РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. Перник, 11.02.2020 г.
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданска колегия, в открито съдебно заседание проведено дванадесет и осми
януари две хиляди и двадесета година, в състав:
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ
ВЕЛИЧКОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ:
ДИМИТЪР КОВАЧЕВ |
|
|
АНТОНИЯ АТАНАСОВА
- АЛЕКСОВА |
като
разгледа докладваното от съдия Атанасова-Алексова в. гр. д. №
864 / 2019 по описа на ОС - Перник, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл. 258
и сл. от ГПК, образувано по въззивна
жалба подадена
ОТ: Областна дирекция на МВР Перник,
представлявана от директора Д.И.П., чрез пълномощника главен юрисконсулт З.В.
ПРОТИВ: РЕШЕНИЕ № 1648 / 07.11.2019г., постановено
по гр. дело № 3275/
2019 г. по описа на PC – Перник.
С жалбата
първоинстанционното решение се оспорва изцяло, като незаконосъобразно, постановено в противоречие
с материалния закон, неправилно и необосновано.
В подадената
въззивна жалба се излагат доводи, че допълнителните възнаграждения, които са
предмет на обективно съединените искове на ищеца, се изплащали според
определения от министъра на вътрешните работи ред, съобразно който сумите по
предявената искова претенция не могат да бъдат изплатени, тъй като нямало
правно основание за това. Средствата за възнаграждение се отпускали от
първостепенния разпоредител с бюджет, а ОДМВР подавало само данни за часовете
положен труд. Изложеното било основание да се оспорва материалноправната
легитимация на ОДМВР - Перник по предявените искове. В обжалваното решение се
съдържали мотиви относно допустимостта на предявените искове, без съдебния
състав да вземе предвид обстоятелствата, свързани с обективната невъзможност на
директора на ОДМВР - Перник да определя размера на получаваното възнаграждение
извън предвидения от министъра ред за часове извънреден труд. Не се оспорва
броя на часовете за извънреден труд от служителя, те били отразени в
изготвените протоколи, но следвало да бъде взета предвид съществуващата за
процесния период обективна невъзможност да бъдат отразени всички часове над
определените лимити в чл. 187, ал. 7 от ЗМВР /т.е. да бъдат счетоводно
въведени, отчетени и изчислени/, която не било обусловено от решение или действие
на директора на ОДМВР Перник, а от заложена техническа невъзможност да бъде
сторено това в счетоводния софтуер на МВР, за който ОДМВР - Перник нямало
възможности за въздействие и манипулация.
Постановеното от първоинстанционния съд решение, с
което е уважен предявения иск за допълнително възнаграждение за нощен труд,
обосновано на норма от Наредбата за структурата организацията на работната
заплата, приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г., било незаконосъобразно поради
допуснат тежък порок - противоречие с няколко материално-правни разпоредби -
чл. 2, ал. 2 и ал. 3 на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
чл. 1- ал.1 и 3 и чл. 143, ал. 1 от КТ. чл. 179. ал. 2 от ЗМВР.
Следвало да се има предвид и обстоятелството, че
полагането на нощен труд не било сред изрично изброените в чл. 178. ал. 1 от ЗМВР основания за изплащане на допълнително възнаграждение. Било налице полагане на труд в рамките на работната смяна
по график, което не можело да бъде прието за извънреден труд по смисъла на чл.
143. ал.1 от КТ - извънреден е трудът, полаган от служителя само извън
работната му смяна - нито ищецът твърдял, нито съдът бил стигнал до извода, че
предявената искова претенция за заплащане на нощен труд е свързана с полагане
па труд извън работното време на служителя. За да се твърди положен извънреден
труд, който не бил заплатен от ответника, следвало ищецът действително да бил
работил извън установеното за него работно време по график.
В
законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна,
е подала отговор на въззивната жалба, с подробно изложени съображения по
съществото на спора.
Твърди, че тъй
като в Наредби № 81213-776/29.07.2016г, приложима към процесния период
01.04.2017г. до 30.09.2017г., липсвала изрична регламентация за преизчисляване
на нощния труд в дневен, не бил посочен алгоритъм за преизчисляване, била
налице празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Липсата на такава
норма не следвало да се тълкува, като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове пощен труд в дневен.
При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в
МВР, следвало субсидиарно да се приложи чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.), която гласяла,
че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. Обратното разбиране би поставило в
неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо работниците но
трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ. Същото е
възприето и в Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на
ОСГТК на ВКС- в този смисъл са и мотивите към т. 23, макар и по повод въпроса
освободени ли са държавните служители в МВР от заплащане на държавни такси.
Твърди, че такова разбиране би било в противоречие с
изискванията за равно третиране и забрана за дискриминация в областта на
заетостта и упражняване правото на труд, установени с разпоредбите на ЗЗДискр.
и Директива 2000/78/ЕО.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован не изпраща представител
не изразява становище по съществото на делото,
В съдебно заседание въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител,
с писмена молба депозирана преди провеждане на откритото съдебно заседание моли
да бъде даден ход на делото в тяхно отсъствие,
по същество моли да бъде оставена жалбата без уважение, а решението на първоинстанционния
съд, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Твърди се че соченото
във жалбата не отговаряло на действителното фактическо положение.
Моли за присъждане направените разноски, представя списък по чл. 80 от ГПК,
сочи че адвокатския хонорар бил съобразен с чл. 2, ал.5, вр. с чл. 7, ал.2 от
Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения
Пернишки окръжен съд,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
С Решение № 1648 / 10.06.2019г. по гр.д. №
3275 / 2019г. по описа на Районен съд Перник, първоинстанционния съд e осъдил
ОД на МВР- гр.Перник, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.Перник,
ул.”Самоков“ 1, да заплати на К.С.М., с ЕГН:********** и адрес:*** сумите,
както следва:
-
сумата в размер на 580,92 лв.,
представляваща дължимо възнаграждение за изработен, но незаплатен извънреден
труд в размер на 94 часа, за периода от 01.04.2017г. до 30.09.2017г.,
-
сумата от 102,31 лв., представляваща обезщетение за забава върху
неизплатеното трудово възнаграждение за положения от ищеца извънреден труд за
периода 31.07.2017г. – 22.05.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
23.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
-
сумата в размер на 248,00 лв.,
представляваща неплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при
сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни
за периода 01.04.2017г.- 30.09.2017г.,
-
сумата от 42,76лв., представляваща
обезщетение за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за положения
от ищеца нощен труд, считано от датата на забава до 22.05.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 23.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
-
сумата от 500,00лв., представляваща
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Допуснал е предварително изпълнение на решението в частта му, касаеща
неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения.
Осъдил е ОД на МВР - гр.Перник да заплати
по сметка на Пернишки районен съд сумата от 50,00лв., представляваща
дължимата се държавна такса и сумата от 200,00лв., представляваща направени по
делото разноски за експертизи.
С исковата молба
са предявени обективно и субективно съединени искове с правни основания, както
следва:
- с правно
основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата в размер на 580,92лв., представляваща дължимо възнаграждение за
изработен, но незаплатен извънреден труд в размер на 94 часа, за периода от
01.04.2017г. до 30.09.2017г., както сумата от 102,31лв., представляваща
обезщетение за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за положения
от ищеца извънреден труд за периода 31.07.2017г. – 22.05.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 23.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
-с правно
основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата в размер на 248,00лв., представляваща неплатено възнаграждение за
положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време с
превръщане на нощните часове в дневни за периода 01.04.2017г.- 30.09.2017г.,
сумата от 42,76лв., представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното
трудово възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, считано от датата на
забава до 22.05.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 23.05.2019г. до окончателното
изплащане на задължението.
Районният съд е уважил така предявения иск, като е приел, че страните са били
обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, тъй като ищецът е бил държавен
служител в ОД на МВР-гр. Перник. Тъй като липсвала изрична регламентация за преизчисляване
на нощния труд в дневен, в действащите към процесния период две Наредби №
8121з-592/25.05.2015г и № 8121з-776/29.07.2016г., приложими към процесния
период 01.04.2015 г. до 30.11.2017г.,
следващи Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г.)
в която се е съдържала разпоредбата на чл. 31, ал. 2, предвиждаща, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. и доколкото в последните две наредби
е посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не е
посочен алгоритъм за преизчисляване, била налице празнота и следвало да се
приложи субсидиарно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време,
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време или коефициент
1.143, тъй като противен случай биха се поставил държавния служител в МВР в
неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито
правоотношения се регулират от КТ, както и тези работещи по служебно
правоотношение по ЗДС. Това тълкуване
било и в съответствие и с основния правен принцип за равенство и недопускане на
дискриминация, закрепен и в чл. 6 от КРБ и чл. 14 от ЕКЗПЧОС. Конституцията на Република България
утвърждавала, като основно достижение на социалната държава правото на труд и
изрично прогласявала гаранции за пълноценната му реализация. Основният закон
гарантирал равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед
на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на
труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички
служители, полагащи труд. Поради това включеният в рамките на дежурството нощен
труд на ищеца следвало да бъде приравнен на дневно работно време, на която
основа и следвало да бъде определен реално положеният от него труд за исковия период.
Първоинстанционният съд намерил, че превръщането на нощните часове в дневни
съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се извършвало при сумирано изчисляване на работното
време, но това не означавало, че спрямо нощните часове не се прилага чл. 8 от
НСОРЗ. Съгласно чл. 8 за всеки отработен час или за част от него между 22, 00
ч. и 6, 00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0, 25 лв. С оглед на това
двете разпоредби се прилагали едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1. 143 и за
същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд, поради което счел исковата претенция за заплащане на извънреден
труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен
труд в дневен, за доказана по основание.
От фактическа страна от събраните в
първоинстанционното производство доказателства се установява, ищецът К.С.М.,
през процесния период със Заповед от *** на Директора на ОД на МВР Перник е
заемал длъжност: *** към ** РУ ОДМВР – гр.Перник, считано от *** до ***.
От
представените първоначално и допълнително заключение на вещото лице по
допуснатата съдебно икономическа експертиза се установява, че основното месечно възнаграждение на К.С.М.
е в размер на сумата 682,00лв.,
съобразно часовата ставка е в размер на сумата от 4,12лв на час. Извънредния труд се изчислявал
в размер на 6,18 лева /6,1865/на час. Съгласно протокол за положения труд от
служителите, работещи на смени във *** РУ-Перник за второ тримесечие на 2017г.
- К.С.М. имал общо отработени часове по
график 648 часа, при норма за периода от 480 часа и часове за компенсиране с
възнаграждение от 100 часа. Протоколът
бил утвърден от ВИД директор ОД МВР –Перник. Изплатен на лицето за м.06.2017г. извънреден труд 100
часа по 6,1865 в общ в размер на 618,65 лева. Съгласно протокол за положения
труд от служителите, работещи на смени във *** РУ-Перник за трето тримесечие на
2017г. К.С.М. имал общо отработени часове по график 576 часа, при норма за периода 480 часа и часове за
компенсиране с възнаграждение от 70 часа. Протоколът бил утвърден от ВИД
директор ОД МВР -Перник. Изплатени на лицето за м. 09.2017г. извънреден труд 70
часа по 6.1865 в общ в размер 433,06 лева.
Положения нощен труд от 392 часа
превърнат в дневен труд от 56 часа за периода от 01.04.2017г до
30.09.2017г., от които за второ тримесечие на 2017г.-31 часа и за трето
тримесечие 25 часа.
Неплатения положен извънреден труд за периода от 01.04.2017г до 30.09.2017г
бил в размер на сумата 581,53 лева, от които за второ тримесечие на 2017г.
- 420,68 лева и за трето тримесечие
160,85лева.
Неплатената сума за приравнени нощни часове в дневни часове, като
извънреден труд се изчислявали в размер на 248,44 лева. от които за второ
тримесечие 2017г.- 137,78 лева и за трето тримесечие 110,66 лева.
След като взе предвид
направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен
съд, за да се произнесе взе предвид следното :
Въззивната жалба се
явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна,
имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи
на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно
проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият
окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено
от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената
от закона форма.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният
съд е ограничен от изложеното в жалбата. Преценявайки изложените доводи, становището
на насрещната страна, както и събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното:
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо,
като предявените пред районния съд обективно и субективно съединени искове са с
правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. с ал. 6 вр. чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР и
чл. 86 от ЗЗД.
Няма спор между страните, това се установи и от писмените
доказателства по делото, че ищецът е полицейски служител, т.е държавен служител
и по силата на нормата на чл. 142, ал. 1 ЗМВР, в редакцията й действаща в процесния период и статута му се урежда от
този закон.,
По отношение на
възражението на въззивника за липса на надлежна материалноправна легитимация по
предявените срещу него искове в първоинстанционното производство въззивният съд
намира, че същото се явява е неоснователно, поради следните съображения:
Областните дирекции на
Министерство на вътрешните работи са самостоятелни юридически лица, различни от
обособеното като юридическо лице МВР, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл.37,
ал.2 от ЗМВР. Безспорно Министерството
на вътрешните работи и областните дирекции, които са основни негови структури,
са отдели и самостоятелни юридически лица, което обстоятелство се извлича от
разпоредбите на Глава трета към ЗМВР. Министерството на вътрешните работи е
държавен орган на издръжка на републиканския бюджет, а Министърът на вътрешните
работи е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити в Министерството на
вътрешните работи. От своя страна Директорите на ОД МВР са второстепенни
разпоредители с бюджетни кредити в Министерството на вътрешните работи. Безспорно е също, че съгласно чл. 27, ал.1 и
ал.2, изр.1 от ГПК, в производството по граждански дела, предмет на уредба от
този кодекс, за процесуално правоспособен е признат този, който е правоспособен
по материалното право, както и държавните учреждения, които са разпоредители с
бюджетни кредити. Доколкото и МВР, и ОД на МВР са юридически лица по силата на
ЗМВР, то те са и процесуално правоспособни на основание чл.27, ал.1 от ГПК.
Директорът на ОД на МВР е определен като второстепенен разпоредител с бюджетни
кредити, от което произтича, че той е и надлежния ответник по иска на ищеца. За
съда при определяне на материалноправната легитимация е от значение също така и
обстоятелството, че на ОД на МВР – гр. Перник е било възложено на основание чл.
33, т. 9 от ЗМВР, да обслужва по линия на финансовото, материално-техническото
осигуряване и административно обслужване, преназначените служители, в т.ч. и
ищеца. Именно в тази дирекция са изготвени и ведомости за изплатените трудови
възнаграждения на ищеца, като същата ОД на МВР след завеждане на делото е начислявала
и изплащала суми за извънреден труд положен от ищеца през процесния периода, т.е.
именно на ОД на МВР Перник е било възложено отчитането и изплащането на положения
от ищеца изварден труд по ЗМВР. Обезщетението по чл. 187, ал.6 от ЗМВР се дължи
на служителя за службата му в МВР и затова въззивният съд намира, че надлежно
легитимиран да отговаря за това задължение е ОД на МВР- Перник, поради което
правилно е разгледано производството по делото с надлежен ответник. /В
този смисъл са и Решение №99/03.07.2019 по дело №1876/2018 на ВКС, ГК,
IV г.о. и Решение
№311/08.01.2019г. по г.д.№1144/2018г. на ВКС, IV г.о./
Спорът между страните касателно настоящия казус е за това,
дали при заплащане и компенсиране на извънреден труд на полицейски органи със
статут на държавни служители предвид
празнотата в нормативната уредба, относно отчитането и заплащането на „нощния
труд“, при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен
труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, прилагайки
се субсидиарно разпоредбите на чл.261 и 262 от КТ и Наредба за структурата и
организацията на работната заплата (обн. ДВ бр.9 от 26.01.2007 г.).
По силата на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд. За процесния период по силата
на изрична законова делегация на чл. 187, ал. 9 ЗМВР и чл. 188 от същи са
действали последователно Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014 г., Наредба №
8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., всички издавани от министъра на вътрешните работи и
всяка от тях уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи.
В първата наредба № 8121з-407 от
11.08.2014 г., изрично е предвидено, че
при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 – чл. 31, ал. 2
от Наредбата. Посочената разпоредба е отменена с Наредба № 8121з-592 издадена
от Министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от
01.04.2015 г., отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.д. №
5450/2016 г., влязло в сила от датата на постановяването му и обнародвано.
В Наредба № 8121з-592 /обн.ДВ
бр.40 от 02.06.2015 г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн. ДВ бр.60 от 02.08.2016
г./ липсва изрична норма съответстваща на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407
за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143.
Съгласно чл.187 ал.3 от ЗМВР, за
работещите на 8, -12, - 24 -
часови смени държавни служители в МВР, какъвто е и ищецът по делото, работното
време се изчислява сумирано за тримесечен период, като определянето на
24-часова смяна е по изключение. Нормата на чл.187 ал.3 от ЗМВР изрично визира,
че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00ч.
и 6,00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. Съгласно чл.187
ал.5 т.2 от ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира със възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период - за служителите, работещи на смени, като съгласно ал.6 на
чл.187 ал.6 от ЗМВР, извънредният труд по ал.5 се заплаща с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение. Чл.187 ал.7 от ЗМВР
предвижда, че извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен
период и 280 часа годишно. ЗМВР прави ясно разграничение между извънреден и
нощен труд и допълнителните възнаграждения, следващи се за извънреден труд /чл.178
ал.1 т.3 вр. чл.187 ал.6 ЗМВР/, съответно за нощен труд /чл.179 ал.1 ЗМВР/.
Липсата обаче в приложимите
Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и в Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. на
изрична норма, съответстваща на чл.31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407, за преобразуване
на часовете нощен труд с коефициент 1.143 в дневен, противно на ищцовите
твърдения, не е празнина в правото и не съставлява липса на специален регламент
за служителите на МВР, а е съответствие със законовата уредба в чл.187 ал.1 и
ал.3 изр. последно от ЗМВР, поради което съдът приема, че не е налице празнота
в правото, която по силата на чл.46 ал.2 от ЗНА да бъде запълнена от общата
трудова норма на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, приложима само в обхвата по чл.2 ал.2 и
ал.3 от същата. Изричната уредба в специалния ЗМВР, досежно продължителността,
отчитането, заплащането на полагания от държавните служители в МВР труд на
смени при сумирано изчисляване на работното време, допускаща съотношението на
нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната
продължителност на полаганият през нощта труд от държавните служители, работещи
на смени в системата на МВР е 8:8, което води до коефициент 1 и води до извода
за неприложимост на общите разпоредби на КТ и НСОРЗ, предвиждащи различен
законодателен подход за работещите по ТПО. Съгласно чл.9 ал.2 от НСОРЗ, при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, който за работещите по ТПО е 1,143 /8:7=1,143/.
Разпоредбата на чл.9 ал.2 от НСОРЗ обаче следва да бъде тълкувана във вр. с
ал.1 на чл.9 от същата наредба и да намира приложение само при работа на смени,
чиято нощна продължителност на работното време е по-малка от тази на дневното,
установени за подневно отчитане на работното време и то за съответното работно
място.
За държавните служители в МВР обаче, какъвто е
ищецът по делото, за работното му място нощната продължителност на работното
време, съгласно чл.187 ал.3 изр. последно от ЗМВР, не е по-малка от тази на
дневното, като съотношението помежду им е 1 /8:8/, поради което общата трудова
норма на чл.9 ал.2 от НСОРЗ не намира приложение за служителите в МВР, работещи
на смени и не е налице празнина в правото, която да бъде запълвана от нея,
предвид наличната специална уредба в ЗМВР. С оглед съотношението 1 /8:8/ между
нормалната продължителност на дневното и нощно работно време на държавните
служители в МВР, сред които и ищеца, при тях не се налага преобразуване на
нощния труд в дневен, поради което и претенцията на ищеца за заплащане на
допълнително възнаграждение за своеобразен извънреден труд, получен след
преобразуване на часовете положен нощен труд към дневен такъв, е недоказана по
основание, което обуславя отхвърляне изцяло на предявеният иск, като
неоснователен и недоказан.
