната част обвинения. Съответно,
ако се поддържат обвиненията така както са повдигнати с внесения ОА, да бъде
посочено как и при какви условия е постигната уговорка между подсъдимия и свидетеля
А., че сумата от 200 лв. е за конкретни 5 лица, а за останалите 45 ще бъде
платена допълнително, а не, че сумата от 200 лв. се явява предплата от
общата сума обещана за по 40 лв. на човек общо в размер на 2000лв.
На следващо място съдът
намира, че в изложената в ОА фактическа обстановка не съответства на състава на
престъплението по чл. 167, ал. 5 вр ал. 3 от НК доколкото престъпният състав на
престъплението по чл. 167, ал. 3 от НК инкриминира поведение насочено към предоставяне
на имотна облага на конкретно лице с цел същото да бъде склонено да упражни
избирателното си право в полза определен кандидат. В ОА не са конкретизирани
лица спрямо, които е предлагана или давана имотна облага с цел същите да бъда
склонени да упражнят избирателното им право. Описани са действия, които могат
да се квалифицират като престъпления по чл. 167, ал. 4 от НК, а именно предлагане
на имотна облага чрез свидетеля И.А.на твърдяни от него като осигурени лица да упражнят
избирателното си право в полза на подсъдимия, което обаче е едно от повдигнатите
две обвинения.
Ако прокуратурата
продължава да поддържа обвинението срещу подсъдимия Я.Я. за престъпление по чл.
167, ал. 5 вр. ал. 3 от НК следва да конкретизира лицата, които са склонявани
да реализират избирателното си право чрез предлагане на имотна облага в полза
на подсъдимия Я.Я..
Съдът намира за
неоснователни оплаквания на защитата на подсъдимия, според които в ОА не било
конкретизирано обвинението за това, че деянията в извършването, на които
подсъдимия Я. е обвинен са извършени от него в качеството му на длъжностно лице.
В обстоятелствената част на ОА е посочена разпоредбата на Избирателния кодекс,
която според прокуратурата обуславя квалификацията за извършване на инкриминираните
деяния в качеството на длъжностно лице, което според настоящия съдебен състав е
достатъчно, за да бъде разбрано повдигнатото обвинение и да бъде организирана
защитата срещу него.
Констатираните несъответствия
на ОА с процесуалните изисквания за съдържание доколкото засягат правото на
подсъдимия да разбере в извършване на какво престъпление е обвинен и адекватно
да се защити са основания за прекратяване на съдебното производство и връщане на
делото на прокуратурата за отстраняване на тези несъответствия. Водим от изложеното,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л
И:
ПРЕКРАТЯВА производството
по НОХД 4177/2020г. на СГС, НО, 28 състав и ВРЪЩА делото на Софийска градска
прокуратура за отстраняване на констатираните в обстоятелствената част на
определението процесуални нарушения.
Определението подлежи на
обжалване и протестиране в 7-дневен
срок от днес пред САС.
Протоколът е изготвен в
съдебно заседание, което приключи в 11:10 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ:
1.
2.
СЕКРЕТАР: