Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Плевен,…11.....август….2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. възз. състав в публично заседание на ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ ЮЛИ
през ДВЕ ХИЛЯДИ
и ДВАДЕСЕТА година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря....А.….Д.,…като…разгледа..….
докладвано от….съдия…ЯНКУЛОВА…ВЪЗЗ…ГР.Д.№…190.…
по…описа…за…2020г,…за да се произнесе, съобрази следното:
Въззивно
гражданско производство по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано на основание въззивна жалба, подадена от “****“-ЕАД,ЕИК-**** със седалище и
адрес на управление в гр.С., Район „****“, ул.“***“№*** - ищец в първоинстанционното
производство по гр.д.№7219/2018г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско
отделение, срещу постановеното по делото от ХІІІ-ти гр.с-в съдебно решение №1760/24.09.2019г.,с което е отхвърлен предявеният по реда на чл.422 от ГПК срещу ответника Я.К.Т., установителен иск с
цена 304.95лв. и са присъдени
разноски.
Във въззивната
жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и се прави се искане да бъде отменено и вместо него Окръжният съд
да постанови друго, с което да уважи изцяло исковата претенция, като на
основание чл.422 от ГПК признае за установено, че ответникът дължи на ищеца
исковата сума, за която по ч.гр.д.№4601/2018г.
по описа на Плевенски районен съд е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК.Излагат се подробни оплаквания,
както следва: Изводите на съда за
отхвърляне на иска противоречат на закона и на трайната съдебна практика.
Неправилно е тълкувана и приложена разпоредбата на чл.99,ал.3 от ЗЗД.
Уведомлението на длъжника за цедиране на вземането може да се извърши и с
исковата молба.Съгласно чл.45 от ГПК връчването на представител се смята на
лично връчване. Преди назначаването на особения представител, връчването на
длъжника по реда на чл.47,ал.1 от ГПК , по силата на фикцията на чл.47,ал.5 от ГПК се счита връчено с изтичане на срока за получаването му в канцеларията на
съда или в общината.; Отношенията между цедента и цесионера не касаят длъжника,
поради което в производството по присъждане на прехвърленото вземане, не се налага
представяне на доказателства, че цесионерът е заплатил на цедента
уговорената цена в договора за цесия.
Неправилно съдът е приел, че липсват доказателства за усвояване на отпуснатата
сума. – Ответникът не прави такова възражение, а освен това длъжникът има
направени плащания в размер на 325.96лв, чрез което с конклудентни действия потвърждава възникналото
правоотношение между него цедента по договора за цесия.
Ответникът по
въззивната жалба Я.К. Т., чрез
особения представител адв. И.Н. ***, е подал отговор на въззивната жалба, с
който е оспорил същата и предлага да бъде потвърдено обжалваното решение.
Изразява становище, че между страните няма валидно сключен договор, тъй като
лицето, сключело договора не е надлежно упълномощено за това. Договорът
противоречи на ЗПП. Същият не отговаря
на изискванията на чл.10,ал.1 от ЗПП. Към него не е приложен погасителен план.
Клаузата за такса „кредит у дома“ е нищожна. Дори ответникът да е сключил процесния договор, тъй като същият е
недействителен, с гласно чл.23
от ЗПП дължи само връщане на главницата, без сумите за лихви, такси и пр.
Пред въззивната
инстанция не са представени нови доказателства.
Плевенският
окръжен съд, като провери обжалваното решение с оглед изложените оплаквания във
въззивната жалба и обсъди събраните доказателства, приема следното:
Въззивната жалба на
***“-ЕАД, ЕИК-**** със седалище и адрес на управление в гр.С., Район „***“,
ул.“***“№** - ищец в първоинстанционното
производство по гр.д.№7219/2018г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско
отделение, подадена чрез пълномощника юрк. Т.К., срещу постановеното по делото от
ХІІІ-ти гр.с-в съдебно Решение №1760/24.09.2019г.,е
подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от
надлежна страна, при наличие на правен
интерес, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
(За да приеме, че
въззивната жалба е подадена в срок, съдът съобрази следното: Първоинстанционното
решение подлежи на въззивно обжалване в 2-седмичен срок от връчването му на
страните. На ищеца „****“-ЕАД,
решението е връчено на 21.10.2019г(л.117), а въззивната жалба е подадена по
пощата с п.к. на подателя от 04.11.2019г. и е регистрирана с ВХ.№****/05.11.2019г.
