РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е
Н И Е
№2411
гр. Пловдив, 09.12.2021 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ касационен състав, в публично съдебно заседание на единадесети ноември през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА и участието на прокурора АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА, като разгледа
докладваното от член съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА касационно АНД № 1291
по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните :
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.1, пр.
второ от Закона за административните нарушения и наказания.
1.Образувано е по касационна жалба
предявена от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Пловдив, представлявано от
началника В.М., чрез упълномощения представител юрисконсулт Г.Б. срещу Решение № 260409 от 25.03.2021г. на Районен съд гр. Пловдив, XVІІ н.с., постановено по АKД № 7154
по описа на същия съд за 2020
г., отменящо Наказателно постановление №20-1030-010557 , издадено на 07.10.2020
год. от Началник Група към ОДМВР –Пловдив, с-р Пътна полиция, упълномощен с МЗ
№ 8121з-515 /14.05.2018 г., с което на С.М.К.
е наложено административно наказание
–глоба в размер на 50 лева,за нарушение по чл.98 ал.1, т.5 от ЗДвП.
2.
Релевираните
касационни основания се субсумират в доводите, че атакуваният съдебен акт е
неправилен, като постановен в нарушение на закона – касационно основание по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Поддържа се, че в
хода на административнонаказателното производство не са допуснати приетите от
съда съществени нарушения на процесуалните правила, като касатора е осъществил
състава на визираното в АУАН и наказателното постановление административно
нарушение, което неправилно не е съобразено
от първостепенния съд.
Иска се първоинстанционното решение да
бъде отменено, като бъде потвърдено и
наказателното постановление. Претендира се присъждане на сторените разноски по
производството.
3. Ответникът по касационната жалба – С.М.К. оспорва основателността на касационната
жалба.
4.
Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че
жалбата е основателна и като такава следва да бъде уважена.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в
рамките на предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.
ІІІ.
За фактите :
6.
Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба,
предявена от С.М.К., срещу Наказателно постановление № 20-1030-010557, издадено
на 07.10.2020 год. от Началник Група към ОДМВР –Пловдив, с-р Пътна полиция,
упълномощен с МЗ № 8121з-515 /14.05.2018 г., с
което на К. е наложено административно наказание – глоба в
размер на 50 лева,за нарушение по чл.98 ал.1, т.5 от ЗДвП.
Наказателното
постановление е издадено въз основа на АУАН серия АА, № 510478 от 10.09.2020г., съставен от Юлиян
Николов Чорбаджийски на длъжност мл.
автоконтрольор към ОД на МВР Пловдив.
Първоинстанционния съд е приел за
установени обективираните в актовете на административнонаказателното
производство фактически констатации, като е приел за установена следната
фактическа обстановка :
На 07.02.2020г. около
10:35 часа в гр. Пловдив на бул.“6ти септември“№110 С.М.К. управлява лек автомобил Ауди рег. №
7161 МХ собственост на Николай Живков Денков,като паркира върху пешеходна
пътека.
Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка,
която е възприета в пълнота от административнонаказващия орган и възпроизведена
и в спорното наказателно постановление.
7. С
обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният съд е
отменил процесното наказателно постановление. За да постанови посочения резултат районният съд е приел,
въз основа на събраните по делото и писмени и гласни доказателства, че в хода
на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила при издаване на НП, които обуславят неговата
незаконосъобразност. В тази връзка е приел, че в съставеният АУАН, а и в
последващото го наказателно постановление
има разминаване между описанието на фактическата обстановка и
последващото описание на правната норма под която е подведено самото нарушение.
Приел е, че във фактическата обстановка е описано като изпълнително
деяние-паркира върху пешеходната пътека, а впоследствие при описание текстово
на законовата норма по чл.98а.1т.5 от ЗДвП са посочени всички възможни
изпълнителни деяния – а именно-спира за престой или паркиране върху или на
по-малко от 5 метра от пешеходната или велосипедна пътека. В този смисъл
цитираното противоречие според приетото от първоинстанционния съд, е пречка
привлеченото към отговорност лице да узнае конкретните елементи на
своето деяние и съответно да се защити по него в пълен обем.Съдът е приел, че
по този начин не е конкретизирано по несъмнен начин какви са осъществените
неправомерни действия на жалбоподателя като водач на МПС, като отстраняването на
това съмнение е задължение на наказващия орган. Предвид на гореизложеното съдът
е приел, че е налице съществено опорочаване на административно наказателния
процес, което да е довело до неприемливо ограничаване на правото на защита на
жалбоподателя.
IV. За правото :
8.
Решението е правилно. Като
е стигнал до изводи за незаконосъобразност на наказателното постановление,
поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, районният съд е постановил правилен – обоснован и законосъобразен
съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно
незаконосъобразността на наказателното постановление. Фактите по делото са
обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота събраните
писмени доказателства по делото и доводите на страните.
Въз основа на правилно установената фактическа
обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на
материалния, така и на процесуалния закон.
Фактическите констатации и правните изводи
формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция.
Мотивите на решението са изключително подробни и на основание чл. 221, ал. 2,
предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.
9. С оглед доводите на касатора за липса на допуснати
в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила,
като различната словестна и цифрова правна квалификация, се преодолява по реда
на чл.53, ал.2 от ЗАНН, следва да се
посочи следното :
10. За
да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното
постановление, като писмено обективирано волеизявление следва да съдържа
отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и
обстоятелствата, които безусловно следва да обема наказателното постановление
са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл. 57, ал. 1 т. 5 и т. 6
от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го
потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно,
съставляват мотивите – фактическите и правни основания, от които следва
постановения от административнонаказващия орган резултат. Същото се отнася и за
акта за установяване на административно нарушение, с оглед разпоредбите на
чл.42, т.3, т.4 и т.5 от ЗАНН.
Неспазването
на така установените нормативни изисквания, има за последица постановен при
съществено нарушение на закона акт. Изискването за обосноваване на
наказателното постановление е една от гаранциите за законосъобразност на
същото, които законът е установил за защитата на правата и правнозащитените
интереси на гражданите и организациите - страни в административнонаказателното
производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите
се довеждат до знанието на адресата съображенията, въз основа на които
административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на конкретно
административно наказание. Това подпомага лицето, чиято юридическа отговорност
е ангажирана в избора на защитните средства и въобще при изграждането на
защитата срещу такива актове. От друга страна пък, наличието на мотиви улеснява
и прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта,
упражняван при обжалването му пред съда, допринася за разкриване на евентуално
допуснатите закононарушения. Значението на изискването за мотиви според Закона
за административните нарушения и наказания е такова, че тяхното неизлагане към
наказателното постановление съставлява съществено нарушение на закона и е
основание за отмяна на акта. Същото разбира се е относимо и досежно АУАН, който
е актът, поставящ началото на административнонаказателното производство.
В конкретния казус, както акта за
установяване на административно нарушение, така и процесното НП, не отговарят
на установените от закона императивни изисквания – налице е несъответствие
между словестната и цифрова правна квалификация на нарушението, дадена в АУАН и
в НП, препятстващо възможността привлеченото към отговорност лице да разбере
за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност,
съответно съдът да извърши проверка извършено ли е такова нарушение. Касае е се
за нарушение на императивните разпоредби на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН и чл. 57,
ал. 1, т. 5 и т.6 от ЗАНН, което е дотам съществено, че обуславя
незаконосъобразността на наказателното постановление и отмяната му само на това
процесуално основание, без дори да е необходимо да се разглеждат въпросите по
същество, касаещи извършване на нарушението и неговото авторство.
11. Ясно е при това положение, че прежде
цитираните части от наказателното постановление и от АУАН, въз основа на който
то е издадено, не дават задоволително обяснение на въпроса за какво конкретно
нарушение е ангажирана административнонаказателната отговорност на ответника в
настоящото производство. Разпоредбите на закона са ясни, категорични и
точни.Според чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т.6 от ЗАНН – АУАН и
наказателното постановление, трябва да съдържат описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено,
доказателствата, които го потвърждават и законните разпоредби, които са
нарушени виновно, при пълно съответствие между словестната и цифрова правна
квалификация на нарушението. Това посочване трябва да е конкретно и небудещо
съмнение. Реквизитите на АУАН и НП не могат да бъдат извличано по тълкувателен
път от съдържанието на други документи по делото или по
административнонаказателната преписка, нито по пътя на формалната или правна
логика, в предлагания от касатора аспект. Това би имало за последица твърде
сериозна неопределеност в регламентацията на обществените отношения от
категорията на процесните и в твърде сериозна степен би застрашило правото на
защита на привлеченото към отговорност лице. В този смисъл са без значение
индициите, че лицето, на което е наложено административното наказание, вероятно
е разбрало за какво нарушение е ангажирана отговорността му и при какви
обстоятелства е извършено то. Правоприлагането, не може да почива на
предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни.
12. Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната жалба е
неоснователна на посочените в нея основания, а обжалваното пред касационната
инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно. При
постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на
процесуалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно,
следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.
Водим
от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във връзка с чл. 63,
ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХІХ – ти касационен
състав
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260409 от
25.03.2021г. на Пловдивски районен съд,XVII – ти наказателен състав, постановено
по АНД № 7154 по описа на същия съд за 2020 год.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.