Това е така и доколкото превръщането на
нощните часове в дневни, съгласно общата трудова норма на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, е
установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на
извънреден труд. Целта на коефициента по чл.9 ал.2 от НСОРЗ е да определи така
възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през
нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа. Следователно в тези случаи
работникът или служителят не работи извънредно по смисъла на чл.143 ал.1 от КТ
или казано по друг начин, при сумирано изчисляване на работното време
превръщането на нощните часове в дневни с коефициента по чл.9 ал.2 от НСОРЗ,
има отношение към увеличеното заплащане на нощния труд, а не към натрупването
на часове, чието надвишение да води до извънреден труд. Посочената в чл. 9, ал.
2 от НСОРЗ методология е само с оглед установения начин за отчитане на нормата
фактически положен труд. Въпросната разпоредба се прилага едновременно с
правилата за заплащане на нощния труд - т.е. при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за
тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен
труд /в този смисъл Решение
№ 14/27.3.2012 г. по гр. д. № 405/2011 г.
на IV г.о. на ВКС/.
По изложените съображения, не е налице
твърдяната от ищеца непълнота на подзаконовата нормативна уредба по чл.187 ал.9
от ЗМВР, която не следва на основание чл.46 ал.2 от ЗНА да бъде запълвана по
аналогия с общата трудова норма на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, доколкото това не
отговаря на целта на акта, издаден въз основа на делегационната норма в
съответствие с чл.187 ал.1 и ал.3 от ЗМВР. Доколкото продължителността на
нощното работно време не е по-малка от тази на дневното за служителите на МВР
по специалния ЗМВР, не се налага преобразуване на нощните часове в дневни по
смисъла на чл.9 ал.2 от НСОРЗ и не е необходима методология за отчитане нормата
на фактически положен труд, т.е. не е налице празнота в специалната уредба,
която да бъде запълвана с общата трудова норма по чл.9 ал.2 от НСОРЗ. /В този смисъл и Решение №197/07.10.2019 по
дело №786/2019 на ВКС, ГК, IV г.о./.
Положеният от ищеца труд на смени
през нощта през процесния период за разликата от 1 час над нормалната, съгласно
чл.140 ал.1 от КТ продължителност на нощния труд до допустимата по специалния
ЗМВР продължителност на нощния труд средно 8 часа за всеки 24-часов период,
противно на ищцовото твърдения, не съставлява извънреден труд по смисъла на
чл.143 ал.1 от КТ, доколкото е положен в рамките на нормативно установеното
работно време при работа на смени.
Неоснователни са възраженията в отговора
на въззиваемия, че такова разбиране би било в противоречие с изискванията за
равно третиране и забрана за дискриминация в областта на заетостта и
упражняване правото на труд, установени с разпоредбите на ЗЗДискр. и Директива
2000/78/ЕО, тъй като в чл.1 от Директивата е очертано, че „Целта на настоящата
директива е да регламентира основната рамка за борба с дискриминацията,
основана на религия или убеждение, увреждане, възраст или сексуална ориентация
по отношение на заетостта и упражняването на занятие, с оглед прилагането в
държавите-членки на принципа за равно третиране“, а касателно настоящия случай
не е засегнат нито един от посочените признаци.
Съгласно чл.143 ал.1 от КТ, извънреден е
трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника
или служителя извън установеното за него работно време. При работа от
държавните служители в МВР по служебно правоотношение на смени, извънреден се
явява трудът в брой часове, положен над нормата работни часове за отчетния
период. Изводът за неприложимост по отношение служебното правоотношение на
ищеца по аналогия на нормата по чл.9 ал.2 от НСОРЗ и че получената в резултат
на предвиденото в нея преизчисляване разлика от 346.44 часа труд не съставлява
извънреден такъв, обуславя отхвърляне на предявеният иск за допълнително
възнаграждение за извънреден труд само по отношение на претенцията от 42.76 лв.
за периода от 01.04.2017 – 30.09.2017г., като неоснователен
и недоказан. Положеният от ищеца през процесния период нощен труд в
размер от 0,25лв. на час, установен със заповед на министъра на вътрешните
работи, му е бил заплатен.
Видно от събраните по делото и неоспорени от
страна на въззивника писмени
доказателства и заключения на вещото лице, ищецът К.С.М. е имал отработени 264
часа извънреден труд, от които са изплатени суми от 1051.71 лв. за положен
извънреден труд от 170 часа и са останали неизплатени 94 часа по 6.18 лв. на
час за извънреден труд или общо сумата от 580.92лв. Видно от
събраните пред първоинстанционния съд доказателства ищецът през
процесния период е положил извънреден труд, работейки при сумарно отчитане на
работното време, превишаващо заложените 70 часа за тримесечие, като за второ
тримесечие на 2017г. / 01.04.2017г.-30.06.2017г./ неизплатени са останали 68 ч.
или сумата от 420.42 лв., а за трето тримесечие на 2017 г. /
01.07.2017г.-30.09.2017г./ не изплатени са останали 26 часа или сумата от
160.68лв., за които му се следва заплащане представляващо допълнително
възнаграждение по чл.187 ал.6 ЗМВР.
Предвид изложеното предявеният осъдителен
иск за заплащане на сумата от 580.98 лева за положен извънреден труд за
периода м. 01.04.2017г.- 30.09.2017г. се явява основателен и доказан и като
такъв правилно е уважен от първоинстанционния съд и решението в тази му час
следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Предвид основателността на иска за положен
извънреден труд се явява основателен и предявения иск за заплащане обезщетение
за забава за неплатеното възнаграждение за извънреден труд за периода от
31.07.2017г.-22.05.2019г. в размер на сумата от 102.31 лв. и
първоинстанционното решение в тази му част също следва да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно
В останалата му част с оглед изложените
мотиви досежно претенцията за сумата в
размер на 248,00 лв., представляваща
неплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано
изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни за
периода 01.04.2017г.- 30.09.2017г., както и евентуалния иск за сумата от 42,76лв., представляваща обезщетение за
забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за положения от ищеца нощен
труд, считано от датата на забава до 22.05.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
23.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението, се явяват
неоснователни и решението в тази му част следва да бъде отменено, а исковете да
бъдат отхвърлени.
Поради частичната основателността на жалбата на въззивника се
следват разноски за настоящото производство, но доколкото няма искане да се
присъдят в настоящото производство, съдът не дължи произнасяне.
С оглед резултата от обжалването и своевременно направените
искания, на въззиваемия К.С.М. на осн чл. 273 във връз. с чл.78 от ГПК следва
да се присъди сумата от 200.00 лева, представляваща съразмерно на уважената
част от иска сторените от него пред въззивната инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 05.12.2019г. / л.17/
в размер на 400.00 лв.
Предвид изложеното Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1648 от
07.11.2019г., постановено по гр.д. № 3275 / 2019г. по
описа на Районен съд Перник, в частта с която ПРС е осъдил ОД на МВР - гр.Перник, с ЕИК:*********
и адрес на управление: гр.Перник, ул.”Самоков“ 1, да заплати на К.С.М., с ЕГН:**********
и адрес ***, сумата в размер на 248,00лв., представляваща неплатено
възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на
работното време с превръщане на нощните часове в дневни за периода
01.04.2017г.- 30.09.2017г., както и сумата от 42,76лв., представляваща
обезщетение за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за положения
от ищеца нощен труд, считано от датата на забавата до 22.05.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 23.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението, КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от К.С.М., с ЕГН:********** и адрес:***,
срещу ОД на МВР- гр.Перник, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.Перник, ул.”Самоков“
1 с правно основание чл. 187, ал. 6 вр. с ал. 5, т. 2 от ЗМВР
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 248,00лв.,
представляваща неплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при
сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни
за периода 01.04.2017г.- 30.09.2017г., и сумата от 42,76лв., представляваща
обезщетение за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за положения
от ищеца нощен труд, считано от датата на забавата до 22.05.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 23.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ПЕРНИК с БУЛСТАТ ********* с адрес: гр.Перник, обл. Перник,
ул.“Самоков“ №1 ДА ЗАПЛАТИ на К.С.М.,
ЕГН: ********** и адрес *** сумата
в размер на 200.00 лв. / двеста лева./
представляваща направените от ищеца съдебно деловодни разноски в настоящото
въззивно производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал. 3, т. 3, пр. първо ГПК
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.