на ПлРС)
Разгледана по същество
е частично ОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционното
производство по гр.д.№7219/2018г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско
отделение, е образувано на основание предявен по реда на чл.422 от ГПК
установителен иск с правно основание
чл.79 от ЗЗД и цена 304.95лв., предявен от ищеца“****“-ЕАД,ЕИК-**** със седалище и адрес на управление в гр.С.,
Район „***“, ул.“***“№** (понастоящем въззивен жалбоподател) срещу ответника Я.К.Т.,
ЕГН-**********, с постоянен адрес *** ( понастоящем ответник по въззивната
жалба)
В исковата молба се твърди следното:
По силата и при
условията на договор за потребителски кредит № ****, сключен на 18.02.2015г.
между „****“- ООД, ЕИК
**** (наричано за краткост Дружеството и Я.К.Т., ЕГН **********
(наричана за краткост „Клиент" или „Длъжник"), Дружеството е
предоставило на Клиента кредит в размер на 350 лв. (триста и петдесет лева).
Страните са договорили, че ще е дължима фиксирана лихва в размер на 47,81 лева
и такси в общ размер на 221,48 лева. Таксите са начислени за оценка на досието
на Клиента (17,50 лева) и за предоставяне на услуга Домашно посещение (203,98
лева). Последно посочената услуга се предоставя по избор на Клиента и
представлява домашна доставка на заетата сума в брой и седмично домашно
събиране на вноските по кредита. Видно от приложения договор за кредит,
ответникът Я.К.Т., ЕГН **********, се е
съгласил с тези условия и съответно е потвърдил, че е получил от ****
ООД, ЕИК ****, пълния размер на кредита (стр. 1 във вр. чл. 27 от
Договора).
Предоставената
сума е изцяло усвоена от Я.К.Т., ЕГН **********, но същият не е заплатил
дължими вноски в срок (уговорени 45 седмични плащания. Първото допуснато
просрочие по кредита е от дата 23. 07. 2015 г, като при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата /арг. чл. 86 ЗЗД/.
Крайният срок за
изпълнение на договора е настъпил на 07. 08. 2015 г, с което става изискуем целият неизплатен
остатък от главното задължение - главница, която е дължима ведно със законна
лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на
вземането. Дължи се също неизплатената част от договорната възнаградителна
лихва и неизплатената част от начислените такси. Дължимо е обезщетението за забава - лихва за забава от момента на изпадането на
длъжника в забава.
На 28.
07. 2016 г. между **** ООД, ЕИК *** и ****
ЕАД, ЕИК *** се сключва договор за прехвърляне на вземания. По силата на
договора и на основание чл. 99, ал. 2
от ЗЗД,
титуляр на вземанията по договора за кредит става второто
дружество. Неразделна част от договора
за цесия е приложение № 1, в което са индивидуализирани всички вземания,
включително и процесното такова.
В изпълнение на
задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, ****
ООД, ЕИК ****, е упълномощил ****
ЕАД, да уведоми длъжника за
прехвърлянето на вземания, за което е изпратено писмено уведомление до същия
чрез Български пощи ЕАД, но пратката се е върнала в цялост. С
оглед на това, уведомяването предстои да бъде направено в настоящото
производство.
Налице е
облигационно отношение между **** ЕАД, ЕИК *** и длъжника Я.К.Т., ЕГН **********,
по повод цедиран договор за потребителски кредит № ***, сключен на 18. 02. 2015 г.
Поради
неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорните му задължения,
ищецът, в качеството си на цесионер по Договора за кредит, предявява
претенцията си по съдебен ред и подава заявление по чл. 410 ГПК. По
образуваното ч. гр. д. № 4601 / 2018 г.
