О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 121
гр. Перник, 22.02.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЕРНИШКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Трети въззивен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети
януари през две хиляди осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДАСКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ КОВАЧКА
РАДОСТ БОШНАКОВА
при секретаря Златка Стоянова, като разгледа докладваното
от съдия Р. Бошнакова в.ч.гр.д. № 628
по описа на съда за 2017 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 423 от ГПК.
Образувано е по подадено възражение по
чл. 423 от ГПК с вх. № 5307 от 25.09.2017 г. по описа на П. РС от
С.С.Б. срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 6347/2014 г. по описа на П. РС.
Молителят твърди, че е узнал за
заповедта за изпълнение на 05.09.2017 г. след направена справка от негов
пълномощник по заповедното производство и изпълнителното такова, образувано въз
основа на издаден по заповедта за изпълнение изпълнителен лист. Навежда
оплаквания за хипотезите на чл. 423, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК – ненадлежно
връчване на заповедта за изпълнение поради липсата на предпоставките за
прилагане на реда по чл. 47 от ГПК и липса на обичайно местопребиваване в
страната. Иска въззивният съд да приложи последиците на чл. 423 от ГПК и
претендира присъждане на разноски по производството.
Заявителят Топлофикация - Перник АД не
е изразил становище по възражението.
Пернишки окръжен съд, след като прецени
събраните доказателства и обсъди доводите по възражението, намира за установено
следното:
Възражението по чл. 423 от ГПК е
допустимо – подадено е в изискуемия едномесечен преклузивния срок от
узнаването, което съдът приема, доколкото не е установено друго по делото, че
това е осъществено на 05.09.2017 г. с извършената справка по заповедното производство
- така направеното изявление на пълномощника в подаденото възражение, предвид
факта, че поканата за доброволно изпълнение по изп. дело № 481/2015 г. на ЧСИ С.
Б. не е връчена на длъжника.
Разгледано по същество възражението е
основателно.
Заповедното производство по ч.гр.д. № 6347/2014
г. по описа на П. РС е образувано по заявление на Топлофикация – Перник АД за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу С.С.Б. с искане да
бъде осъден за парични вземания в размер на 865.26 лева, представляващо цена на
доставена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в ***, за периода
от 01.11.2009 г. до 30.04.2012 г., и в размер на 248.08 лева, представляващо законна
лихва за забава върху месечните плащания за периода от 03.01.2010 г. до
17.12.2013 г. По така подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК от *** г.
Съобщението за издадената заповед за
изпълнение е изпратено на 12.11.2014 г до посочения от заявителя в заявлението адрес в ***, като
то е върнато в цялост с удостоверяване от призовкаря при П. ОС, че е посетил
адреса на длъжника и на същия не е намерено лице за връчване на съдебните книжа.
След изискване и представяне на справка за постоянния и настоящ адрес в ***,
несъвпадащ с посочения от заявителя в заявлението адрес, първоинстанционният
съд е разпоредил изпращане на ново съобщение до длъжника за издадената заповед
за изпълнение. Длъжностното лице Призовкар при В. ОС е удостоверил в разписката
към съобщението на 02.02.2015 г., че е посетил адреса на длъжника и че последният
не е открит, както и че няма данни длъжникът да пребивава на посочения в съобщението
адрес. Призовкарят е удостоверил, че на същата дата е залепил уведомление по
реда на чл. 47 от ГПК на входната врата на входа на жилищни блок.
Възражението пред въззивния съд,
регламентирано в чл. 423 от ГПК, се явява средство за защита, когато формално
удостоверените и възприети от първоинстанционния съд обстоятелства не са били в
състояние да осигурят обективна възможност за длъжника да узнае съдържанието на
претенцията по подаденото заявление и издадената въз основа на него заповед за
изпълнение. При уважаване на заявлението съгласно чл. 411, ал. 3 от ГПК съдът
издава заповед за изпълнение, препис от която се връчва на длъжника. След
редовно връчен препис от заповедта за изпълнение и изтичане на двуседмичния
срок за възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК, заповедта за изпълнение влиза в
сила срещу длъжника и за съда възниква задължението да издаде изпълнителен лист
въз основа на нея по арг. от чл. 416 от ГПК.
Твърденията във възраженията сочат на
хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК - ненадлежно връчване на
заповедта за изпълнение и липса на обичайно местопребиваване на територията на
Република България.
Надлежното връчване на издадена заповед
за изпълнение е гаранция за защита правата на длъжника в изпълнителното
производство, поради което е и една от предпоставките за влизане в сила на
заповедта за изпълнение. Въззивният съд обаче намира за неоснователно
възражението за липса на надлежно връчване на заповедта. В тази връзка следва да
се отбележи, че когато въобще липсва връчване или то е нередовно и това се
установява от външна страна от самото съобщение се касае до липса на връчена
заповед за изпълнение, в който случай срокът по чл. 414, ал. 1 от ГПК въобще не
започва да тече и на разположение на длъжника е общата възможност да подаде
възражение по чл. 414 от ГПК пред районния съд. Хипотезата на чл. 423, ал. 1,
т. 1 от ГПК е друга – тя предполага привидност на иначе редовно от външна
страна връчване, т.е. когато съобщението за връчването е оформено редовно, но самото
то е невярно като съдържание. В този случай по същество се касае до оспорване
от длъжника на истинността на удостовереното в официален документ (какъвто е оформеното
от съответното длъжностно лице съобщение за връчването) обстоятелство, че
заповедта е връчена на длъжника или на лице, имащо право да я получи, на
съответната дата, поради което и съобразно чл. 193, ал. 3, изр. 1 от ГПК в
тежест на длъжника е да докаже тази неистинност. В случая тази хипотеза не е
налице. Процесната заповед за изпълнение от *** г. е била връчена чрез
залепване на уведомление по реда на чл. 47 от ГПК на посочения в справката за регистрирани
постоянен и настоящ адрес на длъжника, като в съобщението надлежно са
удостоверени обстоятелствата по чл. 47 от ГПК – посочено е, че при посещение на
адреса длъжникът не е намерен и поради липсата на данни същият да живее на
адреса е извършено залепване на уведомлението по реда на чл. 47 (ред.,
действаща към релевантния момент) от ГПК.
Въззивният съд обаче намира за
основателен втория довод на молителя – че същият не е имал обичайно
местопребиваване в страната. По делото се установи от представеното общо пълномощно
от *** г. с упълномощител С.Б. и пълномощник Ж.Р., заверено от Консулската
служба при Посолството на РБългария в ***, и показанията на св. Ж. П., които
съдът, преценени съобразно чл. 172 от ГПК, намира за достоверни като последователни,
непротиворечиви и възпроизвеждащи лични възприятия на свидетелката, че молителят
С.Б. живее в *** отпреди смъртта на неговия баща, настъпила през *** година. От
същите се доказва, че след установяването си да живее постоянно в ***, т.е.
извън територията на Република България, молителят С.Б. се е връщал последно в
страната през 2009 година. При това положение следва да се приеме за доказано
обстоятелството, че след 2005 година (така годината на посоченото
упълномощаване) молителят не е имал обичайно местопребиваване в РБългария, а това
означава, че не само е налице основанието по чл. 423, ал. 1, т. 2 от ГПК, но е
била налице и пречката за издаване на самата заповед за изпълнение по чл. 411,
ал. 2, т. 4 от ГПК, тъй като заявлението е подадено на 06.11.2014 г. Ето защо и
съобразно чл. 423, ал. 3, изр. 4 от ГПК въззивният съд следва да приеме възражението
и служебно да обезсили заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея
изпълнителен лист.
Предвид изхода на настоящото
производство, на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 81 от ГПК ответникът по
възражението (заявителят) дължи и следва да бъде осъден да заплати на молителя,
претендираните и направени от него разноски за заплатени държавна такса и адвокатско
възнаграждение, а именно – сумата 325 лева (сбора от 25 лева държавна такса и 300
лева адвокатско възнаграждение).
Съгласно чл. 274, ал. 4 от ГПК и с
оглед задължителните указанията в т. 8 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, настоящото определение е
окончателно и не подлежи на обжалване.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА възражение с вх. №
5307 от 25.09.2017 г. по описа на П. районен съд на С.С.Б., ЕГН **********, със съдебен адресат – адв. М.К. от АК – П.,
***, срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от ***
г., издадена по ч.гр.д. № 6347/2014 г. по описа на П. районен съд.
ОБЕЗСИЛВА на основание чл.
423, ал. 2, изр. 4 от ГПК заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК от *** г., издадена по ч.гр.д. № 6347/2014 г. по описа на П. районен
съд, и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от *** г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.