№ 554
гр. Благоевград , 19.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Александър Трионджиев
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Въззивно частно
гражданско дело № 20211200500409 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.413, ал.2 ГПК и е образувано по частна жалба от
„М п“ ЕООД, ЕИК *** чрез пълномощник адв.П.С., САК срещу разпореждане №
500752/10.02.2021 г. по ч.гр.д. № 133/2021 г. по описа на РС-гр.Р., в частта, с която е
оставено без уважение заявлението на „М п“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК против „БИП“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление гр.Р., ул.“....“ № 1, представлявано от управителя Н.Т.У. за сумата от 149.95 /сто
четиридесет и девет лева и деветдесет и пет стотинки/ лева лихва за забава за периода от
14.12.2017 г. до 27.01.2021 година.
Жалбоподателят счита атакувания съдебен акт за неправилен, незаконосъобразен и
необоснован. Навежда доводи, че претендираната лихва за забава е в размер по-малък от
действителния. Сочи, че лихвата за забава за периода от 14.12.2017 г. до 13.03.2020 г. е в
размер на 113.98 лева, а за периода от 09.04.2020 г. до 27.01.2021 година е в размер на 40.81
лева или общо 154.79 лева. Твърди, че претендираният размер лихва за забава на главницата
е изцяло съобразен с чл.6 на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. С посоченото мотивира искане за
отмяна на разпореждането в обжалваната част и присъждане на претендираната със
заявлението лихва за забава, както и сторените в заповедното производство разноски
съобразно вземането.
Въззивният съд, като обсъди доводите на жалбоподателя, както и материалите по ч.гр.д.
№ 133/2021 г. по описа на РС-гр.Р., намира за установено от фактическа страна следното:
Производството е образувано по заявление от „М п“ ЕООД, ЕИК ***, законен
представител К.Д.М., седалище и адрес на управление гр.София, жк „..“ бл.458, вх.4, ет.6
ап.31 чрез пълномощник адв.П.К. С. за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК против „БИП“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление
гр.Р., ул.“....“ № 1, представлявано от управителя Н.Т.У. за сумата от :
499.77 /четиристотин деветдесет и девет лева и седемдесет и седем стотинки / лева,
представляваща неплатена цена на доставена електрическа енергия, дължима на основание
1
договор за доставка на електрическа енергия от 20.12.2016 г.
149.95 /сто четиридесет и девет лева и деветдесет и пет стотинки/ лева лихва за забава на
главницата за периода от 14.12.2017 г. до 27.01.2021 година /дата на подаване на
заявлението/. В заявлението е посочено, че с постановление за възлагане, постановено по
т.д. № 3343/2017 г. по описа на СГС, на заявителя са възложени вземанията на „Ф Е“ ООД /в
несъстоятелност/, ЕИК ***, произтичащи от договор за доставка на електрическа енергия от
20.12.2016 г.
От представените към заявлението заверени копия на Договор за продажба на
електрическа енергия, сключен на 20.12.2016 г. между „Ф Е“ ООД, ЕИК ***, в качеството
на търговец и „БИП“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.Р., ул.“....“ № 1 в
качеството на клиент, ведно с Общи условия се установява възникването на облигационна
обвързаност, по силата на която за първия е възникнало задължил да доставя и продава на
втория електрическа енергия на цена, която последният се е задължил да заплаща.
Представено е и постановление № 260000/06.01.2021 година, по т.д. № 3343/2017 г. по описа
на СГС, от което се установява, че на основание чл.717 з ТЗ вземанията на „Ф Е“ ООД /в
несъстоятелност/, ЕИК *** към клиенти за доставена ел.енергия и допълнителни услуги са
възложени върху „М п“ ЕООД, ЕИК ***, законен представител К.Д.М.. Твърди се в
заявлението, че към 14.12.2017 г. клиентът /длъжникът „БИП“ ЕООД, ЕИК ***/ е в забава за
сумата от 499.77 лева, представляваща неплатена цена на доставена електрическа енергия, с
което се обосновава искане за издаване на заповед по чл.410 ГПК за сумата, представляваща
дължима и неплатена главница, както и лихва за забава на главницата за периода от датата,
следваща падежа - 14.12.2017 г. до 27.01.2021 г. /дата на подаване на заявлението/ в размер
на 149.95 лева.
След обсъждане на съдържанието и приложенията към заявлението районният съд е
уважил искането в частта за вземането, представляваща дължима и неплатена главница в
размер на 499.77 лева, а по отношение на лихвата за забава е приел, че искането
противоречи на императивна правна норма, а именно на чл.6 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на НС от 13.03.2020
година, и преодоляване на последиците и като такова го е отхвърлил. Съгласно
съобразителната част на разпореждането, в периода от 13.03.2020 година /от която дата е в
сила цитирания чл.6/ до 09.04.202 година /до която дата е в сила първоначалната редакция
на същата законова разпоредба/ е налице законова забрана при неизпълнение на задължения
на частноправни субекти, какъвто е длъжникът „БИП“ ЕООД- Р., да се прилагат санкции
вкл.заплащане на мораторни лихви, поради което и доколкото заявителят не е прецизирал в
заявлението вземането за лихва извън посочения период, заявлението в частта относно
акцесорната претенция е отхвърлена изцяло.