по описа на РС Плевен има издадена заповед за изпълнение, препис от която е
връчен на длъжника и той е подал възражение.
Гореизложените
факти и обстоятелства обуславят интереса и легитимацията на ****
ЕАД, ЕИК *** за предявяване на иск по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1 ГПК.
Петитумът на исковата молба е съдът ДА ПРИЕМЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните съществуването в
полза на „***“- ЕАД, ЕИК *** на вземане към Я.К.Т., ЕГН **********, адрес ***,
произтичащо от договор за потребителски кредит с номер *********, сключен на
18.02.2015г., както следва: 186,90 лв. - главница, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на
вземането, 12,15 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от 23.07.2015г. до
07.08.2015 г, 11, 62 лв. - лихва за забава за периода от 23.07.2015г. до
31.05.2018г., 94, 28 лв. - такси за периода от 23.07.2015г. до 07.08.2015г.
Претендира направените в настоящото производство разноски и направените в
заповедното производство разноски: 25
лв. - държавна такса, 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.131
от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, подаден
от адв. И.Н. *** – особен представител
на ответника Я.К.Т., призован по реда на
чл.47 от ГПК.
По делото са
събрани писмени и гласни доказателства и са приети заключения на
съдебно-счетоводна и графологическа експертизи.
Плевенският
районен съд, Гражданско отделение, ХІІІ-ти гр.к-в се е произнесъл с обжалваното
Решение №1760/24.09.2019г., с което е отхвърлил изцяло иска като неоснователен
и е обезсилил заповедта за изпълнение.
Въззивният съд приема, че постановеното РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО, ДОПУСТИМО и частично ПРАВИЛНО.
Във
въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с валидността и
допустимостта на обжалваното решение. Съгласно правомощията по чл.269 от ГПК, въззивният
съд не установи наличието на пороци, които да обуславят нищожност или унищожаемост на съдебния акт.
За да се произнесе
относно правилността на обжалваното решение,
съдът съобрази следното:
Въз основа на събраните доказателства се установява
следното от фактическа страна:
Приложеното ч.гр.д.№4601/2018г. по описа на Районен
съд-Плевен, Гражданско отделение, е образувано на основание Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, регистрирано с Вх.№***/25.06.2018г.,подадено
от заявителя “****“-ЕАД,ЕИК-**** със
седалище и адрес на управление в гр.С., Район „***“, ул.“***“№*** срещу длъжника Я.К.Т., ЕГН-**********, с постоянен адрес ***.
Към заявлението са приложени писмени доказателства:
Съдът е уважил изцяло заявлението, като е издал
Заповед №***/27.06.2018г. за изпълнение на парично задължение, с която е
разпоредил длъжникът Я.К.Т. да заплати
на кредитора „****“- ЕАД следните
суми: главница -186.90лв; договорна
възнаградителна лихва -12.15лв. за периода от 23.07.2015г.до 07.08.2015г; лихва
за забава в размер на 11.62лв. за периода от 23.07.2015г. до 31.05.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.06.2018г. до
окончателното изплащате, както и направените разноски в размер на 25лв.-внесена
д.т. и 50лв.- юрк. възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47,ал.5 от ГПК-чрез
залепване, тъй като адресатът не е открит на регистрираните постоянен и настоящ
адрес.
С Разпореждане №8928/22.08.2019г., заповедният съд
е указал на заявителя, че в 1-месечен срок може да предяви иск за установяване
съществуването на вземането, при довнасяне на държавна такса. Съобщението е
връчено на представител на заявителя на 04.09.2019г.(л.23 от приложеното
ч.гр.д.№4601/2018г)
Заявителят „****“-ЕАД е предявил срещу длъжника Я.К.Т. установителен иск по реда на
чл.422 от ГПК за установяване съществуването на паричното вземане, за
което по ч.гр.д. №4601/2018г. на ПлРС, е
издадена Заповед №2859/27.06.2018г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК. Исковата молба е изпратена по пощата с клеймо на подателя от 04.10.2018г. и е
регистрирана с Вх.№25269/08.10.2018г. на ПлРС.
