Решение по дело №2620/2019 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2030                                                       12.08.2019 година                             град Бургас

 

 

                 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаски районен съд                                       пети граждански състав

На единадесети юли                                        през  две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:                 

                             Председател: Магдалена Маринова

 

При секретаря:    Анелия Такова,

като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 2 620 по описа на Бургаски районен съд за 2019  година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                       

 

            Производството по делото е образувано по повод искова молба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул. „Рачо Петков - Казанджията“ № 4-6, чрез юрисконсулт  В.Ж.Д., преупълномощен от „И. и Денев – Адвокатско дружество“ против П.Н.И., ЕГН – **********, с адрес ***, и Д.И.М., ЕГН – **********, с адрес *** за приемане за установено по отношение на ответниците, че дължат на ищеца  сумата от 3000 (три хиляди) лева, част от дължима главница в общ размер от 6959,82 лева по договор за потребителски кредит от 13.08.2008 г. и допълнително споразумение към него от 13.08.2013 г., сключени с „Юробанк И Еф Джи България“ АД /с настоящо наименование „Юробанк България“ АД/, вземането по които е прехвърлено на ищеца с договор за цесия, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 29.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, плащане на които е разпоредено със Заповед по чл.410 от ГПК, постановена по частно гражданско дело № 774 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година.

            Фактическите твърдения, изложени в исковата молба са следните:

            На 13.08.2008г. в гр.Бургас е сключен Договор за потребителски кредит **** между „Юробанк И Еф Джи България ”АД (с настоящо наименование „Юробанк България“ АД), с ЕИК *********, в качеството на кредитор, и Д.И.М. , в качеството на кредитополучател, по силата на който „Юробанк И Еф Джи България“ АД предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 15 000,00 лв.  Кредитополучателя се задължил да върне кредита при условия и в срокове, посочени в договора.

            На 13.08.2013 година е подписано споразумение към посочения договор с П.Н.И., по силата на което тя встъпва в дълга по договора за банков кредит. Към датата на подписване на споразумението задължението е в размер на 16 609, 82 лева. Съгласно споразумението П.И. се задължила да внесе при подписването му сумата 4 900 лева и на 46 вноски, считано от 20.09.2013 година до 20.06.2017 година месечни вноски в размер на 250 лева, считано от 20.07.2017 година месечна вноска в размер на 209 лева.

            В исковата молба е посочено още, че след сключване на споразумението длъжниците погасяват част от задълженията, след което преустановяват плащанията. В резултат е останала непогасена главница в размер на 7 409, 82 лева. Задължението е станало изискуемо, считано от 20.07.2017 година,  с настъпване на падежа на последната погасителна вноска.

            С Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 18.01.2016г. и приложенията към него между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД (с предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД и „Юробанк И Еф Джи България" АД), с ЕИК ********* и „ЕОС Матрикс” ЕООД, с ЕИК *********, по силата на който задължението по посочения договор е изкупено от ищцовата дружество.

            Ищецът излага довод,  че в изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от Закона за задълженията и договорите, длъжникът е уведомен, че считано от датата на получаване на уведомлението за цесия кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично вземане е ищецът.  Посочва, че съгласно т.5.1.1 от Договор за продажба и прехвърляне на вземания и приложени изрични пълномощни. Цесионера - „ЕОС МАТРИКС” ЕООД и „И. и Денев - Адвокатско дружество“ са упълномощени от - цедента „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, да извършват уведомяване от негово име и за негова сметка. Разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД е осъществена, доколкото реализирането й чрез пълномощник, било той и цесионер, не опорочава изпълнението. Ищецът, чрез представляващ, излага, че ответника  П.И. е уведомена лично за цесията, а писмото, изпратено до Д.М. е върнато с отразяване „непотърсено“. 

            Ищецът твърди още, че след прехвърляне на вземанията на новия кредитор са постъпили следните плащания: на 18.08.2017 година  -200 лева, на 18.09.2017 година са постъпили 200 лева и на 07.11.2017 година. – 50 лева.

            След посочените плащания задължението е в размер на 6 959, 82 лева.

            Поради изложеното ищецът предявява посочения иск.

            Към исковата молба са приложени доказателства.

            В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба ответникът Д.И.М., чрез адвокат Р.И., дава писмен отговор на предявения иск. Отправя искане за прекратяване на производството по делото поради това, че още непосредствено след сключване на договора през 2008 година е преустановил плащанията поради липса на средства. След изтичане на петгодишния давностен срок, без негово знание и съгласие, майка му П.Н.И. встъпва като трето задължено лице по договора. Ответникът твърди, че не е одобрявал това нейно встъпване и частично погасяване на дълга, поради което счита, че погасителната давност не е прекъсната.