При така установените обстоятелства, съдът прави следните правни изводи :
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуално-легитимирано лице, в
предвидения от закона срок, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество жалбата е основателна. Съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението трябва да е редовно от
външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК,
да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза
в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът
да има постоянен адрес или седалище на територията на Република България и да е с
обичайно местопребиваване или седалище на територията на Република България- чл. 411,
ал. 2 от ГПК.
2
Настоящият съдебен състав съд счита, че в конкретния случай не е налице пречка по
смисъла на чл.411, ал.2, т.2, пр.1 ГПК за издаване на заповед по чл.410 ГПК по отношение
на вземането в размер на 149.95 лева лихва за забава на главницата в размер на 499.77 лева,
за период на забава от 14.12.2017 г. до 27.01.2021 година, доколкото при направеното от
съда изчисление с помощта на онлайн калкулатор се установи, че законната лихва за забава
на главницата / 499.77 лева/ за периода от 14.12.2017 г. до 13.03.2020 г. е в размер на 113.98
лева, а за периода 09.04.2020 г. до 27.01.2021 г. е в размер на 40.81 лева или общо 154.79
лева, който сбор надвишава претендирания от заявителя за процесния период. В тази връзка
съдът счита, че претендираното от заявителя вземане за лихва за забава не е в противоречие
с императивните норми на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с Решение на НС от 13.03.2020 година, и преодоляване на последиците
забраната на чл.6 от същия закон /в редакция ДВ бр.28/24.03.2020 г./, доколкото размерът на
процесното вземане е съобразен с въведената с чл.6 от същия закон /в редакция ДВ
бр.28/24.03.2020 г./ забрана за прилагане последиците от забава за плащане на задължения
на частноправните субекти и като такова следва да бъде уважено.
Съдът напълно споделя наведените от заповедния съд доводи относно приложимата в
случая редакция на чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. /обн. в ДВ, бр. 28
от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г. /. Същата въвежда забрана до отмяната на извънредното
положение да се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на частноправни
субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните последици като
предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи. При последвало
изменение на закона /обн. в ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г./ с нормата на чл.6 се
предвиди, че "до отмяната на извънредното положение, при забава за плащане на
задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на
финансиране (факторинг, форфетинг и други), предоставени от банки и финансови
институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции, включително когато вземанията са
придобити от други банки, финансови институции или трети лица, и по договори за лизинг,
не се начисляват лихви за забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено за
предсрочно изискуемо и договорът не може да бъде развален поради неизпълнение, както и
не може да бъдат изземвани вещи. От което следва, че в случая законовата забрана за
начисляване, респективно заплащане на мораторни лихви поради неизпълнение на
задължението на длъжника по процесния договор за доставка на електрическа енергия,
обхваща периода от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г., както правилно е приел заповедния съд.
С оглед на изложеното разпореждане № 500752/10.02.2021 г. по ч.гр.д. № 133/2021 г. по
описа на РС-гр.Р., в частта, с която е оставено без уважение заявлението на „М п“ ЕООД за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК противв „БИП“
ЕООД, ЕИК *** за сумата от 149.95 /сто четиридесет и девет лева и деветдесет и пет
стотинки/ лева лихва за забава за периода от 14.12.2017 г. до 27.01.2021 година следва да
бъде отменено като вместо него бъде постановено друго, с което заявлението в частта
относно лихвата за забава бъде уважено.
Предвид изхода на делото в полза на жалбоподателя следва да се присъди и сумата от
75.01 лева деловодни разноски в заповедното производство, представляващи разликата
между сторените от заявителя и присъдените от заповедния съд, съразмерно с уважената
част от заявлението.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОТМЕНЯ разпореждане № 500752/10.02.2021 г. по ч.гр.д. № 133/2021 г. по описа на РС-
гр.Р., в частта, с която е оставено без уважение заявлението на „М п“ ЕООД за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против „БИП“ ЕООД, ЕИК
***, седалище и адрес на управление гр.Р., ул.“....“ № 1, представлявано от управителя
Н.Т.У. за сумата от 149.95 /сто четиридесет и девет лева и деветдесет и пет стотинки/ лева
лихва за забава за периода от 14.12.2017 г. до 27.01.2021 година, както и за сумата от 75.01
/седемдесет и пет лева и една стотинка/ лева, представляваща направени от заявителя
разноски за заплащане на държавна такса и адвокатско възнаграждение.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в полза на
„М п“ ЕООД, ЕИК ***, законен представител К.Д.М., седалище и адрес на управление
гр.София, жк „..“ бл.458, вх.4, ет.6 ап.31 против „БИП“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес
на управление гр.Р., ул.“....“ № 1, представлявано от управителя Н.Т.У. за сумата от 149.95
/сто четиридесет и девет лева и деветдесет и пет стотинки/ лева лихва за забава на
главницата от 499.77 /четиристотин деветдесет и девет лева и седемдесет и седем стотинки/
лева, за период на забава от 14.12.2017 г. до 27.01.2021 година, както и за сумата от 75.01
/седемдесет и пет лева и една стотинка/ лева, представляваща направени от заявителя
разноски за заплащане на държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно на
уважената част от заявлението.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на районен съд-Р. за издаване на заповед за изпълнение съобразно
настоящото определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4