№ 26
гр. гр. Лом, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Пл. Йорданов
при участието на секретаря Анетка П. Р.а
като разгледа докладваното от Иван Пл. Йорданов Административно
наказателно дело № 20211620200233 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 12-001850 от 29.04.2021 г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана на „МОЯТ
МАГАЗИН“ ЕООД – с. Сталийска махала, ЕИК *********, в качеството му
на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 200.00 лв.
/двеста лева/ на основание чл. 416, ал. 5 КТ във вр. с чл. 413, ал. 1 КТ, за това,
че при извършена проверка на място на 23.02.2021 г. и по документи на
23.03.2021 г. по спазване на трудовото законодателство от Дирекция
„Инспекция по труда“, в хранителен магазин, находящ се в с. Сталийска
махала, ***, обект на „Моят магазин“ ЕООД се констатира, че дружеството в
качеството си на работодател, представлявано от ЛЮДМ. ИВ. В., като лице
по чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ – юридическо лице, което самостоятелно наема
работници, не е подало в срок до 30.04.2020 г. в Инспекция по труда годишна
декларация по чл. 15 от ЗЗБУТ за 2019 г.
Недоволен от издаденото Наказателно постановление, е останало
1
административнонаказаното дружество, за което в съдебно заседание се явява
адв. В.И. от МАК. Същата моли съда да отмени издаденото НП, като
подробни съображения излага в писмена защита.
Административнонаказващият орган, чрез своя процесуален
представител – старши юрисконсулт С.К., взема становище, че жалбата е
неоснователна, а атакуваното НП е законосъобразно. Представя и писмена
защита.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания,
намира за установено следното:
Жалбата е допустима - подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от 3АНН и от
страна, имаща процесуална възможност за обжалване, а разгледана по
същество се явява частично основателна, макар и не поради изложените в нея
аргументи.
От фактическа страна:
На 23.02.2021 г. свидетелите З.А. и Л.Р. - инспектори в Дирекция
„Инспекция по труда” гр. Монтана извършили проверка на място в обект -
хранителен магазин, находящ се в с. Сталийска махала, ***. При проверката
инспекторите констатирали, че дружеството в качеството си на работодател,
като юридическо лице, което самостоятелно наема работници и служители по
чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ, не е подало годишна декларация по чл. 15 от ЗЗБУТ в
срок до 30.04.2020 г., която декларация е за периода 2019 г. За извършената
проверка и констатираните нарушения е съставен протокол с изх. № 1230-
23.03.2021 г. На работодателя са дадени предписания за отстраняване на
нарушенията, като едно от предписанията било именно за подаване на
годишна декларация по чл. 15 ЗЗБУТ. На 25.03.2021 г. до управителя на
„МОЯТ МАГАЗИН“ ЕООД е изпратена покана за съставяне на АУАН. На
05.04.2021 г. в присъствието на управителя ЛЮДМ. ИВ. В. е съставен АУАН
№ 12-001850 от св. З.А. в присъствието на свидетелите Л.Р. и П.А.. В срока по
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е депозирано писмено възражение против акта. Във
възражението е посочено, че предписанието за подаване на декларация е
изпълнено и би следвало да се приложи чл. 28 от ЗАНН. Наказващият орган
оставил възражението без уважение и издал на основание чл. 416, ал. 5, във
вр. с чл. 413, ал. 1 от КТ атакуваното НП - № 12-001850 от 29.04.2021 г., с
2
което за нарушение на чл. 15, ал. 1 от ЗЗБУТ наложил имуществена санкция в
размер на 200.00 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
жалбата е частично основателна, поради следните мотиви:
Чл. 15, ал. 1 ЗЗБУТ предвижда задължение за юридическите лица, които
самостоятелно наемат работещи, да подават годишна декларация в
териториалната дирекция "Инспекция по труда" по адреса на регистрация на
предприятието в срок до 30 април на следващата година. Дружеството
жалбоподател е именно такова ЮЛ /по чл. 14, ал. 1 ЗЗБУТ/, но видно от
всички събрани по делото доказателства, не е изпълнило вмененото му с чл.
15, ал. 1 ЗЗБУТ задължение – не е подал годишна декларация за 2019 г. в срок
до 30.04.2020 г. Всъщност извършеното нарушение не се и оспорва от
жалбоподателя. Действително даденото му предписание е изпълнено – видно
от представеното по делото заверено копие от „регистър на получени данни
по декларация по чл. 15, ал. 1 ЗЗБУТ“ от „МОЯТ МАГАЗИН“ ЕООД на
29.03.2021 г. е подадена декларация за 2020 г. За 2019 г. обаче декларация не
е подадена въобще. Ето защо съдът намира, че жалбоподателят е осъществил
от обективна и субективна страна състав на нарушение по чл. 413, ал. 1 КТ,
като е нарушил чл. 15, ал. 1 ЗЗБУТ. Разпоредбата на чл. 413, ал. 1 КТ
предвижда, че „Който наруши правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труда, ако не подлежи на по-тежко наказание, се
наказва с глоба в размер от 100 до 500 лв.“
АНО правилно е преценил, че следва да бъде реализирана
административнонаказателна отговорност спрямо въпросното ЕООД. При
определяне на наказанието обаче (което в нормата на чл. 413, ал. 1 КТ не е
абсолютно, а относително определено - „от-до“) АНО е допуснал нарушение
на чл. 27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите
за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства,
както и обществената опасност на този вид административно нарушение. В
случая глобата е определена от АНО на 200 лв., без да са изложени никакви
аргументи за това. Законодателят е предвидил размер от 100 лв. до 500 лв.
Това означава, всяко наказание да бъде конкретно определено и съобразено с
отделния нарушител, с различните смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, довели до извършване на нарушението. Както правилно се
3
отбелязва от ст. юрисконсулт К., не може да се приложи института на
„маловажен случай“, уреден в чл. 28 от ЗАНН, тъй като се касае за
бездействие от страна на работодателя. Подаването на въпросната декларация
е свързано с обстоятелството, че работодателите са длъжни да осигурят
здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с
работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг
повод се намират в близост до работните помещения. Необосновано обаче е
налагането на наказание в размер, по-висок от минималния /в случая – 200
лв./. По делото не са представени доказателства, че жалбоподателят е
санкциониран за други нарушения на трудовото законодателство. Ето защо
съдът намира, че правилно е наложено административно наказание, но
размерът му се явява необосновано завишен и следва да се намали до
минималния такъв от 100 лв.
С оглед на гореизложените мотиви, съдът намира, че издаденото
наказателно постановление следва да бъде изменено, затова и на основание
чл. 63, ал. 1 от 3АНН
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 12-001850 от
29.04.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана, с
което на „МОЯТ МАГАЗИН“ ЕООД – с. Сталийска махала, ЕИК *********, е
наложена имуществена санкция в размер на 200.00 лв. на основание чл. 416,
ал. 5 във вр. с чл. 413, ал. 1 КТ, за това, че в качеството си на работодател,
представлявано от ЛЮДМ. ИВ. В., като лице по чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ –
юридическо лице, което самостоятелно наема работници, не е подало в срок
до 30.04.2020 г. в Инспекция по труда годишна декларация по чл. 15 от
ЗЗБУТ за 2019 г., като намалява размера на административното наказание от
200,00 лв. на 100,00 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава ХІІ
от АПК пред Административен съд - гр. Монтана, на основанията,
предвидени в НПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за
изготвянето му.
4
След влизане в сила на решението, препис от същото да се изпрати на
Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Монтана за сведение и изпълнение.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
5