Р Е
Ш Е Н
И Е
N110
гр.Русе, 10.03.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ
в
публичното заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ВЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН
ЗОРНИЦА
ТОДОРОВА, мл. съдия
при секретаря АНЕЛИЯ ГАНЧЕВА и в присъствието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдията ВЕЛКОВА
В. гр. дело N39 по описа
за 2020 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба от К.Г.Й. против решение №2043 от 04.12.2019 г., постановено по гр.д.№
4562/2017 г. на Русенския районен съд, с което е прекратено производството по
предявеният от него иск за прогласяване на недействителност на договор с правно
основание чл.26 от СК и е отхвърлен предявеният от него ревандикационен иск с
правно основание чл.108 от ЗС. Твърди, че решението е неправилно като
постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост по
съображенията, изложени в жалбата. Претендира отмяна на решението и
постановяване на ново, с което да се реши спора по същество като се уважат
предявените от него искове.
Ответницата по жалбата Д.Г.А.
не е подала отговор по реда на чл.263 от ГПК. В съдебно заседание процесуалния
й представител взема становище за
неоснователност на жалбата и иска обжалвания съдебен акт да бъде потвърден.
Претендира разноски за производството.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по
делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
Жалбата е подадена от
процесуално легитимирано лице в законоустановения срок и срещу подлежащ на
съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Производството е
образувано по предявените от жалбоподателя обективно кумулативно съединени иск
за прогласяване недействителност на сделка с правно основание чл.26 от СК и иск
за собственост с правно основание чл.108 от ЗС.
От събраните по делото
писмени доказателства е установено, че жалбоподателят и П. Л. П., поч. на 19.04.2017 г., са били съпрузи от
23.04.1985 г. Гражданският брак е бил прекратен със смъртта на съпругата на
19.04.2017 г. като жалбоподателят е неин единствен наследник по закон.
С нотариален акт
№83/23.10.1985 г., т.V, дело № 2900/1985 г. на РН П. Л. Й. е призната за собственик по наследство и
завещание на недвижим имот- апартамент №*** на *** етаж в бл.“К***“-Р***. С договор за дарение, сключен с нотариален акт-
вх.рег.№ 8559/24.06.2016 г., акт № 199, т.22, дело №4490/2016 г. П. Й. е
дарила на Д.Г.А. недвижим имот- лична нейна собственост, съставляващ апартамент
№*** в бл.“ К***“ - гр.Р*** с
административен адрес: гр.Р***, ул.*** като прехвърлителката
си запазила правото на ползване върху имота.
Договорът за дарение е
сключен по време на брака на жалбоподателя и прехвърлителката и е бил тяхно
семейно жилище, което той продължавал да обитава и до момента. Безспорно е по
делото, че при сключване на договора за дарение жалбоподателят не е дал
съгласие за разпореждане със семейното жилище- лична собственост на съпругата.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е прекратил производството по иска за прогласяване на
недействителността на договора за дарение по съображения, че искът е предявен
след смъртта на съпругата и жалбоподателят няма качеството на съпруг-
несобственик, а е трето на сделката лице, което не е обосновало правен интерес
от претендираната защита и е отхвърлил
предявеният ревандикационен иск по съображения, че жалбоподателят не е придобил
права върху апартамента, а и жилището било в негово владение и до момента.
Въззивният съд намира
обжалвания съдебен акт за правилен като краен резултат по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на
чл.26 от СК , респ.чл.23 от СК /отм./, когато семейното
жилище е лична собственост на единия съпруг, той може да се разпорежда с него
само със съгласието на другия съпруг, а ако липсва съгласие с разрешение на
районния съд. Съгласието, визирано в
цитираната правна норма на СК не е елемент от
фактическия състав на сделката, а
изискване, което обуславя правното действие на сделката.
Поради това при липса на съгласие от
страна на съпруга- несобственик, съответно до оспорване на сделката чрез иск,
договорът не е нищожен поради противоречие на закона или липса на съгласие, а е
относително недействителен доколкото е непротивопоставим на съпруга- несобственик.
Предвиденото с нормата на чл.26 от СК, респ.чл. 23 от СК
(отм.) изискване за наличие на съгласие е гаранция срещу накърняване интересите
на семейството. С това правило обаче се ограничава правото на лична собственост и затова то не може да се
тълкува разширително.
Разпоредбата на чл.26 от СК определя и
процесуалната легитимация на страните. Иск за обявяване на недействителност на
разпоредителна сделка с недвижим имот на основание чл.26 от СК / чл.23 от СК
/отм./ може да бъде предявен само от лице, което има качеството на съпруг-
несобственик, но не и от лице, което има качеството на преживял съпруг.
