№ 170
гр. Кубрат, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Диана П. Петрова Енева
при участието на секретаря Павлина П. Иванова
като разгледа докладваното от Диана П. Петрова Енева Гражданско дело №
20223320100182 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание в разпоредбата на чл. 124, ал.1,
предл.второ ГПК, във вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, предявени по реда на чл.415
ГПК, за вземане основаващо се на чл. 91 ЗЕ, вр. чл. 200 ЗЗД. На основание чл.78, ал.1 ГПК
се претендират разноски по делото.
Ищецът - „Енерго – про Продажби” – АД – гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258,
Варна Таурс – Г, вписано в АВ – ТР с ЕИК *********, представлявано от П.С., Я. Д. и Д. Д.,
като членове на УС на дружеството, чрез юрисконсулт Е.М., като твърди, че в изпълнение
на договор за продажба на ел. енергия, сключен със З. К. М., ЕГН **********, с надлежно
удостоверени със справка от 28.03.2022 г. рег. пост./ наст. адрес в **, и фактури, издадени за
периода от 09.03.2021 г. до 20.05.2021 г. за обект с клиентски № ********** и аб. №
********** – ** е доставял ел. енергия в обекта на потребление, и същите задължения за
потребена ел. енергия не са платени; поради това с Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК е поискал от РС – Кубрат издаването на заповед за изпълнение
на задължението, постъпило в съда с вх. № 18516/ 29.09.2021 г. – РС – Русе, изпратено по
подсъдност, обусловена от наст. адрес на длъжника на местно компетентния РС - Кубрат; в
производството по цитираното заявление, по ч.гр.дело № 674/ 2021 г., е издадена Заповед №
300/ 09.11.2021 г. срещу ответницата, връчена й по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, предвид
изложеното, като твърди, че с оглед връчването на заповедта за изпълнение на ответницата
при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, има интерес от установяване на вземането си по реда на
1
чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, моли съда да приеме за установено по отношение на З. К. М., ЕГН
**********, с надлежно удостоверени със справка от 28.03.2022 г. рег. пост./ наст. адрес в
**, вземането си срещу него по Заповед № 300/ 09.11.2021 г. за сумите: 310.17 лева (триста и
десет лева, седемнадесет ст.) – представляваща главница за незаплатена мрежова услуга по
фактури, издадени за периода от 09.03.2021 год. до 20.05.2021 год., за следния обект на
потребление с клиентски № ********** и аб. № ********** – ** ведно със законната лихва
считано от 29.09.2021 г. до окончателното плащане; и
11.12 лева (единадесет лева, дванадесет ст.) – представляваща сбора от мораторната лихва за
всяка фактура, за периода от датата след падежа й до 16.09.2021, и искане за присъждане на
направените в заповедното - 25.00 лева – платена държавна такса, и 50.00 лева –
юриск.възнаграждение, и в настоящото производство разноски.
Ответницата - З. К. М., ЕГН **********, с надлежно удостоверени със справка от
28.03.2022 г. рег. пост./ наст. адрес в **, редовно уведомена, чрез назначения й на основание
чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. Д. Г., АК – Разград, в дадения 1-месечен срок,
представя писмен отговор, постъпил в съда с вх. № 1669/ 17.06.2022 г., с който заявява
становище за допустимост, но неоснователност на исковите претенции към ответницата, тъй
като не се установява е ли ответницата собственик на елект.обект; посочения имот
присъединен ли е към електропреносната мрежа; извършена ли е реално доставка на
елект.енергия в процесния период, чиято цена се претендира от ищеца за плащане от
ответницата. В съдебно заседание особения представител се явява и заявява, че оспорва
исковата претенция по основание, тъй като по делото не е установено от ищеца, че
ответницата е собственик или ползвател на електифицирания обект, както и че е сключила
договор с ищцовото дружество за доставка на ел. енергия в него.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна, следното:
Производството е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от кредитора „Енерго про продажби” АД срещу З. К. М., ЕГН
**********, по което е образувано ч. гр. дело № 674/ 2021 г. на КРС. В полза на заявителя е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 300/ 09.11.2021 г. за
процесните суми, както и за разноските.
Срещу издадената по цитираното гражданско дело Заповед № 300/ 09.11.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК ответницата не е възразила, но тя е
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, което налага на заявителя да предяви иск за
установяване на вземанията по цитираната, което той е направил в дадения му за това
преклузивен срок.
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл. 415 от ГПК от заявителя
срещу длъжника в преклузивния едномесечен срок от уведомяването му за подаденото
възражение. Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен
положителен установителен иск с горепосоченото правно основание, ищецът да докаже
2
възникването на спорното право, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват,
унищожават или погасяват това право. Предвид горепосочената материалноправна норма, на
която се основава присъденото със заповедта вземане, уважаването на иска е обусловено от
наличието на валидно облигационно правоотношене между страните по силата на сключен
между тях договор за продажба на електроенергия, доставката от продавача на уговорените
с договора стоки на купувача, както и настъпил падеж за плащането на дължимата цена.
Респективно следва ответника да не е провел успешно доказване за точно в количествено и
времево отношение изпълнение на задължението си за плащане на дължимата цена по
договора или наличието на други правопогасяващи обстоятелства.
От приложените към исковата молба документи се установява, че ищецът има
качеството на краен снабдител по смисъла на Закона за енергетиката /ЗЕ/, като притежаващ
лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия. Това е отразено и в Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на, които са одобрени с
решение на ДКЕВР. Според нормата на чл. 98а ЗЕ, продажбата на електрическа енергия от
крайния снабдител на клиенти се осъществява при публично известни общи условия, а тези
общи условия влизат в сила тридесет дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изричното им писмено приемане от потребителите. Следователно, за възникване на
правоотношението не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между
клиента и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата
на закона, поради което в случая безспорно се установява съществуването на облигационна
връзка между страните, макар и да не е удостоверено правото на собственост на ответницата
върху електрифицирания недвижим имот в гр. Русе, обект на потребление с клиентски №
********** и аб. № ********** – ** тъй като същата, видно от представения в о.с.з.
Протокол № 7060234/ 11.11.2016 г. е участвала като клиент на ищцовото дружество в
производство по демонтаж на стар и монтаж на нов електромер в от регистрирания
електроснабден обект на потребление, и е подписала същия, при липса на заявени
оспорвания истинността на документа – 81, ст.2. за клиент: З. М..
По делото съдът е приел за ненужно назначаването и изслушването на ССЕ, която да
даде заключение по поставените от ищеца въпроси, тъй като относно установяване на
същите обстоятелства са налице писмени доказателства – приложените към исковата молба
документи, които не са оспорени от ответницата, респ. особения й представител. Въз основа
на същите съдът приема, че всички процесни фактури са обявени на ответника по реда на
ОУ на дружеството доставчик, като към настоящия момент задълженията по тях не са
погасени с плащане; ответницата е регистриран клиент за обект на потребление с клиентски
№ ********** и аб. № ********** – ** 17 – жилищен; във всички процесни фактури е
посочено изрично количеството ел. енергия, периода и обекта, за които се отнася, както и
нейната цена, съставляващи редовни отчети на потреблението.
Съгласно чл. 18, т. 1 ОУ, ищецът има задължението да снабдява с ел. енергия
клиентите си. Ответникът, като клиент, има насрещното задължение по чл. 29 ОУ - да
заплаща стойността на използваната ел. енергия, като при неизпълнение, дължи и
3
обезщетение за забава в размер на законната лихва - чл. 32 ОУ.
С оглед горното, претенциите се явяват установени по основание и размер
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, предвид уважаването на предявените искови
претенции, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените
по делото разноски: 75.00 (седемдесет и пет) лева – разноски в заповедното производство;
475.00 (четиристотин седемдесет и пет) лева – разноски в исковото производство, в
съответствие с представен списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З. К. М., ЕГН **********, с рег.
пост./ наст. адрес в **, редовно уведомена, чрез назначения й на основание чл. 47, ал. 6 ГПК
особен представител – адв. Д. Г., АК – Разград, вземането на „Енерго – про Продажби” –
АД – гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, Варна Таурс – Г, вписано в АВ – ТР с ЕИК
*********, представлявано от ** като членове на УС на дружеството, чрез юрисконсулт
Е.М., по издадена в полза на дружеството срещу нея Заповед № 300/ 09.11.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр. дело № 674/ 2021 г. по описа на
РС – Кубрат, с която е разпоредено на длъжника - З. К. М., ЕГН **********, да плати на
„Енерго – про Продажби” – АД – гр. Варна, ЕИК *********, сумите: 310.17 лева (триста и
десет лева, седемнадесет ст.) – представляваща главница за незаплатена мрежова услуга по
фактури, издадени за периода от 09.03.2021 год. до 20.05.2021 год., за следния обект на
потребление с клиентски № ********** и аб. № ********** – ** ведно със законната лихва
считано от 29.09.2021 г. до окончателното плащане; и
11.12 лева (единадесет лева, дванадесет ст.) – представляваща сбора от мораторната лихва за
всяка фактура, за периода от датата след падежа й до 16.09.2021 г..
ОСЪЖДА З. К. М., ЕГН **********, с рег. пост./ наст. адрес в **, да заплати на
„Енерго – про Продажби” – АД – гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, Варна Таурс – Г,
вписано в АВ – ТР с ЕИК *********, представлявано от ** като членове на УС на
дружеството, чрез юрисконсулт Минко Миндов, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумите:
75.00 (седемдесет и пет) лева – разноски в заповедното производство; 475.00 (четиристотин
седемдесет и пет) лева – разноски в исковото производство.
На назначения на ответницата З. К. М., ЕГН **********, особен представител – адв. Д.
Г., АК – Разград, да се плати възнаграждение за осъществената в нейна полза защита и
процесуално представителство, в размер на внесения депозит – 300.00 (триста) лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Разград в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните чрез връчване на препис.
4
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
5