От събраните доказателства в хода на съдебното дирене в
първата инстанция, се установи следното:
На 18.02.2015г. е сключен Договор за потребителски
кредит №**** между неучастващо в делото юридическо лице - „*****“-ООД като кредитор и ответника по въззивната жалба Я.К.Т., ЕГН-**********
*** като длъжник – кредитополучател..По силата на договора кредиторът е предоставил
на кредитополучателя паричен заем в размер на 350.00лв.( триста и петдесет лв.)
– л.89 и сл. от първоинстанционното дело. Страните са договорили фиксирана
лихва в размер на 47.71лв. и такси в общ размер на 221.48лв., като таксите се
начисляват за оценка на досието на клиента ( 17.50лв.) и за предоставяне на
услуга „Домашно посещение“(203.98лв.) Общата сума по кредита е в размер на
619.29лв, включваща отпусната сума по
кредита от 350.00лв., фиксирана лихва в размер на 47.81лв., такса „оценка на
досие“-17.50лв. и услуга“кредит у дома“-203.98лв. Уговорено е сумата от
619.29лв. да се погасява чрез 45броя равни седмични вноски, всяка в размер на
13.77лв. и последната в размер на 13.41лв. Съгласно договора и погасителния
план към него, първата седмична вноска е дължима на 25.02.2015г., а последната
на 30.12.2015г.(л.87 от
първоинстанцонното дело)
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
изготвена от в.л. Петко Владов, която не е оспорена от страните, се установява
следното: Отпуснатата сума по кредита от
350.00лв. е получена от длъжника Я.К.Т.. Последният е заплатил общо 22 броя
седмични погасителни вноски, като последното пращане е извършено на
26.10.2015г. Общо заплатената сума е в размер на 325.96лв. След приспадане
на извършеното плащане в размер на
325.96лв. от общо дължимата сума в размер на 619.29лв-., остава незаплатено от
длъжника задължение от 293.33лв., която
сума включва: главница от 186.90лв., договорна лихва за периода от 23.07.2015г.
до 07.08.2015г.-12.15лв., такси за периода от 23.07.2015г. до 07.08.2015г.-
94.28лв. След като към сумата по рекапитулацията от 293.33лв. се прибави и
претендираната лихва за забава от 11.62лв за периода от 23.07.2017г. до
31.05.2018г., общият размер на длъжниковото задължение е
304.95лв.(л.85 от първоинстанционното дело)
На 28.07.2016г. в гр.София, между кредитора по процесния договор за потребителски кредит – „***“-ООД
като „цедент“ и въззивния жалбоподател „****“-ЕАД като“цесионер“ е сключен договор за прехвърляне на вземяания (цесия),по
силата на който вземанията на цедента се
прехвърлят на цесионера – въззивник.В Приложение №1, което е неразделна част от
договора са индивидуализирани прехвърлените вземания. Съгласно данните от
последното, намиращи се на л.`9 от
първоинстанционното дело, вземането спрямо въззиваемия Я. Кр.Т. е
индивидуализирано чрез ЕГН и
местожителството на длъжника, номера на договора и датата на сключването му,
размера на дължимата сума и пр.
Изпратеното на регистрираните постоянен и настоящ
адрес на длъжника, писмо с характер на уведомление по чл.99,ал.3 от ЗЗД, не е
връчено на длъжника, тъй като последният е сменил адреса си и няма данни за актуална адресна
регистрация.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Между неучастващото в делото юридическо лице – „****“-ООД
и ответника по въззивната жалба Я. Кр.Т. е съществувало валидно правоотношение,
произтичащо от договор за потребителски кредит №****, сключен на 18.02.2015г.
Възражението на процесуалния представител на
длъжника, че същият не е подписан от него, се опровергава от заключението на
приетата в първата инстанция графологична експертиза.
Възражението на особения представител адв. И.Н. за
недействителност на договора, поради това, че формата му не отговаря на
изискванията на чл.10,ал.1 от ЗПК и липсва погасителен план, също е
неоснователно. – Вярно е, че ксерокопието на договора за наем, представено с
исковата молба не отговаря на изискванията на чл.10,ал.1 от ЗПК, тъй като
щрифтът е изключително ситен и нечетлив и не е представен погасителен план, но
от представения оригинал на договора и всички книжа по кредитното досие (л.88 и
сл.) се установява, че изискванията на чл.10,ал.1 от ЗПК са спазени. Елементи
на погасителен план се съдържат в самия договор на банков кредит, а погасителен
план на отделен хартиен носител е представен на л.87 от делото.
От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че кредиторът е изпълнил
задължението си за предоставяне на договорената сума от 350лв., но длъжникът е
изпълнил частично договорното си задължение за възстановяване на паричното задължение чрез седмични
погасителни вноски, поради което съгласно счетоводните записвания дължи
исковата сума от 304.95лв.
Съгласно чл.99,ал.1 от ЗЗД,кредиторът може да
прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на
вземането не допускат това. Съгласно ал.2,прехвърленото вземане преминава върху
новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности,
включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.Съгласно ал.3,
предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде
на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането,
както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне и съгласно
ал.4,прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня,
когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
В правната
теория прехвърлянето на вземания се нарича цесия. Тя представлява договор между кредитори, без
участието на длъжника, и неговото действие се изразява в преминаването на
вземането от предишния кредитор( цедент) върху новия кредитор ( цесионер), от
което следва, че първият изгубва вземането от момента на сключването на
договора, а вторият го придобива. За сключването на договора е необходимо да се
постигне съвпадане на насрещната воля на цедента и цесионера, като съгласието на длъжника, който не е
страна по сделката, е без значение. В разпоредбата на чл.99,ал.4 от ЗЗД е предвидено ограничение относно действието на
цесията по отношение на длъжника и на третите лица, което практически се изразява в следното:
Цесионният договор няма действие спрямо длъжника докато цесията не му бъде
съобщена, не в смисъл, че изобщо няма задължение към новия кредитор (
цесионера), а в смисъл, че може да плати
с погасителен ефект на предишния кредитор ( цедента), който вече е
изгубил вземането си. Т.е. чл.99,ал.4 от ЗЗД урежда изключение от правилото на
чл.75,ал.1 от ЗДД, според което
изпълнението към не кредитор не освобождава длъжника от задължението му.
Какви са
данните в случая? – Безспорно е
установено, че кредиторът по договора за банков кредит – неучастващото в делото
ЮЛ – „****“-ООД е цедирал на настоящия
въззивник „****“-ЕАД, вземанията си към различни длъжници, едно от които е вземането срещу въззиваемия Я.К.Т., ЕГН-********** по Договор
за потребителски кредит №*********, сключен на 18.02.2015г., като цедентът е упълномощил цесионера да уведоми
длъжника за цесията. Няма данни съобщението за цесията, изпратено от цесионера да
е достигнало до адресата, тъй като същият е сменил адреса си и новият му адрес
е неизвестен. По изложените по-горе съображения, от този факт не следва, че длъжникът няма
задължение към новия кредитор, който е придобил вземането на банката-кредитор.
Обратно, със сключването на договора за цесията, кредиторовите права преминават от цедента към
цесионера. Незнанието на длъжника за прехвърлянето на вземането в смисъла,
предвиден в чл.99,ал.4 от ЗЗД, не го
освобождава от изпълнение на
задължението, а гарантира правата му в
случай, че след цедирането на вземането е платил на предишния кредитор. В процесния случай обаче не се твърдят и не
са осъществени факти, който да се подведат под тази нормативна хипотеза. – Въззиваемият Я.Т. като длъжник по договор
за кредит, сключен с първоначалния кредитор „****“-ООД, след прехвърляне на вземането към него на
въззивния жалбоподател „***“-ЕАД, дължи плащане на новия кредитор. Съгласно заключението на експертизата, след
цесията, същият не е престирал плащане
на предишния кредитор, за да се позовава на разпоредбата на чл.99,ал.4 от ЗЗД
за евентуално освобождаване от задължението
до размера на сумата, платена на субект, който е изгубил качеството на
кредитор.
По
изложените съображения, въззивният съд приема, че оплакването на въззивника за
недължимост на исковата сума, основано
на неуведомяването му за извършена
цесия, е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Трябва да се посочи,
че законодателят не е регламентирал изричен ред, по който длъжникът следва да
бъде уведомен за прехвърляне на вземането. В правната теория и в съдебната
практика се приема, че уведомяването може да стане и във висящ исков процес с
участието на длъжника. Макар да е без
значение за изхода на делото, в настоящия случай може да се приеме, че след образуването на първоинстанционното
производство, длъжникът вече е знаел за
цесията, уведомен е за новия кредитор и
при съобразяване на всички факти и обстоятелства, настъпили до
приключване на съдебното дирене, трябва да се приеме, че е надлежно уведомен за прехвърляне на
вземането, и като резултат от това дължи
изпълнение на въззивника „****“-ЕАД.
Какви суми дължи ответика по въззивната жалба Я.Т.
на въззивния жалбоподател „Фронтекс Интернешънъл“-ЕАД?
От данните в погасителния план и заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, се установява, че незаплатената част от главницата е 186.90лв.,т.е. колкото се
претендира с ИМ. Длъжникът не е представил доказателства за плащане на
претендираната сума. Затова претенцията за заплащане на главница е изцяло
основателна и следва да бъде уважена. Върху
присъдената сума, ответникът по иска дължи и претендираната законна
лихва, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.06.2018г. до окончателното
изплащане на задължението.
По отношение на претендираната възнаградителна лихва, съдът посочва, че по своята правна същност
тя представлява печалбата на кредитора от предоставянето на кредита. Няма
пречка същата да бъде в по-голям размер от законната лихва. В процесния случай
съдът счита, че уговорената лихва в размер на 47.81лв. за 45 седмици при отпуснат кредит от 350лв.,не противоречи
на добрите нрави. Съгласно неоспореното заключение на експертизата дължимата от длъжника сума за договорна лихва е в
размер на 12.15лв.,- както е заявена в ИМ.
При забава на плащането, страните са уговорили
заплащане на законната лихва. Съгласно заключението на експертизата, лихвата за забава за претендирания
период е
11.62лв., както се претендира в ИМ.
Относно претендираните
такси в размер на 94.28лв. за периода от 23.07.2015г. до 07.08.2015г.,
съдът приема следното:
В обстоятелствената част на ИМ се твърди, че
страните са уговорили „такса за оценка
на досие“ в размер на 17.50лв. и такса „ домашно посещение“ в размер на
203.98лв., или общо такси в размер на 221.48лв. Ищецът претендира дължимост на такси общо в размер на 94.28лв.,
без да разграничава дела в тази сума на
двете уговорени такси. Настоящият
съдебен състав обаче приема, че и двете такси попадат в хипотезите на чл.10а от ЗПК.
Съгласно
чл.10а,ал.2 от ЗПК, , кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисионни, свързани с усвояване и управление на кредита. Уговорената такса „домашно посещение“
представлява домашна доставка на заетата сума в брой и седмично домашно
събиране на вноските. С оглед характера на тази услуга, съдът приема, че
същата противоречи на императивната
разпоредбата на чл.10а,ал.2 от ЗПК, тъй като е свързана с усвояване на сумата
по кредита от потребителя. Освен това, кредиторът не е представил
доказателства, че реално е извършвал услугата „домашно посещение“.
Съгласно чл.10а,ал.4 от ЗПК, видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и
точно определени в договора за потребителски кредит. В процесния случай уговорката за такса“оценка
на досие“ е неясна. – Ако се касае за
предварителна оценка на кредитоспособността на длъжника, тази дейност се извършва в интерес на
кредитора и няма правно или морално основание разходите по нея да се възлагат
на длъжника. Ако се касае за извършване на услуга след сключването на договора,
същата е свързана с усвояването на кредита и противоречи на разпоредбата на
чл.10а,ал.2 от ЗПК.
Мотивиран от изложеното, въззивният съд приема, че
длъжникът Я.Т. (ответник по въззивната жалба) дължи на цесионера „****“-ЕАД,
следните суми, произтичащи от Договор за потребителски кредит №****, сключен на
18.02.2015г. между длъжника и цедента „****“-ЕАД: 186.90лв. – незаплатена част
от главницата, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 25.06.2018г. до
окончателното изплащане; 12.15лв.- незаплатена част от договорната
възнаградителна лихва за периода от 23.07.2015г. до 07.08.2015г; 11.62лв.,
лихва за забава за периода от 23.07.2015г. до 31.05.2018г.
Длъжникът не дължи претендираната сума за такси от
94.28лв., тъй като клаузите, с които същите са договорни са нишожни на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД, като
противоречащи на закона – на чл.10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК.
От изложеното е видно, че въззивният съд достига до
краен правен извод, който частично се различава от този на първоинстанционния.
Поради това обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която е
отхвърлен предявеният от ищеца „****“-ЕАД против ответника Я.К.Т., иск по чл.422 от ГПК за
установяване съществуване на вземане за следните суми: 186.90лв. – незаплатена
част от главницата; 12.15лв.- незаплатена част от договорната възнаградителна
лихва за периода от 23.07.2015г. до 07.08.2015г; 11.62лв., лихва за забава за
периода от 23.07.2015г. до 31.05.2018г и в частта, в която е обезсилена за същите суми,
Заповед№2859/27.06.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д.№4601/2018г. по описа на Плевенски районен съд.В отменената
част, на основание чл.271 от ГПК
въззивният съд постановява друго, с което признава за установено на основание
чл.422 от ГПК, че Я.К.Т. дължи на „****“-ЕАД,
следните суми, произтичащи от Договор за потребителски кредит №***,
сключен на 18.02.2015г. с „** ***“-ООД, вземането по който са прехвърлени на „****“-ЕАД,
с договор за цесия от 28.07.2016г, и за които суми по ч.гр.д.№4601/2018г. на ПлРС е издадена
Заповед №***/27.06.2018г. за изпълнение на парично вземане по чл.410 от ГПК. .:
-186.90лв. ( сто осемдесет и шест лв. и 90ст)–
незаплатена част от главницата, ведно със законната лихва, считано от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК –
25.06.2018г. до окончателното изплащане;
- 12.15лв.(дванадесет лв. и 15ст)- незаплатена част
от договорната възнаградителна лихва за периода от 23.07.2015г. до 07.08.2015г;
- 11.62лв.(единадесет лв. и 62ст)- лихва за забава
за периода от 23.07.2015г. до 31.05.2018г.
В останалата част, в която е отхвърлен предявеният
от ищеца против ответника установителен иск по чл.422 от ГПК за сумата от 94.28лв.-
такси за периода от 23.07.2015г. до07.08.2015г., обжалваното решение като
правилно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото в двете инстанции, въззивният жалбоподател, който е ищец в
първата инстанция и заявител в заповедното производство, има право да получи
претендираните от него разноски съобразно уважената част от иска, както следва:
В заповедното производство са направени разноски в
размер на 75лв., от които 25лв.-д.т. и 50лв.-юрк.възнаграждение. При уважена
част 210.67лв. от искова претенция в размер на 304.95лв., ответникът по въззивната жалба Я.Т., дължи разноски за заповедното
производство в размер на 51.80лв.
В първата инстанция са направени разноски от 775лв., посочени в списъка по
чл.80 от ГПК на л.100 от първоинстанцонното дело, от които 175лв.-държавна
такса, 150лв.-юрк.възнаграждение,
150лв.-депозит за вещо лице, 300лв.-депозит за особен представител. Съобразно уважената част, въззивнкът следва
да получи заплащане на разноски от 535.40лв.