            В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба и приложенията ответникът П.Н.И. дава писмен отговор, в който отправя искане за прекратяване на производството по делото поради изтекла погасителна давност, като бъде прието за недействително встъпването й в дълга. Встъпването в дълга не е одобрено от длъжника по него и без да бъде уведомена за съдържанието на договора и за произтичащите от това последици.

            В съдебно заседание ищецът не се представлява. В нарочна молба поддържа предявения иск чрез процесуалния си представител.

            В съдебно заседание ответниците, чрез процесуалния си представител – адвокат И., поддържат становището по иска, дадено в писмените отговори. В заседание по същество на спора излага подробни доводи за неоснователност и недоказаност на предявения иск.

            Предявеният установителен иск по реда на чл.422 от ГПК е допустим, тъй като със Заповед № 528 от 30.01.2019 година, постановена по частно гражданско дело №  774 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, е разпоредено плащане в полза на ищеца от ответниците на сумите, индивидуализирани в исковата молба, и предвид указване на кредитора предявяване на иск предвид постъпило възражение от длъжника. Направените възражения за изтекъл давностен срок не са процесуални предпоставки по допустимостта на иска, а относно неговата основателност.

            Исковете са предявени по реда на чл. 422 от ГПК и са с правно основание чл.9 от Закона за потребителския кредит  вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД, чл. 240, ал.2 вр. чл. 79 от ЗЗД чл.101 от ЗЗД. 

            От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и  в тяхната съвкупност, се установява следното от фактически страна:

            С Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 18.01.2016г. и приложенията към него, сключен между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД (с предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД и „Юробанк И Еф Джи България" АД), с ЕИК ********* и „ЕОС Матрикс” ЕООД, с ЕИК *********, ищецът е придобил вземанията по договор за потребителски кредит ****, което се установява от договора за цесия и приложението към него /лист 103 от делото/.

            Съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД за цесията, преди подаване на заявлението за образуване на заповедно производство длъжникът П.И. е уведомена от цедента с писмо с обратна разписка, което тя е получила лично /116 и следващите от делото/. Цедента е упълномощен от цесионера да предприема действия по уведомяване на длъжника, видно от приложеното към исковата молба и прието като писмено доказателство по делото пълномощно /лист 108 от делото/. При това положение настоящият състав приема, че промяната в кредитора по правоотношението е породила действие по отношение на този длъжник преди подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение.

            По отношение на ответника Д.И.М. по делото липсват твърдения и доказателства за съобщаване на договора за цесия при образуване на настоящото дело, но следва да се приеме, че това е направено с получаване на препис от исковата молба и приложенията, на основание чл.235, ал.3 от ГПК.

            На 13.08.2008 година между „Юробанк И Еф Джи България" АД, от една страна като кредитор, и  Д.  И.М., от друга, като длъжник, е сключен договор за банков кредит за предоставяне на сумата 15 000 лева срещу насрещно задължение за връщането й на месечни анюитетни вноски, съгласно погасителен план за срок от 10 години, с последва вноска с падеж на 13.08.2018 година. Няма спор по делото, че кредита е усвоен от ответника Д.И.М.. В писмения отговор той посочва, че поради липса на средства е преустановил плащане на задълженията по договор непосредствено след сключването му.

            На 13.08.2013 година между „Юробанк България" АД, от една страна, и П.Н.И., от друга,  е сключено споразумение, в което е посочено, че към датата на подписването му съществува непогасено задължение на Д.И.М. по посочения по  - горе договор, което е в общ размер от 16 609,82 лева, представляващи общ размер на главница, лихви и съдебни разноски.  В т.3 от споразумението е посочено, че П.Н.И. се задължава да внася както следва: сумата 4 900 лева при подписване на споразумението и за периода от 20.09.2013 година до 20.06.2017 година включително ежемесечно сума в размер на 250 лева, а считано от 20.07.2017 година вноска в размер на 209,82 лева. Споразумението е подписано за банката и П.И., като трето на посоченото по – горе правоотношение лице.

            Твърденията от името на ищцовата страна са за това, че П.И. е извършвала погасяване на задължения по договора за банков кредит.

            При тази фактическа обстановка по основателността на иск настоящият състав приема следното от правна страна:

            Съгласно чл.114 от ЗЗД давността започва да тече от деня когато вземането е станало изискуемо. По отношение на задълженията по договор за заем приложение следва да намери петгодишния погасителен давностен срок, съгласно чл.110 от ЗЗД, тъй като това вземането не е сред предвидените в закона изключения.

            Настоящият състав приема, че в при договор за заем с погасителен план за изпълнение на насрещното задължение за връщане на сумата задължението започна да тече от изтичане на срока на договора, което съвпада с датата на последния падеж по договор, а в случая това е 13.08.2018 година. Извода в тази насока следва от това, че задължението по договора за заем е единно и неделимо. В решение №28/05.04.2012 по дело №523/2011 на ВКС, ГК, III г.о., е прието, че при договора за заем е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора.  В тази насока е приетото и в Решение №261/12.07.2011 по дело №795/2010 на ВКС, ГК, IV г.о.

            По изложените съображения за неделимия характер на задължението по договора за заем, което следва да се приеме, че е приложимо и по отношение на договора за банков кредит, настоящият състав приема, че давността е започнала да тече на посоченото по – горе дата. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 29.01.2019 година,  с което давността е прекъсната на основание чл.116, б. „б“ от ЗЗД и следва, че не е изтекла за ответника, подписал договора за банков кредит и е ирелевантно дали той е одобрил посоченото по – горе споразумение с длъжника П.И..

            По отношение на това споразумение приложение следва да намери уредбата на чл.101 от ЗЗД. Съгласно тази норма  трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора или с длъжника. Ако кредиторът е одобрил съглашението за встъпване, то не може да бъде отменено или изменено без негово съгласие. Първоначалният длъжник и встъпилото лице отговарят към кредитора като солидарни длъжници.

            В случая не е спорно, че споразумението не е подписано от кредитополучателя и длъжник по договора, но това не е предпоставка за валидността му поради цитирания по – горе текст, съгласно който то може да бъде сключено или между кредитора и третото лице или между длъжника и третото лице. При това положение възражението за това, че не е породило действието си не е основателно.

            Предвид източника на задължението давността за вземанията по това споразумение е петгодишна съгласно чл.110 от ЗЗД и е започнала да тече на 21.07.2017 година. Към датата на иницииране на заповедно производство по чл. 410 от ГПК на 29.01.2019 година този давностен срок не е изтекъл. По изложените съображения настоящият състав приема, че направеното в писмения отговор правопогасяващо възражение  е неоснователно.

            От посочените по – горе доказателства се установява, че между кредитора – банка и кредитополучателя е сключен валиден договор за банков кредит, сумата по който е усвоена. Налице е и облигационно правоотношение между цедента и третото лице. Не се установяват правнорелевантните факти и събития за правопогасяващите възражения.

            При това положение настоящият състав приема, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде постановено решение, с което да бъде уважен. По делото между страните няма спор относно размера на задълженията.

            При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК в тежест на ответниците следва да бъдат възложени разноските, направени от ищеца по водене на делото, които са в размер на 60 лева и представляват платена по сметка на Бургаски районен съд държавна такса.

            Съгласно мотивите към т.11г от ТР №  съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. При това положение настоящият състав приема, че са дължими и разноските, направени в заповедното производство, които са присъдени в размер 60,00 лева.

            Мотивиран от горното и на основание чл.235, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И :

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че П.Н.И., ЕГН – **********, с адрес ***, и Д.И.М., ЕГН – **********, с адрес ***, дължат на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул. „Рачо Петков - Казанджията“ № 4-6, чрез адвокат Жельо Денев,  сумата от 3000 (три хиляди) лева, част от дължима главница в общ размер от 6959,82 лева по договор за потребителски кредит от 13.08.2008 г. и допълнително споразумение към него от 13.08.2013 г., сключени с „Юробанк И Еф Джи България“ АД /с настоящо наименование „Юробанк България“ АД/, вземането по които е прехвърлено на ищеца с договор за цесия, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 29.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, плащане на които е разпоредено със Заповед № 528 от 30.01.2018 година, постановена по частно гражданско дело  № 774 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година.

            ОСЪЖДА П.Н.И., ЕГН – **********, с адрес ***, и Д.И.М., ЕГН – **********, с адрес ***, да платят на „ ЕОС МАТРИКС“ ЕООД ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление: град София, район Витоша, ж.к. „Малинова Долина“, ул. „Рачо Петков - Казанджията“ №4-6,  чрез пълномощника адвокат Жельо Денев, сумата 60,00 лева /шестдесет лева/, представляваща разноски, направено по водене на делото и сумата  60 лева /шестдесет лева/, представляваща разноски, направени по частно гражданско дело № 774 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година.

            Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.

 

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: п/ не се чете/

 

Вярно с оригинала! МД