№ 13274
гр. София, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА Гражданско дело №
20211110165909 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 410,
ал.1, т.2 от КЗ, вр. чл.49 ЗЗД, вр. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД .
Ищецът „ЗАД А АД твърди, че на 13.03.2016г. в гр. София, в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско и
злополуки”, е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са
причинени материални щети на застрахования при него лек автомобил марка
„1111“, рег. № 1111 в размер на 497,92 лева, като в този размер твърди да е
изплатил застрахователно обезщетение. Твърди, че причина за настъпване на
застрахователното събитие е попадането на автомобила в необезопасено и
несигнализирано препятствие на пътното платно. Счита, че отговорност за
вредите носи ответникът в качеството му на стопанин на пътя. Счита, че с
плащане на застрахователното обезщетение в негова полза е възникнало
регресно вземане в размер на платената сума, поради което претендира
същата, заедно със законната лихва върху главницата, мораторната лихва в
размер на 151,68 лева за периода от 15.11.2018 г. до 15.11.2021 г. Претендира
и разноски.
Ответникът С. оспорва иска, като твърди, че събитието не е настъпило
при описания механизъм, че ищецът е имал основания да откаже плащане на
щетата, че не е налице покрит риск, че обезщетението надхвърля размера на
действителните вреди. Релевира възражение за изтекла погасителна давност
на вземанията по двата предявени иска. Моли съда да отхвърли исковете.
Претендира разноски.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически
и правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от
него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди
по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. За възникване на
регресното вземане по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в
срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на ответника /бездействието на негов служител във
връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на пътя/ да е
настъпило застрахователно събитие, като в изпълнение на договорното си
задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди. В настоящия случай
посочените предпоставки са налице.
С определението от 16.05.2022 г. като неоспорени от ответника на
основание чл.153 от ГПК не подлежат на доказване обстоятелства: че ищецът
е изплатил на собственика на автомобила сумата от 497,72 лева във връзка със
щета № 10016030108015/13.03.2016 г. и полица №0306Х0138193/03.08.2015 г.
за вредите, настъпили от твърдяното ПТП, реализирано на дата 13.03.2016 г.;
че към датата на твърдяното ПТП автомобил марка „1111“ с рег. № СА 1116
ТВ е имал валидна застраховка „Каско на МПС и злополука“, сключена с
ищеца; че пътят, на който се твърди да е реализирано ПТП, се стопанисва от
ответника.
Видно от представената по делото застрахователна полица, между К. И.
К. и „ЗАД А АД е сключен договор за имуществена застраховка „Каско и
злополуки“ за лек автомобил марка „1111“, рег. № 1111 собственост на
посоченото физическо лице, със срок на покритие 09.08.2015 г. – 08.08.2016
г. Представената застрахователна полица е подписана за застраховащ и за
застрахователя. За застрахователя е подписана от представител на
застрахователен брокер, чиято представителна власт не е оспорена в отговора.
Съгласно пар. 1, т. 2 от ДР на КЗ „застраховащ" е лицето, което е страна по
застрахователния договор, като застраховащият може при условията на
застрахователния договор да бъде и застрахован или трето ползващо се лице.
В случая застраховащият е – Мартин Данаилов Данов, а застрахован е
собственика, а именно – К. И. К.. В случая доколкото застраховащият и
застрахователя са изпълнили договорните си задължения, при настъпване на
2
събитието застрахователят не е имал правото да откаже плащането на
обезщетението. Ето защо, съдът намира за доказано, че между ищеца и К. И.
К. е било налице валидно правоотношение по договор за имуществена
застраховка.
Oт показанията на свидетеля Т., който е бил в колата по време на ПТП и
протокола за ПТП се установява, че на 13.03.2016 г., в гр. София, лек
автомобил марка „1111“, рег. № 1111 се движи по ул. „Константин Стоилов“,
с посока от бул. „111, като на около 50 м. преди бензиностанция „Мегахим
02“ автомобилът попада в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното
платно. От отправеното до ищеца уведомление за щета, както и от описа на
ищеца и изготвените фотоснимки, се установява, че вследствие на ПТП са
били увредени предна и задна десни гуми и предна дясна джанта. Този извод
се потвърждава и от заключението на съдебната автотехническа експертиза,
което съдът кредитира като обективно и безпристрастно, съответстващо на
приобщения по делото доказателствен материал.. Според заключението на
вещото лице е налице причинна връзка между този механизъм и настъпилите
вреди на автомобила, обезщетени от ищеца.
Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е
общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което
и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП задължен да осъществява
дейностите по поддържането му е именно ответникът, който е и бил задължен
съобразно чл. 13 ЗДвП да означи дупката с необходимите пътни знаци с оглед
предупреждаване на участниците в движението. Общината като юридическо
лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите
служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния
случай именно бездействието на последните по необезопасяването на пътя е
довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП,
поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за
причинените при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на
задълженията на неговите служители или други изпълнители. Ето защо, съдът
намира, че ищецът има основание за суброгация в правата по чл. 49 ЗЗД на
застрахования при него собственик на увреденото МПС срещу ответника.
Ответникът се позовава на изтекла 5 годишна погасителна давност по
отношение на главното вземане, като възражението му в тази посока е
неоснователно. Като се вземат предвид представените доказателства от
страна на ищеца относно изплащането на застрахователно обезщетение на
собственика-27.02.2017г., от който момент застрахователят се суброгира в
правата на удовлетворения кредитор, то следва че погасителната давност не е
изтекла към датата на предявяване на иска- 18.11.21г.
Налице е основание за възникване на регресното право в размер на
платеното застрахователно обезщетение.
Според заключението на САТЕ средната пазарна стойност на щетите,
причинени на процесното МПС, възлиза на 633, 48 лева. Обичайните
3
разноски за ликвидиране на щета по риск Каско при ПТП са в размер на 15,
00 лв. Доколкото извършеното застрахователно плащане не надхвърля
размера на действителните вреди, определен по горепосочения начин, то в
полза на ищеца възниква вземане в размер платеното обезщетение от 497,92
лева , поради което искът следва да бъде изцяло уважен.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва
да се установи както възникването на главния дълг, така и забава в
погасяването на същия за процесния период. Съдът формира правни изводи
за наличие на главен дълг.
Задължението на делинквента към застрахователя по имуществената
застраховка е задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед
регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл.
84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има
значение само за възникване на регресното право, но не и за поставяне на
длъжника в забава /в този случай моментът на настъпване на изискуемостта и
моментът на поставяне в забава не съвпадат/. Ето защо, за поставяне на
длъжника в забава е необходимо покана. От представената покана до
ответника се установява, че същата е отправена и получена от ответника на
17.03.2017 г. Съгласно специалната разпоредба на чл. 412, ал. 3, т. 1 КЗ,
дължимото обезщетение следва да бъде определено и изплатено в срок от 30
дни от представяне на преписката, когато същата съдържа всички
необходими документи, сочещи за неговата отговорност /арг. 412, ал. 2 КЗ/. В
случая не се твърди получената преписка да не е съдържала всички
необходими документи. Ето защо ответникът е следвало да извърши плащане
в срок до 17.04.2017 г. След тази дата изпада в забава.
Претенцията е предявена за периода 15.11.18г.-15.11.21г. Същата
предвид релевираното от ответника възражение за давност се явява
основателна и доказана за периода 18.11.18г.-15.11.21г. и за сумата от
151,24лева , определен от съда по реда на чл. 162 ГПК. Ето защо искът за
мораторната лихва за забава следва да се уважи за този период и размер.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца
следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски, съразмерно на
уважените искове, в общ размер на 594,66лева /за държавна такса, депозит за
САТЕ , свидетел и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер/.
Съразмерно на отхвърлената част от иска , на ответника се следват
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 0,56лева .
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА С. , с адрес: гр. София, ул. 1111 да заплати на „ ЗАД ЗАД А
с ЕИК 1111 на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 и чл.86
ЗЗД сумата от 497, 92 лева, представляваща дължимо застрахователно
обезщетение по регресна претенция за причинени вреди при ПТП от
13.03.2016г., за което е образувана щета № 10016030108015 , заедно със
законната лихва върху главницата от датата на исковата молба- 18.11.2021г.
до окончателно изплащане на вземането, както и мораторната лихва за
забава в размер на 151,24 лева дължима за периода 18.11.2018г.-
15.11.2021г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за забава за
горницата над уважения размер до пълния предявен размер от 151,68лева и
за периода 15.11.18г. – 17.11.18г.
ОСЪЖДА С., с адрес: гр. София, ул. 1111 да заплати на „ ЗАД ЗАД А
с ЕИК 1111 на основание чл. 78, ал.1 ГПК разноски по делото в размер на
594,66лева , съразмерно на уважените искове.
ОСЪЖДА „ ЗАД ЗАД А с ЕИК 1111 да заплати на С., с адрес: гр.
София, ул. „Московска” № 33 на основание чл. 78, ал.3 ГПК разноски по
делото в размер на 0,56лева , съразмерно на отхвърления иск.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5