За въззивна инстанция в молбата на л.36 се претендират разноски от
25лв.-държавна такса, 150лв- юрк. възнаграждение и 300лв.-депозит за особен
представител, или общо 475лв. Въззивният съд определя разноските за настоящата
инстанция в размер на 425лв., тъй като на основание чл.78,ал.8 от ГПК
определя юрк.възнаграждение в размер на
100лв, вместо претендираното 150лв.С оглед
уважената част от иска, респ. въззивната жалба, въззиваемият дължи разноски от
293.60лв.
В частта, в която
ищецът е осъден да заплати разноски по сметка на РС в размер на 200лв.,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено, тъй като експертизата е
спомогнала за изясняване обстоятелствата по делото.
Съгласно чл.280,ал.3 във
вр. чл.69,ал.1,т.1 от ГПК настоящето
въззивно решение не подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения,
Плевенският окръжен съд, ІV-ти въззивен граждански състав, на основание чл.271 от ГПК
Р Е
Ш И :
1. ОТМЕНЯ
като неправилно РЕШЕНИЕ
№1760/24.09.2019г. на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, ХІІІ-ти
гр.с-в, постановено по гр.д.№7219/2018г. по описа на същия съд В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният
от ищеца „****“-ЕАД против ответника Я.К.Т.,
иск по чл.422 от ГПК за установяване съществуване на вземане за следните суми:
186.90лв. – незаплатена част от главницата; 12.15лв.- незаплатена част от
договорната възнаградителна лихва за периода от 23.07.2015г. до 07.08.2015г;
11.62лв., лихва за забава за периода от 23.07.2015г. до 31.05.2018г и В
ЧАСТТА, в която е обезсилена за
същите суми, Заповед№***/27.06.2018г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№4601/2018г. по описа на Плевенски районен
съд, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че Я.К.Т., ЕГН-**********, с регистриран
постоянен адрес ***, ДЪЛЖИ на „***“-
ЕАД, ЕИК -***, със седалище и адрес на управление в гр.С., ул.“***“№**, ет.**, следните суми, произтичащи от
Договор за потребителски кредит №***, сключен на 18.02.2015г. с „****“-ООД,
вземането по който са прехвърлени на „****“-ЕАД, с договор за цесия от 28.07.2016г,
за които по ч.гр.д.№4601/2018г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско
отделение, е издадена Заповед №***/27.06.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК:
-186.90лв. (
сто осемдесет и шест лв. и 90ст)– незаплатена част от главницата, ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК – 25.06.2018г. до окончателното изплащане;
-
12.15лв.(дванадесет лв. и 15ст)- незаплатена част от договорната
възнаградителна лихва за периода от 23.07.2015г. до 07.08.2015г;
-
11.62лв.(единадесет лв. и 62ст)- лихва за забава за периода от 23.07.2015г. до
31.05.2018г.
2. ПОТВЪРЖДАВА
като правилно РЕШЕНИЕ №1760/24.09.2019г. на Плевенски районен съд, Гражданско
отделение, ХІІІ-ти гр.с-в, постановено по гр.д.№7219/2018г. по описа на същия
съд, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
3.ОСЪЖДА Я.К.Т.,
ЕГН-**********, с регистриран постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „****“- ЕАД,
ЕИК -***, със седалище и адрес на управление в гр.С., ул.“***“№**, ет.**, на основание чл.78 от ГПК, РАЗНОСКИ за
заповедното производство в размер на 51.80лв.( петдесет и един лв. и 80ст)
4.ОСЪЖДА Я.К.Т.,
ЕГН-**********, с регистриран постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „****“- ЕАД,
ЕИК -***, със седалище и адрес на управление в гр.С., ул.“***“№**, ет.**, на основание чл.78 от ГПК, РАЗНОСКИ за първа
инстанция в размер на 535.40лв.( петстотин тридесет и пет лв. и 40ст)
5.ОСЪЖДА Я.К.Т.,
ЕГН-**********, с регистриран постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „****“- ЕАД,
ЕИК -****, със седалище и адрес на управление в гр.С., ул.“***“ №*** ет.**, на основание чл.78 от ГПК, РАЗНОСКИ за въззивна
инстанция в размер на 293.60лв.( двеста деветдесет и три лв. и 60ст.)
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: