РЕШЕНИЕ
№….
гр. Д., 28.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д.ят районен съд, Гражданска колегия,
двадесет и първи състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести април две хиляди и осемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА
НЕДЕЛЧЕВА
при участието на
секретаря СИБЕЛ БЕДЕЛ сложи за разглеждане гр.
дело №2540 по описа за 2017г. на ДРС, докладвано от
районния съдия, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО Д.Б.Ж.З.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. „Г.М. Димитров” №1, представлявано от изп. директори
Р. М. и Б. И., чрез адв. С.С. *** срещу Д.Т.З.,
ЕГН **********,***, за прогласяването на нищожността на застрахователен
договор, обективиран в застрахователна полица **, издадена на 26.09.2016г. от ищцовото дружество и с посочен
застрахован Д.Т.З., поради липсата на съгласие (представителна власт) - главен
иск - чл.26, ал.2, пр.2-ро от ЗЗД, а при условията на последваща евентуалност –
искове с пр. основания чл.26, ал.1, пр.1-во, 2-ро и 3-то от ЗЗД, чл.26, ал.2,
пр.4-то от ЗЗД, чл.195 от КЗ (обн. ДВ
бр.103/23.12.2005г., отм.ДВ бр.102/29.12.2015г.), чл.26, ал.2, пр.5-то от ЗЗД,
чл.29, ал.1 от ЗЗД, чл.349, ал.1, 2 и 3 от КЗ, а именно: нищожност, поради
противоречие със закона, заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави,
липса на предписаната от закона форма, липса на основание, липса на
застрахователен интерес, привидност на застрахователните договори при условията
на персонална симулация (подставено лице); отново при условията на евентуалност
се настоява договорите да бъдат обявени за унищожаеми поради извършването на
измамливи действия с цел извличането на облаги и причиняването на вреди, като
правните последици бъдат заличени с обратна сила, считано от датата на
сключването на застрахователния договор (26.09.2016г.).
В ИМ ищецът твърди, че ответникът сключва застрахователни договори „ГО
на автомобилист” по занятие /без да управлява и ползва всичките застраховани
автомобили и без да е техен собственик/ и с явната цел да извлича неправомерни
облаги от действителните собственици на съответните автомобили. Така в договора
ГО, обективиран в процесната полица за съответния автомобил като собственик е
посочен ищеца, а като обичаен водач или държател – **гражданин. След това МПС
напуска пределите на Рб.ария и е във владение на други лица. От представената
справка се установява, че ответникът е сключил огромен брой застраховки на МПС
в периода 2014-2017г. Прави се предположение, че ответникът сключва застраховки
по занятие – без да ползва и управлява МПС или да е техен собственик с цел
извличане на неправомерни облаги от действителните собственици на МПС. Това се
изразява в следното: изнасяне в застрахован вид, с б.арска застраховка ГО на **автомобили,
с цел избягване на много по-високите по размер премии и еко такси посредством
серия от прикрити сделки. Налице е симулативно придобиване на собственост с цел
прикриване на действителните правоимащи. Ако се приеме за надлежно сключена, то
е станало чрез ответника или пълномощник, действащ от негово име и за сметка на
ползвателя-фактически собственик на МПС, със или без знанието при
упълномощаването от страна на формалния собственик. Процесната полица не била
подписана от застрахования, поради което се явявала нищожна – липсвало съгласие
на една от страните по договора, относно сключването, съдържанието и
изпълнението му. Това било нарушение на формата за действителност на
застрахователния договор. Налице бил правен интерес от прогласяване на нищожността,
поради предполагаемо настъпване на застрахователно събитие, по което
застраховащият е длъжен да изплати застрахователно обезщетение. Твърди се за
наличие на такава информация без представяне на доказателства в тази връзка.
Навеждат се твърдения за нищожност и на другите посочени при условията на
евентуалност основания.
С оглед изложеното в исковата
молба, ищецът обосновава наличие на правен интерес от предявяване на
настоящите искове с това, че „ако нищожната/унищожаемата полица продължи
да съществува в правния мир, това би означавало, че при евентуалното настъпване
на застрахователно събитие застрахователят ще е длъжен да заплати
застрахователно обезщетение, което несъмнено ще доведе до засягане на неговия
патримониум чрез увеличаване на неговия пасив“. Полицата е с покритие съответно до:
26.09.2016г.,
но ако в рамките на периода на нейното действие от датата
на издаването и до момента на изтичане на 1 год. и период, за който е била сключена настъпи застрахователно събитие, то пострадалите лица
биха имали право на застрахователно обезщетение, което могат да реализират чрез
директен иск към застрахователя в срок от 5 години. Тъй като към момента тези
пет години не са изтекли, за ищеца е налице правен интерес от предявяване на
настоящите искове.
С
разпореждане от 21.07.2017
г. ДРС е изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата
към нея. Разпореждането е било получено от ответника на 31.07.2017 г.
В
законоустановения едномесечен срок ответникът е посочил, че предявените искове
са недопустими, респ. неоснователни; процесният застрахователен договор е
несъществуващ в действителността и нищожен на различно от изложеното в исковата
молба основание; подписът в застрахователната полица от 26.09.2016 г. не
е на ответника; налице е нищожност на представения от ищцовото дружество
договор, поради изначалната му липса, а
не на посочените в исковата молба основания; ответникът не е сключвал нито един
договор с ищцовото дружество; не са представени доказателства за настъпили застрахователни
събития; Д. З. твърди, че е продал автомобила си през 2010г. На **гражданин. В отговора се навежда, че исковете са
недопустими, поради липсата на правен интерес, тъй като няма доказателства за
настъпили застрахователни събития; нямало е необходимост ищцовото дружество да
се обръща към съда, защото нищожността е видна от всеки и всеки може да я
установи, в това число съответните държавни органи и административни служби;
ответникът не е дал повод за завеждането на исковете; налице е недобросъвестно
упражняване от страна на ищеца на предоставените му процесуални права в грубо
нарушение на чл.3 от ГПК и драстична злоупотреба с личните данни на засегнатите
лица; настоява се за прекратяването на производството, поради липсата на правен
интерес, а при условията на евентуалност за отхвърлянето на исковете. Оспорва
се автентичността и съдържанието на процесната застрахователна полица.
Ответникът настоява, съдът да задължи ищеца, ако ще се ползва от горепосоченото
доказателство, да го представи в оригинал, съответно да се открие производство
по чл.193 от ГПК.
Д.ят
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са процесуално допустими и основателни.
По делото ищецът твърди в съдебно заседание, проведено на 09.11.2017г., че
с процесният застрахован автомобил е настъпило ПТП в срока на полицата
/л.85-89/, в превод от и. на б. език.
В съдебно заседание, проведено на
09.11.2017г. застрахователното дружество сочи, че главният иск е този по чл.26,
ал.2, предл.второ ЗЗД – нищожност поради липса на съгласие, а останалите искове
са предявени в условията на евентуалност.
По делото са представени Застрахователна полица **, издадена на 26.09.2016г. /л.15/, с посочен застрахован Д.Т.З., а обичаен водач или държател на МПС –К. К., с посочен адрес в Република Р.. В графата „застрахован” има положен подпис, в графата „застраховетел” е налице печат и подпис на ищцовото дружество чрез посредницка „Либра ММ- RO” /л.15/. Не е представен оригинала на полицата.
Не се
оспорва, че ищцовото дружество е получило застрахователната премия при
сключване на договора, но и не се представят доказателства в тази насока.
Представена
е разпечатка – извлечение от регистъра на извършените застраховки на автомобили
от ищцовото дружество, от което е видно, че на името на ответника са издадени 163
застрахователни договора на леки автомобили чрез 33 брокера от цялата страна в
периода 19.09.2014г. – 28.02.2017г. /л.18-22/.
По
настояване на процесуалния представител на ищцовото дружество са издадени
съдебни удостоверения за снабдяване и представяне на доказателства във връзка с
наведените твърдения в исковата молба, които не са били използвани по
предназначение и се намират в кориците на делото непотърсени.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
С оглед данните по
делото и твърденията на страните съдът намира, че е налице Застрахователна
полица **, издадена на
26.09.2016г. от ищцовото дружество с посочен
застрахован Д.Т.З., за товарен автомобил марка „Мерцедес”, модел „108КА4Х2
3” с рег. № ТХ 2859ХВ, рама №VSA63809413186498, като ищецът твърди, че тази
застраховка е следствие от дейността на ответника с цел неоснователното му
обогатяване. С оглед твърденията на страните по делото спорно е между тях
действието на процесната полица.
Нищожните сделки не
пораждат правните последици, които страните целят с тях. Още от момента на
сключването си сделката е лишена от желаното от страните правно действие, поради
което този вид недействителност се нарича още начална нищожност.
Всеки правен субект
може да се позове на нищожността на сделката. Съдът при висящ процес следва
служебно да следи за нищожността и да я обяви, независимо от волята на
страните.
Договорът за застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ е уреден в Кодекса за
застраховането – чл.429 и сл., Наредба №49 от 16.10.2014г. за задължителното
застраховане по застраховки "Гражданска отговорност" на
автомобилистите и "Злополука" на пътниците в средствата за обществен
превоз и ДИРЕКТИВА 2009/103/ЕО НА
ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 16 септември 2009 година, относно
застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни
средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка.
Сключването на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ е
задължително - чл.483, ал.1 КЗ. Договорът за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ може да се сключи, както от собственика на
автомобила, така и от всяко трето лице, различно от собственика - чл. 483, ал.1,
т.1 КЗ. Съгласно нормата на чл.487, ал.1 КЗ, наличието на застрахователен
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите се удостоверява със застрахователна полица, издадена по реда на
чл.575, ал. 1 и знак, който се издава от Гаранционния фонд.
По задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани са
собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което
е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което
извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното
превозно средство на законно основание. Не е необходимо водачът да притежава
изрично писмено пълномощно от лицата по изречение първо за управлението, или
ползването на моторното превозно средство - чл.477, ал.2 КЗ. Застрахователният
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите покрива отговорността на застрахованите за вреди, причинени на
територията на държава членка на Европейския съюз, или друга държава – страна
по Споразумението за Европейското икономическо пространство - чл.480 и §1, т.6 КЗ.
Управлението на моторното превозно средство в рамките на територията на държава
членка във всеки период в рамките на срока на договора не представлява
значително изменение на риска по смисъла на чл.367 - чл.480, ал.7 КЗ.
Територия, на която обичайно се намира моторното превозно средство, не се
свързва с риска от застрахователно събитие. Съгласно нормата на чл.485, ал.1 КЗ в случай на неточно
обявено или премълчано обстоятелство, за което застрахователят е поставил
писмено въпрос, застрахователят не може да прекрати договора за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите на основания
по чл.363, ал.1 и 3, чл.364, ал.2 или чл.365 от КЗ. Съгласно чл.491 КЗ, в
случай на промяна в собствеността на застрахованото моторно превозно средство,
договорът за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите не се прекратява. Застрахователят няма право да прекрати
договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите при промяна на собствеността на застраховано моторно превозно
средство, независимо кога и как е уведомен за това обстоятелство.
По исканията за обявяване на
нищожност и унищожаемост на процесния договор, съдът намира следното: в доктрината и съдебната практика е прието, че липса на съгласие като основание за нищожност по смисъла на чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД по дадена сделка е налице, когато няма две насрещни, съвпадащи си волеизявления, или ако те
не се отнасят за един и същи предмет, в случая, относно една и съща вещ и/или по отношение една и съща застраховка при договори за застраховане на МПС
от типа ГО, като
тази липса трябва да е съзнателна, тъй като в противен случай се прилагат
привилата на унищожаемостта. Договорът е сключен при липса на съгласие и когато
то е изтръгнато чрез насилие или изразеното от страната признание е без
намерение за обвързване, тъй като е дадено на шега или като учебен пример, но
във всеки случай без съзнателно намерение на страната да се обвърже с договора.
При двустранните сделки липсва
съгласие, ако се установи при тълкуване на договора, че насрещните волеизявления
не се покриват по съдържание. В случая не се доказа по никакъв начин от ищеца
липсата на водени разговори за сключване на застрахователен договор; твърди се
плащане на застрахователната премия. С други думи – липсата на съгласие по
отношение сключване на процесния застрахователен договор под каквато и да е
форма и в каквато и да е било хипотеза не се доказа от ищцовото дружество,
поради което искането следва да се остави без уважение.
По отношение на
предявените искове при условията на евентуалност, съдът дължи произнасяне по
всеки един от тях в тяхната поредност на заявяване от ищеца, след като главният
иск бъде отхвърлен. В този аспект, всяко изрично формулирано основание, следва
да изключва приложението на най-общото - противоречието
на закона. С оглед горното, то се очертава като субсидиарно и намира
приложение, когато съдържанието на сделката противоречи на закона или по начина
на сключването й тя не е в съответствие с императивни норми, но нарушението не
е предвидено като отделно, специално основание за недействителност.
При заобикалянето на закона участниците в
сделката съзнават, че преследват неправомерна цел. За да я постигнат, те си служат
със сделки, които сами по себе си не са забранени, защото с тях могат да се
постигат и правомерни резултати. Страните използват една или повече сделки, за
да постигнат резултат, който не е характерен за тези сделки и който е
недопустим от закона. В исковата молба са наведени доводи за практикувана от
ответника дейност по закупуването на леки автомобили на негово име и
предоставянето им на чуждестранни граждани. Законността на тази дейност,
наличието на която не беше доказана, обаче няма отношение към валидността на
процесния договор за застраховка. „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Същият се сключва задължително по силата на закона, затова сключването му по
начало не може да нарушава закона, а ако липсват нарушения на конкретни
разпоредби, регулиращи застрахователното правоотношение, същите е следвало да
се релевират, но такива по делото не са представени. Нарушенията в дейността по
придобиването на автомобила не се отразяват на действителността на договора за
застраховка, поради което искането за обявяване на нищожност на процесния
договор, поради нарушаване на закона или
неговото заобикаляне, следва да се отхвърли като неоснователно.
Добрите нрави са морални норми, които по
силата на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД придобиват правно значение и нарушението им се
приравнява на последиците от нарушаване на закона. Особеност на добрите нрави
е, че те са критерии и норми за поведение, които се установяват в обществото,
поради това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги
приемат и се съобразяват с тях. Само при констатирано обективно противоречие
между договора и правната норма, която изразява и по този начин защитава
добрите нрави, може да се стигне до нищожност на сделката. В случая не се сочи
коя точно правна норма е нарушена от ответната страна, поради което искането за
обявяване на нищожност на процесния договор поради нарушаване на добрите нрави
следва да се отхвърли като неоснователно.
Правните норми, които предвиждат форма като условие за действителност на сделките,
са императивни. Несъблюдаването им води до нищожност на сделката. В КЗ в чл.344, ал.1, е предвидено застрахователният договор да се сключва в
писмена форма като застрахователна полица или друг писмен акт. Общите условия
по застраховката, когато има такива, са неразделна част от договора. Ал.2
предвижда застрахователният договор да се състави и във формата на електронен
документ по смисъла на Закона
за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. В случая се
твърди, че липсва подпис на процесния договор от страна на застрахования. По
въпроса за формата на застрахователния договор и
неговата действителност е налице непротиворечива съдебна практика / Решение № 25 от
24.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3135/2015 г., II т. о., Решение № 115 от
23.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 348/2012 г., I т. о. и др./. Върховните съдии
приемат, че неспазването на законоустановената форма за
действителност на търговската сделка не води автоматично до нищожност. В
търговското право неспазването на формата, за да доведе до нищожност на
сделката, изисква по арг. на чл.293, ал.3 ТЗ оспорване на действителността на сделката. Така тази законова постановка
доближава нищожността, поради неспазване на формата за действителност в
търговското право до унищожаемостта на сделките по ЗЗД. Или нищожността, при
неспазване на изискването за форма на сделката в търговското право, може да
бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл.293, ал.3 ТЗ. Страната не може да се
позовава на недействителност на договора, ако от поведението й може да се
заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението на другата страна. В
случая, както бе посочено по-горе, ищецът изрично е признал факта на приемане
на извършеното плащане на дължимата застрахователна премия по полицата в пълен
размер, което представлява проявление на неоспорване на порока във формата, ако
такъв е бил налице, по смисъла на чл.293, ал.3 ТЗ. С оглед изложеното съдът
намира, че искането за обявяване на нищожност на процесния договор поради липса
на форма следва да се отхвърли като неоснователно.
Според действащото у нас
законодателство и съдебна практика по-голяма част от сделките, предоставящи
имотна облага, се третират като каузални. При тях, ако липсва основание, те са нищожни.
Основанието
не е необходимо изрично да е формулирано в съдържанието, но трябва да може да
се разбере от него. Ако основанието противоречи на императивна норма или на
добрите нрави, сделката ще бъде нищожна по чл.26, ал.1 ЗЗД. Чл.26, ал.2 ЗЗД
установява оборима презумпция за съществуване на основание във всяка каузална
сделка. Доказателствената тежест за оборването й пада върху този, който твърди,
че липсва основание. Съгласно чл.349, ал.1 КЗ, застрахователен интерес е правно призната необходимост от защита
срещу последиците от възможно застрахователно събитие. Застраховката ГО се сключва задължително по силата на закона - чл.483, ал.1 КЗ, която норма
сама по себе си е основание той да бъде сключен. В случая, тази цел за
застрахования е получаването на застрахователно покритие и възможността да се
управлява автомобила законно и без санкции, а основанието за застрахователя е
получаване на застрахователната премия. От значение за изпълнение на
предназначението на договора за застраховка е не лицето, което го сключва, а
конкретното МПС, спрямо което застраховката „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ разпростира закрилата
си, ако чрез него са увредени трети лица /вж. цитираното по-горе Решение 25 от 24.07.2017 г. на ВКС по т. д. №
3135/2015 г., II т. о. и др./. По делото липсват каквито и да е доказателства, че застраховката е
сключена с цел да се увреди застрахователят. В подкрепа на тази теза е и РЕШЕНИЕ НА СЪДА на ЕС в Люксембург (шести състав) от 20 юли 2017 година по
преюдициално запитване, относно Застраховка „Гражданска отговорност“ за моторни
превозни средства, приложението на директивите на ЕС и Договора за застраховка,
сключен въз основа на декларирани неверни данни, относно собствеността на
моторното превозно средство и самоличността на лицето, което обичайно го
управлява, за икономическия интерес от сключването на този договор, за абсолютна
нищожност на договора за застраховка и противопоставимост спрямо трети
пострадали лица. В случая липсват каквито и да било доказателства, относно
увреждане на застрахователя или липса на интерес. Точно обратното – налице е
стремеж на ищеца, след като е приел застрахователната премия, да откаже
изпълнение по заведената щета с твърдение за нищожност на договора, което е
недопустимо. Поради изложеното, искането за обявяване на нищожност на процесния
договор поради липса на
основание и застрахователен интерес на основание на чл.26, ал.2, пр.4-то ЗЗД
вр. чл. 289 ТЗ и чл.8, ал.2 ЗЗД вр. чл.349, ал.1 КЗ следва да се отхвърли.
За привидната (симулативната) сделка е
характерно, че се извършват външно изявления, които по съдържание и форма
отговарят на изискванията за даден вид сделка, но участниците в нея уговарят,
че не желаят правните последици на сделката. При всяка симулативна сделка
липсва волеизявление, насочено към пораждане на определено правно действие в
областта на частното право. При този вид сделки зад обективираното изявление
липсва адекватно вътрешно волево решение. В доктрината е прието деленето на
симулацията на абсолютна /мнима сделка/ и относителна /релативна, притворна/,
като изрична хипотеза е налице в чл.17 ЗЗД. Същите не трябва да се смесват с
фигурата „подставено лице” /”сламен човек”, „дървена глава”/, при което липсва привидна сделка – такава е налице
по отношение на упълномощаването, тъй като дава името си под наем, за да се
сключи реална сделка с третото лице. Симулативните сделки са нищожни, поради липса на воля, съгласие, респективно поради
заобикаляне на закона. В случая се твърди наличие на персонална симулация –
подставено лице. В такъв случай е налице абсолютна симулация само на овластителната сделка /упълномощаване/, но такава по
делото не се твърди, липсват и доказателства в тази насока. В случая сделката –
застрахователният договор, е сключена между ищцовото
дружество и ответника, респективно ползвателя на автомобила или неговия водач,
поради което искането за обявяване на нищожност на процесния
договор поради симулация – наличие на привиден договор, следва да се отхвърли.
Измамата е
основание за унищожаване на сделката, когато волеизявлението е направено под
действието на неверни представи, които другата страна или трето лице са
предизвикали умишлено у страната по сделката. Изискванията, на които трябва да
отговаря измамата, за да се признае за основание за унищожаемост, са следните:
Извършено е волеизявление от страна по двустранна сделка или участник в
многостранна; Участник в сделката е въведен умишлено в заблуждение от друг
участник в сделката или от трето лице; Въвеждането в заблуждение представлява
внушаване на неверни представи за обстоятелства, свързани със сделката, премълчаване
на известни факти или съзнателно поддържане на неверни представи у участник в
сделката. Измама по смисъла на чл.29 ЗЗД ще има само, ако въвеждането в
заблуждение е изиграло решаваща роля за сключване на сделката. Както бе
посочено по-горе, съгласно нормата на чл.485, ал.1 КЗ - в случай на неточно
обявено или премълчано обстоятелство, за което застрахователят е поставил
писмено въпрос, застрахователят не може да прекрати договора за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите на основания
по чл.363, ал.1 и 3, чл.364, ал.2 или чл.365 КЗ. Правото на застрахователя в
тези случаи може да се упражни в преклузивните срокове, посочени в правните
норми, което не е сторено. По делото липсват доказателства за това
застрахователят да е поставил въпроси на застраховащия от тези, за които
твърди, че е бил измамен, поради което тези въпроси не могат да се считат за
съществени за риска и съответно съществени за сключването на застрахователния договор.
Предвид изложеното, искането за обявяване на
унищожаемост на процесния договор поради измама, следва да се отхвърли.
Съгласно т.3 от Тълкувателно
решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т.д. № 5/2014 г., ОСГТК, висящата недействителност при договор, сключен
от лице без представителна власт, е установена в защита на мнимо
представлявания и само той може да се позове на нея. Насрещната страна по
договора и третите лица не могат да се позовават на тази недействителност. Върховните съдии приемат, че в тази връзка следва да се има предвид, че
третото лице, което е сключило договора с мнимия представител, може в много
по-голяма степен да защити правата и интересите си не като се позове на
недействителността, а обратно – като предяви срещу мнимо представлявания
осъдителен иск за изпълнение на договора или положителен установителен иск, че
договорното правоотношение между тях съществува, а ако договорът е с
вещно-транслативно действие – и установителен иск за собственост, или такъв по чл.108 ЗС (с тези вещни искове
разполагат и третите лица, които са сключили последващи договори с
вещно-транслативно действие), като по този начин би принудило мнимо
представлявания или да се позове на недействителността чрез възражение срещу
иска, или да потвърди договора. От това следва, че съдът не дължи произнасяне по
недопустим иск, поради което производството по него следва да бъде прекратено.
С оглед неоснователността на
главния и евентуалните искове и прекратяването като недопустим
на евентуалния иск по чл.42 ЗЗД, на основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има
право на разноски, съразмерно на отхвърлената част. Тъй като такива са заявени
от Д. З., съдът следва да се произнесе в тази насока. Видно от представения от
ответника списък с разноски по чл.80 от ГПК /л.120/ и доказателства за тях
/л.122-124/, сторените от Д. Т. разноски
са в общ размер на 1400.00 лв., от които: 800.00 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуална защита и съдействие, 100.00 лв. – заплатено на
осн. чл.7, ал.8 от Наредба №1/09.07.2004г., изд. от ВАС адв. възнаграждение за
явяване на трето по ред открито съдебно заседание на 27.02.2018г., 200.00 лв. -
заплатено на осн. чл.7, ал.8 от Наредба №1/09.07.2004г., изд. от ВАС адв.
възнаграждение за явяване на четвърто по ред открито съдебно заседание на
22.03.2018г. и 300.00 лв. - заплатено на осн. чл.7, ал.8 от Наредба
№1/09.07.2004г., изд. от ВАС адв. възнаграждение за явяване на пето по ред
открито съдебно заседание на 26.04.2018г.
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Застрахователно
акционерно дружество „Д.Б.Ж.З.“, със седалище и адрес на управление: град София, бул. “Г. М. Димитров“ №1, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителните директори Т.В.и Б. И., срещу Д.Т.З., ЕГН **********,***, за прогласяване
нищожността на застрахователен договор, обективиран в Застрахователна
полица **, издадена на 26.09.2016г. от ищцовото дружество и с посочен
застрахован Д.Т.З., за товарен автомобил
„Мерцедес”, модел 108 КА 4Х2 3,
рег. №ТХ2859ХВ, рама №VSA63809413186498, на основание чл.26, ал.2, пр.2-ро ЗЗД - поради липсата на съгласие, а при условията на
евентуалност прогласяването на нищожността на посочените по-горе договори на
основание на чл.26, ал.1, пр.1-во ЗЗД – поради
противоречие със закона, на основание на чл.26, ал.1, пр.2-ро ЗЗД - заобикаляне на закона, на основание на чл.26, ал.1,
пр.3-то ЗЗД - противоречие с добрите нрави, на основание
на чл.26, ал.2, пр.4-то ЗЗД вр. чл. 289 ТЗ и чл.8, ал.2 ЗЗД - липса на основание и застрахователен интерес, на
основание чл.26, ал.2, пр.3-то ЗЗД - поради
липса на предписана от закона форма, на основание
чл.349, ал.1, ал.2 и ал.3 КЗ - поради липса на
застрахователен интерес, на основание чл.26, ал.2, пр.5-то ЗЗД - поради привидност на застрахователния договор при
условията на персонална симулация /подставено лице/.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.Ж.З.“, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. “Г. М. Димитров“ № 1, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори Т.В.и Б. И., срещу Д.Т.З., ЕГН **********,***, иск за
унищожаване на застрахователен договор, обективиран в Застрахователна
полица № **, издадена на
26.09.2016г. от ищцовото дружество и
с посочен застрахован Д.Т.З., за товарен автомобил
„Мерцедес”, модел 108 КА 4Х2 3, рег. №ТХ2859ХВ, рама №VSA63809413186498, на
основание чл.29, ал.1 ЗЗД, поради това, че е сключени чрез измама.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от Застрахователно
акционерно дружество „Д.Б.Ж.З.“, със
седалище и адрес на управление: град София, бул.“Г. М. Димитров“ № 1, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителните директори Т.В.и Б. И., срещу Д.Т.З., ЕГН **********,***, иск с
правно основание чл.42 ЗЗД, за
установяване нищожност на застрахователен договор, обективиран в Застрахователна полица № **, издадена на 26.09.2016г. от ищцовото дружество и с посочен
застрахован Д.Т.З., за товарен автомобил „Мерцедес”,
модел 108 КА 4Х2 3, рег. №ТХ2859ХВ, рама №VSA63809413186498, поради липса
на представителна власт за застрахованото лице, като недопустимо.
В тази част постановеното има характер на определение,
което подлежи на обжалване от страните с частна жалба пред ДОС в едноседмичен
срок от съобщението.
ОСЪЖДА „Д.Б.Ж.З.“, със седалище и адрес на управление: град София,
бул.“Г. М. Димитров“ № 1, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните
директори Т.В.и Б. И., ДА ЗАПЛАТИ на Д.Т.З.,
ЕГН **********,*** сумата от 1400.00 лв.
/хиляда и четиристотин лева/, представляващи сторени съдебни разноски в
настоящото производство, от които: 800.00 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуална защита и съдействие, 100.00 лв. – заплатено на
осн. чл.7, ал.8 от Наредба №1/09.07.2004г., изд. от ВАС адв. възнаграждение за
явяване на трето по ред открито съдебно заседание на 27.02.2018г., 200.00 лв. -
заплатено на осн. чл.7, ал.8 от Наредба №1/09.07.2004г., изд. от ВАС адв.
възнаграждение за явяване на четвърто по ред открито съдебно заседание на
22.03.2018г. и 300.00 лв. - заплатено на осн. чл.7, ал.8 от Наредба
№1/09.07.2004г., изд. от ВАС адв. възнаграждение за явяване на пето по ред
открито съдебно заседание на 26.04.2018г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Д. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Районен съдия: