Р Е Ш Е Н И Е№10
гр.Видин , 20.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видински
окръжен съд гражданска колегия в публично заседание на втори
февруари през две хиляди и двадесета година , в състав:
Председател: В. В.
ЧЛЕНОВЕ : 1.А. П.
2.В.М.
при секретаря В.К. като
разгледа докладваното от съдията
В. М. в.гр.дело № 11 по описа за 2020г., и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по чл.258 и сл ГПК.
Образувано
по въззивна жалба от Е.Г.М. *** , чрез особен представител адв.Е. С. против
решение № 142/11.11.2019 по грд № 733/2018г по описа на Белоградчишки районен
съд.
Подържа
във въззивната жалба, че постановеното решение е неправилно, необосновано,
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Необосновано БРС е
приел, че жалбоподателя дължи суми на „А….“ЕООД, тъй като те са прехвърлени в
хода на процеса на третото лице-помагач.Неправилно е тълкувана разпоредбата на
чл.226 ГПК, като се приема, че първоначалния ищец може да защити чужди права.
Подържа, че разпоредбата на чл.226 ал.2 и 3 и чл.235 ал.3 ГПК не следва извода,
че ответникът дължи суми на първоначалния ищец, тъй като приобретателя не го е
заместил и не е встъпил в качеството на ищец.
Моли
съда да постанови решение, с което отмени решението на първоинстанционния съд и
постанови ново, с което отхвърли като неоснователен предявения иск.
Ответната по делото страна„А…." ЕООД, ЕИК: …, със седалище и адрес на управление: гр. С…., район „О…", ул. „П…"
№ .., ет. ., представлявано заедно и поотделно от управителите Н. Й. С. и И. Ц.
К. Съд. адрес:*** чрез А…, е депозирала писмен отговор, в който изцяло
оспорва основателността на въззивната жалба.
П одържа,
че обжалваното решение е правилно, обосновано и напълно
законосъобразно. Същото отразява правилно фактическата и правна обстановка,
свързана с процесния спор, като го разрешава съобразно разпоредбите на
материалния и процесуалния закон.
Неоснователни са аргументите на въззивната жалба, че след като спорното
право е прехвърлено в хода на процеса, съдът следва да отхвърли установителния
иск по чл. 422 от ГПК, тъй като това право вече принадлежи на нов кредитор.
От една страна това би противоречало не само тълкувателната практика на
ВКС, но и на цялостната концепция на заповедното производство и свързания с
него процес по реда на чл. 422 от ГПК. От друга страна, ако се погледне
въпросът по-разширено, цедентът не само има правото, той е и длъжен да подпомогне
по всякакъв начин успешното провеждане на процеса по установяване дължимостта
на прехвърленото вземане. По силата на чл. 100, ал. 1 от ЗЗД, в качеството си
на досегашен кредитор прехвърлителят отговаря за съществуването на вземането.
Би било напълно необосновано той да бъде лишен от възможността да проведе
производството, тъй като то брани неговия собствен интерес да докаже, че е
цедирал съществуващо вземане, за да няма възможност от ангажиране отговорността
по чл. 100 от ЗЗД спрямо цесионера.
Първоинстанционният съд правилно е възприел задължителната тълкувателна
практика по т.10.б от TP № 4/18.06.2014
г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, относно въпросите за прехвърляне на
спорното право и последиците му в хода на висящия процес и обвързващата сила на
решението спрямо приобретателя.
С предявяването на иск по чл. 422 от ГПК, висящността на исковия процес
възниква от момента на подаване на заявлението, когато носител на спорното
право е цедентът (в случая ищецът). Затова и той е първоначалната страна по
смисъла на чл. 226, ал.1 ГПК. В течение на делото заявителят в заповедното е
праводател на прехвърленото спорно право, с оглед на което процесът продължава
с него като ищец, а не - с приобретателя на
вземането.
Възможните отклонения са изрично описани в закона, като при липса на
абсолютна невъзможност за продължаване на производството между първоначалните
страни, замяна е допустима само по съгласието на ищеца и ответника. Такова
съгласие по гр.д. № 733/2018г. по описа на PC Белоградчик не е постигано, поради което и „А…"
ЕАД е конституирана само като трето лице-помагач по делото.
Подържа се,че съгласно задължителната съдебна
практика по въпроса, обективирана в т.1 от TP № 8/02.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 8/2017 г., ОСГТК,
предявеният по реда на чл. 422, ал.1 ГПК иск за установяване дължимостта на
вземане по договор за кредит, поради предсрочна изискуемост следва да бъде уважен за вноските с
настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо,
въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Вьв връзка с депозирането на въззивната жалба от ответната страна,
висящността на спора не е приключила. Разглеждане на делото пред въззивна
инстанция ще доведе и до изместване на момента на формиране силата на пресъдено
нещо, който ще бъде датата на постановяване.
Решението следва да бъде изменено, като исковете бъдат уважени и за
вноските, чийто падеж настъпи до датата на постановяване на решението от
настоящата въззивна инстанция.
Моли съда да остави въззивната жалба
без уважение, като потвърди Решение № 142/11.11.2019г., постановено по гр. д. №
733/2018г. на PC Белоградчик, тъй
като същото е правилно и законосъобразно , като на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК във вр. със задължителната практика по т.1
от TP № 8/02.04.2019
г. на ВКС по т. д. № 8/2017 г., ОСГТК, да измени решението като
уважи предявените искове и за вноските с настъпил падеж до датата на
постановяване на решението от страна на въззивния съд.
Видинският окръжен съд, като взе предвид
постъпилата жалба, становището на ответната по делото страна и съобразявайки
данните по делото в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
Предявеният иск е по реда на чл. 415 ал.1 ГПК: за
установяване на вземането на заявител в р-р на 2 982.51лв. – главница с
пр. осн. чл. 79 ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 240 ал.1 ЗЗД, 614.72лв. - договорна
лихва за периода 22.03.2017г.- 10.12.2017г. и 177.99лв. – мораторна лихва в/у
главница за периода 23.03.2017г.-16.06.2018г. с пр. осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД.
С
решение № 142/11.11.2019 по грд № 733/2018г Белоградчишки районен съд, ПРИЕМА за
установено на
основание чл. 422, вр. чл. 415, ал.1 ГПК, че Е.Г.М. с ЕГН : **********, дължи на „А….” ЕООД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление гр. С…, ул. “П…” № .., ет… сумите : 1 520.86лв. – главница по договор за стоков
кредит № ….г. за периода 22.03.2017г. - 22.10.2019г. с пр. осн. чл. 79 ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 240 ал.1 ЗЗД, 614.72лв. - договорна лихва за периода 22.03.2017г. - 10.12.2017г. с пр. осн. чл. 79 ал.1 ЗЗД, във вр.
с чл. 240 ал.2 ЗЗД,
133.79лв. – мораторна лихва за
периода 23.03.2017г.-16.06.2018г. - на осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 22.06.2018г. до окончателното и
изплащане, както и да заплати разноски и Д.т
Решението е постановено при
участието на “А…” ЕАД, ЕИК …, със
седалище и адрес на управление гр. С…
, бул. “Д-р П….”, № …, офис сграда Л…,
ет. ., офис . като трето
лице - помагач на страната на ищеца,
като цесионер по договор за цесия, сключен с ищеца на 03.05.2019г., по силата на който вземанията срещу ответника са
прехвърлени от ищеца „А….” ЕООД
на “А….” ЕАД.
От
данните по делото се установява, че между “Б….” ЕАД и ответника е сключен договор за потребителски
кредит № 248369/ 22.02.2017г., по силата на който ищеца е предоставил на
ответника кредит в размер на 2 402.00 лв., по който общото задължение на
ответника е в размер на 3 047.04лв. - за закупуване на стоки и за
сключване чрез “Б….” ЕАД на застраховка.
Заетата
сума е преведена по сметка на търговеца “Т….” ЕАД, а сумата за финансиране на
застраховката – по сметка на застрахователя “Г…..” ЕАД видно от заключението на
в. лице.
Ответника е платил част от задължението
си - две вноски в общ размер на 227.50лв. – главница и договорна лихва
По
делото не е представено уведомление до ответника за обявена предсрочна
изискуемост на вземането на ищеца.
За извършената цесия между “Б….” ЕАД и ищеца, ответника е уведомен с получаване
препис от иск. молба с приложенията-/решение № 123/24.06.2009 г. на ВКС по т. д. №
12/2009 г. ТК – “доколкото законът не поставя специални изисквания за начина,
по който следва да бъде извършено уведомяването за цесията, то получаване на
същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърлено
вземане, не може да бъде игнорирано /чл. 235, ал. 3 ГПК”.
Изискването да се извърши
уведомяването от цедента не препятства прехвърлителя на вземането да натовари
чрез упълномощителна сделка друго лице да извърши уведомяването, включително
и цесионера, тъй като задължението за уведомяване не е нито лично, нито
непрехвърлимо /така решение № 15/30.11.2015 г. на ВКС по т.д. № 2639/ 2014 г.,
ІІ т.о/.
С договор за цесия, сключен на
03.05.2019г. – в течение на процеса, вземанията на ищеца срещу ответника са
прехвърлени на “А…” ЕАД-С…. За извършената цесия между ищеца и “А…” ЕАД-С., ответника
е уведомен с предявената от цесионера молба за заместване на ищеца или
встъпване като помагач на ищеца, която е докладвана от съда и е налице изрично
произнасяне относно конституирането на този цесионер като трето лице - помагач
на ищеца. В случая цесионера е надлежно
упълномощен от цедента да съобщи цесията-/ решение № 15/30.11.2015 г. на
ВКС по т.д. № 2639/ 2014 г., ІІ т.о. ; Решение № 123/24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т.о./
От заключението на в. лице по ССЕ
се установява, че задължението на ответника към момента на подаване на
заявление за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е в размер на 2 982.51лв. –
главница, 614.72лв. - договорна лихва за периода 22.03.2017г.- 10.12.2017г. и
133.79лв. – мораторна лихва в/у главница за периода 23.05.2017г.-16.06.2018г.
Между страните по делото е налице
облигационно правоотношение по чл. 240 ЗЗД - договор заем. По силата на чл. 240 ал.1 ЗЗД
заемателят се задължава да върне заетата сума. На осн. чл. 240 ал.2 ЗЗД и чл.6 от
договор за кредит № 248369/ 22.02.2017г. на ищеца се следва
договорна/възнаградителна/ лихва.
До предявяване на иска ответника не е изпълнил
задължението си да погасява в срок
месечните вноски по погасителния план на кредитора.
Съгл. задължителната съдебна
практика по въпроса, обективирана в т.1 от Тълкувателно
решение № 8/02.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 8/2017 г., ОСГТК предявеният
по реда на чл. 422, ал.1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по
договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за
вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо,
въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Към 11.11.2019г. са падежирали
вноските за главница за периода 22.03.2017г. – 22.10.2019г. – 31 вноски/ от
които две платени или дължими 29 вноски/ или задължението за главница е в
размер на 1 520.86лв. Задължението за договорна лихва е 9 вноски/ от които две платени/ или 614.72лв.
- за периода 22.03.2017г.- 10.12.2017г.
С подаването на въззивната жалба от ответната страна, висящността на спора не е
приключила. Разглеждане на делото пред въззивна инстанция ще доведе и до
изместване на момента на формиране силата на пресъдено нещо, който ще бъде
датата на постановяване. Решението следва да бъде изменено, като исковете бъдат
уважени и за вноските, чийто падеж настъпи до датата на постановяване на
решението от настоящата въззивна инстанция.
Към присъдените от първоинстанционния съд незаплатени
29 вноски задължение за главница, за периода 22.03.2017 -22.10.2019 следва да бъдат присъдени и тези за периода
22.10.2019 до 22.03.2020 / допълнителни 6 вноски /в допълнителен размер на
682.50 лв. или общия размер на иска по чл.422 ГПК е в размер на 2 202.50
лв. Решението на първоинстанционния съд следва да бъде изменено в тази
част.
По
отношение оплакването във въззивната жалба
за необоснованост
на решението на БРС , с което е приел, че жалбоподателя дължи суми на А….“ЕООД,
тъй като те са прехвърлени в хода на процеса на третото лице-помагач и
неправилно е тълкувана разпоредбата на чл.226 ГПК, като се приема, че
първоначалния ищец може да защити чужди права, видинският окръжен съд намира
същите за неоснователни.
Неоснователни са аргументите на въззивната жалба, че след като спорното право е прехвърлено
в хода на процеса, съдът следва да отхвърли установителния иск по чл. 422 от ГПК, тъй като това право вече принадлежи на нов кредитор.
Цедентът не само има правото, той е и длъжен да подпомогне по всякакъв
начин успешното провеждане на процеса по установяване дължимостта на
прехвърленото вземане. По силата на чл. 100, ал. 1 от ЗЗД, в качеството си на
досегашен кредитор прехвърлителят отговаря за съществуването на вземането. Би
било напълно необосновано той да бъде лишен от възможността да проведе
производството, тъй като то брани неговия собствен интерес да докаже, че е
цедирал съществуващо вземане, за да няма възможност от ангажиране отговорността
по чл. 100 от ЗЗД спрямо цесионера.
Първоинстанционният съд правилно е възприел
задължителната тълкувателна практика по т.10.б от TP № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК, относно въпросите за прехвърляне на спорното право и последиците му в
хода на висящия процес и обвързващата сила на решението спрямо приобретателя. Тълкувателната
практика е приела, че след като делото продължава между същите страни, не може
решението да посочи други. Именно с тази цел съдът трябва уточнява в решението
си, че то е постановено при участието на новия кредитор като трето лице-помагач
по делото (както е направено). По този начин ще може да се простре силата на
пресъдено нещо върху първия кредитор, длъжника, но и спрямо новия кредитор.
С предявяването на иск по чл. 422 от ГПК, висящността на исковия процес
възниква от момента на подаване на заявлението, когато носител на спорното
право е цедентът (в случая ищецът). Затова и той е първоначалната страна по
смисъла на чл. 226, ал.1 ГПК. В течение на делото заявителят в заповедното е праводател
на прехвърленото спорно право, с оглед на което процесът продължава с него като
ищец, а не - с приобретателя на вземането.
Установяване съществуването на вземане по договор за кредит се извършва към
момента на депозиране на заявлението, като падежирането на вноски в хода на
процеса се отразява само на размера на присъденото, но не и на основанието на
иска. Със самото решение се приема за установена или не дължимостта на
обективираните в заповедта за изпълнение суми на основанието (въз основа договора),
за което е издадена тази заповед.
Предвид изложеното, съдът приема, че
предявеният иск за установяване на вземане за главница в размер на 2 982.51лв. с пр. осн. чл. 415 ал.1 ГПК, във вр. с чл. 79,
във вр. с чл. 240 ал.1 ЗЗД
е основателен и доказан частично в
размер на 2 202.50лв., като
в разликата до 2 982.51лв. отхвърля
иска като неоснователен.
Към присъдените
от първоинстанционния съд незаплатени 29 вноски задължение за главница, за
периода 22.03.2017 -22.10.2019 следва да
бъдат присъдени и тези за периода 22.10.2019 до 22.03.2020 / допълнителни 6
вноски /в допълнителен размер на 682.50
лв. или общия размер на иска по чл.422 ГПК е в размер на 2 202.50 лв.
Решението на
първоинстанционния съд следва да бъде изменено в тази част.
В останалата част решението следва да бъде потвърдено
като правилно и обосновано.
Водим от горното, Видински окръжен съд :
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ решение № 142/11.11.2019 по грд №
733/2018г по описа на Белоградчишки районен съд, КАТО ПРИЕМА за установено на основание чл. 422, вр. чл.
415, ал.1 ГПК, че Е.Г.М.
с ЕГН : **********
дължи на „А…..” ЕООД, ЕИК …, със
седалище и адрес на управление гр. С…., ул. “П….” № …, ет.. сумата : 2002.50 ЛЕВА – главница по договор за стоков
кредит № ….г. за периода 22.03.2017г. - 22.03.2020г. с пр. осн. чл. 79 ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 240 ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 22.06.2018г. до окончателното и изплащане.
ПОТВЪРЖАДАВА решение № 142/11.11.2019 по грд №
733/2018г в останалата част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.