Съгласно трайно установената съдебна практика,
обективирана в решение №385/24.10.2012 г. на ВКС по гр.д.№96/2011 г., решение №307/17.10.2012
г. на ВКС по гр.д.№ 295/2012 г. , решение № 98 /15.03.2011 г. на ВКС по гр. д. №
659/2010 г., решение
№ 644 /10.07.2000 г. На ВКС по гр. д. № 38/00
г. на ВКС, II г. о., със смъртта на единия от съпрузите бракът се прекратява
поради което, когато е починал съпругът, който е собственик на жилището, което
до момента е било семейно, другият дотогавашен съпруг, който не е собственик,
вече няма качеството на съпруг, а е наследник на
починалия, жилището, което до момента на смъртта е било "семейно",
вече не е "семейно" и със смъртта на собственика и прекратяването на
брака правата на другия дотогавашен съпруг (вече наследник) по отношение на
жилището се погасяват. Затова
преживелият съпруг не е процесуално легитимиран да предяви иск за прогласяване
на недействителността на договора на специалното основание, визирано в СК.
В настоящият случай жалбоподателят е предявил иска
по чл.26 от СК след смъртта на съпругата си. С нейната смърт бракът им е
прекратен, поради което същият няма качеството на съпруг, а на преживял съпруг-
наследник. С оглед на това същият не е процесуално легитимиран да предяви иск
по чл.26 от СК, което обуславя неговата недопустимост.
Жалбоподателят не е навел други основания за
недействителност на договора за дарение, извън специалното основание, визирано
в СК, поради което доводите за допустимост на иска поради обстоятелството, че
има качеството на наследник са неотносими към предмета на спора и изцяло
неоснователни.
Жалбоподателят няма качеството на съпруг и не е
легитимиран да предяви иска по чл.26 от СК. Процесуалната легитимация е
абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и нейната
липса обуславя недопустимост на производството. С оглед на това в частта, с
която производството е прекратено по отношение на иска по чл.26 от СК решението,
имащо характер на определение, е правилно и следва да бъде потвърдено.
Решението в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за собственост с правно основание чл.108 от ЗС е правилно.
Искът за собственост, регламентиран в чл.108 от
ЗС, е способ за правна защита на невладеещия собственик срещу владения
несобственик. За да бъде уважен иска, в доказателствена тежест на ищеца е да установи елементите от фактическия състав
на правната норма, а именно: че има качеството на собственик на вещта- предмет
на иска, че вещта се владее от ответника и че владението е без основание.
В настоящият случай жалбоподателят не е установил
правото си собственост върху процесния апартамент.
Жилището- предмет на иска е било еднолична
собственост П. Л. Й., починала на 19.04.2017
г. Същата с договор за дарение, сключен на 24.06.2016 г. във формата на
нотариален акт- вх.рег.№ 8559/24.06.2016 г., акт №189, т.22, дело № 4490/2016
г. на СВ-Русе е прехвърлила правото на собственост върху жилището на
ответницата Д.Г.А.. Предвид извършената разпоредителна сделка процесният имот
към момента на откриване на наследството не е бил в патримониума на
наследодателя, поради което жалбоподателят не е придобил права върху процесния
имот в резултат на настъпило наследствено правоприемство.
Същият няма самостоятелни права върху вещта, тъй
като имотът е бил лична собственост на съпругата му. Доводите, че същият има
личен принос в придобиването на имота са изцяло неоснователни. Процесният
недвижим имот е придобит от наследодателката му преди сключването на
гражданския им брак по наследство и завещание съгласно удостовереното в н.а.83,
т.V, н.д.№ 2900/1985 г. на РН, който факт изключва възможността същият да е вложил лични средства
към момента на придобиване на апартамента. Обстоятелството, че след сключването
на брака е погасявал с лични средства заемът, с който е платена цената на имота
към момента на неговото придобиване от праводателя на покойната му съпруга, не
създава вещни права, а само облигационни правоотношения.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят
няма качеството на собственик на недвижимия имот, същият продължава да е във
владение на апартамента, което обуславя неоснователност на иска за собственост
и правилно същият е отхвърлен.
Обжалваното решение не страда от наведените в
жалбата пороци, същото е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съгласно чл.78 от ГПК разноските за въззивното
производтво са в тежест на жалбоподателя. Същият следва да заплати на
ответницата по жалбата направените от нея разноски в размер на 600 лв., платено
адв. възнаграждение съгласно удостовереното в договора за правна защита.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №2043 от 04.12.2019 г., постановено по
гр.д.№ 4562/2017 г. на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА К.Г.Й. *** да заплати на Д.Г.А. *** сумата в размер на
600 лв. разноски за въззивното производство.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: