О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер V - 577 Година 2020, 12.02 град Бургас
Бургаският
окръжен съд, ІІ-ро Гражданско отделение,V-ти въззивен състав
На дванадесети
февруари, две хиляди и двадесета година
в закрито
съдебно заседание на осн. чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Ваня
ВАНЕВА
Секретар
като разгледа
въззивно гражданско дело номер 352 по
описа за 2020 година.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК В.КАМБУРОВА ДОКЛАДВА
ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба вх.№5908/10.12.2019г., подадена от О.М.Е., родена на ***г. в
гр.Аркальк, гражданка на Руска федерация, чрез адв. П. П.-***, със съдебен адрес:***, офис 1,
срещу Решение №246 от 18.11.2019г., постановено
от РС- Поморие по гр.д.№843/2017г. по описа на същия съд.
С
посоченото решение е прието за установено по реда на чл.422 от ГПК, че съществува
вземането на ищеца Етажната собственост (ЕС) на комплекс ,,Феста Апартмънтс
Поморие“, рег. №ТСУ-23002/18.11.2014г., с адрес: гр.Поморие, ул.Княз Борис
І“№211, представлявана от Мартин Чолаков- председател на УС на ЕС по отношение
на ответницата О.М.Е. в размер на сумата от 2756.38-главница, представляващи
неплатени такси за поддържане, управление и фонд ,,Ремонт и обновление“ за
2015г., приети с решение на ОС на ЕС от 12.11.2014г. и сумата 747.19лв.
мораторна лихва върху главницата за периода от 16.01.2015г. до 16.09.2017г.,
както и законната лихва върху сумата от
2756.38 лева от датата на подаване на заявлението пред РС- Поморие
-19.10.2017г. до окончателното изплащане на сумите.
Със
същото решение О.М.Е. е осъдена да
заплати в полза на Етажната собственост сторените съдебно- деловодни разноски в заповедното
производство и пред районния съд.
С
жалбата се изразява недоволство от решението и се иска неговата отмяна.
Жалбоподателката счита, че същото е неправилно и необосновано, постановено в
противоречие с материалния закон и нарушение на процесуалните правила.
На първо място се излагат
аргументи за недопустимост на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че по повод
подадено от Етажната собственост на комплекс ,,Феста Апартмънтс Поморие“ пред
Районен съд –Поморие, заявление по
чл.410 от ГПК, било образувано ч.гр.д.№651/2017г. В срока по чл.414,ал.2 от ГПК, въззивницата подала възражение срещу заповедта за изпълнение. Заявителят
не представил доказателства за предявяване на иска по чл.422 от ГПК в
предвидения едномесечен срок, поради което съдът обезсилил Заповед за
изпълнение№402/30.10.2017г. по ч.гр.д.№651/2017г. по описа на ПРС и прекратил
производството по делото.
Посочва се, че срещу определението
за прекратяване била подадена частна жалба пред Бургаски окръжен съд, който
потвърдил първоинстанционния акт.
Навеждат се доводи, че след като
съдът е обезсилил заповедта за изпълнение, производството по чл.422 от ГПК се
явявало недопустимо поради липса на правен интерес.
С оглед изложеното,
жалбоподателката счита, че обжалваното решение следвало да бъде обезсилено като
недопустимо.
Излагат се аргументи за
незаконосъобразност на решението, в случай, че настоящата инстанция приеме
производството по делото за допустимо.
Изразява се несъгласие с изводите на
първоинстанционния съд за законосъобразно свикване и провеждане на ОС на ЕС.
Жалбоподателката твърди, че не била надлежно уведомена за проведеното на
12.11.2014г. ОС на Етажната собственост.
Посочва, че съгласно чл.16, ал.7
от ЗУЕС, председателят на УС на ЕС следвало да постави на видно и общодостъпно
място на входа на сградата, съобщение за изготвяне на протокола.
Подчертава, че с протокола се
запознала едва по повод образуваното гр.д.№843/2017г. по описа на ПРС (за
заплащане на такси за управление и поддръжка на общите части). Намира, че
последният не удостоверявал
обстоятелствата, посочени в него. Развива подробни съображения за
неспазване предвидените в ЗУЕС
изисквания.
Пояснява се, че възивницата не
живеела постоянно в България, като процесното жилище ползвала за кратък престой
през лятото.
Оспорва изводите на районния съд за
законосъобразност на взетите решения за определяне размера на дължимите от
съсобствениците годишни такси за поддръжка и управление. Възразява срещу
приетото от съда, че въззивницата дължала
посочените такси, въпреки, че не пребивавала в България повече от 30
дни.
Навежда доводи, че в
производството за осъждане на етажен
собственик за заплащане на разходите за управление и поддръжка на общите части,
следвало да се разгледа и възражението на ответника(неплатил етажен собственик)
за неизпълнение на горните дейности. Липсвало основание за присъждане на такса
за текущи разноски при положение, че по
делото не било установено извършването на такава дейност през 2015г. Отбелязва, че въпреки взетото от оправомощен
орган решение по чл.11 от ЗУЕС, последното не подлежало на принудително
изпълнение при установяване, че дейност по поддръжка и управление съгласно чл.8
от ЗУЕС не била реално извършвана.
Намира за неотносима цитираната
от решаващия съд съдебна практика -Определние№458/22.05.2019г. по гр.д.№1332/2019г.,ІVг.о.
на ВКС; Решение№78/13.05.2015г. по гр.д.№6829/2014г.,Іг.о.на ВКС .
Жалбоподателката заявявяа, че
заплатила такса за управление и поддръжка
на учредената на 17.09.2015г. ЕС на блок ,,Б“ в комплекс ,,Феста
Апартмънтс Поморие“, за което представила доказателства в производството по
делото. Намира, че тъй като към датата на плащането, решенията на ОС на ЕС на
блок ,,Б“ от 17.09.2015г. не били отменени, следвало да бъде прието, че
последната изпълнила задължението си.
Твърди, че първоинстанционният съд
не разгледал възражението на ответната страна за погасено по давност вземане на
ищеца, което се явявало процесуално нарушение. Посочва, че задълженията за
заплащане на такси за управление и поддръжка на общите части се погасявали с
изтичането на тригодишен давностен срок, т.е. прилагала се кратката давност
съгласно чл.11,б.,,в“ от ЗЗД. В подкрепа на изложеното цитира ТР№3/2011г на
ВКС.
Заявява, че по делото липсвали данни за
спиране или прекъсване давността в периода от 26.11.2014г. до 26.11.2017г.
Релевантен в конкретния случай бил
момента на възникване на задължението, поради което следвало да се приложи
правилото на чл.38,ал.1,изр.2 от ЗУЕС. Отбелязва, че тригодишният срок изтекъл
на 26.11.2017г., а искът, с който ищецът инициирал производството пред районния
съд бил предявен на 18.12.2017г.(след погасяване вземането на ищеца).
Моли за обезсилване на първоинстанционното
решение като недопустимо, евентуално, за неговата отмяна, както и за присъждане
на направените по делото пред двете инстанции съдебно- деловодни разноски.
При проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 ГПК се
установи следното:
Препис
от първоинстанционното решение е връчено на процесуален представител на ищеца
на 29.11.2019г.
Въззивната
жалба е подадена на 10.12.2019г. и следователно е подадена в законния
двуседмичен срок.
Жалбоподателят
е страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение,
жалбата е подадена в предвидения от закона
срок от надлежно упълномощен
представител и е допустима за разглеждане по същество.
Препис
от постъпилата въззивна жалба е връчен на процесуалния представител на
ответника на 21.12.2019г.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран
отговор от процесуалния представител на ЕС- адв.С.-БАК, с който се оспорва
въззивната жалба изцяло.
На
първо място се излагат съображения във връзка с наведените от жалбоподателката
доводи за нарушения при оповестяване решенията на проведеното на 12.11.2014г. ОС
на ЕС. Твърди се, че изискванията на чл.16,ал.7 от ЗУЕС били надлежно
изпълнени.
На
следващо място се посочва, че в конкретния случай не следвало да се прилага
разпоредбата на чл.75, ал.2 от ЗЗД, тъй като ответната страна не изпълнявала добросъвестно
задълженията си за заплащане на етажните разходи (липса на законовите
предпоставки).
Оспорват се изложените с въззивната
жалба твърдения, че първоинстанционният съд неоснователно отказал да разгледа
възражението, че не били извършени дейности по поддръжка и управление на общите
части на комплекса.
Подчертава се, че разглеждане на
горното се явявало недопустимо с оглед
съществуващото правно положение на страните и материално правоотношение между
тях(двете страни в производството по делото имали положение на кредитори по
задължението за управление и поддръжка на общите части).
Навеждат се доводи, че уважаването
на иска за установяване съществуването на етажни разходи се обуславяло от
кумулативното наличие на определени предпоставки (решение на ОС на ЕС за
определяне размера на отделните видове разходи; качеството собственик на ответната страна). Позовава се на съдебна
практика.
Въззиваемата страна счита, че
посоченото възражение не можело да бъде противопоставено на останалите
собственици, тъй като задължението за плащане на етажни разходи и това за
поддръжка произтичали от различни правоотношения.
Подчертава се, че плащането на
етажните разходи не се обуславяло от извършване на дейността, а от законово
изискване (ЗУЕС). Отбелязва се, че същите се събирали за бъдещ период. В
конкретния случай, задълженията за управление и поддръжка произтичали от
двустранен договор.
Излага се становище относно
наведените от въззивницата аргументи за погасяване по давност вземането на
ищеца(въззиваем). Посочва се, че на проведеното ОС на ЕС бил определен
годишният размер на етажните разходи, като съобразно правилата на чл.72 от ЗЗД,
срокът изтичал на последната дата на съответната година.
Навеждат се доводи, че фактът, че
ответницата ползвала имота по- малко от 30 дни, не бил установен по делото, поради
което и твърденията в тази насока се явявали неоснователни.
Развиват се съображения във връзка
с направените с въззивната жалба доказателствени искания.
Иска се потвърждаване на
първоинстанционното решение. Претендира се присъждане на направените в производството
пред въззивната инстанция разноски.
По доказателствените искания:
Във
връзка с направеното с въззивната жалба
доказателствено искане за допускане на едни свидетел в режим на довеждане,
съдът намира горното за неотносимо към предмета на спора (предвид
разпределението на доказателствената тежест)
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1,
т. 9 от ЗУЕС, собствениците на самостоятелни обекти са длъжни да заплащат
разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно
обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или
оборудване и вноските, определени за фонд "Ремонт и обновяване",
съразмерно с притежаваните идеални части. Релевантна за спора е
законосъобразността на взетите решения на ОС на ЕС.
В този смисъл, настоящият състав приема,
че като не е допуснал едни свидетел в режим на довеждане за доказване на
посочените факти и обстоятелства посредством разпит, първоинстанционният съд не
е извършил процесуално нарушение.
Относно искането за приемане на писмени
доказателства, съдът намира горните за неотносими към предмета на спора, поради
което не следва да бъдат допуснати.
С отговора
на въззивната жалба е направено доказателствено искане за приемане от
въззивния съд на копие от Определение №ІІІ-1428 от 31.07.2019г.по
ч.гр.д.№1123/2019г. на БОС, като се посочват фактите и обстоятелствата, които
ще се доказват посредством посоченото писмено доказателство.
При извършена проверка, съдът
констатира, че горното е приложено в кориците на делото пред първоинстанционния
съд(л.67) по повод постановен съдебен акт за възобновяване производството по
гр.д.№843/2017г. по описа на ПРС(л.62).
Съгласно разпоредбата на
чл.266,ал.1 от ГПК, във въззивното производство страните не могат да твърдят
нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да
посочат и представят в срок в първоинстанционното производство. Същото не
попада в изключенията на чл.266, ал.2 от ГПК- не са нови или нововъзникнали,
поради което искането следва да бъде оставено без уважение.
Бургаският окръжен съд, след проверка
допустимостта на подадената въззивна жалба намира, че делото следва да бъде
внесено в съдебно заседание за разглеждане и решаване.
С оглед на гореизложеното и на осн.267, ал.1 ГПК,
Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ в.гр.д.№352/2020г.
в съдебно заседание за разглеждане и решаване на 23.03.2020г. от 09,30 ч., за която дата
и част на страните са изпратени призовки.
НЕ ДОПУСКА направените с въззивна жалба, вх.№5908/10.12.2019г., подадена от О.М.Е.,
чрез адв. П. П.-***, доказателствени
искания.
НЕ ДОПУСКА направеното с отговора на
исковата молба от Етажната собственост (ЕС) на
комплекс ,,Феста Апартмънтс Поморие“, чрез адв.С.-БАК, доказателствено искане
за приемане на писмено доказателство.
С оглед
своевременното им призовани, в случай на необходимост, същите да бъдат
призовани вкл. на посочените от тях телефони или ако са служебно известни на
съда.
На всяка от страните да се връчи препис от настоящото определение, а на
въззивника-препис от отговора на въззивната жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: